Елмор Ленард
Първобитен град (19)

18.

Мери Алис му беше казала: „Не ти пука за никой друг. Мислиш само за себе си“. Боб Херцог му беше казал: „Знаеш ли на какво ти се възхищавам? На безпристрастността ти. Не позволяваш разни неща да те безпокоят. Наблюдаваш, отсъждаш и приемаш онова, което откриеш“.

Норб Брил му беше казал: „Харчиш двеста и десет долара за син костюм?“.

Уендъл Робинсън му беше казал: „Не мисли, че ти целувам задника, но през повечето време не си мисля за теб като за бял“.

Джери Хънтър му беше казвал повече от веднъж: „Какво ти става, че не искаш да говориш?“.

Момичето от „Нюз“ му беше казало: „Мисля, че се страхуваш от жените. Според мен в това се корени проблемът“.

Каролин Уайлдър, в ролята на жена, му беше казала: „Беше това, което очаквах да бъде“.

Реймънд облече синия си костюм и напусна къщата й, защото не се сети как да й отговори. През целия път до вкъщи се опитваше да измисли нещо, с което да я прикове към таблата на старинното легло с отворена уста. Отново не можа да се сети за нищо. Легна си и през нощта се събуди, обмисляйки различни реплики, но нито една от тях не му се стори подходяща. Накрая си каза: „Какво правиш? Няма никакво значение какво мисли тя“. После се опита да вземе решение, елиминирайки личните си чувства.

Но чак сутринта, когато влезе във всекидневната и видя отново счупените стъкла, най-после се сети какво трябваше да й каже, учуден от факта, че това всъщност нямаше нищо общо лично с него.

Трябваше да й каже спокойно, без да се прави на умник и без да се опитва да си запази последната дума, че ако продължи да си играе игрички с Клемънт, ще настъпи момент, в който той ще я убие.

Това вече му беше съвсем ясно. Реймънд не вярваше, че тя е въртяла някаква далавера с Гай. Каролин не го беше отрекла директно, защото не чувстваше нужда да го направи или въобще да се занимава с това. От всички познати на Реймънд юристи, тя беше последната, която би се замесила в мръсни съдебни игри. Особено пък с Гай.

Реймънд извади сплесканите късчета олово от стената. Веднага щом ги погледна разбра, че не са от „Валтер П 38“. Когато хазайката му влезе в стаята, приближавайки се към прозореца, сякаш нещо отново можеше да долети през разбитите прозорци, той й каза, че вероятно са виновни хлапетата в парка, които си играеха с въздушни пушки. Хазайката му очевидно се усъмни в обясненията му, но само го попита дали е съобщил за инцидента в полицията. Реймънд й напомни, че той самият е полицай. После тя го уведоми, че ще му се наложи да плати за новия прозорец.

Тази сутрин Реймънд седна зад бюрото си, облечен в сивото сако от туид, което не беше носил от пролетта, когато започна да спортува и да пази диета. Сега сакото му беше широко, по-голямо поне с един размер. Той прегледа протокола на Комисията по съдийски постове относно разследването на съдия Гай. Вътре видя доста познати имена. Каролин Уайлдър се споменаваше няколко пъти.

Реймънд не разказа на колегите си за стрелбата — независимо дали тя представляваше опит за убийство, или само предизвикателство, не защото смяташе инцидента за личен въпрос, а тъй като нямаше желание да прекара цяла сутрин в обсъждането му. Той беше доста тих и вглъбен в себе си и колегите му го оставиха на мира. Звъняха по телефона, работеха върху случаи, разглеждаха порнографски снимки, конфискувани по време на обиска в дома на един убит. Подсвиркваха и охкаха. Уендъл се престори, че ще повърне. Хънтър огледа внимателно една от снимките и Норб Брил му каза:

— Ти си падаш по тия неща, нали?

Хънтър отговори възмутено:

— Боже господи, за какъв перверзник ме взимаш?

Брил каза:

— О, перверзник, висок около метър и осемдесет, с пясъчноруси мустаци и риза на зелени райета.

Към дванайсет Реймънд им каза, че ще пропусне обяда.

След като колегите му излязоха, той свали сакото си, отключи шкафа от шперплат и закачи тридесет и осем калибровия си пистолет с гумените ленти по ръкохватката на една кукичка в шкафа. После извади презраменен кобур, в който беше прибран деветмилиметров автоматичен „Колт“ с дървена ръкохватка. Реймънд нагласи кобура удобно под лявата си мишница и отново облече сакото, което сега му прилягаше идеално.