Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Фондацията (3)
Оригинално заглавие
Foundation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 55 гласа)

Информация

Източник
sfbg.us

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Фондация (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Фондация.

Фондация
Foundation
АвторАйзък Азимов
Създаване1942 г.
САЩ
Първо издание1951 г.
САЩ
ИздателствоGnome Press
Жанрнаучна фантастика
Страници255
ПоредицаФондация
СледващаФондация и Империя

Издателство в БългарияБард
ISBNISBN 0-553-29335-4

„Фондация“ (на английски: Foundation) е първата книга от поредицата на американския писател фантаст Айзък Азимов, „Фондация“. Книгата представлява сборник от пет кратки разказа, които заедно оформят цялостен сюжет. Разказите са публикувани за пръв път като една книга през 1951 г. в САЩ.

В България книгата е издадена за последно през 2008 година като част от цялостен сборник „Фондация Том Първи“ от издателство Бард.[1]

Главни действащи лица

  • Хари Селдън: Математик и създател на Психоисторията
  • Гаал Дорник: Математик и наследник на Селдън
  • Салвор Хардин: Първи кмет на Терминус
  • Хобер Малоу: Първи търговски владетел на Терминус
  • Ексел Горов: Търговец и агент на Фондацнията осъден на смърт на Аскон
  • Лимар Понйетс: Търговец и представител на Фондацията, освобождава Горов чрез подкуп

Сюжет

Психоисториците

(разказ, публикуван за пръв път през 1951)

Първият разказ започва на Трантор, главната планета на дванадесет хиляди годишната Галактическа империя. Читателят е запознат с идеята за Психоисторията и нейния създател Хари Селдън, през очите на математика Гаал Дорник. Гаал Дорник, новопристигнал на планетата, бива въвлечен в интригата между Селдън и Империята. Дорник става свидетел на събитията, които водят до официалното създаване на Фондацията.

Енциклопедистите

(разказ, публикуван за пръв път през май 1942)

Петдесет години след събитията от първия разказ, Фондацията от енциклопедисти разработват научния си труд на планетата Терминус. Предвидените събития относно разпада на Галактическата империя започват да се сбъдват. Населението на Терминус се оказва обкръжено от агресивни съседни страни, които се откъсват от владението на Империята и започват да водят борба за надмощие помежду си. Безсилният кмет на Терминус Салвор Хардин се сблъсква с научното ръководство на Фондацията в опита си да защити планетата от външна агресия. Разказът завършва с разкритието, че Хари Селдън е манипулирал събитията до момента, и че истинската цел на Фондацията е да създаде нова империя сред хаоса на бъдещите 1000 години.

Кметовете

(разказ, публикуван за пръв път през юни 1942)

Осемдесет години след създаването на Фондацията, властта на планетата е напълно прехвърлена в ръцете на кмета Салвор Хардин. Технологичното превъзходство на Фондацията над съседните западащи цивилизации позволява на кмета да манипулира владетелите на „Четирите Кралства“. Фондацията предоставя научна подкрепа на Кралствата под формата на религиозен орден. Поддръжката и създаването на напреднали технологии, като електрогенератори, осветление и космически кораби е кодифицирано в свещена религия сред населението на Кралствата.

Салвор Хардин е изправен пред нова криза, след като става ясно, че един от владетелите на съседните Кралства планува да нападне Фондацията с помощта на технологичните чудеса, които е получил от Хардин.

Терминус няма никакви средства за защита и планетата изглежда обречена до последния момент. Накрая на разказа Хари Селдън отново се появява под формата на запис и обяснява как психоисторията спасява Терминус.

Търговците

(разказ, публикуван за пръв път през октомври 1944)

Събитията в този разказ се случват 135 години след създаването на Фондацията на планетата Терминус. Фондацията вече е истински център на политическа власт и използва търговия вместо религия, за да разпростира влиянието си.

Един от лицензираните търговци на Фондацията на име Ексел Горов е заловен и бива обвинен в нелегално разпространение на опасни предмети на планета, където наказанието за продажба на високи технологии е смърт.

Линмар Понйетес, независим търговец на Фондацията, е изпратен на мисия да спаси Ексел Горов. Пристигайки на планетата, той бързо осъзнава, че опасността затворникът да бъде екзекутиран е истинска. Понйетес започва преговори с местните лидери и постепенно убеждава един от младшите членове, Консул Ферил, да освободи затворника в замяна на подарък. Понйетес измайсторява машина, способна да превръща желязо в злато, и я предоставя на Ферил. Затворникът е освободен, а чрез подкупа Понйетес успява да създаде търговски отношения с планета, която дотогава се е противопоставяла на комерсиални контакти с Фондацията.

