Дейвид Балдачи
Невинните (48)

47

Роби приключи с детайлите около стрелбата за около час и излезе навън. Днес беше по-топло, а и грееше слънце. Един от малкото безоблачни дни във Вашингтон, особено през този сезон. Обикновено американската столица приличаше на биволско око върху метеорологичната карта — атмосферни фронтове от север, юг и запад редовно минаваха над Апалачите и се срещаха над региона. Техният сблъсък бе причина за ужасното време.

Но днес то беше хубаво.

Очите му се спряха на цветните листове по тротоара. Те обозначаваха загинали хора. Май времето е единственото хубаво нещо тук, каза си той. После се замисли над фактите, които бе научил от Ванс.

Нападателите бяха стреляли от служебен автомобил на Сикрет Сървис. Същият бе обявен за изчезнал. Но нищо не изчезваше току-така от Сикрет Сървис.

Преди години Роби беше работил с въпросната служба, помагайки за разчистването на една бъркотия в страна, която никога повече не би пожелал да посети. В сравнение с мастодонтите ФБР и МВС тази служба изглеждаше съвсем малка. В замяна на това разполагаше с отлично подготвени и лоялни служители — на практика единствените федерални агенти, които систематично бяха обучавани да застават на пътя на куршума, предназначен за обекта, когото охраняваха.

Роби извърна глава наляво към мобилния команден център на ФБР. Пристъпи към вратата и почука. Отвори му някакъв агент, който погледна служебната му карта и го пусна да влезе, може би защото навреме спомена и името на Ванс. Сглобяемата къщичка беше задръстена със свръхмодерна електронна апаратура. Вътре имаше още четирима души. По негова преценка двама от тях бяха оперативни агенти, а другите — технически персонал. Именно техните ръце летяха по клавиатурите, запълвайки мониторите с безкрайни потоци информация.

— Ванс каза, че разполагате с част от записите на охранителните камери в района на взривения автобус — рече той. — Може ли да ги видя?

— Изчакайте за секунда — отвърна агентът, който му отвори. После извади телефона си и набра кратък есемес.

Роби беше готов да се обзаложи какво е съдържанието му.

Иска разрешението на Ванс да ми покаже записите.

Това беше напълно в реда на нещата. Във ФБР не работеха глупаци. След секунда прозвуча мелодичният сигнал за съобщение. Агентът погледна близкия екран и му махна да се приближи.

— Елате, агент Роби.

Спряха пред един тъмен монитор в ъгъла.

— Тук е всичко, с което разполагаме засега — поясни агентът и натисна няколко клавиша.

Роби седна на въртящия се стол, скръсти ръце пред гърдите си и зачака.

— Успяхте ли вече да ги разгледате? — попита той.

— Лично аз не. Сега ще ги видя за пръв път.

Роби усети как пулсът му се ускорява. Може би беше настъпил моментът на просветлението. За всички.

Ванс влезе в тясното помещение и затвори вратата след себе си.

— Закъснях ли за представлението? — попита тя.

— Не, госпожо — почтително отговори агентът. — Идвате точно навреме.

Тя се настани до Роби и вдигна глава към оживяващия екран. Коленете им почти се докоснаха.

Появи се автобусът, който измина двеста-триста метра по посока на камерата. Роби с облекчение установи, че го хваща частично отпред и отстрани, а вратата остава от другата му страна. Няколко секунди по-късно автобусът се взриви.

Роби отново се напрегна. Вече нямаше нищо, което да пречи на камерата да обхване и далечния край на улицата, където телата им най-вероятно щяха да летят във въздуха, за да се проснат върху настилката на няколко метра по-нататък. После обаче щяха да се изправят. Както той, така и Джули. И тогава…

Екранът угасна.

Роби се обърна към агента.

— Какво стана?

— Вероятно камерата е била унищожена от експлозията. За разлика от банковите камери тези не са защитени.

Агентът набра още няколко комбинации на клавиатурата, а след това повика единия от техниците и му отстъпи мястото си. Пет минути по-късно все още нямаха сигнал въпреки усилията на експерта.

Изгледаха още два записа, които много приличаха на първия. Те също обхващаха само обратната страна на автобуса и камерите бяха унищожени от експлозията.

— Разполагате ли със записи от автогарата, които евентуално са регистрирали заминаващите пътници? — попита Роби. В същото време напрягаше паметта си докрай, но не успя да си спомни да е видял някакви камери там.

— В момента не — отговори Ванс. — Но разследването е още в началото си. Правим всичко възможно да издирим още записи, най-вече от противоположната страна на улицата. В днешно време всички разполагат с джиесеми, които имат камери. Надявам се да издирим хора, които са присъствали на инцидента, а може би дори са го заснели. Признавам, че това е малко вероятно, защото досега всички подобни записи щяха да са качени в Ютюб. Следобед, веднага след като приключим с огледа тук, ще изпратя хората ми да проверят за други охранителни камери по маршрута на автобуса.

Което означава, че аз трябва да ги открия пръв, помисли си Роби.