Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (7)

ОПЕРАЦИЯ „БЕРНХАРД“

Трябва специално да се спрем на диверсионната дейност по фалшифицирането на пари във фашистка Германия. На тази тема е посветена много литература, включително и известната книга на И. Кризентал „Операция «Бернхард»“.

В края на 30-те години в заводите на Круп, Сименс и други започнали да получават материал за бърсане на ръцете, за чието използуваме майсторите следели много внимателно. Едва ли не всеки ден те се отчитали пред есесовците, прикрепени специално за това към всеки цех, дали не се е загубило някое парче.

Началството се стараело да скрие факта, че следи долнокачествения материал, който обикновено не представлявал никаква ценност, но работниците в заводите забелязали това и започнали да разглеждат и да опипват парчетата. Не, като че ли в тях нямало нищо особено.

В действителност появяването на жалките парченца плат било началото на една от секретните и внимателно подготвяни операции на нацистите за фалшифициране на английски фунт-стерлинги. Тази операция била насочена от една държава срещу друга и се провеждала в невиждани дотогава мащаби.

В някои чуждестранни издания се твърди, че, виждате ли, първи започнали икономическата диверсия англичаните, като хвърляли от самолети над германските градове купони за продоволствени и промишлени стоки. Това наистина било така — фалшивите купони затруднили системата на снабдяване и предизвикали неритмичност в снабдяването на германските граждани с продоволствия. Но идеята за фалшифициране на фунт-стерлинги хрумнала на хитлеристите не Във връзка с английските купони, а просто защото не можела да не им хрумне! Отвратителният, безчовечен фашизъм породи толкова чудовищни идеи, че в сравнение с тях масовото фалшифициране на пари изглежда детска игра.

Смята се, че пръв направил предложение за това известният хитлеристки главорез, майсторът на всякакъв вид диверсии Алфред Науйокс. Това е същият Науйокс, които разработил и провел провокационната акция на „нападение“ на немската радиостанция в Глейвиц от преоблечени в полски униформи престъпници, което послужило за формален повод за войната с Полша и в края на краищата довело и до Втората световна война. Всички фашисти, които участвували в тази операция освен Науйокс, били наградени с железни кръстове. Началникът на имперското управление за безопасност Хайдрих гледал накриво човека, който може би бил по-подъл и от него. Стараейки се да спечели благоволението на шефа си, Науйокс правел всякакви „перспективни предложения“. Едно от тях — за фалшифициране на фунт-стерлинги и парични знаци на други държави — веднага привлякло вниманието на Хайдрих. Много е вероятно обаче тази идея да е възникнала много преди Втората световна война.

Защо хитлеристите се спрели точно на фунт-стерлингите? Работата била там, че английската валута все още имала определена устойчивост и в очите на европейските финансисти изглеждала също така солидна, както и в годините на разцвета на британската колониална империя. Въпреки войната, морската блокада и общия упадък на империята фунт-стерлингът си оставал желана валута в банката на всяка европейска капиталистическа държава. За фашистката върхушка било ясно, че ако има милиони от тези парични знаци, ще получи възможност да купува от неутрални страни и специално от Швеция много важни за Германия стратегически суровини. Наличието на неограничени запаси от фалшива валута би позволило да се заплащат услугите на чуждата агентура, да се финансират диверсии и до известна степен да се подкопае английската икономика.

Независимо от привлекателността на идеята, хитлеристите си давали сметка, че осъществяването й е много трудно. Например хартията. Какъв е съставът й? Има ли в нея поне малък процент целулоза и ако има, колко е той? За да се даде точен отговор на тези въпроси, се наложило да привлекат най-големите научни сили на страната, да използуват най-модерното оборудване и най-новите методи за анализ. Стотици банкноти истински фунт-стерлинги били необходими за изследване. В резултат на дълги и упорити анализи се установило съвсем сигурно, че хартията е от ленено влакно и няма никакви примеси, включително и от целулоза.