Търговците – принцове

(разказ, публикуван за пръв път през август 1944)

155 години след създаването си, Фондацията се е превърнала в могъща сила на края на Галактиката. Технологичната и комерсиална власт на новата Империя с център Терминус се разпростира далеч, но продължава да среща опозиция. Три космически кораба на Фондацията са изгубени в близост до Корелианската република, водейки до притеснения относно технологичните способности на западналата държава. Опитният търговец Хобер Малоу е изпратен на мисия да открие липсващите кораби и да разпознае положението на Корел.

След като пристига на Корел, Хобер Малоу веднага е поставен пред избор на живот и смърт.

Значимост

Първата книга от поредица, която впоследствие ще достигне седем книги и свързва другите поредици на Азимов (Галактическата империя и Роботи) в един сюжет.

Социално влияние

Учени, икономисти и бизнесмени твърдят, че книгата на Азимов е имала значително влияние върху тяхната кариера и живот. Награденият с Нобелова награда икономист Пол Кругман казва, че е избрал да учи икономика, защото е най-близката съществуваща наука до Психоисторията.[2]

Предприемачът и международен бизнесмен Илон Мъск също счита книгите за Фондацията за източник на вдъхновение.[3]

Психологът Мартин Селигман описва поредицата книги като влиятелен фактор в професионалния си живот, заради използването в книгите на психология за предвиждане на социологични събития. Селигман твърди, че първото успешно предвиждане на социологични събития, изборите в САЩ през 1998, се дължи на психологични принципи.[4]

Източници

Външни препратки

Мега-ревю Фондация на Азимов

5.

Комдорът Аспер беше избран от своя народ с всеобщо одобрение. Останките от някога дългите му прави коси висяха до раменете, ризата му беше поизносена и говореше малко носово.

— Не ни е нужна никаква показност, търговец Мелоу — казваше той, — никакви фалшиви представления. Пред себе си вие виждате просто първия гражданин на държавата. Това означава думата Комдор, а това е единствената титла, която имам.

Той изглеждаше неимоверно доволен от речта си.

— Откровено казано, аз смятам този факт за една от най-тесните връзки между Корелия и вашата нация. Та нали и вашият народ също така предпочита републиканските настроения, както и нашият.

— Вие сте съвършено прави, Комдор — сериозно отговори Мелоу, извършвайки сравнението наум и потрепервайки вътрешно. — Вие приведохте именно този аргумент, който аз смятам за благоприятен за продължителен мир и дружба между нашите правителства.

— Мир! Аха!

Рядката сива брадица на Комдора се движеше в такт със сантименталния израз на лицето му.

— Мисля, че никой по цялата Периферия не взема така на сърце идеала за Мира, както аз. Казвам ви самата истина: откакто наследих от прекрасния си баща предводителството на държавата Мирът нито веднъж не е бил нарушаван. Може би не биваше да изтъквам това…

Тук той скромно се изкашля.

— …но на мен самия са ми казвали, че народът ми ме е нарекъл Аспер Любимия.

Мелоу хвърли поглед към добре гледаната градина. Може би високи телохранители и непознато оръжие гледаха сега към него от всеки ъгъл на градината, очаквайки знака на Комдора. Но високите стоманени стени, заобикалящи градината, изглеждаха съвсем нови, което изглеждаше малко странно за любимия на народа Аспер.

— Какво щастие, че ще имам работа именно с вас, Комдор — каза той. — Деспотите и монарсите от други светове, които нямат такова просветено управление, често нямат качества, които да ги правят всенародни любимци.

— Какви качества?

В гласа на Комдора се промъкна предпазливост.

— Разбира се, преди всичко, те не се грижат за интересите на своя народ. Вие, от друга страна, великолепно разбирате всичките им нужди.

Комдорът не вдигаше поглед от посипаната с чакъл пътечка, по която те лениво се разхождаха. Той потриваше скръстените си зад гърба ръце.

Речта на Мелоу продължаваше да тече гладко.

— Досега търговията между двете наши нации страдаше от ограниченията, наложени върху търговците от вашето правителство. Аз не се съмнявам, че вие отдавна вече сте стигнали до заключението, че нелимитираната от нищо търговия…

— Свободната Търговия! — промърмори Комдорът.

