Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

4.

Лорд Дорвин взе щипка тютюн. Той беше дългокос, старателно увит и двата бели кичура, които той въртеше между пръстите си, явно бяха изкуствени. Говореше само със свръхточни изрази и изяждаше „р“ — тата.

На Хардин вече не му оставаше време да измисля причини, поради които той би могъл да ненавижда благородния канцлер още повече. А, да, елегантните движения на ръката, с които той съпровождаше забележките си, и снизхождението, с което слушаше събеседника си.

Но сега той трябваше поне да бъде намерен. Лордът изчезна заедно с Пирен преди половин час.

Хардин изобщо не се съмняваше, че собственото му отсъствие от предварителните преговори напълно устройваше Пирен.

Но Пирен го бяха видели в това крило на сградата и на този етаж. Следователно задачата се свеждаше до просто отваряне на всяка врата. Отваряйки една от тях, той удовлетворено изхъмка и влезе в полутъмната стая. Беше невъзможно профилът на къдравата прическа на лорд Дорвин на фона на осветения екран да се сбърка с нещо друго.

Лордът вдигна глава и каза:

— А, Хардин. Вие, разбира се, търсите нас?

Той държеше в ръце своята разкошна табакера — пълна безвкусица по мнението на Хардин — и когато последният вежливо отказа, той взе щипка тютюн и се усмихна на Хардин.

Пирен промърмори нещо, но на лицето му не се отрази нищо.

Единственият звук, нарушил тишината по време на проточилата се пауза, беше щракането на затворената табакера на лорда. След това той я мушна в джоба си и каза:

— Ог’омно достижение е тази ваша Енциклопедия, Ха’дин. Едно от най-великите дела на всички в’емена.

— Всички ние мислим така, милорд. Обаче работата все още не е завършена.

— Е, аз съм уве’ен, че няма нужда да се боим за това. Не се съмнявам, че такива майсто’и като вас ще завъ’шат ’аботата в с’ок.

И той кимна с глава на Пирен, който отговори с възхитен поклон.

Съвсем като обяснение в любов, помисли си Хардин.

— Не се оплаквам от липса на умение, милорд, по-скоро от прекалено голямо умение, наистина по друг въпрос, от страна на Анакреон.

— Ах, да, Анак’еон.

Небрежно махване с ръка.

— Току-що п’истигам оттам. Много ва’ва’ска планета. Ст’ашно неудобно е, че на хо’ата им се налага да живеят тук на к’ая на Галактиката. Няма най-елемента’ни удобства за п’иличния човек, никакъв комфо’т, все едно…

Хардин сухо го прекъсна.

— За съжаление жителите на Анакреон имат всичко, което им е необходимо, наистина, за да воюват и да предизвикват нарушения.

— Вя’но, вя’но.

Лорд Дорвин изглеждаше раздразнен, може би защото го прекъснаха по средата на изречението.

— Но ние сме се съб’али тук не за да въ’шим ’абота, поне не сега. Докто’ Пи’ен, бихте ли ми показали вто’ия том? Ако обичате.

Светлината угасна, и през следващия половин час Хардин можеше да се намира, ако ще, но Анакреон, тъй като не му беше обърнато ни най-малко внимание. Книгата на екрана означаваше твърде малко, пък и той не се насилваше да вникне в смисъла й, но лорд Дорвин от време на време изглеждаше развълнуван напълно по човешки. Хардин забеляза, че, когато беше най-възбуден, канцлерът напълно престана да гълта „р“-тата.

Когато отново беше включена светлината, лорд Дорвин каза:

— П’ек’асно, п’осто п’ек’асно. Не се ли инте’есувате случайно от а’хеология, Ха’дин?

— Какво?

Хардин трепна и се превключи от мислите си на текущите събития.

— Не, милорд, не мога да твърдя подобно нещо, аз съм психолог по образование и политик по окончателното свое решение.

— Ах! Несъмнено инте’есни науки. Самият аз, знаете ли — тук той всмука в себе си гигантска доза тютюн — се увличам от а’хеология.

— Нима?

— Негова светлост — прекъсна го Пирен — е голям специалист в тази област.

— Може би, може би — скромно отговори негова светлост. — Аз съм извъ’шил ог’омно количество ’абота в тази област и съм п’очел маса научни книги. Целия Джалин, Обиджази, К’омуил… всички тях, знаете ли.

— Разбира се, чувал съм за авторите — отговори Хардин, — но никога не съм ги чел.

— А си ст’ува, мой скъпи п’иятелю. Знанията не п’опадат. Бях изумен и щастлив да наме’я тук, на пе’ифе’ията копие на Ламет. Ще ми повя’вате ли, това копие в моята библиотека го няма. Между д’угото, докто’ Пи’ен, помните ли обещанието си да ми нап’авите едно копие?

— Ще се радвам да ви услужа.

— Ламет, знаете ли, — продължаваше канцлерът тържествено, — ’азглежда нов и извн’едно инте’есен въп’ос, който добавя нови към п’едишните ми знания по „Въп’оса за п’оизхода“.

— Какъв е този въпрос? — запита Хардин.

— Въп’осът за П’оизхода. За мястото на п’оизхода на човешката ’аса, знаете ли. ’азби’а се, вие знаете, че някога човешката ’аса е заемала само една планетна система.

