Брет Батълс
Изиграният (33)

32.

Куин и Орландо качиха Джени в апартамента, а Нейт продължи с таксито; Куин му нареди да се отърве от колата колкото се може по-далеч.

Отведоха я в голямата спалня и я сложиха да седне на леглото.

— Как е рамото ти? — попита Куин.

— Боли — отвърна Джени. — Но ще се оправя. Трябваше да ме оставиш да говоря с него.

— Успокой се. Не мисли за това сега.

Чуха външната врата да се отваря.

— Куин? — Беше Не Вин.

— Насам — извика му Куин.

Старецът се появи на прага, следван от по-млад мъж, който носеше нещо като лекарска чанта. Не Вин също носеше чанта, но тя приличаше по-скоро на пазарска.

— Ти ли си лекарят? — попита Куин.

Мъжът изглеждаше уплашен, но все пак успя да кимне.

— Тогава идвай по-бързо, по дяволите.

Не Вин бутна лекаря през вратата.

— Спокойно. Доктор Хан добър лекар. Просто не правил домашни посещения напоследък.

Доктор Хан бързо огледа новата си пациентка.

— Какъв е проблемът?

— Рамото — отвърна Куин. — Изкълчено е, предполагам.

— Дясното или лявото? — обърна се лекарят към Джени.

— Лявото — отговори Куин.

Лекарят хвърли бърз поглед към Куин и се наведе да огледа рамото на Джени. Когато започна да го опипва, тя стисна зъби, едва се сдържаше да не извика от болка.

— Ще трябва да се съблечете — каза доктор Хан.

Джени погледна към Куин и Не Вин.

— Май е по-добре вие двамата да отидете да направите кафе — предложи Орландо.

Куин не искаше да се маха. Чувстваше се отговорен. Но все пак кимна и се обърна към вратата.

— Куин? — обади се Джени.

Той спря.

— Зная, че само се опитваш да помогнеш, и може би беше прав. Може би не трябваше да отивам там.

— Сега си добре — отвърна Куин. — Всичко ще се оправи.

— Не, няма — каза тя изненадващо енергично. — Не разбираш. Стивън умря, докато се опитваше да ми помогне да го спра.

— Какво да спреш?

Очите й се разшириха за миг, после клепачите й се отпуснаха, сякаш беше изразходвала цялата си енергия.

— Ако наистина искаш да ми помогнеш, ще ме заведеш до конгресмена. Ние сме единственият му шанс.

— Неговият шанс?

— Изслушал си касетата, нали? Значи вече знаеш — рече тя. — Трябва да го спасим.

— Мога ли да остана няколко минути насаме с пациентката, моля? — обади се лекарят.

Куин кимна неохотно. Искаше да чуе повече, но това можеше да почака, докато докторът си отиде.

 

 

— Няма нужда от притеснения — каза Не Вин. Двамата с Куин седнаха в дневната. — Доктор Хан мой човек. Работи много за мен.

— Ще си мълчи ли?

— Мълчи като риба. Знае, че иначе няма бъде доктор.

Умълчаха се. По едно време Не Вин подаде платнената чанта на Куин.

— Устройство за лента.

Куин взе чантата и я остави на пода до краката си.

— Благодаря.

Старецът се изправи и тръгна към кухнята.

— Искаш пие нещо?

Куин поклати глава.

През следващите двадесет минути не проговориха. Не Вин бавно отпиваше от чаша с вода, а Куин се мъчеше да проумее ставащото. Защо Джени искаше да спаси Гереро? Та той я преследваше. Един от неговите хора стреля по нея. И нямаше съмнение, че именно те бяха убили приятеля й.

Погледна към Не Вин.

— Защо ми изпрати Марков?

Старецът го погледна. Почти половин минута двамата не помръднаха.

— Направил само онова, което той ме помолил — каза Не Вин.

— Какво? — попита Куин. Не беше сигурен, че е разбрал правилно.

Не Вин не отговори.

— Да не искаш да кажеш, че Марков ти е казал да ми изпратиш трупа му?

Отначало изглеждаше, че Не Вин ще продължи да мълчи, но след малко той се наведе напред.

