Айзък Азимов
Фондацията (6)

6.

Съдебният процес (макар че той официално нямаше нищо общо с тези сложни и объркани процеси, за които Гаал беше чел) продължи недълго. Течеше едва тетият ден, но въпреки това Гаал вече не можеше да се спомни как и от какво е започнал той.

Него не го питаха почти за нищо. Цялата тежка артилерия беше насочена към самия доктор Селдън. Хари Селдън обаче изглеждаше невъзмутим. На Гаал му се струваше, че това е единственият невъзмутим човек в целия свят.

Слушателите не бяха много и произхождаха все от знатните родове на Империята. На процеса не бяха допуснати даже представители на пресата, и беше съмнително знаят ли въобще външните хора че Селдън е даден под съд. От цялата атмосфера на заседанието лъхаше ярко изразена враждебност към подсъдимите.

Зад високата маса седяха петима членове на Комитета за народна безопасност. Те носеха алено-златни мундири и блестящи пластмасови шапчици, показващи принадлежността им към юриспруденцията. В средата на масата седеше началникът на Комитета Линг Чен. Гаал никога не беше виждал никого от Великите князе толкова отблизо и го наблюдаваше с възхищение. За целия процес Чен каза само няколко думи. Той ясно даваше да се разбере, че всички тези разговори са под достойнството му.

Прокурорът на Комитета се консултира с бележките си и продължи разпита на Селдън.

— И така, доктор Селдън, колко хора са въвлечени в проекта, който вие възлавявате?

— Петдесет математици.

— Включително доктор Гаал Дорник?

— Доктор Дорник е петдесет и първият.

— О, значи все пак са петдесет и един? Помислете си добре, мистър Селдън. А може би са петдесет и двама или петдесет и трима? Или още повече?

— Доктор Дорник формално още не е зачислен в нашата организация. Когато това стане, той ще бъде петдесест и първият. Засега ние сме петдесет, както вече казах.

— А не сте ли случайно сто хиляди?

— Математиците ли? Не.

— Не говоря за математиците. Наброява ли вашата организация сто хиляди члена с всякакви професии?

— Ако говорим за всякакви професии, цифрата може да бъде вярна.

— Може да бъде? Бих казал, че просто е вярна. Бих казал, че броят на хората, въвлечени във вашия проект е равно на деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и двама.

— Заедно с жените и децата.

Прокурорът повиши глас.

— Твърдя, че в проекта са въвлечени деветдесет и осем хиляди петстотин седемдесет и две личности. Не се измъквайте.

— Съгласен съм с приведената цифра.

Прокурорът провери в бележките си.

— Нека сега да отложим този въпрос и да се върнем към това, което вече обсъждахме. Ще поторите ли, докотор Селдън, вашето мнение относно бъдещето на Трантор?

— Казвал съм вече и пак повтарям, че от Трантор до петстотин години ще останат само руини.

— Не намирате ли, че това ваше твърдение е просто нелоялно?

— Не, сър. Научната истина стои над лоялността и нелоялността.

— А уверен ли сте, че това твърдение е научна истина?

— Уверен съм.

— На какво основание?

— На основани на математическата психоистория.

— Можете ли да докажете, че вашите математически построения са верни?

— Само на друг математик.

Прокурорът ехидно се усмихна.

— В такъв случай вие твърдите, че тази ваша истина е толкова езотерична, че тя се намира извън възможностите на простия човек. На мен ми се струва, че всяка истина трябва да бъде по-малко загадъчна и понятна за всички.

— Тя е понятна за много хора. Физиката на енергетическия преход, известна ни под името термодинамика, е била ясна и достатъчно правдива през цялата история на човечеството, започвайки едва ли не от митичните векове, и въпреки това даже в тази зала навярно присъствуват хора, които не могат сами да конструират парен двигател. При това хора високообразовани. Съмнявам се, че даже нашите заслужили членове на Комитета…

Тук един от съдиите се наведе към прокурора и със съскащ глас произнесе няколко думи, които никой не чу. Прокурорът почервеня и прекъсна Селдън.

— Ние сме се събрали тук не за да слушаме вашите речи, доктор Селдън. Разбрахме вашите съображения. Но разрешете ми да предположа, че тези съображения имат за цел да нарушите доверието на народа към Имперското правителство и че вие вършите това заради някакви свои собствени цели.

— Това не е така.

— По-нататък, разрешете ми да предположа, че вашето предсказване на катастрофа след петстотин години ще предизвика смутове и безпорядък точно тогава.

— Това е вярно.

