Дейвид Балдачи
Невинните (67)

66

Синия беше първият човек, на когото се натъкна Роби, след като проникна в добре охраняваната сграда. Вторият беше Джули. Роби въздъхна от облекчение и забави крачка.

— Последвайте ме! — заповяда с напрегнат глас Синия. — И двамата!

Поеха с бърза крачка по някакъв коридор. Роби не пропусна да отбележи пистолета, който Синия беше затъкнал на колана си.

— Какво се е случило, Уил? — нервно попита Джули.

— Предпазна мярка, нищо повече. Всичко ще бъде наред.

— Лъжеш ме, нали?

— В общи линии, да — призна той.

— Благодаря за честния отговор. Но не и за нечестното ти поведение.

— Напоследък това май е всичко, на което съм способен.

Синия ги вкара в някаква стая, заключи след себе си и им направи знак да седнат.

— Обикновено не носиш оръжие — отбеляза Роби.

— Обикновено сред нас няма предатели! — отсече Синия.

— Мишел Коен? — погледна го въпросително Роби.

— Мъртва. Заедно с двама от хората ми. Онези, които ти изпратих.

— Къде, как?

— Току-що са открили онзи джип с телата вътре. И тримата са застреляни от упор.

— Кой е третият?

— Малкълм Стрейт. Десет години стаж при нас, безупречно досие.

— Очевидно вече не е безупречно. Опиши ми го.

Синия го направи.

— Човекът, който трябваше да проникне в бара през главния вход — кимна Роби. — Някакви следи от него?

— Засега не. Явно е имал план за бягство.

— За какво говорите? — намеси се Джули. — Какви са тези хора?

— Мисля, че тя заслужава да знае — подхвърли Роби.

— Ами започвай — сви рамене Синия.

Запознаването на момичето с текущите събития отне няколко минути.

— Но защо са накарали тази жена да лъже по толкова очебиен начин? — учуди се Джули. — Би трябвало да предвидят, че ти ще я откриеш и ще я принудиш да ти каже истината. Защо не са я ликвидирали веднага, както са постъпили с мъжа й?

— Имаш право — кимна Роби. — Какво печелят от лъжата на Мишел Коен?

— Именно — обади се Синия. — Какво печелят от всичко това?

— Изложили са се на голям риск — бавно рече Джули.

— Мишел Коен не знае кой се е обърнал към съпруга й — каза Роби. — Отишъл в онзи бар да провери дали комарджийските му дългове са платени. Но вместо това е получил куршум в главата.

— Както и съпругата му — добави Синия.

— С кого друг в службата е работил Малкълм Стрейт?

— С много хора.

— Налага се да поговориш с всеки един от тях. Най-малкото за да разберем дали не е оставил свой заместник.

— Съгласен съм.

— Значи е възможно да има и съучастник? — вдигна глава Джули и закова очи в лицето на Синия. — Май ще се окаже, че тук не е съвсем безопасно.

— Ще разберем по най-бързия начин дали е така — отвърна той, стрелна с поглед Роби и отново се обърна към Джули. — При нас такива пробиви са много необичайни.

— В моя случай са стопроцентови — отвърна рязко момичето.

— Трябва да се махаме от тук — заяви Роби. — Не можем да останем.

— Къде отивате? — попита Синия.

— Ще поддържаме връзка — отвърна Роби и се надигна. — Хайде, Джули.

— Къде отивате? — повтори Синия.

— На някое по-безопасно място.

Роби насочи колата към портала, а след това зави наляво.

— От тук е най-вероятно да ни лепнат опашка — каза той. — Отваряй си очите на четири.

— Добре — кимна Джули и започна да върти глава във всички посоки. — Не виждам фарове след нас — обяви малко по-късно тя, когато излязоха на главния път и увеличиха скоростта.

— А случайно да виждаш спътник над главите ни?

— Шегуваш се. Наистина ли могат да ни проследят чрез спътник?

— Всъщност не знам.

— Какво ще правим сега?

— Ще се надяваме на най-доброто, но ще бъдем готови да се задоволим и с нещо по-малко.

— Къде отиваме?

— На единственото сигурно място, което ми остана. Малката къщичка в гората.

— Тя е доста изолирана. И много удобна за някой, който реши да ни нападне.

— Но удобна и за нас, защото ще го видим отдалече. Нещата са на кантар. С малко предимство за нас.

— А сателитите?

— Те няма как да ни навредят. Трябват им хора, които стъпват по земята.

— Като нищо може да изпратят цял отряд срещу нас.

— Може, разбира се. Но може и никого да не изпратят.

— Защо?

— Помисли, Джули. Каква игра играят? Този Малкълм Стрейт е бил в обекта, непосредствено до теб. Спокойно е можел да ти види сметката. По мен стреляха вече два пъти, но умишлено не ме улучиха.

— Значи ни искат живи, както ти вече спомена. Все още обаче не знаем защо.

— Така е. Но скоро ще разберем.