Георги Полской
Рицари на фалшивите банкноти (15)

КОЙ Е ПОБЕДИТЕЛ?

Специалистите от много страни са единни в мнението си, че за да се постигнат някакви успехи в тази борба, трябва да се разчита на различни хитроумни изобретения. Те препоръчват парите да се печатат по метода „интаглио“, т.е. така, че рисунката да бъде малко изпъкнала и да се различава при пипане; да се печатат банкноти само на хартия с водни знаци; да се усложняват максимално рисунката и цветната мрежа, като се използуват особени съчетания на най-новите синтетични багрила. Голямо внимание се обръща на цифрите, които обозначават серията. За да се затрудни подправянето им, обикновено във всеки монетен двор се конструира специално за това печатна машина. Размерите и очертанията на цифрите, както и разстоянието между тях са различни от онези, които се използуват в обикновения печат.

В повечето страни банкнотите имат различни размери и цветове в зависимост от стойността им и затова не се поддават на т.нар. частично подправяне. Както е известно, всички американски долари са с еднакви размери. И затова са известни случаи, когато банкнота от 1 долар е подправена на 100-доларова.

В САЩ банкнотите с по-голяма стойност се печатат от 12 банки. Държавата с помощта на Федералната банка във Вашингтон печата т.нар. „сребърни сертификати“, които имат по-ниска номинална стойност — 1, 2, 5 и 10 долара. Банкнотите на дванадесетте банки имат печат и номерация в зелен цвят, а „сребърните сертификати“ — в червен или син. До 1928 г. всяка от дванадесетте банки печатала свои собствени банкноти, които значително се различавали помежду си. Еднакви били само цветът и размерите им. В 1928 г. била проведена парична реформа и днес дванадесетте банки печатат еднакви долари, които се наричат „къси“. До 1928 г. имало и „дълги“ долари. Сега в САЩ вече ги няма, но в Европа те все още се срещат на черната борса и струват скъпо.

Независимо от това, че досега фалшификаторите подправяха най-много долара, тази парична единица се смята за една от най-трудните за фалшифициране. Освен специалната хартия, която съдържа копринени влакна и се изработва по особена рецепта, която е държавна тайна на САЩ, а също и специалните бои, тази банкнота има в пластичната си композиция редица знаци, които не е възможно да се откопират точно. Така поне твърдят американските експерти.

Всяка страна се старае по свой начин да предотврати фалшифицирането на паричните си знаци. Например в Канада постепенно преминават към печатането на банкноти от специално конструирани машини, които обезпечават многоцветно изображение. В резултат фалшивите пари започнали да се появяват по-рядко в страната. В испанския монетен двор действува собствена хартиена фабрика, която по секретна технология прави хартия за банкноти, чекове и други парични документи. Там има и малка химическа фабрика, която произвежда бои с голяма устойчивост и със свойството да не избеляват.

Испанските банкноти от 1000 и 500 песети имат бели и черни линии, които са практически невидими в центъра на банкнотата, но се забелязват по краищата. Фоторепродукцията на тези песети е много трудна.

В Тайван също се безпокоят от възможността да се поправят паричните знаци, въпреки че по данните на Международната организация на криминалната полиция нито веднъж не е регистриран опит за фалшифициране на банкнотите на гази страна. Въпреки това местните учени продължително време експериментирали с необикновени материали, като се стремели да създадат собствена хартия. В средата на 1979 г. в печата се появили съобщения, че в Тайван е започнало производството на специална хартия за банкноти, която се прави от листата на ананаса. Според специалистите парите, направени от тази хартия, са много меки и гладки. Предполага се, че тези банкноти дълго време няма да се замърсяват, а това е много важно за държавната банка, защото отпада необходимостта често да се изземват от обра-щение старите износени банкноти и на тяхно място да се печатат нови. И най-сетне начинът на приготвяне на новата хартия е толкова сложен и необичаен, че е много трудно тя да бъде подправена. Дали наистина е така? Рано е още за тайванските учени и служители на Министерството на финансите да се успокояват. Заслужава си да се поинтересуват от нововъведенията в тази област във Франция.