— И че просто със своето предсказание вие сте се надявали да предизвикате тези смутове, за да ги възглавите след това със стохилядната си армия.

— Преди всичко, това не е истина. Ако бъде проведено разследване, то ще покаже, че не повече от десет хиляди души са в подлежаща на призоваване възраст, а пък и те никога не са подлагани на никаква военна подготовка.

— Действувате ли като нечие доверено лице?

— Аз самият съм глава на моята организация, мистър Прокурор.

— Абсолютно незаинтересован ли сте? Действувате само в интерес на истината?

— Да.

— Какво пък, да видим. Кажете, доктор Селдън, възможно ли е да се промени бъдещето?

— Несъмнено. Например, тази съдебна зала може да експлодира след няколко часа. огава бъдещето ще се промени, макар и съвсем малко.

— Пак се измъквате, доктор Селдън. Може ли да се промени бъдещето на цялата човешка раса?

— Да.

— Лесно?

— Не. Много трудно.

— Защо?

— Общото направление на психоисторията за галактика с такова количество гъсто населени планети съдържа огромна енергия. За да се предизвикат някакви изменения тя трябва да се срещне с нещо, притежаващо не по-малка енергия. Тоест, в процеса трябва или да участвува немалко количество хора, или, ако те не са много, за да стане промяна е нужно огромен период от време. Разбирате ли ме?

— Мисля, че да. Трантор няма да бъде разрушен, ако много голямо количество хора реши да действува така, че това да не стане.

— Точно така.

— И какво трябва да бъде това количество? Сто хиляди?

— Не, сър. Това е нищожно малко.

— Уверен ли сте?

— Имайте предвид, че на Трантор живеят четиридесет милиарда души. По-нататък, отбележете, че тенденцията за разрушение засяга не само Трантор, а и цялата Империя, а в нея живеят около квинтилион човешки същества.

— Ясно. Тогава може би сто хиляди души могат да променят тази тенденция, ако те и потомците им се трудят за това в продължение на петстотин години?

— Боя се, че не. Петстотин години са твърде кратък период от време.

— А! В такъв случай, доктор Селдън, ние можем да направим само един извод от всички ваши твърдения. Във вашия проект са заети сто хиляди души, и въпреки това те са недостатъчно, за да променят историята на Трантор за петстотин години. С други думи, те не могат да предотвратят разрушението, каквото и да правят.

— За голямо съжаление сте прав.

— А, от друга страна, вие сте събрали тези сто хиляди души съвсем не за някаква нелегална цел.

— Напълно вярно.

Много бавно и тържествено прокурорът произнесе:

— В такъв случай, доктор Селдън — слушайте внимателно какво ще кажа — с каква цел сте събрали тези сто хиляди души?

Гласът на прокурора стана рязък. Той захлопна своя капан, притисна Селдън до стената, направи така, че той да не може нищо да отговори.

По редовете на зрителите премина шум, достигнал като вълна дори до членовете на съда. Последните също се завъртяха на своите кресла, блестейки с червеното злато на дрехите си, всички, освен главния съдия.

Хари Селдън остана невъзмутим. Той изчака, докато премине шумът.

— Събрал съм ги с цел да сведа до минимум ефекта на бъдещата катастрофа.

— Не разбирам съвсем какво искате да кажете с това.

— Но това е толкова просто. Настъпващото разрушение на Трантор не събитие само за себе си, изолирано в схемата на човешкото развитие. То ще бъде климаксът на една много сложна драма, която е започнала преди много векове и се приближава с все по-нарастваща скорост. Аз говоря, джентълмени, за развиващия се упадък и падение на Галактическата Империя.

Шумът в публиката сега премина в глух рев. Възбуденият и червен прокурор се опитваше да го надвика.

— Вие открито обявявате, че… — и млъкна, тъй като виковете от публиката „Предателство!“ достатъчно ясно отразяваха неговата гледна точка.

Главният съдия бавно повдигна чукчето си и го пусна отново. Звукът на гонг се разнесе из цялата зала. Когато той стихна, стихна и публиката.

Прокурорът си пое дъх.

* * *

— Разбирате ли, доктор Селдън, че вие говорите за Империя, която е просъществувала дванадесет хиляди години въпреки всичко, и която никога не е извиквала никакви други чувства към себе си освен любовта и признателността на народа?

— Осведомен съм и за настоящето положение на нещата и за миналото на Империята. Не желая да изразявам неуважение към съда, но мога да твърдя, че зная малко повече от кой да е от присъствуващите в тази зала.

— И вие предсказвате пълна катастрофа?