Да, но ленът е различен. Ленените влакна, получени от различни сортове на лена, са различни. Всъщност за това си спомнили по-късно.

А в това време немските учени и нацистките им шефове се натъквали на всяка крачка на различни трудности. Сторило им се, че успели да направят „истинска“ хартия и се опитали да преминат към механизирано производство, но претърпели неуспех. Тогава решили да не губят време за повече експерименти и на първо време да се задоволят с ръчно производство. Тогава се оказало, че е много трудно да се направи точна матрица за получаване на водните знаци. Един бивш фалшификатор помогнал на фашистите в тази трудна работа. Поразително е колко близки били във всички сфери на дейност нацистите и престъпниците! Във всяко дело те търсели успех само с противозаконни методи.

И така хартията била готова, макар и направена ръчно, създадена била матрица за водни знаци, но самите знаци още не били съвсем като истинските. И тогава открили, че ленът — местно производство, е различен от онзи, от който се правели фунг-стерлингите. А какъв лен се използувал за това в Англия? Оказало се, ленът бил турски. Фашистките фалшификатори въздъхнали с облекчение: с правителството на тази страна те можели да се договорят. Така в цеховете на немските предприятия се появили парцалчета с „държавно значение“.

Направената от този лен хартия практически не се различавала от хартията, на която печатали фунт-стерлингите в Англия. Авторите на тази важна операция не искали да допуснат на никой стадий само приблизително съответствие на който и да е от материалите — хартията, боите и т.н. Те си поставили задачата да постигнат пълно съответствие на всички компоненти, включително и на хартията. Затова, когато открили, че на тяхната хартия липсва ореолът около водните знаци, видим само при лабораторно изследване, нацистите възложили на учените да получат и този ореол. В хода на работата по създаване на „истинска“ хартия която кипяла в една малка фабрика в околностите на Берлин и в която участвували главно хора, взети от концлагерите, се наложило да бъдат преодолявани толкова трудности, че нацистите решили да наградят някои от изпълнителите с военен медал „За особени заслуги“. Но тези медали било разрешено да се носят само зад стените на строго охраняваното здание…

След като успели да получат ореола, подгонените от нацисткия бич „специалисти“ продължили да преодоляват следващите трудности. Трябвало да се получи и абсолютно идентичен състав на боите, да се намерят и подробно да се изучат секретните детайли в рисунъка на банкнотите, да се разшифрова начинът на номерацията и означаването на сериите и да се решат още много проблеми. Достатъчно е да се спомене, че за да се направи едно клише били необходими почти седем месеца. През това време учените от лабораторията търсели метод за бързо и ефективно „стареене“ на хартията и боите. Обсъждали и въпроса, с каква стойност да бъдат фалшивите фунт-стерлинги. След дълги спорове решили да се ограничат с банкноти на по-малка стойност, но затова често срещани в оборота — от 5, 10 и 20 фунта. Касиерите най-малко се заглеждат в тях. От банкнотите с голяма стойност направили малко.

Един от онези, които непосредствено ръководели операцията по проверката, а после и по разпространяването на фалшивите пари, бил Фридрих Швенд, когото преди това обвинявали в мошеничество. Със съдействието на Хайдрих той се озовал на свобода и активно се включил в заключителния стадий на операция „Бернхард“.

Най-сетне, в края на 1940 г., били усвоени всички етапи на фалшифицирането на английските пари. Преди да се заемат с масовото им производство, хитлеристите решили да проверят внимателно качеството на „продукцията“. Историята на тази операция е много интересна и си заслужава да разкажем за нея по-подробно.

Хитлеристите решили да заложат ва-банк. Но, разбира се, проверката била осъществена с нечестни методи. Те изпратили един от чиновниците „в отпуска“ в неутрална страна и го снабдили с фалшиви фунт-стерлинги. Той, разбира се, не знаел за това. Гестапо предупредило граничните власти на чуждата държава, че от Германия ще отпътува подозрителна личност и ги помолило да я проверят внимателно. Тази личност бил помощникът на Швенд Руди Раш. Както пише по-късно западногерманското списание „Щерн“, това бил човек „с железни нерви“. Тъй като документите на този чиновник били в ред, пропуснали го безпрепятствено. Парите, които носел, също били разгледани, но не намерили в тях нищо подозрително. Чиновникът си починал добре, похарчил всички пари — навсякъде ги приемали без съмнение. След като се убедили, че първият етап от проверката минал успешно, нацистите пристъпили към втори, по-сложен и по-отговорен етап.

