Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (13)

ЕХО ОТ ЗЛАТНАТА ТРЕСКА

Един от феномените в историята на фалшифицирането на пари е възраждането на отдавна забравения „бизнес“ — фалшифицирането на монети.

Било е време, когато металическите парични знаци били главен обект на вниманието на фалшификаторите. Дори самото название на това противоправно деяние както в руския, така и в някои други езици означава фалшифициране на металически монети. Някои от „майсторите“ в тази работа постигнали големи успехи. На първо място към тях се отнася немецът Бекер. Американската изкуствоведка и археоложка Сона Коул, ровейки се в архивите, открила толкова свидетелства за безупречната му работа, че причислила Карл Вилхелм Бекер към гениите на XIX в.

Преди всичко Бекер бил много добър историк и познавач на нумизматиката. Затова той фалшифицирал само старинни и поточно древноримски и древногръцки монети. И тъй като повечето от тези монети били златни, Бекер ловко покривал фалшивите монети с позлата.

С масовото разпространение на книжните пари фалшифицирането на металически монети изгубило смисъл и само от време на време се появявали занаятчии, които правели например „дублоните“ на Филип II с изображение на шведския крал Карл XII за колекционерите-нумизмати.

Но през XX в. и в тази противоправна дейност настъпили значителни изменения във връзка със задълбочаването на общата криза на капитализма и предизвиканите от нея поскъпване и инфлация. Неустойчивостта на финансовата система на Запад, крушението на световната валута — долара, подтикнали еснафите да купуват онова, което не само не се обезценява, а от ден на ден повишава своята стойност.

Така възникнала знаменитата „златна треска“. За кратък срок цената на златото се повишила близо 30 пъти. Естествено още повече се е повишила цената на златните монети. Това открило нова, впечатляваща страница в историята на фалшифициране на пари.

Това била наистина нова страница. Известният английски познавач на нумизматиката Джоузеф Едмъндсън пише във вестник „Дейли телеграф“: „Съвременният фалшификатор вече няма нищо общо с онзи необразован престъпник, който с ръчно направена матрица сече монети в някое подземие, при това от случайно попаднал му под ръка метал. Днешният «специалист» е завършил престижно висше учебно заведение, той е опитен инженер-металург и се занимава със своя бизнес в работилница, пълна с най-ново електронно оборудване. Той сече златни монети от истинско злато и редките дребни монети точно от такъв метал, от който са сечени.“

Да, наистина напоследък фалшифицирането на металически парични знаци стана много доходна работа. Онези, които се занимават с този бизнес, чудесно познават всички особености на древните монети и ги фалшифицират почти съвършено със съвременно оборудване.

Представител на кралския монетен двор споделил пред кореспондента на английския седмичник „Сънди таймс“: „… Можете да увеличите изображението на монетата 50 пъти и въпреки това няма да откриете никакви дефекти“. Когато най-сетне се открие фалшификацията, стотици, а може би и десетки хиляди монети вече са в ръцете на нумизматите. Това станало например с английския златен суверен.

Соверените били сечени в кралския монетен двор в Лондон от 3816 до 1914 г непрекъснато. Пускали ги епизодично и през 1925 и 1937 г. Монетните дворове в Отава (Канада), Мелбърн, Перт и Сидней (Австралия), Бомбай (Индия) и Претория (ЮАР) ги секли до 1932 г. По-късно, въпреки че суверенът вече не бил парична единица на Великобритания, кралският монетен двор започнал отново да сече златни суверени. През 1962 г. например пуснали от тази валута на стойност 40 милиона фунт-стерлинги. Това били суверени с изображението на Едуард VII, датирани от 1912, и суверени с образа на сегашната кралица на Великобритания Елизабет II, датирани от 1957 г.

Продажбата на суверените главно в чужбина носела голям доход на английската банка. Монетите със стойност един фунт се продавали за 30 фунт-стерлинги. Сред главните купувачи била Швейцария, а през 70-те години почти наравно с нея купувала и Федерална република Германия. От само себе си се разбира, че британската хазна била заинтересована на всяка цена да предпази търсената продукция от фалшифициране, тъй като това би я лишило от част от доходния пазар. Но в началото на ноември 1977 г. екнал гръм.