— Предсказва я математиката. Не искам да изказвам никакви морални съждения. Лично аз много съжалявам, че това трябва да стане. Даже ако допуснем, че Империята е лош метод за управление, което аз впрочем не твърдя, тази анархия, която ще последва след падането й, ще бъде много пъти по-лоша. Моят проект се състои именно в това, да се борим с този стадий на анархия. Падането на Империята, джентълмени, е съкрушително и става не съвсем лесно. То е предопределено от бюрокрацията, падането на инициативата на масите, намаляването на любознателността, от стотици други фактори. Това състояние на нещата е от векове, както вече казах, и движението му е твърде силно, за да може да бъде спряно.

— Но нима не е очевидно за всеки, че Империята е все така силна, както винаги?

— Силата е само илюзорна, няма нищо вечно. Даже прогнилият ствол, мистър прокурор, до самия момент, когато бурята го пречупи на две, ни изглежда могъщ. Повеите на тази буря се чуват сега в клоните на нашата Империя. Послушайте с ухото на психоисторията, и ще усетите пукането.

— Ние сме тук, доктор Селдън — нерешително започна прокурорът — не за да слу…

— Империята — твърдо го прекъсна Селдън — ще изчезне, и всичко добро ще изчезне с нея. Ще изчезнат всички натрупани знания, ще изчезне редът. Ще започнат безкрайни междузвезни войни, ще повехне галактическата търговия, населението ще намалее, планетите ще загубят връзката си с центъра на галактиката… Така ще бъде.

От залата се раздаде неуверен тънък глас.

— Завинаги ли?

— Психоисторията, която може да предскаже упадъка, може и да направи изводи относно следващите го тъмни векове. Империята, джентълмени, както вече беше казано, е просъществувала дванадесет хиляди години. Следзващите я тъмни векове ще продължат не дванадесет, а тридесет хиляди години. Ще възникне втора империя, но между нея и нашата цивилизация ще се родят и умрат хиляда поколения страдащо човечество. Ние сме длъжни дза се борим с това.

Прокурорът, съвземайки се след своеобразния шок, произнесе:

— Вие сам си противоречите. Току-що говорехте, че не можете да предотвратите разрушението на Трантор, а следователно и упадъка, така наречения упадък на Империята.

— Аз и сега не казвам, че можем да го предотвратим. Но все още не е късно да намалим периода, който ще го последва. Оказва се възможно, джентълмени, да намалим периода на анархията до хиляда години, ако, разбира се, на моята организация се разреши да действува още сега. Ние сега се намираме на много тесен отрязък от пътя на историята. Цялата огромна, понесла се към нас маса събития може да бъде мъничко отклонена от този път… но само мъничко… И въпреки цялата мизерност на това отклонение то може да се окаже напълно достатъчно, за да избави човечеството от двадесет и девет хиляди години нищета и страдания.

— И как предлагате да стане това?

— Като се запазят човешките знания. Сумата от тези знания не може да бъде обхваната нито от един, нито от хиляда души. С нарушаването на социалните връзки научните знания ще се разпаднат на милиони парчета. Отделни личности ще имат колосални знания за нищожно малки факти, нямащи голямо значение. Болшинството от фактите ще се изгубят в поколенията. Но ако сега ние съберем материалите за всички известни ни научни факти, те никога няма да бъдат загубени. Бъдещите поколения ще ги използуват и няма отново да откриват отдавна открити истини. За хиляда години ще може да се извърши работа за тридесет хиляди.

— Но всичко това са празни… — прекъсна го прокурорът.

— Ето целия ми проект: тридесет хиляди души заедно с жените и децата си да се посветят на подготовка за издаването на „Галактическа енциклопедия“. Те няма да смогнат да завършат този труд за целия си живот. Аз надали ще доживея просто да видя, че работата им е започнала истински. Но докато падне Трантор трудът им ще бъде завършен и копия от Енциклопедията ще се появят във всяка голяма библиотека в Галактиката.

* * *

И отново Главният съдия вдигна и пусна чукчето си. Хари Селдън спокойно слезе от трибуната и седна на скамейката до Гаал. Усмихна се и каза:

— Е, хареса ли ви представлението?

— Отлично — отговори Гаал. — Но какво ще стане сега?

— Те ще отложат съдебния процес и ще се опитат да стигнат до частно споразумение с мен.

— Откъде знаете това?

— Да бъдем откровени — каза Селдън. — Аз не знам това. Всичко зависи от Главния съдия. Изучавал съм го много години. Опитвал съм се да анализирам действията му, но вие сам знаете колко рисковано е да се оставят на хрумването на отделни личности психоисторическите уравнения. Но въпреки всичко се надявам.