Елмор Ленард
Първобитен град (18)

17.

Правиха любов в легло с бели чаршафи и табла от тъмен дъб, която се извисяваше към тавана. Започнаха почти изведнъж, сякаш бяха липсвали толкова много един на друг, че не можеха да чакат. Ръцете им се движеха, бързо добивайки опит. Когато проникна в нея, тя въздъхна с облекчение, каквото Реймънд не бе чувал никога преди, дори в леглата с пъстри чаршафи от прочути дизайнерски къщи, с момичетата, които стенеха драматично и говореха мръсотии. Никоя от тях не се отдаваше така, както го правеше Каролин. Реймънд се движеше с нея, замаян, но и нащрек, защото не можеше да повярва, че това се случва. Не можеше да повярва, че Каролин Уайлдър издава тези звуци, извива се и отмята глава назад в слабата светлина, която му позволяваше да види лицето й такова, каквото тя самата никога не би могла да го види. Реймънд виждаше тайната Каролин. Забеляза за миг, как тя отваря очи, осъзнала, че я наблюдава. Искаше му се да сподели нещо с нея.

— Познавам те — каза той.

За момент настъпи тишина, която изчезна, когато очите й се затвориха отново. После му се стори, че всичко това се бе случило много отдавна.

 

 

Останаха мълчаливи в тъмнината. Реймънд я прегръщаше нежно, загледан в слабата светлина, проникваща през щорите на прозореца. Чу гласа на Каролин близо до себе си.

— Господи, това беше прекрасно — каза тя.

Той се зачуди как трябва да отговори, но накрая не каза нищо. Тя усещаше прегръдката му, нежните движения на ръцете, които я галеха, и знаеше как се чувства Реймънд.

Накрая, с тих, но ясен в тишината глас, Каролин каза:

— Онази вечер в кабинета ми, когато говореше по телефона… — Тя направи кратка пауза, после продължи: — Тъкмо когато си тръгваше, Клемънт запита: „Кога ще си получа парите?“. Погледнах го учудено. Не знаех за какво говори. Той каза: „Стоте хиляди, които ми обеща за убийството на съдията“. Аз извиках: „Какво?“. Не можех да повярвам на ушите си. А Клемънт отвърна: „Не се прави на луда, за да се измъкнеш от плащането. Разполагам с доказателство, че съдията е имал нещо срещу теб“. Попитах го какво има предвид, но не ми отговори. После каза, че ще поддържа връзка с мен и си тръгна.

— А тази вечер — каза Реймънд, — ти се обади…

— Обади се и сутринта — прекъсна го Каролин. — Снощи се обади само няколко минути преди теб и каза: „Най-малко от един час съм при теб, ако някой пита“. Не му отговорих, а затворих телефона. Той звънна след минута и каза: „Слушай, ако се проваля заради Гай, ти ще потънеш заедно с мен“. Този път му казах, че ако се тревожи, трябва да си вземе адвокат, защото аз повече няма да го представлявам. Той отвърна: „О, разбира се, че ще ме представляваш“. После ми съобщи следното: дори ако само му се стори, че може да го осъдят, ще подпише показания, в които ще твърди, че аз съм му платила да убие Гай. Каза, че разполагал с достатъчно доказателства, за да подкрепи твърденията си или поне за да повярват на мотива.

— Как е възможно това? — запита Реймънд.

— Точно това е интересното — отговори Каролин. — Мисълта му, че може да ме натопи.

Тя се обърна към него, за да види лицето му в тъмнината.

— Това, което ти казвам, е поверително, нали? — запита тя.

Реймънд не отговори.

— А и бездруго не съм ти дала нещо, което можеш да използваш — добави Каролин.

Реймънд изпита странното чувство, че макар гърдите й да лежаха под ръката му и бедрата им да се докосваха, адвокатката се завръщаше. Жената, която му се беше отдала напълно, сега събираше сили, за да се брани от него. Вероятно тя дори не го и осъзнаваше, отпусната спокойно в прегръдката му.

Каролин каза:

— Имам предвид, че ако подам оплакване срещу него, например за изнудване, ще бъде само моята дума срещу неговата. Това не е малко, но е недостатъчно, за да го осъдят. Той ще изиграе ролята си на тъп селяндур и ще каже, че не съм го разбрала. Клемънт има дарба да се прави на идиот.

— Да се върнем малко назад — предложи Реймънд. — Първо, той иска сто хиляди, за да не съобщи на полицията, че ти си му платила да убие Гай.

— Според мен — прекъсна го Каролин, — тъй като е абсолютен използвач, първата мисъл на Клемънт е била как да извлече полза от смъртта на Гай.

Тя замълча за момент и добави:

— Независимо дали го е убил той, или не.

Реймънд си заповяда да прояви търпение и да изчака. Да пренебрегне тревогата, която свиваше сърцето му.

— Но сега той е заподозрян и ми нарежда да направя всичко възможно, за да не го вкарат в затвора. При това безплатно, защото в противен случай ще ме завлече надолу със себе си.

— Кога ти каза всичко това? — попита Реймънд.

— Тази сутрин ми се обади в службата.

— Какво точно ти каза?

