Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (13)

Тринадесета глава
Шаро сменя професията си

Чичо Фьодор каза на котарака:

— Трябва нещо да се направи с Шаро. Ще загине така. Съвсем се е стопил от мъка.

Котаракът предложи:

— Да вземем да го направим впрегатно куче? Не е задължително да бъде ловджийско. Ще му купим количка и ще кара разни неща. Например млякото на пазара.

— Не — възрази чичо Фьодор. — Впрегатни кучета има само на Север. Освен това си имаме тр-тр Митя. Нещо друго трябва да измислим.

А после каза:

— Измислих! Ще го направим цирково куче — пудел. Ще го научим да танцува, да прескача през обръч, да жонглира с балони. Нека весели малките дечица.

Котаракът се съгласи с чичо Фьодор.

— Добре. Нека бъде пудел. Стайните кучета също са необходими, макар че са безполезни. Ще живее в къщата, ще лежи на дивана и ще носи чехлите на стопанина.

Извикаха Шаро и го политаха:

— Искаш ли да те направим на пудел?

— Ако искате и на плашило ме направете! — каза Шаро. — Все едно, животът ми е омръзнал. Няма за мене щастие на тази земя. Ще погреба призванието си.

И те се застягаха да вървят отвъд реката — в новата пететажна къща, в бръснарницата. Чичо Фьодор отиде да запали тр-тр Митя, а Матроскин — да даде на Мурка сено. Той й отвори вратата на краварника и й заръча:

— Оставяме къщата на тебе. Ако се появи някой крадец, хич не се церемони с него. Направо го намушкай с рогата. А довечера ще те нагостя с нещо.

Чичо Фьодор изкара тр-тр Митя, наля в него супа и седна на шофьорското място. Шаро се настани до него, а Матроскин — отгоре. И тръгнаха да се подстригват.

Митя радостно бръмчеше и с все сила въртеше колелата си. Щом види локва и цоп през нея! Така че водата като ветрило се разплисква на всички страни. Млад трактор! Новичък. А като срещне кокошки по пътя, тихичко се промъква до тях и с цяло гърло бибипка: „Би-и-би-иб!“. Клетите кокошки се разхвърчават из целия път. Прекрасно пътуване беше. Чичо Фьодор запя песен, а тракторът му пригласяше. Много добре излизаше.

— Сред полето брезичка…

— Тър-тър-тър.

— Сред полето къдрава…

— Тър-тър-тър.

— Тра-ла-ла-ла…

— Тър-тър-тър.

— Тра-ла-ла-ла…

— Тър-тър-тър.

Най-после пристигнаха пред бръснарницата. Котаракът остана в трактора — да го пази, — а чичо Фьодор и Шаро отидоха да се подстригват. В бръснарницата беше чисто, уютно и светло, под каските жени си сушаха косите. Бръснарят попита чичо Фьодор:

— Какво обичате, младежо?

— Трябва да подстрижа Шаро.

Бръснарят каза:

— Доживяхме! Шаровци, Маци! И как да го подстрижа? На черта или канадска ливада? Или може би като момченце? Да взема ли и да го обръсна поне?

Чичо Фьодор отговори:

— Няма нужда да го бръснете. И като момченце няма нужда. Трябва да го подстрижете като пудел.

— Как така като пудел?

— Много просто. Отгоре трябва да го накъдрите. Отдолу да се махне всичко — нула номер. А на опашката — топче.

— Ясно — каза бръснарят. — На опашката топче, в ръцете бастунче, в зъбите кокалче. Това вече не е Шаро, а цял младоженец!

И всички жени под каските се засмяха.

— Нищо няма да излезе, младежо. Ние имаме дамски салон и мъжки салон, а кучешки засега нямаме.

И те така се върнаха при Матроскин, без нищо. Котаракът рече:

— Ама че сте и вие! Да бяхте казали, че това не е обикновено куче, а е на някой артист или пък на някой директор на стадион. Моментално щяха и да ви подстрижат, и да ви накъдрят, и с одеколон да ви напръскат. Хайде, връщайте се обратно!

Когато се върнаха, бръснарят много се учуди:

— Забравихте ли нещо, младежо? Какво именно?

Чичо Фьодор каза:

— Забравихме да ви кажем, че това куче не е обикновено, а учено. Готвим го за сцената.

Бръснарят прихна да се смее.

— Ох, учено-недоучено! И какво може да прави? Да не би да пише и да съчинява? Или на свирка да свири?

Чичо Фьодор каза:

— За свирка не знам, но смята без усилие.

— Така ли? И колко прави пет по пет?

— Пет по пет е двадесет и пет — отвърна Шаро, — а шест по шест е тридесет и шест.

Като чу, бръснарят направо падна в бръснарския стол. Наистина учено куче: може не само да смята, но и да говори. Извади чиста кърпа и каза:

— Ако клиентите не възразяват, аз с удоволствие и ще подстрижа, и ще накъдря вашия Шаро. И на децата си ще разкажа, да знаят. Щом кучетата вече станаха грамотни, децата трябва да бързат. Иначе всички места в училище ще ги заемат животните.

Жените, които съхнеха под каските, не възразиха.

— Моля ви се! Моля ви се! Такова куче непременно трябва да се оправи. На такова куче всичко трябва да бъде прекрасно: и душата, и прическата, и топчето!

И бръснарят се хвана на работа. Докато подстригваше Шаро, започна с него разговор. Задаваше му въпроси от различни области на науката. А Шаро му отговаряше.

Бръснарят беше просто поразен. Такава ученост не беше срещал в живота си. Той подстрига Шаро, накъдри го, изми му главата и от учудване дори не взе пари за работата си. И така го напарфюмира, че от него на километър миришеше на „Полет“. Такъв пудел излезе от Шаро — направо за изложба! Сам не можа да се познае в огледалото.

— Какво е това къдравичко пуфенце? Не е куче, ами госпожичка. Ух, така бих го ухапал! — каза Шаро.

Отвън беше станал пудел, но отвътре си беше останал Шаро.

А чичо Фьодор му отговори:

— Това си ти. Стайно куче — пудел. Свиквай.

Само че Шаро никак не се развесели след бръснарницата. Ами още повече се натъжи. Тъгата му се предаде на чичо Фьодор, а от него и на Матроскин. И даже Митя си мълчеше — не плашеше кокошките.

Но едно нещо ги развесели накрая. Пристигнаха пред къщи и какво да видят — раздавачът Печкин седи на ябълката. Чичо Фьодор каза:

— Гледайте какъв плод е узрял на ябълката ни в края на август месец! Какво правите там?

— Нищо не правя — отговори Печкин. — Спасявам се от кравата ви. Дойдох да погледна през прозореца дали сте изключили всички котлони. А тя като се нахвърли върху мен! Вижте колко дупки имам по панталоните си!

И наистина, по панталоните му имаше около десетина дупки. А под дървото лежеше Мурка, преживяше.

Наложи се отново да поят Печкин с чай. А докато приготвяха чая, той тихичко се измъкна в коридора и незабелязано отряза от якето на чичо Фьодор едно копче. Защо го направи, ще узнаем по-късно. Но това копче беше много необходимо на Печкин.