В края на 1979 г. в едно парижко кафене на улицата на Гоблените станали събития, които ни се струват възможни само в детективски роман. На обед в кафенето имало малко хора. Валял дъжд, примесен със сняг. Редките посетители, които лошото време заварило в кафенето, не бързали да го напуснат. Съвсем неочаквано за всички и особено за четиримата мъже, които седели до прозореца, едновременно от две маси станали петима млади хора, които заобиколили масата край прозореца, насочили пистолети и поискали от посетителите да вдигнат ръце и да не мърдат. Заповедта била изпълнена. В този момент се приближил още един от посетителите и казал: „Полиция“. Той обискирал четиримата объркани мъже, сложил им белезниците и ги извел от кафенето. Пред входа вече чакала полицейска кола.

След това полицаите отключили автомобила на единия от арестуваните и открили под седалките нещо, което много ги заинтересувало. Подкарали колата към зданието, където е разположен известният ни вече Френски национален център за борба с фалшификаторите на пари. Тук разтоварили част от пачките, а останалите изпратили във Френската банка.

Но какво се случило? Оказало се, че в кафенето била задържана шайка фалшификатори-разпространители. И какво от това, във Франция често задържат такива хора. Не бързайте с изводите, защото в този случай паниката във Френската банка била напълно оправдана.

Работата е там, че конфискуваните пари били фалшиви стофранкови банкноти с изображение на художника Дьолакроа, които съвсем наскоро били пуснати в обръщение от Френската банка. Според експертите от банката и от Националния център за борба с фалшификаторите да се подправят нови банкноти е много трудно и това може да стане след не по-малко от десет години. Банкнотите се печатали според последната дума на техниката и на специална хартия. Оказало се, че фалшификаторите разпространявали доста добри фалшификати на новите стофранкови банкноти не след десет години, а след три месеца. Ето за този случай трябва да знаят тайванците.

Изобщо на френската полиция като че ли не се удава много борбата с фалшификаторите на пари. Това се отнася особено за стофранковите банкноти с изображението на великия драматург от XVII в. Корней. Фалшификаторите много ловко ги подправят. За периода от 1976 до 1979 г. фалшифицирането на „корнеите“ нараснало 40 пъти. По поръчка на Националния център за борба с фалшификаторите били създадени особени апарати, които с помощта на ултравиолетови лъчи лесно могат да открият фалшификацията. Всички магазини в Париж и повечето от големите универсални магазини в провинцията се снабдили с новите „детектори на фалшификатите“. Но и тези апарати не помогнали. Тогава Френската банка създала вече споменатата нова стофранкова банкнота с изображението на художника Дьолакроа.

Според съобщенията на френската преса се готви решителен удар срещу фалшификаторите чрез пускане в обръщение на нови парични знаци със специален магнитен пласт.

Учените също се заели да помогнат в борбата с фалшификаторите на пари. Те установили, че истинските банкноти лесно се различават от фалшивите, като се измери количеството светлина, отразена или преминаваща през книжните пари. Но на практика има значителни трудности — този метод е добър само при нови и чисти банкноти, а обикновено книжните пари са с различна степен на замърсеност и това усложнява нещата.

Въпреки това в Швейцария бил създаден нов апарат за проверка на книжните пари. Един и същ участък от банкнотите последователно се облъчва с два лъча светлина с различен цвят и яркост. Лъчите се редуват с голяма честота. На обратната страна на банкнотата се поставя чувствителен датчик, който преобразува попадащата в него светлина в две вериги електрически сигнали. Фалшивите пари отразяват повече светлина и пропускат по-малко от новите истински пари. Установява се какъв е сигналът за новите пари и ако другият сигнал е различен, фалшификацията веднага се разкрива. А ако парите са замърсени? Оказва се, че замърсяването малко влияе върху работата на апарата, тъй като той фиксира не абсолютната величина на получените сигнали, а съотношението им. При сравняване на двата сигнала влиянието на замърсяването отпада. Електронната система „пропуска“ банкнотата, ако съотношението на сигналите с в допустимите граници.

За да затруднят фалшифицирането на пари, в много страни пускат в обръщение банкноти, при които водните знаци се разполагат отделно и в тези полета няма печатен текст. Това се прави, за да се улесни откриването на фалшиви банкноти с неясни водни знаци.

