Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (9)

ФИРМАТА „КАРУМИДЗЕ И К°“

През този паметен ноемврийски ден гражданинът Зепалов, служител в пощата на споменатата вече станция, работел както обикновено. И когато през прозорчето му подали попълнена бланка за пощенски запис от 30 рубли, той оформил без колебание и из-дал квитанция на името на епитропа Биткин. Парите били адресирани до държавната застрахователна организация като поредна вноска за застраховката на църквата.

Гражданинът Зепалов поел три банкноти по 10 рубли и с привично движение ги сложил в съответното отделение на касата. Но нещо в банкнотите предизвикало подозрението му. Зепалов отново ги взел в ръце и започнал да ги оглежда. Като че ли изображенията на парите били същите, но хартията била много мека. „Новите банкноти трябва да са по-твърди“ — мислел си Зепалов по пътя към местния клон на банката.

Там също дълго оглеждали банкнотите, но не стигнали до общо мнение. Тогава някой предложил да ги изпратят за експертиза. След няколко дни от Ленинград пристигнало запитване, кой е платил с тези пари. Зепалов веднага съобщил на съответните органи името и адреса и скоро гражданинът Биткин бил арестуван. В дома му намерили голяма пачка новички фалшиви банкноти от по 10 рубли. От този момент компетентните органи започнали бързо да разплитат кълбото на една от най-зловещите икономически диверсии, която била подготвена от редица империалистически държави срещу младата страна на съветите.

Вече неведнъж се връщахме в далечното минало. Този път авторът предлага да се върнем в двадесетте години, паметни за нашия народ, когато страната, току-що заличила страшните рани от гражданската война, започваше да се готви за нов, по-сложен етап — индустриализацията на народното стопанство. И въпреки че неумолимото време и огромният патриотичен подем на съветския народ трябваше да откажат антисъветските елементи от бълнуванията им да съкрушат младата социалистическа държава, те продължаваха подлите си дела. Враговете на нашата родина не можеха да се помирят с това, че над една шеста от земното кълбо гордо се вее червеното знаме — символ на истинската свобода и щастие на трудовия народ. И те продължаваха да се мъчат да ни навредят.

Провокациите, диверсиите, откритият терор против съветски учреждения и граждани както в страната, така и в чужбина, не спираха. Активизираха се всякакви антипартийни групировки. Разкрити бяха много случаи на вредителство — достатъчно е да споменем Шахтинското дело, процеса на Промпартията. Но враговете на Съветския съюз не се ограничаваха само с това. В този труден за страната период те започнаха още по-злостна икономическа диверсия. Те печатаха фалшиви съветски пари в огромни количества и ги разпространяваха в страната.

През декември 1925 г. в скъпия парижки ресторант „Ла Рю“ се събрала компания, която правела впечатление дори сред обичайната за това заведение отбрана високопоставена публика. Компанията се откроявала не само с респектиращия си вид, а и с подчертаното внимание, с което я обграждали метрдотелът и келнерите. Ресторантът „Ла Рю“ бил удостоен с вниманието на шведския милионер Нобел, германския генерал Хофман, известния фашист Бел и трима души с грузинска националност — Каруми-дзе, Садатерашвили и Кедия Разбира се, суетнята сред келнерите била предизвикана от първите двама.

Тъй като на читателя вече са известни някои неща за господин Бел, ще кажем няколко думи за другите участници в срещата. По това време Кедия като председател на тъй наречения „Кавказки комитет“, който в резултат на някои исторически събития се помещавал вече в Париж, все още бил смятан за ръководител на грузинската белогвардейска емиграция. Преди революцията Карумидзе бил банкер, а после станал немски шпионин. Садатерашвили бил син на богат земевладелец.

Тази странна по състав компания се събрала, за да обсъди редица въпроси, които се отнасяли непосредствено до Съветска Русия. Както е известно, по време на царизма Нобел бил собственик на предприятия в Кавказ. Генерал Хофман не мислел за друго, а само как да напакости на страната на съветите. Грузинските емигранти-белогвардейци се стремели само към едно — на всяка цена да спечелят повече пари — дори и чрез търговия с онова, което не притежавали, в случая с кавказки нефт. За генерал Макс Хофман си заслужава да разкажем по-подробно. През септември 1916 г. го назначили за началник-щаб на главнокомандуващия Източния фронт. Като представител на германското върховно военно ръководство Хофман взел активно участие в преговорите в Брест. Той прекрасно разбирал какво огромно влияние е оказала историческата победа на Октомврийската революция върху трудещите се от целия свят и преди всичко върху немския народ и с всички сили се стремял да спре победоносния ход на революцията и да възстанови монархията в Русия.

