Айзък Азимов
Фондацията (39)

11.

Техникът беше невисок. Кожата му бее гладка и блестеше от доволство. Прическата му беше къса и през косите розово проблясваше черепът. Пръстите му бяха украсени с тежки халки и пръстени, от дрехите се носеше дъх на парфюм, и това беше първият човек на тази планета, който изглеждаше сит.

Той гнусливо сви устни.

— Казвайте по-бързо какво ви трябва. Имам работа. Вие, изглежда, сте чужденец…

Той хвърли поглед на костюма на Мелоу и го изгледа с подозрение.

— Да, аз съм от друга система — отговори Мелоу спокойно, — но това няма значение. Имах честта да ви изпратя вчера неголям подарък…

Онзи помръдна нос.

— Получих го. Интересен предмет. Може би ще го използувам някога.

— Имам за вас други, още по-интересни подаръци. Много по-интересни.

— Да-а-а? — замислено проточи техникът, — изглежда, че ви разбрах. Искате да ми подарите някаква глупост: малко пари, дрехи, второкачествени скъпоценности — нима дребната ви душица смята, че с това може да се подкупи техник?

Долната му устна презрително се издаде напред.

— И зная какво искате в замяна. Много други вече са достигали до тази блестяща идея. Вие искате да бъдете приет в нашия план. Вие искате да ви посветим в тайните на атомната енергия и в това как да се грижите за приборите. Вие смятате, че ако тези сивенски кучета, а може би това, че сте чужденец, е още повече, всекидневно понасят наказанието за своя метеж, вие ще успеете да заслужите повече, използувайки привилегиите и протекциите на гилдията на техниците.

Мелоу се опита да вземе думата, но техникът внезапно изрева:

— А сега се махайте, докато не съм извикал патрула. Вие какво, мислите, че ще предам доверието ли? Сивенските предатели, които са работили тук преди мен, може би биха се съгласили на това! Но сега вие разговаряте с други хора! Велика Галактико, стоя и се удивлявам, защо не ви убих още сега с голи ръце!

Мелоу се усмихна мислено. И по тон, и по съдържание тази реч беше най-обикновен фарс, и техникът отлично знаеше това.

Търговецът с ирония погледна двете дебели ръце, които го заплашваха преди няколко секунди, и отговори:

— Ваша Мъдрост, вие грешите в три отношения. Първо, аз не съм шпионин на наместника, дошъл да провери вашата лоялност. Второ, подаръците ми са такива, че от тях не би се погнусил и самият августейши император, ако можеше да ги получи. И трето, аз искам от вас съвсем малко, почти нищо.

— Така ли?

Този път техникът говореше с тромав сарказъм.

— Да, чудесно, що за подарък е това, на който ще завиди и самият Император? Какво толкова вие в своята милост смятате да ми подарите, което няма дори Императорът?

И той се засмя с квакащ смях.

Мелоу се надигна и отмести креслото настрана.

— Чаках три дена, за да ви видя, ваша мъдрост, но демонстрацята ми ще отнеме само три секунди. Ако не ви затруднява да извадите бластера си, ръкохватката на който виждам до вашата ръка…

— А?

— И да ме застреляте, ще ви бъда много признателен.

— Какво?

— Ако бъда убит, просто ще кажете на полицията, че съм се опитвал да ви подкупя да издадете тайните на гилдията. Ще спечелите слава. Ако не бъда убит, ще ви подаря своето силово поле.

За пръв път за целия разговор техникът обърна внимание на мъгливото искрене, което плътно обвиваше посетителя му, като че ли е покрит целият с бисерен прах. Прицелвайки се, той натисна спусъка.

Молекулите на въздуха, уловени от атомния разпад, се превърнаха в светещи огнени йони и контурите им очертаха тънък лъч, опрял право в сърцето на Мелоу… и падащ в краката му!

Търпеливият израз на лицето на Мелоу не се промени докато атомните сили се опитваха да пробият защитата му и безвредно се топяха във въздуха.

Бластерът на техника с незабелязано от него тупване падна на пода.

— Нима Императорът има лично силово поле? — попита Мелоу. — А вие можете да имате.

— Кажете, вие техник ли сте? — заеквайки, промърмори шишкото.

— Не.

— Тогава… тогава откъде имате това?

— Какво значение има?

Гласът на Мелоу беше студен и презрителен.

— Нужно ли ви е това или не?

Тънката възлеста верижка падна на масата.

— Вземете.

— И това ли е всичко?

— Да.

— Откъде тогава се взема енергията?

Пръстът на Мелоу показа голямата ръкохватка в тежка оловна обвивка.

Техникът внимателно огледа верижката и лицето му постепенно се наля с кръв.

— Сър, аз съм техник, при това старши. Вече двадесет години работя като Супервизор, и съм учил при самия Велик Блер в Транторския Университет. Ако имате наглостта да ме уверявате, че атомен реактор може да бъде поставен в контейнер с размера на… на орех, дявол да го вземе, ще ви изпратя при Протектора под стража точно след три секунди.

— В такъв случай го обяснявайте както искате, ако можете. Казах ви истината.

Червенината бавно започна да изчезва от лицето на техника, докато той обвиваше верижката около пояса си, а след това, повтаряйки жеста на Мелоу, натисна ръкохватката. Смътната светлина го обви от главата до петите. Той вдигна бластера, после се поколеба. Бавно постави регулатора на минимум.

А след това трескаво натисна спусъка и атомният лъч безвредно се плъзна по ръката му.

Той рязко се обърна.

— А какво ще стане, ако ви убия сега и оставя силовото поле за себе си?

— Опитайте — отговори Мелоу. — Какво мислите, че съм ви дал единственият образец ли?

И той също се обви в мъглива светлина.

Техникът нервно хихикна. Бластерът падна на масата.

— Каква е тогава малката услуга, това почти нищо, което искате от мен?

— Искам да огледам вашите генератори.

— Разбирате ли, че това е забранено. Можем и двамата да хвръкнем във въздуха, ако…

— Не смятам да ги пипам или да правя нещо. Просто искам да ги видя от разстояние.

— А ако не?

— Какво пък, силовото поле ще си остане за вас, но аз имам още много подобни неща. Например, бластер, специялно създаден за преодоляване на такова поле.

— Хм-м-м.

Очите на техника светнаха.

— Да вървим.