Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (7)

Седма глава
Тр-тр Митя

В списанието, което донесе Печкин, имаше картичка. А на картичката беше написано:

„Молим Ви утре да си бъдете в къщи. На Ваше име е получен трактор.

Началник на железопътната гара Несидоров.“

Отдолу с красиви букви беше напечатано още: В НАШАТА СТРАНА ИМА МНОГО ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ! Всички се зарадваха. Особено Шаро. И зачакаха трактора. Най-после го докараха с голям камион и го оставиха пред къщата. Шофьорът помоли чичо Фьодор да се разпише и да му даде един плик. В плика имаше писмо и специална книжка как да си служим с трактора. В писмото пишеше:

„Уважаеми чичо Фьодор (момче),

Ти помоли да ти изпратим трактор, не съвсем истински и не съвсем играчка, и той да бъде весел. Изпращаме ти такъв. Най-веселият в завода. Това е опитен образец. Бензин не му трябва. Работи с продукти.

Отзиви за трактора молим да се изпращат при нас, в завода.

С голямо уважение — инженер Тяпкин (изобретател на трактора)“.

После чичо Фьодор взе книжката и зачете:

ЗАВОД ЗА ЖЕЛЕЗОТРАКТОРНИ ИЗДЕЛИЯ. ТР-ТР МИТЯ,

ПРОДУКТОВ. 20 к. с.

Прочете и рече:

— Нищо не се разбира. Какво е това „тр-тр“? Какво е това „къ съ“?

— Какво има за разбиране? — каза котаракът. — Всичко е просто като фасул. „Тр-тр“ това е съкратено от „трактор“. А „Митя“ означава „Модел на Инженер Тяпкин“. Който ти е написал писмото.

— А какво означава двадесет „къ съ“? — попита чичо Фьодор.

— „Къ съ“ — това е конски сили. Значи, че той ще издърпа двадесет коня, ако те дърпат на една страна, а той — на друга.

— А колко ли сено му трябва? — ахна Шаро.

— Не му трябва сено. Тук нали пише: работи с продукти.

Чичо Фьодор страшно се учуди:

— Матроскин, ти откъде знаеш всичко? И за фамилиите, и за тракторите, и за къ съ?

— Като поживеете колкото мене — отговори котаракът, — и вие ще знаете. Къде ли не съм живял! И при едни стопани, и при други, и в библиотеката, и даже в спестовната каса. Толкова нещо съм видял през живота си, че за цяла котешка енциклопедия ще стигне. И изобщо, вие тука си стоите без работа, а кравата ми, моята Мурка, не е доена.

Той излезе. А момчето и Шаро се заловиха да палят тр-тр. Започнаха да наливат в трактора супа и да пъхат кюфтета. Направо в резервоара. Че като забумтя оня ми ти трактор!

Те се качиха и тръгнаха из селото. Обикаля, обикаля Митя из селото, после взе, че спря пред една къща.

— Какво му стана? — попита чичо Фьодор. — Може би горивото му е свършило?

— Нищо не е свършило. Просто подуши, че мирише на понички.

— На какви понички?

— На обикновени. В оная къща пържат понички.

— И какво ще правим сега!

— Не зная — каза Шаро. — Само че така вкусно мирише, че и на мене не ми се пътува.

— Ама че трактор съм си купил! — ядоса се чичо Фьодор. — Така ли ще спираме пред всяка къща? И пред столовете. Това не е трактор, а хипопотам. Търа-търа — три чадъра! Да го вземат мътните този инженер Тяпкин!

Наложи се да влязат в къщата и да си поискат понички. Като разбра за това, Матроскин се разсърди на чичо Фьодор.

— Нали ви казах нищо да не купувате, а вие все не ме слушате! Сега тоя тр-тр няма да можем да го изхраним!

Но после котаракът се успокои:

— Нищо, чичо Фьодор, не се отчайвай. Добре, че имаш мене. Ще се справим и с твоя трактор. Ще закачим пред него един кренвирш на въдица. Той ще върви след кренвирша и ще ни вози.

Така и направиха. И скоро тракторът започна да се поправя. Изобщо, той беше весел. Кабината му — пластмасова, небесносиня, а колелата — железни. И трябваше да го смазват не с машинно масло, а с олио.

Но тогава пък кравата Мурка им създаде грижи.