Когато военните авантюри на германския империализъм против младата съветска държава претърпели пълен провал, Хофман се върнал в Берлин и се заел с подготовката на „поход“ против нашата страна. Той призовал под знамето на контрареволюцията и бившите си врагове от Антантата, и белогвардейските емигранти. Заслепен от ненавистта си към болшевишка Русия и усещайки безсилието си да предотврати неумолимия ход На историята, той все повече и повече се приближавал до фашизма, до престъпния авантюризъм.

Резултатът от тази среща бил създаденият „Комитет за освобождение на Грузия“. Били разгледани и въпросите, свързани с разширяване на политическите връзки на грузинските националисти (не само в Германия) Освен това на тази среща за пръв път била подхвърлена идеята да се направи опит да се фалшифицират руските банкноти от 10 рубли и така да се нанесе коварен удар на финансовата система в страната. Идеята била на Карумидзе и Садатерашвили и била приета с възторг от другите „високопоставени договарящи страни“. И Нобел, и Хофман, и Бел знаели отлично, че предложението е направено от опитни и знаещи хора, не от любители, а от професионалисти. Още преди революцията Карумидзе и Садатерашвили се „забавлявали“ с печатане на фалшиви пари, били заловени и съдени. Карумидзе бил осъден на смърт, а Садатерашвили на 12 години каторга. Разказът за фантастичните перипетии, в резултат на които тези „палавници“ успели да избягнат наказанието, би ни отвел встрани от основната нишка на повествованието. Трябва да отбележим обаче, че фактът, че били съдени, им дошъл по-късно неочаквано на помощ.

Идеята за печатане на фалшиви руски пари много харесала на всички. Освен това тя била одобрена от човека, който бил инициатор на срещата. Става дума за милиардера Хенри Детердинг, който оглавявал един от най-мощните по това време нефтени концерни — „Ройял Дъч“.

Вече малко хора си спомнят за тази „акула“ на капиталистическия свят, както сполучливо го наричали, и затова се налага да кажем няколко думи за него.

Дори в тези години на разцвет на антисъветизма, Детердинг се отличавал с лютата си ненавист към нашата страна. Той бил от онези, които не пестели средства за разширяването на подривната дейност против СССР. Детердинг бил непосредствен организатор на бандитското нападение през май 1927 г. на „Аркос“ — съветската търговска кантора в Лондон, а в последвалия тези провокации разрив на дипломатическите отношения между Англия и СССР имало пак значителен негов „принос“.

Той харесал идеята да се залее Съветска Русия с фалшиви банкноти и пожелал да се срещне с човека, който дал тази идея и бил готов да я реализира. И ето херцог Лейхтенбергски (погледнете само с кого поддържал познанства престъпникът Карумидзе) го представил на Детердинг. Георг Лейхтенбергски бил правнук на Евгения Богарие, доведена дъщеря на Наполеон I. Един от прадедите на херцога се оженил за дъщерята на Николай I и приел руско поданство Що се отнася до Георг Лейхтенбергски, този полковник от царската армия веднага след революцията напуснал новото си отечество, заминал за Германия и се заселил в някакъв уединен замък. Тази отдалеченост обаче не означава, че той изоставил политическата си дейност. Обратното, херцогът, от една страна, установил тесни връзки с германските реакционни кръгове, а от друга — продължавал да поддържа тесни контакти с белогвардейската паплач — той бил пълномощник на генерал Врангел. Лесно е да разберем защо съдбата е свързала единия мошеник с другия, а след това и двамата — с трети, с Хенри Детердинг. Срещата се състояла във вилата на Детердинг край Хага скоро след съвещанието в парижкия ресторант. Ако се съди по развоя на събитията след това, може да се каже със сигурност, че Карумидзе успял да предразположи към себе си своенравния нефтен магнат. Освен това в началото на юни 1926 г. в Лондон по инициатива на Детердинг, в пълна тайна, се състояла „историческа среща“ между Карумидзе и Чърчил, който по това време бил министър на финансите. На тази среща ще се спрем специално.

На 4 май 1926 г. в Англия започнала първата всеобща стачка в историята на страната. В този драматичен момент се проявила, за кой ли път, ненавистта на Чърчил към трудещите се. Интересите на министъра на финансите оставали настрани от стачното движение, но реакционният му заряд бил толкова силен, че изместил другите членове на кабинета и на първо място министъра на вътрешните работи и със запретнати ръкави се втурнал на бой. В края на краищата успял да потуши стачката, но не без помощта на ръководителите на трейдюнионите.

След този „труд на праведните“ Чърчил заминал на почивка в Египет и Гърция, където се отдал на дилетантския си талант на художник и рисувал Сфинкса и Партенона. Скоро след като се върнал в Англия той приел Детердинг и Карумидзе в квартирата си на Даунинг стрийт 11. Известно е, че на тази среща се обсъждали детайлите на финансовата диверсия против Съветския съюз. Освен това подробно се разглеждали и възможностите за организиране на въстание в Грузия, за финансирането му с фалшиви пари, обсъждал се и въпросът за английските концесии в Кавказ. Ах, как искал британският империалист да нанесе удар в гърба на ненавистната съветска държава, чийто пример вдъхновявал британските трудещи се в борбата за техните права! Враговете на нашата родина били готови на всякакви подлости, не подбирали средства, търсели дори помощта на престъпници!

