Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (16)

ПОСЛЕСЛОВ

Капиталистическият свят посрещна осемдесетте години с влошаване на икономическото положение — намаляване на производството, инфлация, скъпотия, безработица. Трудностите, които преживява тази отмираща обществена формация, са резултат от задълбочаването на общата криза на капиталистическата система, която обхваща всички сфери на живота — икономическата, социалната, политическата и моралната. Тези трудности се появяват в различни форми и мащаби в отделните страни. Но общото си остава едно и също — процесът на обедняване на масите.

Безработицата като постоянен спътник на кризите на капитализма в последно време се превърна в един от главните фактори за засилване на социалното напрежение. Само по официални данни в капиталистическия свят има 25 милиона души, лишени от основното право — правото на труд. Още десетки милиони работят при съкратена работна седмица и чакат със страх кога ще настъпи техният ред да останат без работа.

Все повече и повече хора се оказват на дъното. Нараства престъпността, и то с такива темпове, че дори президентът на САЩ Р. Рейгън беше принуден да посвети на този проблем 52 минути от своето изказване пред участниците в конференцията на международната асоциация на полицейските началници. В своята реч главата на американската администрация спомена следните впечатляващи цифри: „За тези 30 минути, докато ние с вас сме заедно, ще бъде убит най-малко един човек, ще бъдат изнасилени 9 жени, 67 американци ще бъдат ограбени и 97 ще бъдат нападнати“. Така говори човекът, който също е нападан — в него стреля Джон Хинкли. В резултат на нападението освен президента пострадаха още трима души. Следователно ръководителят на американската администрация има наистина основание да твърди, че престъпността расте с невиждани темпове.

Някога нивото на престъпността в САЩ е било недостижимо за другите капиталистически страни. Сега Япония, а след нея и ФРГ започнаха да догонват лидера. Достатъчно е да споменем сензационното дело на западногерманската търговска фирма „Шум Хандел“, което изплува на повърхността през 1981 г. Ръководството на фирмата успя чрез сложни финансови машинации да прикрие част от имуществото си, за да не бъде облагано с данъци и да сложи в собствения си джоб фантастична сума — повече от половин милиард марки!

Би било странно, ако в тази нечиста атмосфера не продължава да процъфтява престъпният бизнес по фалшифициране на банкноти. И той наистина процъфтява, а армията от фалшификатори се попълва с нови и нови „специалисти“. В споменатото изказване на американския президент Р. Рейгън пред участниците в конференцията на международната асоциация на полицейските началници са приведени цифри, които ярко характеризират увеличаването на престъпността в САЩ. Но президентът не спомена нито дума за правонарушение като фалшификаторството на пари. Това не е чудно, тъй като за този вид престъпление буржоазните политици и буржоазната преса мълчат или пишат много рядко. Бихме могли да допълним тази празнота в речта на президента на САЩ, като цитираме кратко съобщение от вестник „Интернейшънъл хералд трибюн“. Според него нито едно престъпление в САЩ не може да се сравнява но темпове с увеличаването на фалшификаторството. Броят на фалшивите пари, пуснати в оборот през 1980 г., надвишил този от 1979 г. с 20%.

Като завършва работата си над книгата, авторът отново прелиства купчината чуждестранни вестници и списания и още веднъж се убеждава, че броят на фалшивите банкноти се увеличава не само в САЩ, но и в другите страни на капиталистическия свят Ето няколко примера, които потвърждават този извод.

Читателят навярно си спомня историята с талантливия Емануел Нинджер, който рисувал американски долари. В нашия век на главоломен технически прогрес, в това число и в областта на полиграфията, едва ли ще се намери човек, който ще рискува да тръгне по стъпките на Нинджер и ще започне да прави долари или марки по съвсем занаятчийски начин — „на ръка“. На друго мнение бил западногерманският художник Гюнтер Хопфингер. Неговите картини и особено пейзажите били на много високо равнище, но не се търсели много от преситената публика. Тя купувала работи на Кандински, Шагал, Пикасо и в краен случай на класиците — Рембранд, Рубенс, Гойя… Та кой е този Хопфингер. Гюнтер се оказал на границата на нищетата и не можал да измисли нищо по-добро от това да започне да рисува банкноти. Имало много проблеми. Най-трудно било с хартията. Той успял да намери няколко листа достатъчно тънка и плътна хартия, напомняща тази, на която печатат западногерманските марки, но се оказало, че цветният туш се разлива върху нея. В края на краищата Хопфингер махнал с ръка и започнал да рисува марки на обикновена плътна хартия Два месеца той не гладувал, но после се оказал зад решетките.

