Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

13.

Мелоу си позволи да се отпусне за първи път от половин година насам. Той лежеше по гръб в слънчевата стая на новия си дом, съвършено гол. Мускулестите му ръце бяха разтворени настрани, и мускулите се движеха в такт с дишането.

Човекът, седящ до него, му сложи пура в устата и я запали. След това отхапа края на нова пура и каза:

— Вие явно сте се преуморили. Нужна ви е дълга почивка.

— Може би, Джаел, но по-добре ще си почина в креслото на Съветник. Защото смятам да получа това място, а вие ще ми помогнете.

Анкор Джаел вдигна вежди и попита.

— Какво общо имам аз с това?

— Тоест как какво общо? Прърво, вие сте стар вълк в политиката. Второ, лишихте се от своя портфейл благодарение на Джоран Сат, същия този човек, който по-скоро ще се съгласи да му извадят окото, отколкото да ме види като член на Съвета. Вие смятате, че имам малко шансове, нали?

— Не са много — съгласи се екс-министърът на образованието. — Вие сте от Смирно.

— Юидически това няма значение. Получил съм образованието си на Основанието.

— Не бъдете дете. Откога предвзетостта иа други закони освен своите собствени? А какво стана с вашия човек, как се казваше… Джейм Твер? Какво казва той?

— Той казва, че можех да вляза в Съвета още преди година — спокойно отговори Мелоу. — Но той е човек без дълбочина в мисленето и съжденията, и нищо няма да направи. Той крещи високо и силно, но в този случай това е малко. Аз трябва да вляза в Съвета. И сте ми нужен вие.

— Джоран Сат е най-умният политик на планетата и той ще бъде против вас. Не мога да бъда уверен, че ще успея да го надиграя. И не мислете, че той не може да се бори и твърдо, и мръсно.

— Имам пари.

— Това вече е по-добре. Но за да подкупите и предвзетостта трябват купища пари, кален смирниецо!

— Имам ги.

— Какво пък, ще видя какво може да се направи. Само после да не започнете да се търкаляте на пода и да блеете, че аз съм ви вкарал в тази работа. Кой е това?

Краищата на устните на Мелоу се отпуснаха надолу и той каза:

— Доколкото разбирам, самият Джоран Сат. Дошъл е по-рано, но аз го разбирам. И така вече го избягвам цял месец. Джаел, влезте в съседната стая и включете микрофона. Искам да чувате всичко.

Той дружески шеговито побутна члена на Съвета към вратата с гол крак, след което стана на крака и наметна на раменете си копринен халат. Синтетичната слънчева светлина се смени с обикновена.

Секретарят на кмета тържествено влезе в стаята, а безмълвният майордом затвори след него вратата.

Мелоу затегна ремъка на халата и каза:

— Избирайте си кресло, Сат.

Онзи дори не се усмихна. Избра си достатъчно удобно кресло, но сядайки, не се отпусна нито за секунда. Седнал на самия крайчец на креслото, той произнесе:

— Ако за начало кажете своите условия, можем да продължим направо по същество.

— Какви условия?

— Искате да ви уговарям ли? Добре, какво, например, правихте на Корелия? Отчетът ви не беше пълен.

— Предадох ви отчета си преди доста месеци. Тогава бяхте доволни.

— Да.

Сат замислено потри с пръсти чело.

— Но оттогава извършваните от вас действия придобиха голямо значение. Ние знаем много за вашите работи, Мелоу. Ние знаем точно колко нови завода сте отворили, с каква скорост го правите и колко ви струва това. И дворецът който сте си построили — той огледа стаята със студен оценяващ поглед, — и който ви струва на месец повече, отколкото е годишната ми заплата, и пътя, по който вървите — много важен и скъпоструващ път — по най-горните слоеве на обществото на Основанието.

— И какво от това? Не споря, вие, разбира се, имате отлични шпиони, но за какво говори всичко това?

— Говори за това, че имате пари, каквито преди година не сте имали. И това говори за каквото си искате… например, че сте сключили изгодна сделка на Корелия, за която ние нищо не знаем. Откъде имате такива пари?

— Скъпи Сат, нали не очаквате, че ще ви разкажа това?

— Не.

— Така и си мислех. И точно затова ще ви кажа сам. Те текат към мен като река направо от сейфовете на Комдора на Корелия.

Сат премига.

Мелоу, се усмихна и продължи.

— Но, за голямо съжаление за вас, тези пари са напълно законни. Аз съм Главен Търговец и получавам парите си в ковано желязо и хром срещу разни дрънкулки, които бях в състояние да му предоставя. Петдесет процента от печалбата ми по неразрушимия контракт с Основанието вече втора година отива при правителството в края на годината, когато всички добри граждани плащат данъците си.

— Във вашия отчет не се споменава нищо за търговски сделки.

— Там не се споменава също и какво съм закусвал същия ден, или името на бившата ми любовница, или каквото и да било несъществено.

Усмивката на Мелоу премина в гримаса.

