Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (55)

Седем майски дни

23 май, четвъртък

На редовната четвъртъчна среща със заместниците си в отдел „Макинтош“ Джобс посвещава приближените си в плана за сваляне на Скъли. Доверява се и на директора на човешките ресурси в „Епъл“ Джей Елиът, който му казва прямо, че няма да успее. Елиът е говорил с някои членове на управителния съвет и ги е агитирал да подкрепят Джобс, но се оказва, че повечето са на страната на Скъли. Това важи и за голяма част от висшето ръководство на „Епъл“. Въпреки това Джобс не се отказва. Дори разкрива плановете си на Гасе, докато се разхождат на паркинга, при все че французинът е дошъл от Париж, за да заеме мястото му.

— Голяма грешка беше да кажа на Гасе — споделя с горчивина Джобс години по-късно.

Вечерта главният юрист на „Епъл“ Ал Айзенстат организира барбекю в двора си, на което поканва Скъли и Гасе със съпругите им. Когато французинът му казва за плановете на Джобс, адвокатът го съветва да информира Скъли.

— Стив се опитваше да организира бунт и да свали Джон — спомня си Гасе. — Докато седяхме в хола на Айзенстат, опрях пръст в гърдите на Джон и казах: „Ако утре заминеш за Китай, ще те свалят. Стив планира заговор.“

 

 

24 май, петък

Скъли отменя пътуването си и решава да се изправи лице в лице с противника си на заседанието на ръководството в петък сутринта. Джобс закъснява и установява, че обичайното му място до Скъли начело на масата е заето, затова сяда в другия край. Облякъл е елегантен костюм и изглежда кипящ от енергия. Скъли е блед. Обявява, че отменя планирания дневен ред, за да се занимаят с най-належащия проблем.

— Научих, че искаш да ме изхвърлиш от фирмата — казва на Джобс, като го гледа в очите. — Вярно ли е?

Джобс не го очаква, но той никога не е спестявал жестоката си откровеност. Присвива очи и се втренчва с немигащ поглед в Скъли.

— Мисля, че вредиш на компанията и не можеш да я управляваш — отговаря бавно с хладен глас. — Трябва да се махнеш. Не умееш да ръководиш и никога няма да се научиш. — Обвинява Скъли, че не разбира процеса на разработване на един продукт, и добавя егоистично: — Извиках те, за да ми помагаш да се развивам, но ти не оправда очакванията ми.

Пред вцепенените присъстващи Скъли не успява да сдържи нервите си и започва да заеква, което не му се е случвало от дете.

— Нямам ти доверие, а няма да допусна тук да се шири недоверие — изпелтечва той.

Когато Джобс заявява, че може да управлява компанията по-добре от него, Скъли поема рискован ход. Обръща се към залата и иска вот на доверие.

— Беше хитър ход от негова страна — спомня си Джобс, който двайсет и пет години по-късно още не може да го преглътне. — Бяхме на обикновено заседание на ръководството, а той каза: „Гласувайте — аз или Стив!“ Така нагласи нещата, че трябваше да си пълен идиот, за да гласуваш за мен.

Внезапно смаяните присъстващи се активизират. Първи става Дел Йокам. Той признава, че обича Стив и иска той да продължи да играе роля в компанията, но все пак събира кураж да каже, че „уважава“ Скъли и ще го подкрепи като президент. Айзенстат се изправя срещу Джобс и се изказва в същия дух: обичал Стив, но подкрепял Скъли. Реджис Маккена, който присъства на фирмените съвещания като външен консултант, е по-прям. Поглежда Джобс в очите и му заявява, че не е дорасъл да управлява компания — нещо, което му е казвал и преди. Другите също са на страната на Скъли. На Бил Кембъл му е особено трудно. Той много обича Джобс и не е голям почитател на противника му. С треперещ глас и той казва, че подкрепя Скъли, и ги призовава да измислят някаква роля за Джобс във фирмата.

Джобс е потресен.

— Разбирам накъде отиват нещата — заявява той и демонстративно излиза. Никой не го последва.

Когато се връща в кабинета си, събира най-преданите си хора от екипа „Макинтош“ и се разплаква. Казва им, че ще напусне „Епъл“. Тръгва към вратата, но Деби Колман го спира. Тя и колегите й го призовават да се успокои и да не прави нищо прибързано. Нека да размисли през уикенда. Може би има начин да предотвратят разпадането на компанията.

