Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (16)

Петнадесета глава
Теленцето

Откакто Матроскин мина в нелегалност, животът на чичо Фьодор се усложни. Кой ще изкарва Мурка на полето — чичо Фьодор. Кой ще ходи в магазина — чичо Фьодор. На кладенеца за вода — пак чичо Фьодор. А по-рано всичко това го вършеше котаракът. От Шаро също нямаше голяма полза. Защото му купиха фотопушка. Той от ранна утрин е в гората и по половин ден преследва някой заек, за да го фотографира. А после още половин ден го гони, за да му даде снимката.

И ето ти пак събитие. Сутринта, докато още опяха, някой почука на вратата. Матроскин страшно се изплаши — да не би да е дошъл професорът да си го вземе. И от печката направо в мазето — скок! (Сега той през цялото време държеше мазето отворено. А там имаше малко прозорче, за да може да изскочи оттам и през градините, през градините — право в гората!) Чичо Фьодор попита от леглото:

— Кой е там?

А пък то да бил Шаро:

— Моите поздравления! На нашата крава й се родило теленце!

Чичо Фьодор и котаракът затичаха към обора. Наистина: до кравата стоеше теленце. А вчера го нямаше.

Матроскин веднага започна да си придава важност: ето, гледайте, и от неговата крава има полза! Не само да яде покривки я бива. А теленцето ги гледа и мърда устни.

— Трябва да го вземем в къщи — каза котаракът. — Тук му е студено.

— И майката ли да вземем? — попита Шаро.

— Само майката ни липсва — каза чичо Фьодор. — Ще ни изяде всички покривки и чаршафи. Нека си стои тук.

Поведоха теленцето към къщи. Вътре го разгледаха. То беше мъхесто и мокро. И изобщо беше биче. Започнаха да мислят как да го кръстят. Шаро каза:

— Какво има да му мислим? Нека бъде Бобик.

Котаракът започна да се смее:

— Остава още Рекс да го кръстиш. Или Мурджо. Мурджо, Мурджо, мамин щурчо! Това е бик, а не някакъв си шпаньол. Трябва му сериозно име. Например Аристофан. Хем красиво име, хем задължава.

— А кой е този Аристофан? — попита Шаро.

— Не зная кой е — каза котаракът. — Така се е наричал параходът, на който е плавала баба ми.

— Едно е параход, а друго — теленце! — каза чичо Фьодор. Не на всеки ще се хареса да кръщават телета на негово име. Хайде да направим така. Нека всеки да измисли име и да го напише на един лист. Което листче изтеглим от шапката, така ще кръстим телето.

Всички се съгласиха. И започнаха да мислят. Котаракът измисли името Стремителен. Морско и красиво. Чичо Фьодор измисли името Гаврюша. То много подхождаше на теленцето. А ако порасне голям бик, никой няма да се страхува от него. Защото бикът Гаврюша не може да бъде зъл, а само добър.

А Шаро мисли, мисли и нищо не можа да измисли. И реши:

— Ще напиша първата дума, която ми дойде на ум.

И на ума му дойде думата „чайник“. Той така и написа и беше много доволен. Хареса му името Чайник. В него имаше нещо благородно, испанско. А когато започнаха да вадят имената от шапката, извадиха точно този Чайник. Котаракът направо ахна:

— Ама че именце! Все едно бикът Тиган или Котел. Да беше го кръстил Черпак.

— А ти, чичо Фьодор, какво измисли? — попита Шаро.

— Аз измислих Гаврюша.

— А аз Стремителен — каза котаракът.

— Пък на мен Гаврюша ми харесва! — обади се изведнъж Шаро. — Нека бъде Гаврюша. Аз така, на бърза ръка, го нарекох Чайник.

Котаракът се съгласи:

— Нека бъде Гаврюша. Много хубаво име. Рядко.

Така теленцето стана Гаврюша. И тогава те подхванаха интересен разговор. За това чие е телето. Нали бяха взели кравата под наем. Чичо Фьодор каза:

— Кравата е държавна. Значи и телето е държавно.

А котаракът не се съгласи:

— Кравата наистина е държавна. Но всичко, което тя дава — мляко ли ще бъде, телета ли, — е наше. Ти, чичо Фьодор, прецени сам. Ако вземем под наем хладилник, той чий е?

— Държавен.

— Правилно. А студът, който произвежда, чий е?

— Студът е наш. Нали заради студа го взимаме.

— И тук си прав. Всичко, което кравата дава, принадлежи на нас. За това сме я взели.

— Но ние сме взели само кравата. А сега стават две! Щом кравата не е наша, значи, и телето не е наше.

Матроскин взе да се сърди:

— Взели сме я. Но сме я взели с квитанция! — И донесе квитанцията. — Вижте какво е написано тук: „Кравата Рижка. Една“. За теле нищо не е написано. А щом сме взели кравата с квитанция, по квитанцията ще я върнем — една.

Тогава се намеси Шаро:

— Не мога да разбера защо спорите. Ти, Матроскин, нали се канеше да купиш завинаги кравата? Ако ти хареса. Купи я завинаги. И теленцето ще остане при нас.

— Аз с моята Мурка за нищо на света няма да се разделя — каза котаракът. — Непременно ще я купя завинаги. Аз само така си спорех. Защото чичо Фьодор не е прав.

А докато те спореха, теленцето не си губеше времето. Изяде две носни кърпи на чичо Фьодор. То беше черничко, а майка му — рижа. Но по характер приличаше на майка си: ядеше каквото му попадне.