— Каза, ако с него се случи нещо, да ти пратя вест.

На Куин му се стори, че въздухът внезапно натежа. Притискаше го, сякаш се опитваше да го смаже.

Марков.

Той е поискал да въвлече Куин. Не е било просто случайност. Нито пък някой е решил, че точно Куин трябва да погребе стария си приятел. От самото начало всичко е било замислено от Марков.

— Разкажи ми какво се случи — каза Куин.

Не Вин се замисли за момент, после заговори:

— Идва при мен също като теб тази седмица. Има нужда от моя помощ. Мисля — добре. Марков винаги честен с мен. Няма проблем помогне.

— За каква помощ става дума?

— Малко оборудване — отвърна Не Вин и добави: — И малко подкрепления.

— Подкрепления?

— Един човек. Марков прави наблюдение. Имал нужда от помощ.

— Следил е „Кейсайд Вилас“ — промълви Куин.

— Не ми казал къде.

— Но твоят човек ти е казал.

— Мой човек мъртъв. Като Марков.

Куин замълча.

— Съжалявам.

Не Вин се облегна в стола си.

— Нещо станало и хванали Марков. Мой човек ги проследил, за да види къде го отвеждат. Обадил ми се по телефон и ми казал какво става. Аз казва на него да обади, когато разбере къде отива. Докато чака, събира други мои хора. Но никой не се обадил.

Куин погледна стареца и го остави да продължи.

— Четири дни нищо. Аз знае те мъртви, но продължава търси и пита хора, които може знае нещо. Повечето нищо не казва. Накрая една жена казва за голяма суматоха в склад за контейнери. Отишли да погледне.

— И там сте открили Марков — рече Куин.

— Да — потвърди Не Вин. — Вече мъртъв от два, три дни.

— А твоят човек?

— Няма го. Ден по-късно труп изхвърлен на плажа.

Мълчание.

— Съобщението в контейнера — каза Куин. — То беше ли там, когато намери Марков, или ти го написа?

— Съобщение вече там.

— Знаеше ли какво означава?

— Не. Но решил, че важно.

— И затова си ми изпратил целия контейнер.

Лека усмивка изкриви устните на Не Вин.

— Марков много пъти казвал колко много вярва на теб. Ти негов добър приятел.

— Да, така беше.

— Когато работи с тебе, аз разбира какво имал предвид. Ти добър в твоя работа. Надежден и се доверяваш, но си отваряш очите.

— Опитвам се — отвърна Куин.

— Марков не ми казал какво прави, разбира? Аз не знае нищо за „Кейсайд“. Не знае нищо за нищо. Аз могъл направи само каквото той ме помоли. Затова го пратил на теб.

— Страхотно. Благодаря.

— Проработи, да? — каза Не Вин. — Ти намери Джени. Спаси я. Сега я изведе оттук.

Куин се усмихна измъчено. Думите на Джени отново прозвучаха в главата му: „Ние сме единственият му шанс. Трябва да го спасим“. Измъкването й не изглеждаше толкова просто, колкото преди няколко часа.

— Може да ми потрябва помощта ти — каза той.

— Разбира се. Аз може изкара вас от страната.

Куин поклати глава.

— Не. Нямах предвид това.

Не Вин го изгледа предпазливо.

— Аз вече ти помогнал много.

— Така е — съгласи се Куин. — Но може да имам нужда от още помощ.

Разказа на стареца какво е намерил в апартамента на четвъртия етаж на „Кейсайд Вилас“.

— Невъзможно — каза Не Вин. — Аз познава всеки търговец на оръжие тук. Няма в „Кейсайд“. Грешиш. Нещо друго е.

— Съгласен съм. Нещо друго е. Но е направено така, че да прилича на бърлога на търговец на оръжие. Какво ще си помисли сингапурската полиция, когато попадне там? Или пък ФБР или ЦРУ?

Не Вин отметна глава назад и вдиша през носа.

— Ще повярват в онова, в което искат да вярват.

— Точно така — рече Куин. — В зависимост от това как и защо са го открили.

Старецът като че ли се замисли за момент върху думите му.

— Да. Зависи как и защо. Значи мислиш, че онова фалшиво?

