Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (3)
- Оригинално заглавие
- Foundation, 1951 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Григор Гачев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 55 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.
| Фондация | |
| Foundation | |
| Автор | Айзък Азимов |
|---|---|
| Създаване | 1942 г. САЩ |
| Първо издание | 1951 г. САЩ |
| Издателство | Gnome Press |
| Жанр | научна фантастика |
| Страници | 255 |
| Поредица | Фондация |
| Следваща | Фондация и Империя |
| Издателство в България | Бард |
| ISBN | ISBN 0-553-29335-4 |
„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.
В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]
Главни действащи лица
- Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
- Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
- Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
- Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
- Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
- Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп
Сюжет
Психоисториците
(разказ, публикуван за пръв път през 1951)
Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.
Енциклопедистите
(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)
Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.
Кметовете
(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)
Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.
Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.
Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.
Търговците
(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)
Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.
Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.
Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.
Търговците – принцове
(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)
155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.
След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.
Значимост
Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.
Социално влияние
Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]
Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]
Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]
Източници
- ↑ Фондация, том 1, в „Хеликон“, архив на оригинала от 14 юни 2015, https://web.archive.org/web/20150614081343/http://www.helikon.bg/books/61/-%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.1-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0_142313.html#book_info, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ www.theguardian.com
- ↑ www.mediabistro.com, архив на оригинала от 16 май 2013, https://web.archive.org/web/20130516054940/http://www.mediabistro.com/galleycat/the-science-fiction-books-that-inspired-elon-musk_b67209, посетен на 25 ноември 2014
- ↑ Селигман, Мартин. Наученият Оптимист ((c) 1998 автор Алфред А. Кнопф,), 185ff.
Външни препратки
5.
Снегът вече не валеше, но беше натрупал преспи и колата с труд се придвиждаше по пустите улици. Сивият изгрев на настаналото утро беше студен не само в поетичния смисъл на думата, но и в буквалния. В такава студена сутрин надали някой би се заел с доволно обърканата политика на Основанието, пък бил той член на Партията на действието или поддръжник на Хардин.
На Йохан Ли положението на нещата все повече и повече не му харесваше и той мърмореше все по-силно.
— Това ще изглежда доста зле, Хардин. Те ще кажат, че ти си избягал.
— Да говорят каквото искат. Аз трябва да отида на Анакреон и искам да го направя спокойно. Престани, Ли.
Хардин се облегна на седалката и затрепери. В добре отоплявания автомобил не беше студено, но имаше нещо мерзко в този покрит със сняг свят, плъзгащ се покрай прозорците на автомобила, и това дразнеше Хардин.
Той машинално произнесе:
— Все някога ще се наложи да започнем да контролираме времето на Терминус. Това може да се направи.
— Аз бих предпочел — отговори Ли, — на първо време да свършим някои други работи. Например, какво мислиш по въпроса, да контролираме не времето, а Сермак? Добра суха килия, в която целогодишно температурата няма да превишава двадесет и пет градуса, напълно ще му отива.
— След което действително ще са ми нужни телохранители, — отговори Хардин, — и то не само тези двамата. — Той кимна към двамата телохранители, които седяха на предната седалка да шофьора. Очите им твърдо оглеждаха празните улици, ръцете без треперене стискаха атомни бластери. — Според мен ти просто искаш да започнеш гражданска война.
— Аз ли искам да я започна? Огледай се около себе си и ще видиш достатъчно причини за нея.
Той започна да свива пръсти:
— Първо: Сермак вчера устрои скандал на заседанието на Съвета и поиска да ти бъде предявено обвинение.
— Той имаше пълно право на това — спокойно го прекъсна Хардин. — Освен това, предложението му беше отхвърлено с 206 гласа срещу 184.
— Безусловно. Болшинство от двадесет и два гласа, когато разчитахме поне на шестдесет. Не спори, ти сам отлично знаеш това.
— Едва не загубихме — призна Хардин.
— Чудесно. Второ: след гласуването петдесет и деветте члена на Партията на действието станаха и напуснаха Съвета.
Хардин не отговори и Ли продължи:
— И трето: преди да напуснат, Сермак заяви, че ти си предател, че отиваш на Анакреон за тридесетте си сребърника, че гласувалите за теб умишлено или неумишлено участвуват в това предателство, и че тяхната партия се нарича Партия на действието не случайно. Какво значи това според теб?
— Неприятности.
— А сега ти се опитваш да се измъкнеш по-рано сутринта, като престъпник. Ти си длъжен, Хардин, да ги срещнеш лице в лице, и ако се наложи, дявол да го вземе, да обявиш военно положение.
— Насилието е последното убежище…
— На безпомощния? Глупости!
— Добре. Да видим. Слушай ме внимателно, Ли. Преди тридесет години сейфът на Селдън се отвори и на петдесетгодишнината на Основанието се появи видеозапис на Хари Селдън, за да ни обясни за пръв път какво става всъщност.
— Помня.
Ли мечтателно кимна с глава и тъжно се усмихна.
— Това беше същият ден, когато свалихме правителството.
— Именно. Тогава настъпи първият ни голям кризис. Сега е вторият, и точно след три седмици ще бъде 80-годишнината на Основанието. Не ти ли се струва това съвпадение малко странно?
— Ти искаш да кажеш, че той пак ще се появи?
— Още не съм свършил. Селдън никога и нищо не е казвал за това, че ще се върне, но това е един от детайлите на целия план. Той винаги се е старал да скрива от нас какво трябва да стане в бъдещето. Невъзможно е също така да кажем как е настроен радиационният ключ на сейфа — дали да се отвори веднъж или повече пъти: за да разберем ще се наложи да разглобим целия механизъм, а той вероятно ще се саморазруши, ако се опитаме. Ходил съм там на всяка годишнина след първото му появяване, просто за всеки случай. Нито веднъж той не се появи, но сега настъпва поредният кризис.
— Значи той ще се появи?
— Може би, не зная. Работата обаче не е в това. На днешната сесия на Съвета, веднага след като обявиш, че съм отлетял на Анакреон, ще направиш официално заявление, че на 14 март тази година ще се появи нов запис на Хари Селдън, съдържащ послание с огромна важност относно неотдавнашния втори кризис, завършил успешно. Това е много важно, Ли. Не казвай нищо повече, каквито и въпроси да ти задават.
Ли го зяпна.
— А те ще повярват ли?
— Това няма значение. Това ще ги смути, а на мен повече не ми е нужно. Те ще мислят и ще гадаят истина ли е това, или не е, и ако не е, защо ми е нужно, а през това време ще отложат всичките си действия за тази дата. Аз ще се върна много преди това.
Ли изглеждаше неуверен.
— Но ти искаш аз да кажа „успешно завършил“. А това е лъжа.
— Която обаче ще смути всички. А ето го и космодрума!
Корпусът на очакващия ги звездолет мътно блестеше в мъглата. Хардин се промъкна към него през снежните преспи и вече до самия трап се обърна, вдигайки ръка.
— Довиждане, Ли. Много ми е неприятно, че те оставям сам в такъв пъкъл, но нямам на кой друг да се доверя. Само се постарай да направиш всичко както трябва.
— Не се безпокой. Ще направя всичко, което каза.
Той отстъпи настрана и люкът се затвори зад Хардин.