Всъщност Шалва Карумидзе изглеждал престъпник само в очите на прогресивната общественост. Реакцията и консервативните кръгове го смятали за „свой“ и дори за „порядъчен“ човек. За това в значителна степен помагал и фактът, че Карумидзе имал свой официален статус и в критична минута можел да покаже солиден документ, който удостоверявал самоличността му. Карумидзе имал удостоверение, издадено от управлението на VII военен окръг на райхсвера и подписано от самия командуващ ок-ръга генерал Крес фон Кресенщайн. Престъпникът още от началото на 1925 г. бил представител на германския райхсвер! Затова не е чудно, че Детердинг хванал Карумидзе под ръка и смело го въвел в кабинета на бъдещия английски премиер.

Само след няколко дни, когато окриленият от успеха на мисията си Карумидзе заминал за Германия, Детердинг се решил на изненадваща стъпка. На 10 юни 1926 г. той публикувал бележка в лондонските вестници, която била пълна със зловещи предсказания, че в скоро време Съветска Русия ще рухне в резултат на „незапомнена инфлация“. На 20 юни Чърчил държал публична реч, пълна от край до край с антисъветски инсинуации. Като забравил, че е официален представител на правителството, Чърчил си позволил политическо и дипломатическо хулиганство, като заявил по адрес на нашето посолство: „Уверен съм, че ще изпитам огромно удовлетворение, ако те бъдат изхвърлени оттук. Надявам се, че ще доживея деня, когато в Русия ще има цивилизовано правителство или поне ще сложим край на преструвките, че между нас съществуват дружески отношения“.

Сега е лесно да разберем, че Чърчил се е надявал не случайно да доживее деня, когато властта на болшевиките ще рухне. Той бил готов на всичко, за да може този радостен за империалистите момент да настъпи колкото може по-бързо. А дотогава му било по-приятно да се занимава с престъпника Карумидзе, отколкото с официалните представители на Съветския съюз.

По това време в печатницата на Шнайдер в Мюнхен започнали последните приготовления за печатане на „нова специална продукция“. Карумидзе се договорил с баварската хартиена фабрика да му достави 10 000 листа хартия със съответните водни знаци.

Но как била оформена тази поръчка? Нали от хартията с водни знаци не се правят ученически тетрадки! И откъде предприемчивите емигранти-белогвардейци взели пари за тази авантюра? Ако се съди по всичко, въпросът с хартията уредили многобройните немски приятели на Карумидзе. Що се отнася до парите, по документи е известно, че те били предоставени на немските националсоциалисти. Петнадесетте хиляди марки били връчени на Карумидзе от генерал Ерхард. Знаем, че в началото националсоциалистите сами се нуждаели от средства за осъществяване на людоедските си планове Възможно е споменатите 15 000 марки да са били част от средствата, които постъпвали във фашистката каса от сейфовете на Детердинг. Може би е помогнал и генерал Хофман. Във всеки случай от истински пари рицарите на фалшивите банкноти не изпитвали нужда.

Как Шалва Карумидзе се свързал с фашиста Ерхард? Те се запознали в началото на февруари 1926 г в ателието на един мюнхенски художник. След известно време пак се срещнали, но този път присъствували и лидерите на украинската емиграция По-късно пред съда капитан Ерхард казал: „В Берлин, където се водеха разговори за възможностите за сваляне на някакво правителство с помощта на фалшиви пари, Карумидзе отново се обърна към мен. Разговорът се състоя в хотел «Сан Суси», а после се срещнахме и с генерал Хофман“.

Работата потръгнала. С помощта на фашиста доктор Бел (свръзка на капитан Ерхард), на придворния съветник Ракете и на „инженера“ доктор Вебер (дясна ръка на Хитлер по време на опита за фашистки преврат през 1923 г. и един от най-активните палачи на баварската съветска република), печатането на фалшивите банкноти от 10 рубли започнало — отначало в Мюнхен, а след това във Франкфурт на Майн. Складът за „продукцията“ бил в Берлин, в квартирата на бившия руски офицер, а по това време шофьор, Трапезников, който живеел на Цигелщрасе № 24. В извънработното си време Трапезников бил „директор“ на евтин вертеп. Първата партида била отпечатана през есента на 1926 г. и се състояла от 15 000 фалшиви банкноти на стойност 1, 2 и 10 рубли.

И така „монетният двор“ заработил. Възникнали въпросите как да се доставя продукцията в СССР, кой да се заеме с тази опасна работа? Било решено, че най-добре ще се справят с това офицерите-белогвардейци.