— Според думите му, можел да докаже, че аз съм имала някаква далавера за подкупи с Гай — плащала съм му, за да освобождава клиентите ми или поне да им дава минимални присъди. Но тъй като съм дала показания срещу него пред Комисията и съм помогнала да го изритат от работа, предполага се, че аз съм една от онези, които Гай заплаши, че ще разкрие. Според пресата съдията възнамерявал да напише книга, в която да разкрие имената на хора с „мръсни ръце и непочтени сърца“. Клемънт ще каже, че съм убила Гай, за да му попреча да напише книгата.

— И Клемънт се е сетил за всичко това? — изненадано попита Реймънд.

— Всички го мислят за глупак — отвърна Каролин. — Затова винаги се измъква и е толкова… впечатляващ.

Тя се размърда и издърпа ръката си изпод Реймънд.

— Искаш ли едно питие? — попита Каролин.

Тя се надигна гола от леглото, но когато се върна, носеше кафявата роба. Подаде на Реймънд чаша ликьор и запали лампата на нощното шкафче, преди отново да легне и да опре глава на таблата. Когато Реймънд постави ръка на бедрото й, тя вдигна чашата си и отпи. Той никога не си беше мислил, че жените могат да използват мъжете за друго, освен за да получат пари или нов мокет. Беше й казал: „Познавам те“, а тя не му отговори. Реймънд се зачуди какво всъщност беше отношението му към нея, като се изключи фактът, че харесваше очите, носа и тялото й. Зачуди се дали наистина е бил развълнуван, или само е искал да покори и подчини изисканата, хладнокръвна адвокатка. Или пък е било точно обратното и самият Реймънд Круз е бил съблазнен.

— Той ли твърди, че разполага с доказателство за далаверите ти с Гай, или наистина има нещо? — попита Реймънд.

Каролин се завъртя към него, стиснала чашата в двете си ръце.

— Питаш ме дали наистина съм замесена в нещо и дали има някакво валидно доказателство, така ли?

— Питам се какво има срещу теб.

Каролин замълча за момент, после каза:

— Ами… ако например откриете името ми в бележника на Гай, телефонния ми номер и цифри, които може да се изтълкуват като суми пари… ако някой с въображение реши, че това е списък на сумите, които съм изплащала на Гай… ако търсиш заподозрян, който може да е поръчал убийството на съдията, не би ли сметнал това за доказателство?

Реймънд поклати глава.

— Не и ако е само това. Ти видя ли бележника?

— Какъв бележник?

— Онзи, който Клемънт е взел от съдията.

Каролин все още го гледаше спокойно, облегнала глава на таблата.

— Казах какво би било, ако намериш името ми в бележника. Но не казах, че Клемънт го е взел, нали?

— Изминахме дълъг път — каза Реймънд, — но имам чувството, че се връщаме там, откъдето тръгнахме. Преди малко ти беше уплашена до смърт от него…

— Все още съм малко уплашена — прекъсна го Каролин. — Достатъчно уплашена, за да знам, че трябва да внимавам с Клемънт. Но това не означава, че не мога да се справя с него.

— Не е нужно да се справяш с него. Просто трябва да дадеш показания. Клемънт е признал пред теб, че той е застрелял съдията.

— Защото се опитва да извлече полза от това — отвърна Каролин. — Споменах ти и преди — това не означава, че той наистина го е направил.

— Но го е направил! — извика Реймънд и изля малко от алкохола, докато се надигаше, за да погледне адвокатката в очите.

Тя го загледа как попива мокрото петно върху чаршафа.

— Не се тревожи — кротко му каза тя. — Бездруго ще сменям чаршафите.

Каролин се облегна отново на таблата. Реймънд седеше сковано, гол над чаршафа около кръста му.

— Слушай, доверихме се един на друг, защото понякога човек изпитва подобна нужда — каза тя. — И според теб човек трябва да си има някого, с когото да споделя тайните си. Аз ти разказах неща, за които партньорите ми не знаят. И ти ми разказа неща, които никога не би доверил на други хора. Ти си имаш някаква игра с Клемънт. Аз също. И двамата признаваме, че той е необикновена личност с впечатляващ характер. В противен случай никой от нас нямаше да се заеме толкова сериозно със случая му. Не е ли вярно?

— Казала си му да си намери друг адвокат.

— Да, но той няма да го направи. Той не само се нуждае от мен, но и ме харесва.

Реймънд се вслуша внимателно в думите на адвокатката.

— Той ще трябва да осъзнае, след като забрави за онези дивотии с изнудването, че на мен ми се плаща определена такса. А ако не е съгласен да плати, тогава наистина ще му се наложи да си потърси друг адвокат.

Стори му се, че Каролин се усмихва, макар че изражението й не се промени.

— Можем да си играем нашите игрички — продължи тя, — но все пак това трябва да е в границите на работата, за която ни плащат. Не можеш да очакваш от мен да ти дам информация за клиента си, както и аз не очаквам да го застреляш, без да си провокиран. Ясно ли е?

— Май наистина се върнахме там, откъдето започнахме — каза Реймънд.

— Защо? Ти къде очакваше да сме?

Той замълча за момент и отговори:

— Не знам.

После се надигна от леглото и застана гол до нея.

— Като оставим всичко това настрани, как беше чукането? — попита Реймънд.

— Нека го кажа така — отвърна Каролин, като вдигна очи от тялото към лицето му. — Беше това, което очаквах да бъде.