През този ден в Цюрих времето било много хубаво. Дъждът, който валял непрекъснато предишните два дни, спрял, небето се изчистило от облаците и изгряло слънце. В тези краища късната есен никога не е студена, както и зимата, но през този ден всичко напомняло пролет. И дори големите бяло-сини трамваи празнично святкали с идеално чистите си стъкла, в които се отразявало синьото небе.

Ето защо експертът от солидната Банка Лео, вече не съвсем младият Жан-Пол Диво, тръгнал на работа по костюм въпреки протестите на жена си. За всеки случай той си взел чадър. Банката била наблизо и Диво никога не ходел с кола. През този ден трябвало да пристигне контейнер със златни суверени от Лондон. Както обикновено контейнера получавали и доставяли в подземието на банката сигурни и проверени хора начело с доверения Карл Бренер. Те знаели, че най-напред трябвало да проверят целостта на пломбите и печатите на контейнера. Това всъщност не бил контейнер, а по-скоро доста голям металически сандък с тъмен цвят, който външно не представлявал нищо особено.

В присъствие на заместник-директора, завеждащия хранилището и касиера, в подземието на банката прегледали печатите и пломбите. Всички били цели. Отворили контейнера и сложили монетите в сметачната машина, на чието светлинно табло се изписало, че в контейнера има точно толкова златни монети, колкото трябвало да бъдат. Опаковката и вътрешността на контейнера (облицовката от пенопласт с кремав цвят) — всичко било както обикновено.

Комисията подписала акта за приемане на монети с познатия профил на британската кралица Елизабет II и пристъпила към следващата операция — проверка на част от монетите, за да се види дали между тях няма фалшиви. Трябва направо да кажем, че към този стадий от проверката комисията се отнасяла несериозно. Ако е установено, че контейнерът е пристигнал цял и не-вредим от английската банка, за какви фалшиви монети може да става дума? Наистина монетите, които постъпват в английската банка, идват не само от монетния двор.

Докато членовете на комисията безгрижно пиели кафе и си разказвали последните клюки, Жан-Пол Диво седнал зад големия оптически прибор, който едновременно напомнял и микроскоп, и проектор. В него при голямо увеличение автоматично се сверяват параметрите на монетата и детайлите й с изходния образец. При най-малкото несъвпадение, дори ако експертът се е разсеял за секунда, се раздава дрезгав звук на зумер. Приборът позволява бързо да се проверят много монети. Почти веднага след началото на проверката Жан-Пол забелязал на екрана, че зъбците от страни на монетата не съвпадат с образеца. Веднага се раздал и звукът на зумера. Приборът отбелязал, че монетата се различава от образеца и по тегло. След внимателно взиране в изображението можело да се забележи, че детайлите й не са така ясни, както на оригинала. Така става във фотографията, когато фотографът не успее добре да фокусира апарата.

Оттук, от подземието на Банка Лео в Цюрих, се разпространила паниката, която имала печални последствия за авторитетния британски суверен. Жан-Пол Диво успял да намери доста фалшификати в контейнера. Няма да цитираме подробности от телефонните разговори между Цюрих и Лондон, нито от разменените телекси — същността не е в това. В Лондон след получаване на съобщението от Швейцария експертите от Английската банка се хвърлили внимателно да проверяват златните суверени, които били в сейфовете, и за кратък срок открили няколко хиляди фалшиви монети. Всички експерти били единодушни, че това е най-блестящата фалшификация в историята на Англия. Според констатацията на представител на кралския монетен двор „това е може би най-опасната фалшификация, с която се срещали някога“.

„Световната репутация на британския златен суверен — меланхолично констатирал «Сънди таймс» — се оказала силно подкопана от потока блестящи фалшификати“. Трескавата проверка в други банки и на лондонските пазари за злато (а в столицата те са пет) довела до откриването на още няколко стотици фалшификати. Много частни лица, сред тях и нумизмати, побързали да дадат за проверка в банката своите монети, повечето от които се оказали фалшиви. Дирекцията на лондонските пазари за злато се обърнала към Международното бюро за борба с фалшификаторите на монети, чието седалище е в столицата на Англия, с молба да помогне за откриването им. Както съобщил вестник „Таймс“, начело на бюрото стоял опитен и енергичен експерт, който много години работел в кралския монетен двор. Това бюро издава свой бюлетин и е тясно свързано със Скотланд Ярд и Интерпол. Цената на устойчивия дотогава суверен започнала да спада. През февруари 1978 г. той струвал вече 27 фунта, а през април — 25. Работата станала толкова сериозна, че и петте лондонски пазара за злато отказали да приемат суверени. Но по какво се различавали фалшивите суверени от истинските? От евтина сплав ли били направени? Или по-лошо, били само позлатени?

