Джеймс Хол
Профил на убиец (30)

28.

— Излязох да се поразходя, това е. Теб те нямаше. И приятелят ти го нямаше, затова излязох и се срещнах с Грейс. Тя живее на две преки от тук. Ще ми се да не ми викаш непрекъснато.

Алекс изправи рамене и си пое дъх. Погледна към Джейсън, който миеше съдовете. Той държеше главата си наведена и му беше смешно, ала се мъчеше да не го показва. Отново се обърна към баща си. Прииска й се да удари нещо. Да забие юмрук през стената на къщата. И да продължи, докато ръката й се превърне на пихтия.

— Тя се казва Грейс — не преставаше Лоутън. — Следобед се запознахме през оградата, после отидох да я видя. На две преки от тук, там живее, и ни помни от предишното ни идване. От онази жълта къща, която бяхме наели. Помни я. Помни и твоя пясъчен замък. Даде ми назаем този фотоапарат. Да документирам нашата невероятна почивка.

Той проточи шия, погледна в изпъкналия обектив на апарата, „Брауни Рефлекс“, и го насочи към Джейсън. Младият мъж поставяше последната чиния в съдомиялната машина. Беше сготвил лазаня почти без продукти. Със салата „Цезар“ и франзели. И готов лимонов пай за десерт. Алекс се бе опитала да хапне, ала не можа. Извини се, без да се мъчи да обяснява.

— Хайде, Александра, иди и застани до приятеля си. Да, да, знам, че мразиш да те снимат, но после винаги обичаш да разглеждаш снимките. Просто трябва да проумееш, миличка, че не може да гледаш без да позираш. Хайде, размърдай се.

Алекс затвори очи и отново ги отвори. Нищо не се беше променило. Джейсън я наблюдаваше, като криеше усмивката си, но очите му го издаваха. Тя отиде и застана до него. Той я прегърна през рамо.

— Добре, браво. Хайде сега, кажете „зеле“. Не се цупи, дай на татко усмивчица, с която после да се гордееш. Айде да видим тия твои перлени зъбки.

Баща й натисна бутона и превъртя лентата.

— Спомени за цял живот.

— Откъде взе апарата, татко? — Алекс се освободи от прегръдката на Джейсън.

— Нали ти казах, от Грейс. Тя е билкарка. На две преки от тук. Килерът й е пълен с хапчета. През живота си не съм виждал толкова витамини. Обаче трябвало да работи, щото казва, че била на седемдесет и две, но аз съм готов да се закълна, че не е на повече от трийсет. Твърди, че знаела точно от какво имам нужда, за да възстановя паметта си. Комбинация от пет-шест хапа, корени, кора и стъбла от цветя. Нещо такова. Според мен тя си пада малко вещица, има такова къкрещо гърненце. Но е добра вещица. Казва се Грейс. Което нещо ми напомня…

— Още следобед ти казах, че не искам да излизаш сам, татко. Ясно ли е? Ще запомниш ли това съвсем просто нещо?

— Просто се е срещнал с една жена — намеси се Джейсън. — Какво лошо има в това?

Той прибра остатъците от вечерята в хладилника и запуши бутилката каберне.

— Не искам да се скита сам. Особено сега.

— Защо? Какво се е случило?

Алекс се обърна и погледна към тъмния прозорец.

— Нищо не се е случило. Просто е опасно.

— Ей, Алекс, ние сме далеч от Маями. Тук не си заключват вратите, държат прозорците широко отворени. По дяволите, дори нямат шериф.

— Изобщо ли няма полиция?

— Точно така.

— Откъде знаеш?

— Какво ти е, Алекс? Защо ми се сопваш?

— Не се сопвам. Откъде знаеш, че няма шериф?

Джейсън си изми ръцете, избърса се с кухненския пешкир и го остави на закачалката. После обидено я погледна.

— Защото питах в агенцията. Най-близкият полицейски участък е в Панама Сити. На около четирийсет и пет минути път. От време на време минават патрулни коли, но няма постоянно полицейско присъствие.

