Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (91)

Джони Айв

С Джони Айв и слънчогледът iMac, 2002 г.

През септември 1997 г., веднага след като става временен изпълнителен директор, Джобс свиква среща с ръководителите на отдели, за да им повдигне духа. Сред присъстващите е един пламенен и чувствителен трийсетгодишен британец, ръководител на дизайнерския екип на компанията. Джонатан Айв, познат на всички като „Джони“, по онова време се кани да напусне. Омръзнала му е политиката на компанията, целяща максимални приходи, но не и оптимизация на дизайна на продуктите. Речта на Джобс го подтиква да размисли.

— Много ясно си спомням как Стив заяви, че целта ни е не само да печелим пари, а и да правим страхотни продукти — казва Айв. — Решенията, които взимаше на базата на тази философия, са напълно различни от онези, които до момента се взимаха в „Епъл“.

Скоро между Айв и Джобс се създава силна връзка, която по-късно ще ги превърне в „най-великия тандем в сферата на промишления дизайн“ за тяхната епоха.

Айв израства в Чингфорд, район в североизточната част на Лондон. Баща му изработва изделия от сребро и преподава в местния колеж.

— Той е невероятен в занаята си — смята Айв. — Подаръкът ми за Коледа бе един ден в ателието му в университета по време на коледната ваканция, когато там нямаше никого. Показваше ми разни неща и ми помагаше да изработя онова, за което си бях мечтал.

Единственото условие на баща му е Джони да нарисува на ръка проекта за онова, което ще правят.

— Винаги съм разбирал красотата на ръчно изработените предмети. Осъзнах, че най-важни всъщност са вниманието и мисълта, вложени в тях. Нещото, което искрено ненавиждам, е немарливо или небрежно направен продукт.

Айв постъпва в Политехническия университет в Нюкасъл. През свободното си време и летните ваканции работи в консултантска фирма по дизайн. Едно от творенията му е химикалка с малко топче на върха, което може да се върти и създава игриво настроение и емоционална привързаност на собственика към химикалката. За дипломната си работа пък проектира микрофон и слушалка от бяла пластмаса, които улесняват общуването с деца с увреден слух. По онова време апартаментът му е пълен с макети от пяна за моделиране, които изработва с цел усъвършенстване на дизайна. Други негови проекта са банкомат и телефон с извита форма, които печелят награди от Кралското общество на изкуствата. За разлика от някои дизайнери той не просто прави красиви скици, а обръща внимание и на механиката, технологията и инженерната страна на проекта. В колежа, когато работи върху един компютър „Макинтош“, той получава прозрение:

— Открих този компютър и почувствах, че имам някаква връзка с хората, които го произвеждат — спомня си Айв. — Изведнъж проумях какво представлява истинската компания — или поне каква би трябвало да бъде.

След като се дипломира, Айв участва в създаването на дизайнерската фирма „Танджерин“ в Лондон, която по-късно спечелва договор за консултантски услуги с „Епъл“. През 1992 г. се премества в Купертино, където постъпва в дизайнерския отдел на „Епъл“. През 1996 г. оглавява отдела (това се случва една година преди завръщането на Джобс), но не се чувства щастлив. Амелио не цени особено дизайна.

— Липсваше усещането, че се обръща внимание на детайлите и самия продукт, защото се опитвахме да изкараме възможно най-много пари от него — казва Айв. — От нас, дизайнерите, се искаше само модел на външния вид на нещото, което след това инженерите изработваха по възможно най-евтиния начин. Канех се да напусна.

След като Джобс поема юздите и изнася речта си, Айв решава да поостане още малко. Първоначално Джобс си търси външен дизайнер на световно ниво. Разговаря с Ричард Сапър, дизайнера на ThinkPad на IBM, както и с Джорджето Джуджаро, чиято заслуга са „Ферари“ 250 и „Мазерати Гибли“. После обаче предприема обиколка в дизайнерското студио на „Епъл“ и се свързва с непринудения, сърдечен и добросъвестен Айв.

— Обсъдихме различните подходи към формите и материалите — спомня си Айв. — Бяхме настроени на една и съща вълна. Внезапно осъзнах защо обичам тази компания.

В началото Айв работи под ръководството на Джон Рубинщайн, когото Джобс е поставил начело на хардуерния отдел, но после между него и Джобс възниква пряка и необикновено силна връзка. Двамата започват редовно да обядват заедно, а Джобс приключва почти всеки работен ден в студиото на Айв, където двамата разговарят за какво ли не.

— Джони имаше специален статус — казва Лорийн Пауъл. — Често се отбиваше у дома и семействата ни се сближиха. Стив никога не го засягаше съзнателно. Повечето хора в живота на Стив са заменими. Не и Джони.

Ето как Джобс говори за уважението си към Айв:

Промяната, която Джони донесе — не само за „Епъл“, а и за света като цяло, — е огромна. Той е ужасно интелигентен човек, във всеки един смисъл на думата. Разбира бизнес концепциите, маркетинговите стратегии. Проумява нещата ей така, все едно са детска игра. Разбира същността на онова, което правим, и то по-добре от който и да било друг. Ако мога да нарека някого в „Епъл“ свой духовен партньор, то това е Джони. Той и аз измисляме повечето от продуктите заедно, след което питаме останалите: „Хей, какво мислите за това?“ Джони възприема както цялостната картина, така и най-дребните и незначителни детайли за всеки продукт. Освен това съзнава, че „Епъл“ е продуктова компания. Той не е просто дизайнер. Именно затова работи пряко за мен. Има повече свобода на действие от всеки друг в „Епъл“, освен мен самия. Никой не може да му нарежда какво да прави или пък да му казва да не се занимава с нещо. Погрижил съм се за това.