Един немски търговец, който поддържал тесни контакти с една швейцарска банка, заминал от страната с особено поръчение от тайната фашистка полиция. Той носел голяма сума немски „фунт-стерлинги“ и писмо от държавната банка в Германия с молба до швейцарските колеги да проверят дали парите не са фалшиви. В Базел няколко дни изучавали банкнотите и накрая съобщили, че безпокойството на господата от „Дойче банк“ е неоснователно, парите са истински.

Всичко изглеждало наред, но фашистите пристъпили и към третия етап от проверката. Те благодарили на швейцарските си колеги за отзивчивостта и ги помолили за всеки случай да изпратят банкнотите в Лондон, в английската банка, за окончателна проверка. Швейцарците не изпратили парите, а попитали англичаните дали са пускали в оборот банкноти с такива номера, серии и подписи. Скоро пристигнал отговорът: да, тези пари се признават за истински, ако в тях отсъствуват каквито и да било други отклонения от истинските фунт-стерлинги.

Така пътят за реализация на фалшивите английски банкноти бил открит. За заслугите си Фридрих Швенд получил званието щурмбанфюрер от СС и ново име — доктор Вендиг. Строго секретната фабрика за фалшиви банкноти, разположена в една от сградите на концентрационния лагер в Ораниенбург, недалеч от Берлин, а също и в 18-а и 19-а барака на концлагера Закзенхаузен, заработила с пълна мощност. Интересно е, че щатът на монетния двор в Закзенхаузен бързо нараснал от 40 на 140 „специалисти“. От средата на 1941 г. започнали да „произвеждат“ приблизително по 200—250 хиляди банкноти на месец, повечето на стойност 5, 10 и 20 фунт-стерлинги. С тази валута хитлеристите купували преди всичко стратегически суровини, злато, скъпоценности, обменяли я за чужда валута, заплащали услугите на многочислените си шпиони в чужбина, в това число и на знаменития „Цицерон“ — камердинер на английския посланик в Турция. С тези пари била подкупена италианската охрана и бил изведен от Германия министърът на външните работи на Италия граф Чиано, зет на Мусолини, заедно с цялото му семейство. Изобщо фалшивите фунт-стерлинги се реализирали най-лесно във фашистка Италия, където вече очаквали краха на диктатора Мусолини и разбирали, че вместо обезценените лири е добре да имат фунт-стерлинги.

Трудно е да се каже доколко повлияло фалшифицирането на английската валута върху финансовото положение на Англия. Ето какви цифри посочва в книгата си „Военните финанси на капиталистическите държави“ А. Алексеев. Той пише, че сумата на парите в обръщение нараснала от 1938 до 1945 г. 2,9 пъти, въпреки че производството на промишлена продукция фактически останало на довоенното си равнище. Забелязвало се рязко повишение на цените, а следователно и значително обезценяване на фунт-стерлингите.

Ясно е, че операция „Бернхард“ била замислена не толкова за да се съкруши финансовата система на Англия, колкото за да се увеличат запасите от валута на фашистка Германия.

Тази операция се наричала така по името на един от главните сътрудници на техническия отдел на Главното имперско управление на националната безопасност (РСХА), хауптщурмбанфюрера от СС Бернхард Крюгер.

Интересна е по-нататъшната съдба на бившия престъпник Швенд. За фалшивите английски пари той купил огромно количество скъпоценности и ги скрил в специално скривалище близо до затънтеното село Каунертал. Съкровището съдържало 80 килограма злато, 80 хиляди долара и 100 хиляди швейцарски франка, а също и голям кожен куфар със златни украшения. Освен това по същото време Швенд купил старинните замъци Лаберс и Хохнатурнс, три хотела, луксозна вила край езерото Гарда, станал акционер в една банка и вложител в много други банки.