— Нека да бъде Свободната Търговия. Вие трябва да разберете, че тя ще бъде взаимоизгодна. Вие имате това, което е нужно на нас, и обратно. Ние трябва само да организираме обмяната, и нашето благосъстояние ще нараства. Такъв просветен просветител като вас, приятел на народа, нещо повече — един от народа, не се нуждае от това да бъде убеждаван по въпроса. И аз никога няма да оскърбя вашия ум с такива предложения, които вие разбирате по-добре от мен.

— Правилно! Аз отдовна съм разбрал това! Но какво искате?

Гласът му беше пълен с досада.

— Вашите хора винаги са били такива неразумни. Аз бих искал да търгувам с вас толкова, колкото позволява нашата икономика, но не по вашите условия. Аз не съм единственият, който заповядва тук.

Той повиши глас.

— Аз съм само слуга на народа. Моят народ не желае да търгува, когато търговията е отровена от червено-златни мантии.

Мелоу целият се напрегна.

— Принуждавали са ви към религия?

— На практика всичко вървеше натам. Вие, разбира се, помните Асконийското дело, преди двадесет години. Отначало вие продадохте няколко ваши прибори, а после вашите хора поискаха пълна свобода за действията на мисионерите, за да управляват тези прибори, след това бяха издигнати Храмовете. След това бяха основани религиозни школи, поискаха се автономни права за жреците на църквата — и какъв е резултатът? Сега Аскон е интегрален член на системата на Основанието и дори Великият Майстор не може да нарече собственото си долно бельо свое. О, не! Не! Самоуважението на нашия независим народ никога няма да позволи такова нещо.

— Но аз нямам намерение да ви предлагам нищо подобно — прекъсна го Мелоу.

— Не?

— Не. Аз съм Главен Търговец. Моята религия са парите. Целият този мистицизъм и мисионерски фокуси само ме дразнят, и се радвам, че вие отказвате да си имате работа със всичките теззи свещенници. Така повече ми харесва.

Смехът на Ковдора беше пронизителен и нервен.

— Добре казано! Основанието трябваше да изпрати много порано човек като вас.

Той дружески сложи ръка на полегатото рамо на търговеца.

— Но вие ми казахте само половината. Аз разбрах само какво не ви е по вкуса. А сега кажете какво искате в замяна.

— Единственото, което искам, Комдор, е вашите сандъци да пращят от невиждани богатства.

— Така ли?

Той изсумтя.

— За какво са ми всичките тези богатства? Истинска цена има само любовта на твоя народ. Аз я имам.

— Но вие спокойно можете да имате и едното, и другото, защото никой не е забранил да се събира злато с едната ръка и любов с другата.

— Е, е, младежо. Това би бил, разбира се, интересен феномен, ако той беше възможен. Как си представяте това?

— О, има много начини. Трудност представлява по-скоро изборът между тях. Нека да помислим. Например луксозните стоки. Това, например…

Мелоу внимателно измъкна от вътрешния си джоб плоска верижка от полиран метал.

— Погледнете.

— Какво е това?

— Трудно е да се обясни с думи. Нямате ли подръка някоя девойка? Каквато и да е, само да е млада, а също и огледало — в цял ръст?

— Хм-м-м… Какво пък, да идем у дома.

 

 

Комдорът наричаше жилището си дом. Населението вероятно го наричаши дворец. За зорките очи на Мелоу то твърде много приличаше на крепост. Зданието беше построено на хълм, откъдето се откриваше изглед към столицата. Дебелите му стени бяха укрепени с арматура. Всички подходи към него се охраняваха, а и самата му архитектура го правеше още по-непристъпно. Точно в такъв дом би трябвало да живее Любимият на всички Аспер.

Пред тях стоеше млада девойка. Тя дълбоко се поклони на Комдора, който каза:

— Това е една от слугините. Ще стане ли?

— Превъзходно!

Комдорът внимателно наблюдаваше как Мелоу закопчаваше верижката около кръста на девойката. След това търговецът отстъпи крачка назад.

Комдорът изсумтя за пореден път.

— Това ли е всичко?

— Бихте ли дръпнали завесата, Комдор? Мило момиче, до закопчалката има неголяма ръчка. Ако обичате, дръпнете я нагоре. Не се бойте, няма да ви навреди.

Девойката направи каквото й беше наредено, задържа дъх, погледна ръцете си и от изумление спря да диша.

— Ох! — само промълви тя.

От кръста нагоре тя беше обкръжена от бледо блестящо сияние, заавършващо с корона от течен огън над главата й. Сякаш някой беше свалил зората от небето и я беше подарил на любимата си.

Момичето спря пред огледалото и го загледа с възхищение.

— Вземете — каза Мелоу, протягайки й огърица от сиви камъчета. — Окачете я на шията си.