Както повечето дизайнери, Айв обича да анализира философията и процеса на създаването на даден проект стъпка по стъпка. За Джобс нещата са интуитивни. Той посочва моделите и скиците, които му харесват, а останалите отхвърля. След това Айв развива онези концепции, за които Джобс е дал благословията си.

Айв е голям почитател на немския промишлен дизайнер Дитер Рамс, който работи за световноизвестната фирма за електроника „Браун“. Рамс се придържа към веруюто Weniger aber besser, „По-малко, но по-добре“. В същия дух Джобс и Айв се борят да опростят възможно най-много всеки дизайн. Още от първата рекламна брошура на „Епъл“ с мотото „Истинското изящество е в простотата“^[1] Джобс цели постигането на простота чрез превъзмогване на различните усложнения, а не чрез пренебрегването им.

— Необходима е наистина много работа за създаването на нещо съвсем просто, за пълното разбиране на скритите предизвикателства и достигането до елегантни решения — казва той.

У Айв Джобс открива своята сродна душа, истински съратник в преследването на реална простота, а не такава само на повърхността. Седнал в дизайнерското студио, Айв описва философията си:

Защо приемаме, че простите неща са хубави? Защото хората изпитват необходимост да контролират материалните продукти. А когато в нещо сложно и хаотично бъде внесен ред, човек успява да подчини продукта. Простотата не е само стилов похват, не засяга само външния вид. Не става дума само за минимализъм или за липсата на натруфено безредие. Говорим за проправяне на път през дълбините на сложното. За да постигнеш истинска простота, трябва да навлезеш надълбоко. Докато се опитваш да произведеш продукт без недостатъци, в крайна сметка може да стигнеш до нещо твърде усложнено и объркано. По-добрият вариант е да проучиш задълбочено простотата, да научиш всичко възможно за нея и за това как се постига. Трябва да разбираш много добре ядрото, същността на даден продукт, за да можеш да се отървеш от всички части, които не са реално необходими.

Този основен принцип се споделя и от Джобс, и от Айв. Дизайнът не засяга само начина, по който изглежда даден продукт, а трябва да отразява и вътрешната му същност.

— В речника на повечето хора думата „дизайн“ е равнозначна на фасада, обвивка — казва Джобс пред списание „Форчън“ скоро след като отново поема управлението на „Епъл“. — За мен обаче е нещо съвсем различно. Дизайнът е основата и душата на всяко човешко творение и в крайна сметка се въплъщава във външните пластове на успешните продукти.

В резултат създаването на дизайн за даден продукт на „Епъл“ започва да се свързва неразривно с техническото изпълнение и изработката му. Ето как Айв описва един от компютрите на „Епъл“, Power Mac:

— Искахме да премахнем всичко, което не бе абсолютно необходимо. За да го постигнем, трябваше да работим в пълен синхрон — дизайнерите, разработчиците на продукти, инженерите и производствения отдел. Непрекъснато се връщахме в началото, отново и отново. Трябва ли ни наистина тази част? Може ли да направим така, че тя да изпълнява функциите на останалите четири части?

По време на обиколка из Франция Джобс и Айв влизат в един магазин за кухненски пособия. Там получават нагледно обяснение за връзката между дизайна на даден продукт, същността и производството му. Айв взима един кухненски нож, който му е харесал, но после го оставя разочаровано. Джобс повтаря действията му.

— И двамата забелязахме миниатюрно количество лепило между дръжката и острието — спомня си Айв.

Те обсъждат добрия дизайн на ножа и се съгласяват, че този недостатък в изработката разваля общото впечатление.

— И на двамата не ни хареса мисълта, че ножовете ни са лепени — обяснява Айв. — И Стив, и аз държим на тези неща. За нас имат значение подобни детайли, които развалят чистотата и накърняват същността на предмета. И двамата вярваме, че трябва да произвеждаме съвършени в простотата и чистотата си продукти, чиито „шевове“ не личат.

В повечето други компании дизайнът е подчинен на технологията. Инженерите поставят изискванията си, а след това дизайнерите измислят корпуса и външните компоненти в съответствие с тях. Според Джобс обаче този процес трябва да тече в обратна посока. В ранните дни на „Епъл“ Джобс одобрява дизайна на кутията на първия „Макинтош“, а след това инженерите приспособяват към нея платките и компонентите си.

След като го принуждават да напусне „Епъл“, този процес отново се връща към стария модел, при който в компанията водеща е технологията.

— Преди Стив да се върне, инженерите казваха: „Ето ви вътрешностите“ (процесор, твърд диск), а после дизайнерите ги напъхваха в кутията — обяснява Фил Шилер, старши вицепрезидент на маркетинговия отдел на „Епъл“. — Когато действаш по този начин, крайният продукт е ужасен.

След това обаче Джобс се завръща, между него и Айв се създава специална връзка и везните отново се накланят в полза на дизайнерите.

— Стив непрекъснато ни втълпяваше, че дизайнът е неотменна част от онова, което ще ни направи велики — казва Шилер. — И така, дизайнът отново имаше водеща роля, а технологията бе подчинена на него, вместо обратното.

Понякога това води до нежелани резултати, както когато Джобс и Айв настояват корпусът на iPhone 4 да бъде от цяло парче матиран алуминий, макар инженерите да смятат, че то ще попречи на работата на антената. В повечето случаи обаче специфичният дизайн на моделите — както е при iMac, iPod, iPhone, iPad — отличава „Епъл“ от другите компании и става причина за успехите през годините след завръщането на Джобс.