Скъли е покрусен от победата си. Като ранен воин отива при Айзенстат и го моли да излязат. Когато се качват в поршето на юриста, Скъли се оплаква:

— Не съм сигурен, че ще се справя. — На въпроса на Айзенстат какво има предвид отговаря: — Май по-добре да подам оставка.

— Не можеш — възразява юристът. — „Епъл“ ще се разпадне.

— Ще подам оставка. Не мисля, че съм подходящ за фирмата.

— Аз пък мисля, че се справяш. Трябва да му се противопоставиш.

Когато Скъли се прибира вкъщи, жена му го посреща изненадана, че се връща толкова рано.

— Провалих се — отчаяно обявява той.

Лизи има избухлив характер и никога не е харесвала Джобс, нито пък одобрява симпатиите на мъжа си към него. Затова, щом чува новината, взема колата си и отива в „Епъл“. Там й казват, че Джобс е в ресторанта „Добра земя“; тя тръгва натам и го пресреща на паркинга, докато излиза в компанията на верните си хора от екипа „Макинтош“.

— Стив, трябва да поговорим.

Той я поглежда смаяно.

— Имаш ли представа каква привилегия е да познаваш човек като Джон Скъли? — пита тя. Джобс свежда очи. — Гледай ме в очите, като ти говоря!

Но когато той я фиксира с отработения си немигащ поглед, Лизи се разколебава:

— Няма значение, не ме гледай. Когато погледна някого в очите, обикновено виждам душа. Когато погледна в твоите, виждам само една бездънна дупка, мъртва зона.

С тези думи Лизи си тръгва.

 

 

25 май, събота

Майк Мъри посещава Джобс в Удсайд, за да му даде някои съвети. Казва му да стане отговорник за разработването на нови продукти в „Лаборатории «Епъл»“ и да се махне от централата на компанията. Джобс изглежда склонен да си помисли. Но преди това трябва да се помири със Скъли, затова взема телефона и изненадва противника си с предложение за мир. Кани го да се срещнат на следващия ден и да се разходят из възвишенията над Станфордския университет. Правили са такива разходки в миналото, в по-щастливи времена, и може би това ще им помогне да се разберат.

Джобс няма представа, че Скъли е говорил с Айзенстат за оставка, но това вече няма значение. През нощта президентът на компанията е размислил и е решил да не напуска. Въпреки спречкването миналия ден той все още се стреми към одобрението на Джобс. Затова се съгласява да се срещнат в неделя следобед.

Дори Джобс да готви помирение, това не проличава от избора му на филм, който решава да пусне на Мъри същата вечер. Избира „Патън“ — епична история за непобедимия пълководец. Касетата обаче е у баща му, затова двамата с Мъри отиват да я вземат. Оказва се, че родителите му са излезли, а Джобс няма ключ. С Мъри обикалят къщата, проверяват за отключени врати и прозорци и накрая се отказват. В кварталната видеотека нямат касета с „Патън“, затова в крайна сметка вземат „Предателството“ по едноименната пиеса на Харолд Пинтър.

 

 

26 май, неделя

Както са се уговорили, Джобс и Скъли се срещат в студентския комплекс на „Станфорд“ и се разхождат няколко часа сред живописните хълмове и пасища наоколо. Джобс отново моли да го оставят на ръководен пост в „Епъл“. Този път Скъли е непреклонен и заявява, че нищо няма да излезе. Настоява, че Стив трябва поеме ролята на продуктов стратег със собствена лаборатория, но Джобс отказва с аргумента, че това би го превърнало във „фигурант“. Противно на обективната действителност прави контрапредложение Скъли да му отстъпи контрола върху цялата компания:

— Защо не вземеш да станеш председател на акционерното събрание, пък аз ще стана президент и изпълнителен директор?

Казва го с толкова искрен тон, че Скъли е потресен:

— Стив, това е безумие!

Тогава Джобс предлага да си разделят задълженията по управлението на фирмата, като той поеме продуктовата политика, а Скъли — маркетинга и деловата част.

Управителният съвет обаче не само е вдъхнал увереност на Скъли, ами и изрично му е наредил да обуздае Джобс. Затова Скъли заявява:

— Фирмата трябва да се управлява от един човек. Аз имам подкрепа, а ти нямаш.