Но Швенд бил пленен от американците и заставен да издаде скривалището си. Въпреки това той успял да запази немалка сума и избягал в Перу. За незаконни операции там попаднал в затвора, след това бил изгонен от страната и се озовал във ФРГ, където за разлика от друг път, се отнесли към него сурово и той загубил всичко, което бил натрупал от престъпленията си. Когато излязъл от затвора, в джобовете на износените му панталони дрънкали само 22 марки и 45 пфенига. Нищожна била утехата, че тези пари все пак били истински.

Накрая ще споменем, че и в наши дни понякога излизат наяве факти как една буржоазна държава се стреми да навреди на друга, като използува фалшиви банкноти. Съвсем неотдавна, когато иранските студенти завзеха посолството на САЩ в Техеран, стана известно, че появилите се в Иран фалшиви банкноти се разпространяват от посолството на САЩ. Това заявила официално Лилиан Джонсън, която била освободена с втората група заложници. Отначало банкнотите се печатали в САЩ и се изпращали в Техеран контрабандно през територията на Турция. По-късно сметнали за целесъобразно банкнотите да се печатат в самото посолство на САЩ и тайно доставили матрица през океана.

Иранският вестник „Джомхурие еслами“ публикува това сензационно съобщение и твърди, че независимо от изявленията на Л. Джонсън в зданието на посолството студентите действително намерили току-що отпечатани банкноти. Да намерят клише обаче те не успели.

Както се установило по-късно, фалшивите пари били необходими на САЩ, за да се разплащат с иранците, които продавали тайните на своята родина.

Съвсем неочаквано тази история получила продължение. След известно време полицията устроила шайка в един от луксозните квартали на Техеран. Там, в разкошен апартамент, се печатали фалшиви американски долари. Полицията конфискувала 6,5 милиона долара, вече готови за разпространение, и огромно количество полуфабрикати, хартия, бои, клишета и други. Благодарение на решителните действия на полицаите, главните действуващи лица в тази престъпна акция били арестувани — всичко 17 души. След откровена беседа с главатаря на шайката се установило, че те, от една страна, поддържали тесен контакт с ръководството на иранската национална банка, чрез която пласирали продукцията си, а от друга, с… американското посолство. За свръзка служел морски пехотинец, който безпрепятствено можел да напусне посолството и след това да влезе в разкошната къща, където се печатали доларите. Твърде възможно е тази връзка да е била пряко между иранския и американския „монетен двор“. Те обменяли активно не само производствен опит …

Всъщност има още по-интересни факти, които кой знае защо не станали достояние на пресата.

Американският вестник „Ню Йорк таймс“ във вечерния си брой от 28 юли 1975 г. съобщава поразителна новина. Както станало известно от източници, заслужаващи доверие, в разгара на виетнамската авантюра Централното разузнавателно управление на САЩ започнало да печата тайно фалшиви американски долари! С тези „пари“ то се разплащало с агентите си в Южен Виетнам, Тайланд, Хонконг и в други страни.

Трудно е да се каже защо се решили на тази уникална акция, тъй като е известно, че ЦРУ винаги е разполагало с пари. Каква е причината? Отговор на този въпрос няма. Ясно е само едно: във финансовите канали на САЩ, раздути и без това от невижданата инфлация, се прибавила и „продукцията“ на ЦРУ.

Тази история случайно изплувала на повърхността и веднага изчезнала от страниците на американските вестници. А колко ли подобни акции тайно са се родили и тайно са погребани в кабинетите на ЦРУ! И едва ли можем да посочим съвсем точно причините за финансовите трудности на редица капиталистически и развиващи се страни, особено на онези, които не се кланят много на „чичо Сам“, без да знаем какво се прави в тайните кабинети на ЦРУ.