Според последните съобщения Хопфингер вече излязъл от затвора и се заел с работа, която „не е подсъдна“ — започнал да рисува копия на картини на знаменити художници от миналото. Например той толкова точно копира Рембранд, че работите му се купуват дори и от някои известни картини галерии във ФРГ…

Ето и едно съобщение от Израел. В богата къща в Тел Авив живеел преуспяващ бизнесмен с многобройното си семейство. В края на август 1981 г., късно през нощта, полицията нахлула в дома му и се оказало, че там отдавна се правят фалшиви 100-доларови банкноти. Тази „фирма“ успяла да отпечата в своя монетен двор 5 милиона „долара“, от които по-голямата част била вече реализирана.

…Когато през 1981 г. въоръжените до зъби войски на Южноафриканската република нападнаха суверенната държава Ангола, светът беше потресен от наглостта на расистите, които извършиха агресия от незаконно окупираната от тях Намибия. Няколко механизирани колони под прикритието на мощен артилерийски вал и ескадрилите на авиацията нахлули в южните райони на страната, като опожарявали всичко по пътя си. Мирните жители на провинция Кобинд и на другите съседни провинции били принудени да изоставят имуществото си и само с най-необходимото да тръгнат по прашните пътища на север, преследвани непрекъснато от вражеската авиация. Заедно с тях тръгнали и други хора, които фактически никога не били живели по тези места. Те носели малки куфари и бохчи. Когато пристигали в столицата на Ангола — Луанда, или в другите провинциални центрове, тези хора се настанявали в най-скъпите стаи в хотелите и пръскали пари наляво и надясно.

През това време агресията на ЮАР продължавала: взривявали мостове, палели села, загивали хора. Президентът на Ангола и председател на МПЛА — Партия на труда, Жозе Едуарду Душ Сантуш, призовал народа да даде достоен отпор на нахлулия агресор. Правителството заседавало почти непрекъснато и търсело пътища за мобилизиране на всички човешки и материални ресурси за борба с расистите.

Но ето че веднъж при президента се събрали хора, които като че ли нямали пряко отношение към въпросите за отблъскване на агресията. Според чуждестранната преса сред тях били управителят на националната банка Жозе Виктор ди Карвальо, министърът на финансите Измаел Гашпар Мартинш, министърът на държавната безопасност Кунди Пайама. Заседанието било при закрити врати, но след известно време станала известна темата на съвещанието. Президентът на Ангола говорил по радиото и съобщил, че враговете на анголския народ се опитали да дестабилизат вътрешния пазар на страната с помощта на фалшиви анголски пари — кванза. Били арестувани шпиони на врага, които масово разпространявали фалшиви банкноти. Според сведенията тези пари били направени на високо полиграфическо равнище. Предполага се, че са отпечатани от властите на Претория, които не се спират пред нищо в злобната си политика против суверенна Ангола…

Правителството в Луанда се обърнало към народа с призив да запази спокойствие и да повярва, че тази диверсия практически не е нанесла вреда на народното стопанство. Изземването на фалшивите кванза не предизвикало паника сред населението, както разчитали провокаторите. Спокойно и хладнокръвно при пълно съдействие от страна на трудещите се народната власт за броени дни иззела от обръщение всички фалшиви пари.

Тези факти от началото на осемдесетте години, взети наслуки от последните съобщения на чуждестранната преса, според автора трябва да привлекат вниманието на любознателния читател. Както и преди повече от две столетия, когато Мери Батъруърд организирала в къщи семеен „монетен двор“, така и през 1981 г. в Тел Авив бива създаден подобен семеен, „монетен двор“, който също прави фалшиви долари. Както и преди много години, когато престъпниците на държавна служба от една държава се опитвали да подложат крак на друга държава, като фалшифицирали нейни банкноти, така и в наши дни расистите от ЮАР намислили с подобни диверсионни методи да нарушат нормалния ход ма икономическия живот в суверенната държава Ангола. Както преди 100 години, когато Емануел Нинджер за пръв път седнал да нарисува своята петдесетдоларова банкнота, така и в наше време бедният западногермански художник Гюнтер Хопфингер започнал да рисува банкноти с помощта на туш и перо…

Изменили са се фактически мащабите на тази противоправна дейност, друга е и техниката, но все същите са и жаждата за забогатяване, и нищетата — вечните спътници на капитализма …