Не, разбира се. Фалшивите пари днес практически не се различават от истинските златни монети. Съдържанието на злато във фалшивите суверени напълно съответствувало на това в истинските. Колебанията в теглото били толкова незначителни, че можели да бъдат открити само със специални прибори. Но тогава възниква въпросът, какъв е смисълът да се подправят монети? Работата е там, че в началото на 1978 г. например една златна монета струвала обикновено 9—10 пъти по-скъпо от съдържащия се в нея благороден метал. Като се има предвид и огромният скок в цената на златото през последните години, лесно е да се разбере колко е изгодно за фалшификаторите да секат златни монети. Що се отнася до точното съответствие на тяхното златно съдържание с истинското, това е лесно обяснимо: ако монетата е по-лека, тя не може да се продаде, а примесите сега могат да се открият веднага.

Впрочем работата не се ограничила само с английския суверен. Най-често подправяли други английски мокети, както и американски и монети на някои други страни. Можем да посочим петфунтовите монети от 1887 и 1902 г. Според нумизматичния каталог за 1970 г. те стрували съответно 125 и 140 фунта стерлинга. На второ място е суверенът с изображението на крал Георг V на кон. Точно под копитото на задния крак на коня стоят буквите: „S“ или „SA“. Това означава, че в първия случай суверенът бил сечен в монетния двор в Сидней (Австралия), а във втория — в монетния двор на Претория (ЮАР). След това можем да посочим полусуверенът, като най-често били подправени тези от 1887, 1902 и 1913 г., американските монети — 20 долара от 1882 г. и долар от 1853 г.

В още по-големи мащаби фалшифицират сребърни монети, тъй като този метал бързо поскъпва, а също и монети от други метали, ако са нумизматична рядкост.

Според статистическите данни, публикувани в чуждестранната преса, картината е впечатляваща. Още през 1968 г. се чувствувала силна тревога във връзка с многобройните случаи на подправяне на златни монети. През същата година експертите от британския монетен двор и Международното бюро за борба с фалшифицирането на пари се заели с проверката на 1284 златни монети на различна стойност. Само 689 от тях се оказали истински — т.е. малко повече от половината. Останалите били фалшиви. През следващата 1969 г. били проверени 2120 монети, от които само 640 били истински. С други думи, повече от две трети от монетите били фалшиви. За периода от януари 1970 до март 1971 г. цифрите станали застрашителни — от 4186 монети се оказали фалшиви… — колко мислите? — 3830! Около 90%.

Примерът нагледно показва размаха и темповете на работата по фалшифицирането на златни пари. Разказът ни за златния суверен ще допълни тази и без това печална картина.

Стремежът към жълтия метал подтикнал и много други държави да помислят за сечене на свои златни монети и да ги продават на свободния пазар. През 1971 г. Южноафриканската република, една от първите сред капиталистическите страни, започнала да сече такива икономически изгодни монети. Те били наречени „крюгеренди“ и съдържали практически една унция чисто злато. Ето защо крюгерендите веднага започнали да се търсят много.

През 1974 г. Панама започнала да сече златни монети от 100 балбоа (на тях има изображение на знаменития конквистадор Васко Нунес де Балбоа). Тези монети се секат във Филаделфия (САЩ), в известния монетен двор, наречен на името на Франк-лин. Само за един ден, 31 декември 1974 г., от тях продали предимно на нумизмати 3000 броя, макар че монетите били скъпи — стрували по 140 долара. Златни монети започнали да секат Ямайка, Бахамските острови, Сингапур, Австрия.