— Ти самият го каза. Познаваш всеки търговец на оръжие в Сингапур, но не си чувал за това. Мисля, че някой е нагласил мястото така, че да бъде открито. При подходящите условия.

— И какви са тези условия? — попита Не Вин.

— Точно тук може да ми потрябва помощта ти.

— Искаш аз разбере? — попита предпазливо Не Вин.

— Искам да си отваряш ушите — отвърна Куин. — Аз ще се опитам да разбера какво става. Може да ми потрябваш за онова, което ще се наложи да направим, след като разберем.

Не Вин впери поглед в него. В стаята отново се възцари тишина.

Накрая старецът кимна.

— Добре.

Няколко минути по-късно доктор Хан и Орландо излязоха от спалнята.

— Мисля, че е изкълчване от падането. Не мога да кажа със сигурност без рентген. Още не се е подуло много, но скоро ще се подуе.

— Благодаря, докторе — каза Куин, стана и тръгна към коридора.

— Чакайте — спря го лекарят. — В момента не можете да разговаряте с нея.

— Защо? — попита Куин.

— Дадох й успокоително за болката. Заспа преди няколко минути. Така или иначе се нуждае от сън.

— Чудесно — рече Куин. Много му се искаше да говори с Джени, но знаеше, че лекарят е прав. Тя се нуждаеше от сън. Всички се нуждаеха от сън.

— Може би няма да е зле да мина и утре сутринта — каза доктор Хан.

— Ще ви се обадим преди това — отвърна Куин. Искаше да разполага със свобода за действие.

— Както желаете.

Докторът тръгна към вратата. Не Вин стана и понечи да го последва.

— Обади се, щом разбереш — каза той на Куин от прага. — Това мой остров. Не обича подобни изненади.

— За какво става дума? — попита Орландо веднага след като вратата се затвори.

— Той ще ни помогне.

— За какво ще ни помага?

Куин й преразказа разговора си с Не Вин.

— Значи Марков от самото начало е искал да се включиш в това? — рече тя.

— Така излиза.

— Ако беше жив, щях да го убия — каза Орландо.

— Защо? — попита Куин. — Просто се е опитвал да помогне на Джени.

Орландо изсумтя презрително.

— Случвало ли ти се е напоследък да се вгледаш в себе си? Да си забелязал как ти се отразява всичко това? Смъртта му те е обсебила.

— Тогава защо дойде с мен? — попита той.

Очите й проблеснаха гневно и тя отвори уста, но не продума. След малко рече:

— Знаеш защо. Просто не си позволяваш да го видиш.

Куин разтърка лице.

— Извинявай — каза той. И повтори, сякаш не беше сигурен дали думите са излезли от устата му: — Извинявай.

Усети как пръстите й галят ръката му. Това го успокояваше. Тя пристъпи до него, прегърна го и отпусна глава на рамото му.

— Ще ида навсякъде, ако имаш нужда от мен. Не е важно защо — рече тя.

Той също я прегърна и я притисна към себе си. За първи път, откакто се помнеше, не беше сам.

Останаха така няколко минути, после Орландо се отдръпна и каза:

— Трябва да поспиш.

— Ти също.

Тя взе чантата с устройството за лентата и го понесе към компютъра.

— Първо трябва да пусна лентата. Да съм сигурна, че всичко върви правилно.

След като включи четеца, Орландо включи компютъра, вкара паролата си и отвори някаква програма. Софтуерът бе непознат за Куин, но ясно се виждаше, че е свързан с обработката на звук.

— Лентата е повредена и искам да видя дали изобщо можем да я разчетем. Ще отнеме повече време от обичайното — каза Орландо. — Ще интерполирам повреденото аудио, а след това ще филтрирам външния шум.

— Колко време ще ти отнеме? — попита Куин.

— Не мога да ти кажа със сигурност. Нямам представа колко информация е записана. Но не повече от десет часа. Би трябвало да приключа до сутринта. — Тя се прозя.

— Май е време за сън — каза Куин. — Коя стая искаш?

— Куин! — рече тя. Физиономията й не бе особено радостна.

— Какво?

— Какво си се повредил, по дяволите?

Хвана го за ръка и го задърпа към коридора.