Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (8)

НЕМСКИТЕ „РУБЛИ“

На 5 април 1933 г. в малкия тиролски град Куфщайн пристигнала черна лимузина с берлински номер. Тя спряла близо до къщата, в която неотдавна се бил настанил пристигналият неизвестно откъде господин Джордж Бел, и от нея слезли двама мъже, облечени в еднакви кафяви костюми и голфове. Те отминали малко, но после се върнали, отворили портата и тръгнали към дома на Бел.

Още не се било раззеленило, но земята била изпръхнала и пролетните миризми се носели във въздуха. Впрочем двамата ниско подстригани господа, които вървели по пътечката в градината, едва ли се замисляли, че най-сетне природата се е събудила от зимния си сън и дългоочакваното лято не е далеч. Те прекарали в къщата съвсем кратко време, на връщане вървели към колата много бързо и по всичко личало, че не били настроени за философски разговори във връзка със закономерната смяна на сезоните.

Веднага след като хлопнали вратите, на колата, шофьорът тръгнал с голяма скорост. И само сивосинкавият дим от изгорелите газове известно време напомнял за посещението, но скоро и той се стопил в чистия планински въздух. Чак след два дни си спомнили за това посещение — местният вестник публикувал малка бележка, от която жителите на Куфщайн с изненада разбрали, че господин Бел, за когото никой не знаел нищо положително, е намерен мъртъв от своята икономка. Вестникът съобщавал, че според всички данни това е самоубийство. Разбира се, никой от местните жители нямал представа, че господин Бел се е преселил от Берлин в Куфщайн след знаменитото подпалване на Райхстага, към което имал пряко отношение. Никой не можел да предположи, че са го убили заради голямата му осведоменост за интимната сфера от живота на фашистките главатари. Освен това никой не знаел, че престъплението е извършено от двама есесовци по лична заповед на Хитлер.

Като син на англичанин и немкиня, Бел бил определен от самата съдба за посредник между Германия и Англия. Не е чудно, че той бил агент на английската секретна служба и едновременно го смятали за активен участник във фашисткото движение в Германия. Въпреки многото шефове този международен шпионин имал все пак една цел в живота си — борбата против Съветския съюз. На антисъветска почва той се сближил с грузински емигранти-белогвардейци. Всъщност за това ще стане дума по-нататък, а сега да се върнем отново към странното събитие в Куфщайн. Наистина Бел знаел много, но го убили не само заради това. Той се превърнал в неудобен човек и връзките му с англичаните започнали много да безпокоят фашистите.

Най-интересното и най-загадъчното в тази криминална история е съществуването на пряка, макар и невидима връзка между дейността на нещастния господин Бел в границите на Германия и странното произшествие, което се случило в студения ноемврийски ден на 1928 г в пощата на отдалечената, затънала в преспи железопътна станция Званка, която се намира на жп линията Ленинград—Мурманск.

За тази странна връзка не знаели не само затъналите в блатото на еснафщината жители на Куфщайн, но и информираните лица в Германия, за които било важно да се избавят по-скоро от всички, които били посветени в интимните им тайни. Що се отнася до връзката на Бел със събитията на далечната станция Званка, те знаели също толкова, колкото и жителите на малкото градче Куфщайн — тоест нищо.^[1]

Но какво все пак се случило на Званка?