От само себе си се разбира, че тези нови монети не убягнали от вниманието на фалшификаторите. Те особено се заинтересували от крюгерендите на Южноафриканската република, тъй като те се търсели много от купувачите, и то не толкова от нумизмати, колкото от хора, които искали да вложат капитала си в устойчива валута, чиято цена е почти невъзможно да падне дори при съвременната криза на цялата финансова система на капиталистическия свят. Фалшификатите се появили почти веднага след появяването на крюгерендите. Ако истинските монети започнали да се продават през 1971 г., то през 1972 г. вече отбелязали появяването на първата фалшива монета, а през 1974 г., според английския вестник „Таймс“, били „заловени“ няколко хиляди. По данни на този вестник експертите предполагат, че през 1975 г. в оборот се намирали повече от 40 000 фалшиви крюгеренди.

Така стоят нещата с фалшифицирането на златни монети. Според данните на Интерпол за подправянето на монетите изобщо (златни, сребърни и други) тенденцията към увеличаване на фалшификаторството изглежда още по-внушителна.

За една година броят на откритите фалшиви монети нараства средно с 40-50%. Според обзора, публикуван в официалния „Бюлетин на Интерпол“, през 1973 г. фалшиви монети на 16 страни били открити в 9 държави. Особено често фалшифицирали юбилейните златни монети — японските 1000 йени, финландските 500 марки, панамските 20 балбоа. Най-често откривали тези монети във ФРГ, Австрия, Италия. Според „Бюлетин на Интерпол“ фалшивите японски и панамски юбилейни монети били направени в Ливан по поръчка на един австриец, който бил арестуван във Виена през юли 1972 г.

По данни на Интерпол през 1974 г, фалшиви монети на 21 държави били открити в 10 страни. Най-много фалшифицирали финландските златни юбилейни монети от 500 марки, посветени на олимпийските игри от 1952 г., както и канадските юбилейни златни монети, посветени на олимпийските игри в Монреал.

За периода от 1969 до 1977 г. най-често подправяли американски монети — 21% от всички фалшиви пари. На второ място били монетите на ФРГ Хонконг, Австрия. Както сочи един от експертите на Интерпол, центърът за фалшифициране на пари (особено на златни) се намирал в Бейрут (Ливан).

Сред фалшификатите има някои много интересни. Срещат се английски суверени, на които от едната страна е изобразен бюстът на крал Едуард VI, а на другата — датата на коронацията на… Георг V. Според английските експерти тези уникални монети са направени от разсеяни престъпници в Италия или в Китай веднага след Втората световна война. В Китай правели много хубави копия на хонконгските монети.

Срещат се наистина оригинални фалшификати. Сръчни шегаджии пуснали в оборот английски суверен с дата 1957 г., от двете страни на който има едно и също изображение на кралица Елизабет II. Ако се вярва на английския вестник „Дейли мирър“, когато съобщили на кралица Елизабет II за тази странна монета, тя казала, че „такива джентълмени сега се срещат много рядко“. По всичко личи, че тя имала предвид уважението им към коронованата представителка на нежния пол.

Това, разбира се, била шега. А следващият случай е наистина уникален.

Преди известно време в Международното бюро за борба с фалшификаторството на пари, чието седалище е в Лондон, се явил един английски нумизмат, показал на експерта малка златна монета на стойност четвърт соверен и казал:

— Купих тази монета в Бейрут и платих за нея голяма сума…

— Колко?

— Няма значение… Работата не е в това. Продавачът ме предупреди, че няма да намеря тази монета в каталога, тъй като тя е направена само в четири екземпляра и точно затова ми поиска огромна сума. Не съм много опитен нумизмат и ми се стори странно, че монетата я няма в каталога, но много исках да имам уникален екземпляр и забравих предпазливостта. Сега започнаха да ме измъчват съмнения.

Експертът внимателно разгледал златната монета, след това я погледнал и през апарата, който увеличавал изображението много пъти, и удивено възкликнал:

— Случаят е направо фантастичен. Преди всичко, монетата е сечена много изкусно, но интересното е друго — в цялата многовековна история на Англия никога не е имало в оборот златна монета от четвърт соверен. Това дори не е фалшификат, тъй като няма оригинал, сечен в монетните дворове на Британската империя. Въпреки че сте платили голяма сума, не сте загубили — едва ли в друга колекция има монета, която никога не е съществувала. Във ваша полза е и това, че сте придобили монета, която е направена в пълно съответствие с приетите в нашата страна стандарти, толкова талантливо и правдоподобно, че би трябвало нашите гравьори да я разгледат внимателно дори само за да знаят, че някъде в страната има майстори, които могат да им съперничат.

