Айзък Азимов
Фондацията (18)

4.

След Сермак Луис Борт беше най-дейният в подбора на кадрите, които се вливаха в тяхната така наричана Партия на Действието. И въпреки това той не беше член на делегацията, която се срещна със Салвор Хардин преди почти половин година. Това стана така не защото партията не признаваше неговите старания, дори напротив. Той отсъствуваше по простата причина, че по това време се намираше на Анакреон.

Той посети планетата като частно лице. Никъде не се регистрираше и не правеше нищо важно. Просто наблюдаваше тъмните страни от живота на тази планета и пъхаше дългия си нос в най-тъмните й ъгълчета.

Той се върна у дома през един мрачен зимен ден, който започна с облаци и завърши със снеговалеж, и след един час вече седеше до масата в дома на Сермак.

Първите му думи не бяха предназначени да подобрят атмосферата на събранието, която и без това беше достатъчно подтисната от сгъстяващия се сумрак и снеговалежа отвън.

— Боя се, — каза той, — че нашето положение може да се нарече така: „Делото ни е загубено“.

— Така ли смятате — мрачно попита Сермак.

— Тук няма място за възгледи, Сермак. Друго мнение не може да има.

— Оръжието — започна доктор Валто малко официално, но Борт го прекъсна.

— Забравете за оръжието си. Това вече свърши.

Погледът му премина по лицата на присъствуващите.

— Говоря за народа. Признавам, че опитът да се организира дворцов преврат и да се постави на трона свой крал, благожелателно настроен към Основанието е моя идея. Това беше доба идея, и дори и сега е добра. Има само един малък недостатък: невъзможно е да бъде осъществена. Великият Хардин се е погрижил за това.

Сермак мрачно каза:

— Ако ни разкажете всички подробности, Борт…

— Подробности? Просто няма такива! Всичко това не е така просто. Трябва да се отчете цялата тази проклета ситуация на Анакреон. Работата е в религията, която въведе Основанието. Тя действува!

— И какво от това?

— Вие трябва да видите как действува тя, за да разберете. На Терминус вие виждате само множество школи, в които се обучават свещеници, и понякога се устройват специални представления за пилигримите из покрайнините на градовете, това е всичко. Нас, общо взето, това не ни засяга. Но на Анакреон…

Лем Тарки поглади с пръст модния възел на връзката си и се изкашля:

— Що за религия е това? Хардин винаги казва, че това са обикновени дрънканици, за да ги заставим да признаят нашата наука без излишни въпроси. Помниш ли, Сермак, той тогава ни каза…

— На обясненията на Хардин — напомни му Сермак — надали изобщо може да се вярва. Но все пак що за религия е това, Борт?

Борт се замисли.

— От етична гледна точка тя е най-обикновена. Малко се отличава от бившите философски течения в старата Империя. Високи морални устои и така нататък. Тук е трудно да й се възрази. Религията е едно от най-висшите цивилизоващи влияния на историята, и в това отношение тя изпълнява…

— Това ни е известно — нетърпеливо го прекъсна Сермак. — По същността!

— Моля.

Борт беше малко объркан, макар че не го показа.

— Религията, която Основанието не само въвеждаше, но и всячески поощряваше, е основана на безпрекословното послушание. Кастата на жреците напълно контролира научните апарати, които сме предали на Анакреон, но умее да ги управлява чисто емпирично. Те изцяло и напълно вярват и в религията, и в духовната същност на енергията, с която се разпореждат. Например, преди два месеца някакъв кретен се опитал да работи със една енергостанция в един от най-големите градове. И, разбира се, взриви пет градски квартала. Това беше разгледано от всички, включително жреците, като велико свещено отмъщение.

— Помня. Във вестниците писаха нещо смътно по този случай. Обаче не разбирам накъде клоните.

— Тогава слушайте — напрегнато отговори Борт. — Кастата на свещенниците образува йерархия, начело на която стои кралят, който е смятан за полубог. Той е абсолютен монарх, помазаник божи, и в това сляпо вярват и народът, и жреците. Не може така просто да бъде свален. Сега разбрахте ли?

— Почакайте — намеси се в разговора Валто. — Какво имахте предвид, като казахте, че всичко това е дело на Хардин? Какво общо има той с това?

Борт го изгледа с горчивина.

— Основанието поддържаше този измама с всички сили. Поддържаше я с всичките си научни достижения. На Анакреон няма нито един празник, на който кралят да се появи без радиоактивна аура, сияеща около цялото му тяло и издигаща се като корона над главата му. Всеки, който го докосне, изгаря ръката си. В критични моменти кралят може да се премества по въздуха от едно на друго място. Смята се, че това става по благоволението на светия дух. При махването на ръката му храмовете се оветяват с бисерен неземен блясък. Може безкрайно да се изброяват тези елементарни трикове, които сме предоставили на неговото разпореждане, но дори и самите жреци, които изпълняват за него тези тикове, вярват в тях.

— Лошо — каза Сермак, прехапвайки устната си.

— Иска ми се да плача със сълзи като фонтана на Градския парк — образно и честно си призна Борт, — когато мисля за шанса, който изпуснахме. Вземете положението на нещата преди тридесет години, когато Хардин спаси Основанието от Анакреон… Тогава народът на Анакреон не разбираше, че старата Империя търпи крах. Те повече или по-малко се занимаваха с вътрешните си работи, но дори когато всички комуникации бяха прекъснати и дядото-пират на сегашния крал Леполд се възцари на трона, така и не разбраха, че това е краят на Империята.