— Безспо’но, никой вече не знае точно коя система е била тази, загубено и в мъглата на в’емето, знаете ли. Обаче съществуват ’азлични теории. Някои казват — Си’иус, други държат за Алфа Центавър, разбирате ли.

— И какво пише Ламет?

— О, той върви по съвъ’шено нов път. Той се старае да докаже, че археологическите изкопаеми на третата планета на Арктур доказват, че човечеството е съществувало там още преди да се появят космическите полети.

— И това значи, че именно тогава тази планета е била люлка на човечеството?

— Вероятно. Трябва щателно да се изучи всичко и да се претеглят обстоятелствата преди да го кажа със сигурност. Трябва да се провери доколко компетентни са твърденията му.

Известно време Хардин мълча. След това попита:

— Кога Ламет е написал книгата си?

— О, мисля, че преди около осемстотин години. Разбира се, в основното той се е опирал на трудовете на Глин.

— Защо тогава да му доверяваме вселената? Не е ли по-просто да полетите на Арктур и сам да изучите разкопките?

Лорд Дорвин повдигна вежди и бързо смукна тютюн.

— Да, но поради каква нужда, мой скъпи приятелю?

— Само за да получите информация от първа ръка.

— Защо е необходимо това? Това е някакъв много сложен и безпомощен метод за получаване на информация. Погледнете сами, у мен са събрани трудовете на всички стари майстори — великите археолози на миналото. Аз ги сравнявам един с друг, намирам разногласията, анализирам противоречивите съждения, решавам кое от тях е най-правдиво и достигам до заключението. Ето това е научен метод. Най-малкото аз го разбирам така. Толкова неимоверно грубо ще бъде да се отправя на Арктур, или например на Слънчевата система, и да се мотая по планетите, когато великите учени на миналото вече са изучили всичко много по-ефектно, отколкото ние изобщо можем да се надяваме.

— Разбирам — вежливо промърмори Хардин.

Ама че научен метод! Нищо чудно, че Галактиката бързо се разпада.

— Да тръгваме, милорд — каза Пирен. — Мисля, че ще е по-добре да се връщаме.

Когато те вече излизаха от стаята, Хардин внезапно запита:

— Милорд, може ли да ви задам един въпрос?

Лорд Дорвин очарователно се усмихна и подчерта отговора си с изящно движение на ръката:

— Безспорно, мой скъпи приятелю. Ще се радвам много, ако мога да ви бъда полезен с нещо. Ако скромните ми познания могат да ви помогнат.

— Това не е от археологията, милорд.

— Не е?

— Не е. Работата е следната: миналата година до нас на Терминус дойде вестта за взрива на енергостанцията на планетата на Гама Андромеда. Но ние не знаем абсолютно никакви подробности. Не бихте ли могли да ми кажете какво се е случило там?

Устата на Пирен се изкриви.

— Учудва ме вашето желание да задавате на негова светлост ненужни въпроси.

— Няма нищо, доктор Пирен, — прекъсна го канцлерът. — Всичко е наред. Пък и за това почти няма какво да се каже. Енергостанцията експлодира, и това беше доста голяма катастрофа, знаете ли. Помня, че загинаха няколко милиона души и половината планета беше срината. Нашето правителство даже сериозно обмисля да обяви закон за ограничение върху използуването на атомната енергия — макар че това си е между нас, не е за публикация, разбирате ли.

— Разбирам — отговори Хардин — но поради каква причина се взриви станцията?

— Виждате ли, — безразлично отговори лорд Дорвин — кой може да знае? Тя започна да излиза от строя още преди няколко години и поправката и замяната на детайлите беше извършена много лошо. Така трудно е днес да се намерят хора, които наистина разбират от нашите енергийни системи.

И той със съжаление взе в ръка щипка тютюн.

— Вие разбирате ли, — каза Хардин — че независимите кралства по периферията съвсем са загубили технологията на атомната енергия?

— Наистина ли? Изобщо не съм учуден. Варварски планети… О, не, мой скъпи приятелю, не ги наричайте независими. Та това не е така, знаете ли. Договорите, които ние сме сключили с тях, напълно потвърждават това. Те признават суверенитета на Императора. Това, разбира се, им се налага, иначе ние няма да търгуваме с тях.

— Може би това е така, но им е предоставена много широка свобода на действие.

— Да, вие сте прав. Разумна свобода. Но това надали има голямо значение. За Императора ще бъде много по-добре, ако периферията се опира само на своите собствени ресурси, и всичко ще си остане както си е, повече или по-малко. Те не са ни нужни за нищо, знаете ли. Много, много варварски планети. Едва цивилизовани.

— Но преди те бяха цивилизовани. Анакреон беше една от найбогатите периферни провинции. Доколкото си спомням, небезуспешно го сравняваха със самата Вега.

— О, но Хардин, това беше преди столетия! Надали от това могат да се правят изводи. В старите велики дни всичко беше иначе. Сега вече не сме същите като някога, знаете ли. Виж ти, Хардин, вие сте настойчив момък. Нали казах, че не искам днес да се занимавам с работа. Доктор Пирен ме предупреждаваше за вас. Той казваше, че вие ще се опитате да ме объркате, но аз съм прекалено стара лисица за това. Да отложим работата за утре.

С това всичко свърши.