Тази необичайна история станала известна на широката публика и дала повод за разговори за това, че днес потокът от фалшификати толкова наводнил пазара, че колекционерите започнали да се страхуват да купуват старинни монети. В историята са известни имената на талантливите фалшификатори-италианци — Далковино, Лигорио, Басиано. Те били опитни металурзи, отлично познавали нумизматиката и особено древните монети. Успели да продадат на колекционери за огромна сума „древно-римски сестерции“. Американцът Самюел Кейси се специализирал в старинните мексикански монети, а гъркът Кристодомус достигнал голямо съвършенство и нагло продавал „древни сребърни монети от Коринт“ на Националния музей на Гърция. Този високообразован човек, който владеел четири езика, отишъл в музея небръснат, със скъсани селски дрехи, и носел спукано глинено гърне в мръсните си ръце. Той заговорил на диалект и помолил да прегледат съдържанието на гърнето, а след това дълго се пазарил, тръгвал си и отново се връщал…

Според английския вестник „Таймс“ враг номер едно на всички нумизмати през последните десет години бил Хари Стоукс. Европейските нумизмати нямали покой от 1972 г., когато за пръв път открили негова „продукция“, до 1977 г., когато бил заловен. От някои монети се страхували като от чума. Но всичко поред- [???]

Американецът Хари Стоукс започнал самостоятелния си живот в униформата на войник от американската армия. Той участвувал във войната в Корея. Там насъбрал толкова отвратителни впечатления, че дълго време не изпитвал влечение към нищо. Стоукс живял много мизерно и дори не се опитвал да подобри материалното си положение. Скоро той заминал за Европа, а оттам за Близкия изток. В Бейрут се запонал случайно с опитния фалшификатор Саид Джалуб.

Този човек вече бил лежал в затвора, но след като излязъл на свобода решил да започне всичко отначало. В това няма нищо чудно, защото според статистическите данни джебчиите и фалшификаторите на пари почти никога не се отказват от своята „професия“, когато са на свобода. Джалуб не можел да работи сам. Лицето му било обезобразено от белег, той говорел развалено английски, а и маниерите му не били от най-изтънчените. Но той бил талантлив майстор-златар и добре познавал нумизматиката Нужен му бил представителен колега, който да се справя добре с трудните задължения на пласьор на фалшиви пари.

На Стоукс му омръзнало да се скита из приютите за бездомници и неочаквано дори за себе си, се заинтересувал от предложението на Джалуб. Задълбочил се да изучава каталога на книги по нумизматика. С парите на Джалуб (истински или фалшиви)той се облякъл добре и започнал да посещава магазините в Бейрут, където продавали монети за колекционерите.

Настъпило време за действие. Двамата избрали монети, които не били много редки, но въпреки това се търсели. Спрели се например на английската монета от две гвинеи, сечена през 1738 г. Джалуб бил опитен и през август 1973 г. те отлетели със самолет от Бейрут за Рабат.

В Рабат Стоукс успял да продаде няколко монети. Всичко минало тихо и без изненади. Качеството на монетите било толкова високо, че скоро след това Стоукс рискувал да продаде част от тях в специализирания магазин в Рим. От тази минута, както пише известният нумизмат Флеминг във вестник „Таймс“, започнал „кошмарен период за нумизматите, който продължил пет години“.

Фирмата „Стоукс — Джалуб“ работела много внимателно. Ако се фалшифицирали златни пари, съдържанието на благороден метал в тях почти напълно съответствувало на това в истинските монети. Например петфунтовата монета от 1839 г., изготвена в „монетния двор Стоукс — Джалуб“, имала само 2-3% по-малко злато, а златните суверени от 1822 и 1832 г. имали същото съдържание на злато както истинските.