— Ако Императорът беше по-смел, той можеше да възстанови своето положение, като изпрати тук два бойни крайцера, и без съмнение вътре в страната също щеше да намери поддръжка. И ние, ние можехме да направим същото, но не. Хардин организира монархично поклонение. Лично аз не разбирам това. Защо? Защо? Защо?

— Какво — намеси се Джеймс Орси — прави Вересов? Та той някога беше един от активните участници в партията на действието. С какво се занимава той там? Нима също е сляп?

— Не зная — твърдо отговори Борт. — Той за тях е първосвещенник. Доколкото разбрах, той нищо не прави, само дава съвети и указания на жреците по техническите детайли. Първосвещенник, дявол да го вземе, първосвещенник!

Настъпи мълчание и всички погледи се устремиха към Сермак. Младият лидер на партията нервно гризеше ноктите си, а после каза високо:

— Нищо добро. Тук нещо не е наред!

Той огледа събеседниците си поред и добави още по-енергично:

— Значи, Хардин е просто глупав?

— Изглежда, че да — сви рамене Борт.

— Никога! В това има нещо. Трябва човек да бъде неимоверно глупав, за да реже така щателно и безнадежно собственото си гърло. Даже още по-глупав от Хардин, ако предположим, че той е глупак, а аз не мисля така. От една страна, да организира религия, която всячески да подтиска безпорядъците вътре в страната, от друга — да въоръжи Анакреон с най-съвършено и мощно оръжие. Не разбирам това.

— Готов съм да призная, че тук нещо не е наред — каза Борт, — но фактите си остават факти. Какво друго ни остава да мислим?

— Та това е просто предателство — нервно каза Валто. — Те са му платили.

Но Сермак нетърпеливо завъртя глава.

— Не мисля и така. Става нещо ненормално, лишено от смисъл. Кажи ми, Борт, чувал ли си нещо за военния крайцер, който Основанието е длъжно да ремонтира и да приведе в бойна готовност за флота на Анакреон?

— Боен крайцер?

— Стар Имперски крайцер.

— Не, не съм чувал. Но това нищо не значи. Космодрумите там са религиозни свети места, които народът не може да гледа. Никой никога даже не разговаря за военен флот.

— Но до нас достигнаха слухове. Някои членове от нашата партия се изказаха по този повод на Съвета. Хардин и не помисли да отрича каквото и да било. Неговият представител обяви, че се носят всякакви слухове, и всичко свърши с това. Може би това има някакво значение.

— Също както и всичко останало — каза Борт. — Ако това е истина, то това е абсолютно безумие. Макар че не е по-лошо от всичко останало.

— На мен ми се струва — каза Орси, — че Хардин няма никакво секретно оръжие. Това би могло…

— Да — каза злобно Сермак, — някакво дяволче в кутийка, което ще изскочи в необходимия момент и ще накара Венис да припадне. По-добре Основанието да се самовзриви, за да не се мъчи повече, отколкото да разчита на някакво секретно оръжие.

— Какво пък, — каза Орси бързо — тогава въпросът стои така: колко време ни остава. А, Борт?

— Въпросът е на място. Но не чакайте от мен отговор. Не зная. Пресата на Анакреон никога не споменава за Основанието. Във вестниците сега е пълно със статии за предстоящите празненства и нищо повече. Следващата седмица Леполд става пълнолетен.

— Тогава имаме няколко месеца.

Валто се усмихна за пръв път през вечерта.

— Това ще ни даде необходимото време…

— Ще ни даде на босия цървулите! — изкрещя Борт нетърпеливо. — Казах ви, кралят за тях е бог. Какво мислите, че ще му се наложи да води пропагандна кампания, за да повдигне бойния дух на народа? Или с всички сили ще агитира своите хора, обвинявайки ни в агресивни намерения и опирайки се на евтини емоции? Когато дойде време да започне нападението, Леполд ще заповяда и хората ще тръгнат да се бият. Това е толкова просто. Това е най-проклетата от всички системи. Ти не задаваш въпроси на бога. Той може да издаде заповед още утре, а вие, ако искате, можете да си свиете с нея цигара.

Всички те се опитваха да говорят едновременно и Сермак удряше с юмрук по масата, искайки тишина, когато входната врата се отвори и в стаята нахълта Леви Нораст. Той се качи по стълбата, отърсвайки от куртката си мокрия сняг.

— Погледнете само! — извика той, хвърляйки на масата вестник, също поръсен със сняг. — По всички канали на телевизията го предават.

Вестникът беше разгърнат и пет глави се наведоха над него.

Сермак каза с пресипнал глас:

— Велики космосе! Той отива на Анакреон. Отива на Анакреон!

— Това е предателство — изписка Тарки, внезапно възбуден. Да ме вземат дяволите ако Валто не е прав! Той просто ни е предал, а сега отива за обещаното.

Сермак се надигна.

— Сега вече нямаме избор. Ще се опитам утре да убедя Съвета към Хардин да бъде предявено обвинение. Ако и това не помогне…