Едуард Успенски
Чичо Фьодор, кучето и котарака (14)

Четиринадесета глава
Пристигането на професор Сьомин

Чичо Фьодор можеше да си живее много щастливо, ала все нещо му пречеше. Тъкмо се бяха оправили някак с Шаро и ето ти нова беда. Връща се веднъж чичо Фьодор в къщи и гледа: Матроскин стои пред огледалото и си боядисва мустаците. Чичо Фьодор попита:

— Какво става с тебе, котарако? Да не си се влюбил?

Котаракът започна да се смее:

— Ами! Ще седна да се занимавам с глупости! Хич не ща и да ги чуя тези думи — влюбил се! Просто пристигна стопанинът ми — професор Сьомин.

— А какво общо имат с това мустаците ти?

— Такова — каза котаракът, — че сега си сменям външността. Преминавам в нелегално положение. Ще живея в нелегалност.

— Защо? — попита чичо Фьодор.

— Затова, за да не ме вземат стопаните.

— Кой ще те вземе? Какви стопани?

— Професорът ще ме вземе. Нали съм негов котарак. И Шаро може да вземе. Шаро също е негов.

Чичо Фьодор чак се натъжи — наистина могат да ги вземат.

— Слушай, Матроскин — каза той, — а как ще те вземат, след като са те изгонили от къщи?

— Там е работата, че не са ме гонили — призна си котаракът. — Те, като заминаваха, ме оставиха при едни познати. А те — на други познати. А от другите познати аз сам избягах. Заключваха ме в бамята, за да не се скубя по всички стаи. И Шаро сигурно пак така е станал бездомен.

Чичо Фьодор се замисли, а Матроскин продължи:

— Не, професорът е добър. Не е лош професорът. Само че аз сега и при най-прекрасния няма да отида. Аз искам, чичо Фьодор, само с тебе да живея и да си имам крава.

Чичо Фьодор каза:

— Вече не зная какво да правя. Дали да не се преместим в друго село?

— Много сложно става — възрази котаракът. — И Мурка да местим, и нещата… А освен това тук вече свикнаха с нас. Нищо, чичо Фьодор, не се отчайвай. Аз ще поживея и в нелегалност. Ти по-добре се хващай за работа.

— Каква работа?

— Такава. Дърва трябва да приготвим — идва зима. Грабвай въже и тръгвай към гората. И Шаро вземи със себе си.

Но Шаро, щом узна за професора, също не пожела да излиза от къщи.

— Тръгвай, тръгвай — каза му котаракът. — Ти няма от какво да се страхуваш, тебе даже родната ти майка сега няма да те познае. Нали стана пудел.

И те се съгласиха. Шаро взе въжето за дървата, триона и брадвата, а чичо Фьодор отиде да пали тр-тр Митя.

Котаракът им рече:

— Запомнете: само брези трябва да сечете. Брезовите дърва са най-добри.

Чичо Фьодор не се съгласи:

— А на мен ми е жал за брезите. Толкова са красиви.

Котаракът каза:

— Ти, чичо Фьодор, не мисли за красотата, а за студовете. Като скове четиридесет градуса, какво ще правиш?

— Не зная — отговори чичо Фьодор. — Само че ако всички започнат да секат брезите за дърва, у нас вместо гора ще останат само пънчета.

— Така е — съгласи се Шаро. — Единствено бабите ще са доволни, ако в гората има само пънчета. Че на тях може да се седи. А какво ще правят птиците и зайците? За тях помисли ли?

— Ще седна сега да ти мисля за зайците! — разсърди се котаракът. — А за мене кой ще помисли? Валентин Берестов ли?

— Кой е този Валентин Берестов?

— Не зная кой е. Така се казва параходът, на който е плавал моят дядо.

— Сигурно е бил добър човек, щом на него е плавал твоят дядо — каза момчето. — И той не би сякъл брези.

— А какво би правил? — попита котаракът.

— Сигурно би събирал съчки — предположи Шаро.

— И ние така ще направим! — реши чичо Фьодор.

И заминаха с Шаро да събират съчки. Натовариха със съчки целия трактор и още цяла купчина завързаха отзад с въжета. След това опекоха картофи на огън, гъби пекоха на пръчка и ядоха.

А тр-тр Митя ги гледа, гледа, че като започна да бибипка! Чичо Фьодор едва не се задави с картофа, а Шаро подскочи цели два метра.

— Съвсем забравих за това бръмкало — каза. — Помислих, че идва самосвал.

— А аз помислих, че избухна бомба — рече чичо Фьодор. — Трябва да му дадем нещо да яде. Иначе ще ни прати на оня свят. Бучи като параход.

Нахраниха трактора и решиха да се връщат в къщи. И изведнъж край тях притича заек. Че Шаро като закрещя:

— Гледайте — плячка!

Чичо Фьодор взе да го успокоява:

— Ти какво, забрави ли? Нали сега си пудел. Кажи: „Пфу, някакъв си заек! Сега зайците не ме интересуват. Сега най-важното е да нося чехлите на стопанина си“.

Но Шаро си знаеше своето:

— Пфу! Някакви си чехли! Чехлите не ме интересуват! Най-важното е да нося зайци на стопанина си! Сега ще му дам да се разбере!

И като духна след заека — Само дърветата хукнаха в обратна посока. А чичо Фьодор си тръгна към къщи. Донесе много съчки. Но Матроскин пак бе недоволен.

— От тези съчки никаква топлина няма да има — само пукотевица. Това не са дърва, а боклук. Аз друго ще направя.