Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (62)

IBM

На Джобс му хрумва брилянтна маневра, която можеше завинаги да промени баланса на силите в компютърната индустрия. Но за това е необходимо да направи две неща, които са против природата му — да лицензира софтуера си, така че да може да бъде използван и от друг хардуер, и да прелъсти IBM. Джобс притежава известен прагматизъм, макар и твърде незначителен, затова успява да преодолее нежеланието си. Но в сърцето си така и не приема това обединение, затова то не просъществува дълго.

Всичко започва през юни 1987 г. във Вашингтон по време на празненство по повод седемдесетия рожден ден на издателката на „Вашингтон Пост“ Катрин Греъм. На тържеството присъстват шестстотин души, включително и президентът Роналд Рейгън. Джобс пристига от Калифорния, а президентът на IBM Джон Ейкърс — от Ню Йорк. Това е първата им среща. Джобс използва възможността, за да очерни „Майкрософт“ и да се опита да убеди IBM да се откажат от операционната система Windows.

— Не можех да се сдържа да не му кажа, че според мен IBM поема огромен риск, като гради цялата си софтуерна стратегия върху „Майкрософт“, защото според мен техният софтуер не е добър — спомня си Джобс.

За най-голяма радост на Джобс Ейкърс отговаря:

— А вие бихте ли ни помогнали?

След няколко седмици Джобс се появява в централния офис на IBM в Армонк, щата Ню Йорк, придружен от софтуерния си инженер Бъд Трибъл. Те демонстрират NeXT, който силно впечатлява инженерите от IBM. NeXTSTEP, компютърната обектноориентирана операционна система, се оказва от особено значение.

— С NeXTSTEP се избягва много от досадната черна работа при програмирането, която забавя процеса на развитието на софтуера — казва Андрю Хелър, генерален директор на компютърния отдел на IBM. Той толкова е впечатлен от Джобс, че кръщава новородения си син Стив.

Преговорите продължават и през 1988 г., а Джобс става все по-раздразнителен, дори когато се отнася за дребни подробности. Той напуска съвещанията само защото не е съгласен с избора на цвят или с дизайна. Трибъл или Люин полагат усилия да го успокоят. Не е ясно кое го плаши повече — IBM или „Майкрософт“.

През април Перо решава да играе ролята на домакин и посредник и кани всички в централния си офис в Далас. Сделката е сключена — ако мениджърите на IBM харесат софтуера, ще го използват на компютрите си. IBM изпраща в Пало Алто договор от 125 страници. Джобс го отхвърля, без дори да го прочете.

— Няма да стане — казва той и излиза от стаята.

После поисква да му изпратят подобен договор, но само от няколко страници. След около седмица го получава.

Джобс иска всичко да остане скрито от Бил Гейтс до голямото представяне на пазара на компютъра NeXT, планирано за месец октомври. От IBM обаче не са съгласни. Гейтс побеснява, защото много добре разбира, че така IBM вече няма да зависи от операционните системи на „Майкрософт“.

— NeXTSTEP не е съвместим с нищо — казва гневно той на директорите на IBM.

В началото изглежда като че ли Джобс е превърнал най-големия кошмар на Гейтс в действителност. Други компютърни производители, зависими от операционните системи на „Майкрософт“, а именно „Компак“ и „Дел“, се обръщат към Джобс с молба да клонират NeXT и да получат правото да използват NeXTSTEP. Някои предлагат да платят на Джобс много повече, ако NeXT се оттегли напълно от бизнеса с хардуер.

На Джобс това му идва прекалено много, поне в този момент. Той прекратява дискусията за клонирането. Отношението му към IBM охладнява, на което му отвръщат със същото. Когато човекът, сключил договора от страна на IBM, се оттегля, Джобс отива в Армонк, за да се срещне с неговия заместник Джим Канавино. Двамата отпращат останалите и разговарят на четири очи. Джобс иска още пари, за да продължи алианса си с IBM и да им позволи да използват новата версия на NeXTSTEP. Канавино не му дава отговор и впоследствие престава да отговаря на телефонните му обаждания. Сделката пропада. NeXT получава известна сума пари като лицензионна такса, но губи шанса да промени света.