— Бях изпратен — цитирам ви — за да си държа очите отворени. Не съм ги затварял никога. Искахте да разберете какво е станало с трите взети в плен търговски кораби на Основанието. Нито съм чул, нито съм разбрал нещо за тях. Искахте да разберете има ли Корелия атомна енергия. В моя отчет са споменати атомните бластери на телохранителите на Комдора. Други признаци не съм виждал. А тези бластери, които видях, са реликти от старата Империя, и може би отдавна не работят, доколкото зная.

Дотогава изпълнявах заповедите ви, но освен всичко друго аз съм свободен човек и мога да постъпвам както ми хареса. Съгласно законте на Основанието Главният Търговец има право да открива нови пазари там, където реши, и да получава петдесет процента от дохода. Какви са вашите възражения? Аз не ги разбирам.

Сат внимателно отвърна поглед към стената и, с труд сдържайки раздразнението си, отговори:

— Общоприетият обичай на всички търговци да укрепват и насаждат религията, когато продават някакви стоки.

— Аз се подчинявам на законите, а не на обичаите.

— Понякога обчаите стоят по-високо от законите.

— Тогава се обърнете към съда.

Сат вдигна към него мрачните си очи, които сякаш бяха хлътнали на самото дъно на очните кухини.

— Каквото и да се говори, вие все пак сте смирниец. Изглежда че нито преселването, нито образованието не са успели да променят порочността на вашата кръв. И все пак чуйте ме и се постарайте да ме разберете. Това няма отношение нито към парите, нито към пазарите. Имаме науката на великия Хари Селдън, който е доказал, че от нас зависи бъдещата Галактическа Империя, и ние не можем да се отклоним от пътя, който води към нея. Религията, която възцарихме навсякъде, където можехме, е най-важният инструмент за постигането на тази цел. С нейна помощ взехме под контрол Четирите Кралства, макар че беше настъпил момент, когато те можеха да ни прекършат като сламка. Това е най-доброто оръжие, с което могат да се контролират както хората, така и цели светове.

Първопричината за развитието на търговията и появата на търговците е била да се разпространи тази религия колкото се може по-бързо, а заедно с нея да се внедри нова техника и нова икономика, която да се намира под нашия щателен и безграничен контрол.

Той спря, за да поеме дъх, и Мелоу спокойно каза:

— Аз зная теорията и я разбирам великолепно.

— Така ли? Това е повече от това, което очаквах. Тогава вие сам трябва да разбирате, че вашият опит да търгувате заради самата търговия при масово доставяне на безполезни прибори, които само изкуствено могат да подобрят икономическото положение на планетата, при гибелното поставяне на въпроса само за изгодата, при излизането на атомната енергия извън вашия контрол може да завърши само с пълен провал на тази политика, която ние водим вече цели сто години.

— Напълно достатъчно време — каза Мелоу, — за да се превърне тя в остаряла, опасна и безполезна. Колкото и да преуспя вашата религия в случая с Четирите Кралства, малко други планети по Периферията са я приели. Откакто ние завладяхме контрола над Кралствата само Галактиката знае колко емигранти от тях са разпространили историята за това как Салвор Хардин е използувал свещенниците и предразсъдъците на народа, за да лиши от независимост и влест светските монарси. А ако и да са били тези слухове недостатъчни, то случаят с Аскон преди двадесет години обясни всичко на всички ясно като две по две четири. Сега из цялата Периферия няма да се намери нито един управник, който не би предпочел да си пререже гърлото, отколкото да допусне при себе си дори един свещенник.

Аз не искам да заставям Корелия или който и да е друг свят да приемат това, което не желаят. Не, Сат. Ако атомната енергия ги прави опасни, то искрената дружба чрез търговията ще бъде много пъти по-здрава, отколкото несигурният контрол, основан на невидима от всички чуждестранна духовна власт, която отслабне ли дори малко, напълно се дискредитира и не оставя след себе си нищо друго освен смъртен страх и ненавист.

— Прекрасна реч — цинично отговори Сат. — Но да се върнем към началото на нашия разговор. Какви са вашите условия? Какво искате, за да смените идеите си с моите?

— Смятате, че убежденията ми се продават ли?

— Защо не? — последва студеният отговор. — Нима това не е вашата работа: купуване и продаване?

— Само с печалба — последва спокойният отговор. — Можете ли да ми предложите повече от това, което получавам?

— Вие можете да имате три четвърти от печалбата, а не половината.

Мелоу късо се разсмя.

— Прекрасно предложение. Ако приема вашите условия, то дори цялата печалба ще бъде много по-малка от една десета от това, което мога да получа. Предложете нещо по-интересно.

С внезапно движение Сат сви юмрук.

— Вие ще можете също така да се спасите от затвора. От минимум двадесет години, ако настоя на своето. Пресметнете така своята печалба.

— Няма никаква печалба, ако ви се удаде да осъществите заплахата си.

— Ще ми се удаде. Ще ви съдят за убийство.

— Чие убийство? — презрително попита Мелоу.

Гласът на Сат стана хриптящ, макар че той говореше все така тихо.

— За убийството на свещенник от Анакреон, намиращ се на служба на Основанието.

— Така ли? И какви са вашите улики?

