Елмор Ленард
Първобитен град (30)

29.

Стояха в коридора на първия етаж. Хората от наблюдателния екип префучаха бързо покрай тях.

Каролин попита:

— Това често ли се случва?

Бяха претърсили всеки апартамент, всяка стая, всеки килер в сградата и все още тичаха нагоре-надолу по коридорите. В кръг, помисли си Реймънд. Мансел не би могъл да се измъкне по никакъв начин. Между покрива и мазето нямаше място, където да може да се скрие.

— Ще го намерим — каза той на Каролин.

— Но той не е тук.

— Тук е — възрази Реймънд, който нямаше какво да губи.

Хънтър се приближи към тях и запита:

— И сега?

Реймънд си припомни какво беше видял от колата на Каролин. Санди до вратата, Клемънт излиза бавно. После той се връща вътре, а Санди излиза и кимва. Реймънд прие кимването й нетърпеливо. Очевидно нетърпението му го беше подвело.

— Къде е Санди? — попита той.

Хънтър се вторачи в него и той отвърна на погледа му.

Каролин се обади:

— Не мога да повярвам — каза тя, после се загледа в Хънтър, който тръгна към предната врата на сградата.

— Какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отговори Реймънд.

— Какво?

Хънтър се завъртя и тръгна обратно към тях.

— Хей, видя ли Тома? — попита той. — И той е тук.

Реймънд започна да се усмихва.

 

 

Тома беше оставил вратата на апартамента отворена. Седеше и четеше една от книгите, които щеше да носи на Скендер. Книгата даваше указания за култивирането и отглеждането на домашни растения. Когато Реймънд Круз, Хънтър и жената застанаха на прага, Тома каза:

— Здравейте, как сте?

— Тома Синистай, Каролин Уайлдър — представи ги Реймънд. — Госпожица Уайлдър се занимава с престъпници. Тя е един от най-добрите адвокати по наказателни дела в града. Споменавам го, в случай че искаш да я наемеш още сега и да си спестиш някои проблеми.

Тома попита:

— Не искаш ли да говориш с мен насаме?

— Искам да ми кажеш къде е той. И тук става.

— Давам ти нещо, Реймънд, но няма да искаш всичките ти хора да гледат. Можех да го убия. Разбираш това, нали? Почти го направих. Но се спрях.

— Защо?

— Ще видиш. Или не. Зависи само от теб. Но мисля, че ще е по-добре да отпратиш хората си.

 

 

В коридора се затвори врата. Сега в сградата беше тихо. Тома ги заведе в мазето, където запали флуоресцентните лампи. После застана неподвижно за момент, сякаш подготвяше публиката си.

— Мансел имаше пистолет. Ето този — каза той, като разкопча сакото си и извади автоматичен пистолет от него. — Видяхте ли? Това е „Браунинг“. Принадлежи на семейството ни и никога не е убил никого.

— Къде е той? — попита Реймънд.

Тома кимна.

— Гледай стената ей там — каза той, после тръгна към котела, до който стоеше Реймънд.

Лейтенантът се отдръпна от пътя му. Тома се повдигна на пръсти, протегна ръка и дръпна шалтера надолу.

С леко бръмчене стената започна да се отваря. Постепенно пред очите им се разкри тайната стая, грамофонът, сейфът. Клемънт Мансел седеше на платнен стол с кръстосани крака.

— Хей, какво, по дяволите, става? — попита той. — Идвам тук, за да върна нещо, което приятелят на Санди — Скендер — й дал, за да се пази, а този гробар опира пистолет в гърба ми и ме заключва.

— Вече беше отворил стената — обясни Тома. — Чакаше да го откриеш тук.

— С браунинга ли? — попита Реймънд.

Тома кимна.

— Той иска да повярваш, че го е взел от русото момиче.

— Добре ли го претърси?

— Разбира се.

— Ами стаята?

— Огледах абсолютно всичко — каза Тома и повдигна браунинга. — Това беше единственото му оръжие. Тук имаше и други, но ги изнесох вчера.