— Защо си питал, Джейсън?

— Интересуваше ме. Нищо повече. Хайде, Алекс, тук е съвсем безопасно. Какво толкова, ако Лоутън се поразходи наоколо?

— Ами, например вчера за малко да се удави. Забрави ли?

— Мисля, че си е взел поука от плуването в океана. Нали, Лоутън? Не си ли взе поука да не плуваш навътре?

Старецът отиде при дивана и я погледна за миг, после й подаде фотоапарата.

— Това е за теб, миличка. Подарък. За да ти останат спомени един ден. Знам колко много искаш да имаш фотоапарат. А този е много хубав и в същото време е съвсем прост. Само поглеждаш през обектива и виждаш снимката, докато я правиш. Последен модел. Това, което започва като хоби, някой ден може да стане професия.

Тя взе фотоапарата.

— Благодаря ти, татко.

— Даже взех жълтата кутия, упътването и всичко останало. Разказах ли ти за билкарката? На две преки от тук. Тъпело стрийт. Твърди, че се казвала Грейс, обаче може да лъже. Не прилича на нито една Грейс, която съм познавал. Но пък с жените човек никога не знае. Понякога могат да те заблудят.

Алекс му помогна да си облече новата пижама, която си бе избрал. Синьо-жълта с хавайски мотиви — папагали, сърфисти и изригващи вулкани.

Той си легна и се зави до брадичката. Александра седна на ръба на матрака.

— Непослушен ли бях?

— Не, татко. Не беше непослушен.

— Тогава защо толкова рано ме пращаш в леглото?

— Вече е десет часа. Винаги си лягаш по това време, нали?

— Ами, да.

— Не ти ли се спи?

— Май че съм малко уморен. Днес беше страхотен ден. Адски много нови неща. Запознах се със симпатична жена. Още отсега те предупреждавам — спокойно може да се оженя за нея.

Александра се размърда, наведе се към него и сниши глас.

— Виж, татко, случи се нещо. Ще трябва да се върна в Маями.

— Тук не ти ли харесва?

— Чудесно е, но трябва да се върна.

— Е, аз оставам. Не, тук страшно ми харесва. Искам да кажа, не е Охайо, обаче какво от това? Утре ще започна да пия билки, за да си възвърна паметта. Така каза Грейс. Тя е билкарка и живее на Тъпело стрийт.

Алекс въздъхна. Тя погледна към затворената врата и се наведе да види дали обувките на Джейсън се виждат отдолу. Не се виждаха.

После отново се обърна към Лоутън.

— Докато ме няма, ще намеря някой да остане при теб. Ще отсъствам само няколко дни.

— Ами върви. Кой те спира? Аз съм голямо момче. Не ми трябва бавачка.

Алекс отново се озърна към вратата.

— Трябва да те попитам нещо, татко.

— Питай.

— Вчера, когато отиде да плуваш…

— Вчера ли беше? Да, да, точно така, вчера.

— Много навътре ли влезе? И Джейсън случайно се появи, видя те и те спаси. Така ли беше?

— Щом казваш.

— Искам да знам. Така ли се случи?

— По дяволите, Алекс! Постоянно ме проверяваш.

Той затвори очи и нацупено стисна устни.

— Извинявай, татко, но трябва да знам. Трябва да знам какво си спомняш. Дали е вярно това, което твърди Джейсън.

Лоутън отново я погледна и лукаво се усмихна.

— Не вярваш ли на момчето?

— Иска ми се. Господи, страшно ми се иска.

— На мен ми изглежда симпатяга. А, между другото, снощи ви чух, следобед също. Може би от сега нататък не е зле да сте по-тихи. Тия стени са доста тънки. Не че имам нещо против. Всъщност е много приятно. Но не е съвсем редно баща да подслушва как се люби дъщеря му. Даже да не е нарочно.

Алекс поклати глава и на устните й плъзна усмивка.