Секретарят на кмета се наведе напред.

— Мелоу, аз не се шегувам. Предварителното следствие е завършено. Трябва да подпиша само една хартийка и делото на Хобер Мелоу, Главен Търговец, срещу Основанието ще започне. Вие сте изоставили поданник на Основанието на измъчвания и смърт в ръцете на тълпа чужденци, елоу, и аз ви давам пет секунди за размисъл, за да предотвратите наказанието, което сте заслужили. Лично аз бих предпочел да решите, че можете да се измъкнете. Вие ще пъдете много по-безопасен като победен враг, отколкото като съзнателен нов приятел.

Мелоу тържествено отговори:

— Тогава смятайте, че съм изпълнил вашето последно желание.

— Чудесно!

Секретарят се усмихна недобро.

— Кметът настояваше да опитаме да се договорим с вас, а не аз. Отбележете, че не се постарах прекалено много.

Той стана и излезе от стаята.

Мелоу вдигна очи към влезлия Анкор Джаел.

— Чухте ли всичко? — попита той.

Онзи сви рамене.

— Откакто познавам тази змия, никога не съм го виждал до такава степен излязъл от кожата си.

— Добре. Какво бихте казали?

— Според мен това е очевидно. Външната политика на превъзходство с помощта на духовните сили е неговата идея-фикс, но все пак ми се струва, че крайната му цел ни най-малко не е духовна. Аз бях уволнен от кабинета на Министрите заради спорове на същите тези теми, пък и вие самият чудесно знаете това.

— Разбира се, че зная. А що за цел е това, как смятате вие?

Джаел стана сериозен.

— Какво пък, той не е глупав, така че трябва да вижда пълния банкрут на нашата религиозна политика, която надали е постигнала дори една победа за последните седемдесет години. Той съвършено очевидно я използува за някаква лична полза.

Сега другото. Всяка догма, основана на вярата и емоциите, е опасно оръжие, защото е невъзможно де се гарантира, че то няма да се обърне срещу самия теб. Вече цели сто години ние поддържаме ритуали и митове, които ставаха все по-почтени, традиционни и… остаряли. В известен смисъл ние вече частично сме изгубили контрол над собствената си религия.

— В какъв смисъл? — настоятелно попита Мелоу. — Говорете, искам да зная какво мислите.

— Да допуснем, че някой честолюбец използува религията не за нас, а срещу нас.

— Вие искате да кажете, че Сат…

— Прав сте. Имам предвид Сат. Чуйте ме, ако той успее да мобилизира различните йерархии на подчинените планети срещу Основанието в името на религията, как мислите, имаме ли дори най-малък шанс? Начело на армия от набожни хора той би могъл да нападне ереста, например във ваше лице, и да стане крал, което е неизбежно. В края ня краищата нали Хардин веднъж е казал: „Атомният бластер е добро оръжие, но той може да стреля и на другата страна“.

Мелоу се плесна по голото бедро.

— Добре, Джаел, устрой ме в този Съвет и аз ще го сразя.

Джаел помълча, след което каза многозначително:

— Не знам, не знам. Какви са тези подмятания за линчуването на свещенник? Нали това не е истина?

— Чиста истина е — небрежно отговори Мелоу.

Джаел подсвирна.

— И той притежава неопровержими доказателства?

— Сигурно притежава.

Той се поколеба, след това добави:

— Джейм Твер беше негов човек от самото начало, макар че нито един от тях не подозираше, че аз зная това. А той беше свидетел на всичко.

Джаел поклати глава.

— Да-а. Това е лошо.

— Лошо ли? Какво лошо има тук? Този свещенник се намираше на планетата въпреки законите на самото Основание. Той явно беше използуван от Корелийското правителство като примамка, не зная волно или неволно. По всички закони на здравия смисъл не ми оставаше никакъв избор, и това, което направих, влиза в рамките на закона. Ако той предаде делото в съда няма да спечели нищо, само ще се покаже като глупак.

Джаел отново поклати глава.

— Не, Мелоу, вие не разбирате. Вече ви казах, че той умее да се бие мръсно. Той няма намерение да спечели обвинителна присъда, той знае, че никога няма да успее. Но той смята да погуби вашата популярност сред народа. Вие чухте какво каза той. Понякога обичаите стоят над законите. Вие можете да излезете от съдебната зала като свободен човек, но ако народът повярва, че сте оставили свещенник да бъде разкъсан от тълпата, от популярността ви няма да остане и следа.

Те ще признаят, че сте постъпили законно, и дори че сте постъпили разумно. Но въпреки това за тях вие ще бъдете страхливо куче, безчувствен негодник, безсърдечно чудовище. И никога няма да ви изберат в Съвета. Вие можете дори да изгубите званието си Главен Търговец, и всички биха гласували за лишаването ви от гражданство. Та вие не сте роден на Основанието. И как мислите, какво повече би могъл да желае Сат?

Мелоу упорито се намръщи.

— Така ли?

— Момчето ми, — отговори Джаел, — аз, разбира се, няма да ви напусна, но не мога да ви помогна. Вие сте попаднали в капан, и то какъв!