Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (92)

Поглед в студиото

Дизайнерското студио, в което властва Джони Айв, се намира на приземния етаж на сграда №2 на улица „Инфинит Луп“, ограждаща шестте главни сгради в централния офис на „Епъл“ в Купертино. Самото студио е скрито зад тежка блиндирана врата и затъмнени прозорци. Веднага след входа има отделена със стъклена преграда рецепция, зад която на пост стоят две секретарки. Дори високопоставените служители от „Епъл“ не могат да влязат, ако нямат специално разрешение. Повечето от интервютата с Джони Айв във връзка с тази книга бяха проведени на друго място, но един ден през 2010 г. той уреди да прекарам следобеда в студиото — да разгледам и да обсъдим как двамата с Джобс работят в сътрудничество тук.

Вляво от входа има няколко бюра, на които седят младите дизайнери; вдясно пък се намира голямата главна зала, прилична на пещера. В нея са разположени шест дълги метални маси, на които се излагат разработваните модели, така че всеки да може да ги разгледа и да си поиграе с тях. Зад това помещение е самото дизайнерско студио с множество CAD-работни станции. Оттам се влиза в стая с машини за моделиране, където схемите и чертежите от екраните се превръщат в макети от пяна. В една стаичка отзад има контролирани от робот спрей-машини, с които макетите се боядисват и заприличват на истински. Атмосферата е делова, обзавеждането включва само най-необходимото, основните тонове са светло и тъмно металическо сиво. Листата на дърветата отвън хвърлят движещи се сенки върху затъмнените прозорци. Навсякъде звучи музика — основно техно и джаз.

Почти всеки ден, ако е в добро здраве и е в офиса, Джобс обядва с Айв. Следобед пък се отбива в студиото. Разглежда изложените на масите продукти, преценява дали съответстват на стратегията на „Епъл“. Обикновено в тези обиколки участват само двамата, Айв и Джобс, а останалите дизайнери ги поглеждат почтително от бюрата си, без да ги прекъсват и да им се месят. Ако Джобс иска да обсъдят някакъв конкретен проблем, вика отговорника по механичния дизайн или някой друг от заместниците на Айв. Ако нещо предизвика интереса му или го вдъхнови, може да извика оперативния директор Тим Кук или ръководителя на маркетинговия отдел Фил Шилер. Ето как описва процеса Айв:

Голямата стая е единственото място в компанията, където, ако се огледаш, ще видиш всичките ни продукти в процеса на изобретяването им. Когато Стив идва тук, обикновено сяда на една от тези маси. Ако работим върху нов iPhone например, грабва някоя табуретка и започва да си играе с различните макети на телефона, подхвърля ги в ръце, опипва ги и коментира кои му харесват повече и защо. После минаваме покрай другите маси — само той и аз — да видим как върви работата по останалите продукти. По този начин Стив усеща как се развиват всички проекти — iPhone, iPad, iMac, лаптопът и всичко друго, което обмисляме. Това му помага да разбере къде компанията влага енергията си и как се получава всичко. Вижда взаимовръзките между нещата, кое след кое следва — а това се постига много трудно в такава голяма компания. Когато обаче погледне макетите, изложени на тези маси, той вижда бъдещето за следващите три години.

Голяма част от дизайнерския процес се извършва чрез разговори, размяна на идеи, докато обикаляме масите и си играем с макетите. Той не обича да се напряга с разчитането на сложни чертежи. Иска да види и да усети даден модел и е прав. Учудвам се всеки път, когато след завършването на някой макет осъзнаем, че е пълен боклук, макар на компютърната скица да е изглеждал чудесно.

Той обича да идва тук, защото е тихо и спокойно; истински рай, ако предпочиташ зрителните възприятия и нагледните обяснения. При нас липсват официални документи, доклади и планове и съответно няма точки от дневния ред, които да бъдат разглеждани. Ние взимаме решенията в движение. Тъй като правим едно и също всеки ден и нямаме глупави презентации, липсват и сериозни сблъсъци.

През този ден Айв инспектира създаването на нови щепсел и захранващ кабел за „Макинтош“ в съответствие с европейските стандарти. Десетки оцветени макети от пяна с минимални разлики между тях са подготвени за оглед. Има хора, които биха сметнали за странен факта, че ръководителят на дизайнерския отдел се притеснява за нещо толкова дребно, но самият Джобс живо се интересува от подобни въпроси. От мига, в който лично поръчва изработването на захранването за Apple II, Джобс обръща сериозно внимание не само на технологията и изработката, но и на дизайна на тези незначителни части. Името му присъства в документите за патента на белия захранващ адаптер, използван при MacBook, както и на този за магнитния му захранващ конектор, който така приятно щраква при прикрепяне. Всъщност към началото на 2011 г. той присъства в списъка на хората, участвали в създаването на 212 различни патента на „Епъл“ в Съединените щати.

Айв и Джобс смятат за изключително важни (и съответно патентоват) опаковките на множество продукти на „Епъл“. Американският патент D558572 от 1 януари 2008 г. например е за кутията на iPod Nano и включва четири рисунки, на които се виждат отворената кутия и устройството, поставено в пластмасовото си гнездо. Патент D596485 от 21 юли 2009 г. е за опаковката на iPhone — кутия със здрав капак, под който се намира бляскавата пластмасова поставка, в която лежи телефонът.

Преди време Майк Марккула преподава на Джобс един много важен урок: хората наистина преценяват книгата по корицата й и следователно опаковките и кутиите на всички продукти на „Епъл“ трябва ясно да показват, че под тях се крие чуден скъпоценен камък. Независимо дали става дума за iPod Mini или пък за MacBook Pro, клиентите на „Епъл“ добре познават усещането да отвориш една добре изработена кутия и да стигнеш до продукта, сгушен подканващо под нея.

— Стив и аз отделяме много време на опаковката — казва Айв. — Много обичам да разопаковам разни неща. Вярвам, че за да бъде продуктът специален, трябва да създадеш истински ритуал на разопаковането. Опаковката може да бъде като театър, да разказва някаква история.

С типичния темперамент на чувствителен художник Айв понякога се ядосва на Джобс, който си приписва всички заслуги за постигнатото — факт, който е притеснявал и други негови колеги през годините. Чувствата му към Джобс са толкова силни, че понякога бива наранен.

— Случва се да разгледа внимателно идеите ми и да заяви: „“Това не става. Това не го бива много. Онова ми харесва" — разказва Айв. — А после говори за модела пред публика, сред която седя и аз, все едно идеята е негова. Аз съм истински маниак по отношение на произхода на идеите, дори имам специални бележници, в които си ги записвам. Затова ми е неприятно, когато той си приписва заслугата за някой от моите дизайни."

Айв се изнервя и в случаите, когато външни хора описват Джобс като единствения генератор на идеи в „Епъл“.

— Това ни прави уязвими като компания — сериозно обяснява Айв.

После обаче бърза да разкрие колко важна роля играе Джобс:

— В много други компании идеи и страхотен дизайн се губят просто така, в хода на действието. Идеите, които раждаме аз и екипът ми, не биха имали никакво значение и нямаше да се използват, ако го нямаше Стив да ни провокира и подтиква, да работи заедно с нас и да преодолява съпротивата на другите, за да могат идеите ни да се претворят в продукти.