На връщане вкъщи Стив се отбива у Майк Марккула, но тъй като него го няма, оставя бележка с покана за вечеря на другия ден. Решава да покани и преданите си поддръжници от „Макинтош“ с надеждата, че те ще убедят Марккула каква лудост е да подкрепя Скъли.

 

 

27 май, понеделник

Денят на загиналите е слънчев и топъл. Лоялистите от екипа „Макинтош“ — Деби Колман, Майк Мъри, Сюзан Барнс и Боб Белвил — се събират у Джобс в Удсайд час преди обявеното начало на вечерята, за да обсъдят стратегията си. Седнала на терасата под лъчите на залеза, Деби му казва, че трябва да приеме предложението на Скъли да стане продуктов стратег и да основе „Лаборатории «Епъл»“. От всичките му най-близки съмишленици тя разсъждава най-трезво. В новия организационен план Скъли я е сложил начело на маркетинга, защото знае, че е предана най-вече на „Епъл“ и чак след това на Джобс. Някои от другите са по-войнствено настроени. Смятат, че трябва да убедят Марккула да приеме реорганизационния план, според който Джобс ще застане начело на фирмата.

Когато пристига, Марккула се съгласява да ги изслуша, но при едно условие — Джобс да не се обажда.

— Исках да чуя мнението на хората от екипа „Макинтош“, а не да гледам как Стив ги подтиква към бунт — спомня си той.

Тъй като навън захладнява, влизат в оскъдно обзаведената къща и сядат пред камината. Решен да не допуска разговорът да се превърне в борба за надприказване, Марккула се съсредоточава върху конкретни управленски задачи: проблема с програмата „Файл Сървър“ и защо системата за дистрибуция на „Макинтош“ не е реагира адекватно на промените в търсенето. След края на дискусията Марккула категорично заявява, че няма да подкрепи Джобс.

— Казах, че няма да приема плана му и решението ми е окончателно — спомня си той. — Скъли беше шефът. Разбирах, че са ядосани и готвят бунт, а така просто не се прави.

 

 

28 май, вторник

След като научава от Марккула за опита на Джобс да го привлече на своя страна, на следващия ден Скъли влиза в кабинета на Стив, казва му, че е говорил с управителния съвет и има подкрепата му. Джобс трябва да се махне. После отива при Марккула и му показва плана си за реорганизация. Марккула го разпитва подробно, след което му дава благословията си. Щом се връща в кабинета си, Скъли звъни на другите членове на управителния съвет, за да се увери, че още го подкрепят. Те потвърждават.

Тогава се обажда на Джобс, за да е сигурен, че той разбира какво става. Съветът е одобрил реорганизационния план, който ще влезе в сила до края на седмицата. Гасе поема властта над обичания „Макинтош“ на Стив и всички останали продукти, а Джобс няма да получи нищо в замяна. Скъли обаче все още е склонен на компромис. Казва на Джобс, че може да остане председател на събранието и продуктов стратег без управленски правомощия. На този етап дори идеята за основаване на изследователска лаборатория вече не е актуална.

Джобс най-сетне осъзнава какво се случва. Действителността не може да бъде изкривена само защото той иска така. Разплаква се и започва да звъни — на Бил Кембъл, на Джей Елиът, на Майк Мъри, на кого ли не. Когато телефонира у Мъри, жена му Джойс говори с чужбина. От централата прекъсват разговора й, като казват, че е спешно.

— Дано наистина да е така — измърморва тя на телефонистката.

— Да, спешно е! — обажда се в този момент Джобс.

Когато Мъри взема слушалката, Стив проплаква:

— Свърши се!

И затваря.

Мъри се тревожи, че в отчаянието си Джобс може да направи някоя глупост, затова се опитва да се свърже пак. Понеже никой не вдига, веднага тръгва за Удсайд. Почуква на вратата, но не му отварят, затова заобикаля отзад, покатерва се на една външна стълба и поглежда в спалнята. Вижда Джобс проснат на дюшека по средата на необзаведената стая. Той пуска Мъри вътре и двамата разговарят до зори.

 

 

29 май, сряда

Джобс най-сетне намира касета с „Патън“ и я гледа в сряда вечерта, но Мъри успява да го убеди да не започва нова битка. Вместо това настоява да присъства на срещата в петък, когато Скъли ще обяви реорганизационния си план. Правилната реакция е да бъде добър войник, а не разбунтувал се офицер.