На второ място „фирмата“ правела не повече от 20 монети в една серия. Това било напълно достатъчно, като се има предвид, че една от споменатите вече гвинеи от 1738 г. струвала не по-малко от 700 фунта стерлинги. За много кратък срок фалшификаторите спечелили достатъчно истински пари, купили си хубава къща в луксозната част на Бейрут и вече имали възможност да печатат обявления за продажбата на редките монети и да канят купувачите в почтения си дом. Разбира се, това бил много по-солиден начин за търговия, отколкото ходенето по магазините за нумизмати. Подредената с вкус къща, вежливите и мълчаливи слуги правели силно впечатление и внушавали голямо доверие и към собствениците на дома, и към колекцията.

Най-сетне Стоукс с американското си произношение, с екстравагантния си вид и с умението си да предразположи купувачите дал повод скоро в Бейрут да се заговори, че той е богат, но малко ексцентричен колекционер.

През 1975 г. фирмата „Стоукс — Джалуб“ фалшифицирала една рядка златна крона от 1874 г. Стоукс заминал с монетата за Швейцария при известен търговец-нумизмат, с когото започнал да си кореспондира малко преди това. И ето че в един прекрасен ден пред магазина в най-луксозния квартал на Берн спрял разкошен кадилак и от него слязъл висок небрежно облечен мъж с тъмни очила със златни рамки и буйна посребрена коса. Той се опрял за секунда пред блестящите от чистота витрини, а след това влязъл в магазина, като подрънквал с ключовете от колата си. Собственикът вече го очаквал и любезно го поканил в кабинета си. Там Стоукс му предложил да купи кроната и го уверил, че тя е от колекцията на бившия египетски крал Фарук.

Тази „легенда“ била замислена отдавна. Той знаел, че монетата е сечена само в няколко екземпляра и затова поискал огромна сума. Но се случило така, че търговецът няколко години преди това се интересувал от тази монета, установил точно колко монети са сечени и разбрал кои са собствениците им. Затова когато Стоукс „под секрет“ му съобщил, че тази монета е от колекцията на крал Фарук, който никога не я бил притежавал, търговецът веднага разбрал, че това е фалшификат.

За свое удивление Стоукс чул, че бизнесът върви лошо, търговецът в момента няма пари, защото неотдавна купил колекцията на един американски нефтопромишленик и поради това за голямо съжаление е принуден да се откаже от тази рядка монета. Всеки на мястото на Стоукс незабавно би се върнал в Бейрут — веднага би му станало ясно, че търговецът не купил монетата, защото нещо го усъмнило. Та той дори не се опитал да се пазари! Но Стоукс вече почти 5 години благополучно заобикалял опасните рифове и „продукцията“ на неговата фирма имала такъв авторитет, че бдителността му се притъпила. Освен, това той разчитал да получи голяма сума и не искал да се връща с празни ръце.

Той заминал за Цюрих с кадилака, който взел под наем в Берн. Пътувал без да се оглежда, тъй като не бил свикнал да го следят. А колите на швейцарската полиция неотстъпно го следвали, като се сменяли. Собственикът на магазина незабавно съобщил на местните пазители на реда за визитата на Стоукс. И ето че той бил задържан в Цюрих при опит да продаде злощастната крона на друг търговец нумизмат. Стоукс се смутил само за секунда от неочаквания арест. След това спокойно заявил на полицията, че в Берн не се е срещал с никакъв тьргозец-нумизмат, макар че бил там (кадилакът бил нает от Берн). Той се представил на полицията за американски бизнесмен, който търгувал със. Съветския съюз, където пътувал неотдавна, за да сключи важен договор. В потвърждение на думите си за голяма изненада на полицаите той извадил от портмонето си „съветски сувенир“ — обикновена металическа рубла, неизвестно как попаднала у него Въпреки че Стоукс любезно подарил рублата на офицера от полицията, офицерът все пак го завел в участъка, като по пътя му се извинявал службата си е служба. Докато Стоукс давал показания в участъка, много полицаи заобиколили щастливия притежател на рядката монета и с голям интерес я разглеждали.

Разбира се, Стоукс попаднал в затвора. Но неговата измислица за това, че търгува със Съветския съюз, е много интересна. Бизнесмен, който търгува със Съветския съюз — това изглежда солидно…