— Добре, ще бъдем по-тихи. Обещавам. — Тя се наведе и го целуна по бузата.

— Казва се Грейс. След като се оженя за нея, ще я заведа в Маями да създадем семейство. Дойдохме тук на почивка. Ще останем през целия август. Не можем да си го позволим, но, по дяволите, веднъж се живее!

Александра дълбоко си пое дъх и бавно го изпусна.

— Добре, татко, слушай сега. Само за момент се опитай да си спомниш какво се случи вчера. Ще ми направиш ли тази услуга?

— Естествено. Лесна работа.

— Ти си плувал. Бил си във водата. Какво се случи после? Прекалено навътре ли влезе?

— По дяволите, как да си спомня всяка дреболия? Щом така казваш, добре. Кой съм аз, че да споря? Дори наистина да звучи прекалено подозрително.

— Защо да е подозрително?

— Откъде да знам? Това е твоята версия на нещата. Но защо един старец ще влезе толкова навътре в морето? Освен ако не иска да се удави, да престане да е такова бреме за близките си.

Алекс се вгледа за миг в мътните му очи, наведе се, притисна ухо към гърдите му и го прегърна.

— Ти не си бреме, татко. Изобщо не си бреме. Обичам те. Ще направя всичко възможно, за да облекча живота ти. Не се чувствай така, моля те. Обичам да сме заедно. Няма да допусна да се разделим.

Той постави длан на челото й, както правеше някога, когато Алекс имаше треска, сякаш за да поеме топлината от главата й.

— Грейс е станала билкарка. Не знаех, че се интересува от такива неща. Но се радвам, защото билките може да излекуват това мое проклето забравяне.

Дланта му приятно разхлаждаше челото й.

— Много ми се ще да я видя, татко.

— Естествено. Ще те запозная. Тя е учителка, нали разбираш. Преподава на десети клас в Маями. Имаме дъщеря, Александра. Красиво момиченце с богато въображение. Всеки ден си играе на плажа, строи пясъчни замъци, и в тях живеят стотици хора. Алекс ги познава по име. Може да ти разкаже живота на всеки един. Поразителна е, с такова въображение. Стотици хора. Ковачи, войници, слугини, селяни. Знае името и фамилията на всеки и целия му живот. Джил Макгоуън — менестрелът. Барт Реймънд — злият граф.

— Бях забравила — каза Алекс, отпуснала глава на гърдите му.

— Какво си забравила?

— Хората от замъка.

— А, да, там има много хора. Нужни са адски много хора, за да поддържат един среден замък.

— Съвсем бях забравила.

— Да, да, аз ли не знам колко е лесно да забравиш нещо. Адски лесно. Повярвай ми, аз съм специалист по човешката памет. Преди няколко години направих специално проучване по въпроса. Четох книги и статии. Да, аз съм истински специалист по паметта. Мога да ти дам всякаква информация. Вземи например гърците. Това са онези с Лета — реката на забравата. Падаш в нея, и си загубен. Потопяваш палеца на крака си във водата, и можеш да изтриеш цялото си детство. Имали и богиня — Мнемосина. Майката на музите. Създали ги двамата със Зевс — поетите, музикантите, художниците. Музите били подчинени пряко на богинята на паметта и имали заповед да съчиняват разкази и песни, така че хората никога да не забравят важните неща и да ги предават от поколение на поколение. Такава била работата на богинята — да надзирава всички художници, да се грижи те да пазят героите живи, героите и легендите.

Алекс бавно се изправи и се вгледа в очите на баща си. Клепачите му се затваряха. Той се унасяше, ала продължаваше да говори и думите му постепенно заглъхваха като последните завъртания на стара плоча.

— Не знам как го прави дъщеря ми Александра, обаче наистина помни всички в онзи замък. От краля, та чак до чистача на тоалетни. Може да ти разкаже живота на всеки. Просто е поразителна. Ужасно се гордея с това момиче…