Тя послушно закопча огърлицата на гърдите си, и всяко камъче, оказало се в луминесцентното поле, заблестя в алено и златно.

— Харесва ли ви? — попита Мелоу.

Девойката не отговори, но в очите й блестеше възхищение. Комдорът махна с ръка и тя неохотно премести ръчката на пояса надолу. Сиянието угасна. Тя си тръгна, но споменът щеше да й стигне за цял живот.

— Всичко това е ваше, Комдор, — каза Мелоу, — за вашата жена. Смятайте това за малък подарък от Основанието.

— Хм-м-м.

Той повъртя верижката и огърлицата в ръце, като че ли ги претегляше.

— Как правите това?

Мелоу сви рамене.

— Това е въпрос за нашите технически експерти. Но това ще работи, забележете, без всякакви там свещенници.

— Да, но в края на краищата, това не е нещо повече от женска дрънкулка. Какво може да се направи с нея? Как може да се спечели от нея?

— Вие сигурно устройвате чествувания, банкети, приеми или нещо от този род?

— О, да.

— Разбирате ли колко ще ви заплатят жените за такава скъпоценност? Най-малко десет хиляди.

Изглежда че дори ако беше ударила мълния посред двора, Комдорът нямаше да бъде повече поразен.

— Ах!

— А тъй като енергетическият блок на тази скъпоценност няма да издържи повече от шест месеца, то ще са нужни чести замени. А сега за работата: ние можем да ви продадем толкова такива скъпоценности, колкото поискате, само за по една хиляда, само ни платете в ковано желязо. Ето ви деветстотин процента печалба.

Комдорът се хвана за брадата и сякяш целият се потопи в изчисления.

— Велика Галактико, та вдовиците просто ще се избият за тях! Ще продавам в неголямо количество, нека устройват търг. Разбира се, те не бива да знаят, че лично аз…

Мелоу бързо го прекъсна.

— Ние можем да ви представим пълния списък на приборите, намиращи се в трюмовете на моя звездолет. Имаме електрически печки, които за две минути ще опекат и най-твърдото месо така, че то ще се топи в устата. Имаме ножове, които нямат нужда от точене. Нашите перални машини работят автоматично и непрекъснато, когато ви е нужно да изперете нещо, както и машините за миене на чинии, и прахосмукачките, и всичко, което вие пожелаете. Помислете за своята популярност, която ще започне да нараства, ако направите всички тези прибори достъпни за широката публика. Помислете за непрекъснато растящото количество стоки, кгато те ще станат монопол на държавата с деветстотинпроцентна печалба. Те ще бъдат готови да ви платят колкото поискате и съвсем не е необходимо да знаят по каква цена вие сте купили всичко това. И забележете, нито един от моите прибори не изисква никакво религиозно наблюдение. Всички ще бъдат доволни.

— Освен вас, както ми се струва. А какво ще спечелите вие от това?

— Това, което печели всеки търговец по законите на Основанието. Аз и моите хора получаваме половината от печалбата. Вие само купете това, което искам да ви продам, и това ще бъде изгодно и за двама ни. Много изгодно.

Комдорът мислеше за нещо и на лицето му беше изписано явно наслаждение.

— С какво искате да ви се плаща? С желязо?

— Да, и с въглища, и с боксити, а също и с тютюн, пипер, магнезий, дървесина. Вие имате всичко това в достатъчни количества.

— Това звучи нелошо.

— И аз мисля така! Да, Комдор, и още нещо, което току-що ми дойде на ума. Аз мога да преоборудвам вашите заводи.

— Какво? Как така?

— Да вземем например вашите леярски заводи. Аз имам прекрасни неголеми приспособления, които ще ви позволят да намалите стойността на произвежданата продукция с деветдесет и девет процента. Вие ще можете да намалите цената двойно и все още ще имате печалба при продажбата. Мога да ви покажа какво имам предвид, стига само да ми разрешите. Имате ли в града стоманолеярен завод? Обещавам ви, че това няма да ни отнеме много време.

— Това може да се организира, Търговец Мелоу, но утре, утре. Вие нали ще вечеряте днес с нас?

— Моите хора… — започна Мелоу.

— Нека дойдат всички — величествено каза Комдорът. — Символичен дружески съюз на нашите нации. Но при едно условие.

Лицето му се удължи и стана строго.

— Никакви ваши религии. Не мислете, че всичко това е разрешение за вашите мисионери да се намесват в нашите работи.

— Комдор, — сухо каза Мелоу, — давам ви дума, че религията само ще намали моята печалба.

— Тогава стига за днес. Ще ви изпратят обратно до кораба ви.