Клемънт се намеси в разговора:

— Да не би търсиш пистолет с печат „П 38“ от едната страна, който прилича на немски „Лугер“? — попита той. — Е, не съм го виждал.

Изкарай го навън, помисли си Реймънд. Не, влез вътре с него и накарай Тома да затвори стената.

— Санди ни сътрудничи — каза Хънтър. — Видяхме как ти дава оръжието, а ти й го връщаш. Сигурно си мислеше, че можеш да измамиш някого.

— Глупости — отвърна Клемънт. — Ако Санди беше с вас, нямаше сега да стоите тук като посрани.

Реймънд изпита желание да дръпне Клемънт от стола, където седеше спокойно с кръстосани крака, облегнал ботуша си на едното коляно, с ръце на облегалките, и да го удари с всичка сила.

Очите на Мансел се прехвърлиха от Хънтър към Реймънд после към Каролин.

— Как си, мадам? — попита той, после леко се намръщи. — Господи, какво си направила с лицето си? Да не си се блъснала в нещо?

Клемънт отмести поглед към Реймънд и каза:

— Каквото и да дрънка гробарят и аз си имам история. Дойдох тук, за да върна един пистолет, който Санди беше взела от гаджето си. Ако си мислиш, че си видял нещо друго или не харесваш това, което виждаш в момента, майната ти. Аз ще се придържам към историята си. По никакъв начин не можете да ме осъдите. И никога няма да можете.

Той погледна към Каролин и намигна.

— Стиснах ги за топките, адвокатке, нали? Исках да ти благодаря за заема — каза той и потупа джоба на якето си. — Чекът е ей тук. Ще го осребря, когато тръгна към Тампа, Флорида. Не възнамерявам да се връщам повече тук. И се обзалагам, че не ви е много лесно да преглътнете това.

Клемънт се ухили и се обърна към Реймънд.

— Какво ще кажеш, партньор? Предаваш ли се?

Реймънд не отговори. Протегна дясната си ръка, хвана шалтера и го вдигна.

Стената започна да се затваря и без да помръдне Клемънт каза:

— Хей… Адвокатката ми стои тук, малоумнико.

Видяха го как се надига от стола.

— Хей, стига де, мамка му… — извика Клемънт.

Видяха за момент пръстите на ръката му в отвора преди да ги изтегли вътре. Точно преди тънката ивица светлина да изчезне, чуха виковете му.

— По дяволите, отворете проклетата…

Това беше всичко.

Реймънд вдигна ръка отново. Бръмченето спря. Настъпи тишина. Каролин се обърна и тръгна към стълбите. Реймънд погледна към нея.

— Каролин? — каза той.

Тя не спря, нито се обърна.

— Ще чакам в колата — кратко отвърна адвокатката.

Реймънд я загледа как се качва по стълбите, без да му възрази или да покаже някакви чувства. После отново настъпи тишина. Хънтър се приближи към стената почти предпазливо и прокара ръка по нея. Хвърли поглед към Реймънд и запита с безизразно лице:

— Къде изчезна оня?

Тома каза на Реймънд:

— Сега разбираш защо не го убих. Този начин задоволява и двама ни. Струва ми се, че Скендер му причинява това, което е много по-добре. А за теб това изглежда единственият начин да хванеш този тип, който убива хора.

Хънтър попита:

— Сигурен ли си, че той не може да отвори отвътре?

— Той лично счупил шалтера, когато бил тук миналия път — отговори Тома.

Реймънд се заслуша в тихите им, почти благоговейни гласове.

— Той лично приготви гроба си — каза Тома. — Има вода, храна за последните му яденета, тоалетна. Може да изкара петдесет-шестдесет дни. Но накрая ще умре.

— Бяхме покрили мястото, но той някак си се измъкна — каза Хънтър. — Не виждам никакъв проблем, а вие? Човекът просто изчезна.

Тома добави:

— Освен това стаята е звукоизолирана.

После Хънтър се зачуди дали след известно време няма да замирише. Тома отвърна:

— Ако някой от наемателите се оплаче, ще отворим стената и ще кажем: „О, значи тук се е крил. Ужасна работа“.

Свършено е, помисли си Реймънд. Тръгвай си.