По данни на Интерпол през 1979 г. вече 37% от разкритите фалшиви пари имали водни знаци. Наистина качеството не е много високо, те са по-неясни от истинските и дори обикновени граждани могат да открият на светлина, че водният знак има неясно очертание, което е характерно за фалшива банкнота.

И още един може би малко неочакван за читателите аспект на борбата с фалшифицирането на пари. Неведнъж сме виждали в киното или в театъра как действуващите лица се разплащат с долари, фунт-стерлинги или друга валута. Откъде вземат тези „пари“? Най-често ги печатат по поръчка. Ако се съди по данните на чуждия печат, особено в районите с много туристи или курортисти, в популярните курорти като Лазурния бряг, в Южна Франция, Бахамските острови, испанското средиземноморско крайбрежие и др. има случаи, когато тези „театрални“ пари се пробутват на неопитни чужденци. Наистина такива случаи са отбелязвани много рядко, но полицията от много страни проявява голямо внимание не толкова към тези пари, колкото към хората, които ги печатат официално по поръчка на театъра, киното и телевизията. Опитът при създаването и печатането на тези пари може да послужи, ако възникне желание да се занимават сериозно с подобно нещо. Затова хората, които правят тази бутафория, са под наблюдение на полицията.

Има още един въпрос, свързан с мероприятията за борба с фалшификаторството на пари в самата страна. Става дума за информиране на населението. Работата не е така проста, както изглежда на пръв поглед. Нека да си спомним делото Боярски. Ако френските вестници бяха публикували съобщение за появяването на фалшивите франкове, той е щял напълно да прикрие своя „монетен двор“ или навреме да спре печатането на фалшиви банкноти.

От друга страна, не трябва да се пази пълна тайна, защото да се разкрият фалшивите пари без помощта на населението е много трудно, а още по-трудно е да се заловят разпространителите им. Тогава как се постъпва? В повечето страни властите се ограничават да съобщят за появяването на фалшивите пари на всички, които получават пари от населението.

Международната организация на криминалната полиция неведнъж с свиквала конференции, на които се обсъждат най-важните въпроси на борбата с фалшифицирането на пари. Досега са проведени такива конференции: в Женева (1931 г.), Копенхаген (1935 г.), Хага (1950 г.), отново в Копенхаген 1961 г.), Мексико (1969 г.), Мадрид (1977 г.) и в Найроби (1979 г.). На последната международна конференция заедно с другите въпроси подробно бил обсъждан и проблемът за съобщаване на населението за появяването на фалшиви пари. Привържениците на по-широката информираност привеждали като пример опита в борбата с фалшификаторите в САЩ. Там доста открито се съобщава за това в печата, публикуват се съобщения за появяването на нови фалшиви банкноти, за залавянето на поредната шайка престъпници. Секретната служба на САЩ е издала специална брошура, в която се разказва на какви типични неточности в банкнотите трябва да се обръща внимание, какво трябва да се направи, ако бъде разкрит разпространител на „долари“ и т.н. В училище и по телевизията се четат специални лекции, дори в енциклопедия „Американа“ има специална статия, където са отпечатани сравнителни фотографии на отклоненията, забелязани при фалшивите банкноти.

Противниците на тази политика справедливо посочват, че широко рекламираната кампания не води до нищо, защото този „бизнес“ е по-широко разпространен в САЩ, отколкото в която и да е друга страна. Освен това те се позовават на случай, който станал в Съединените щати. По време на една такава кампания жителите на малък град хукнали към банките, за да проверят дали притежаваните от тях пари са истински. Банките почти напълно прекратили всекидневната си работа, тъй като всички служители били принудени да дават разяснения на развълнуваните клиенти. Слухът за тази паника се разпространил, вече поизменен, и вложителите от близките населени места се втурнали към банките не за да проверят наличните си пари, а да изтеглят влоговете си, което било още по-неприятно и едва не довело до фалит на две малки провинциални банки. При съществуващата нестабилност на цялата валутно-финансова система на капиталистическия запад такава паника може да има много неприятни последици.

Ето защо повечето от експертите препоръчват средния курс-специалната информация да се ограничава в рамките на работниците от финансовата система (на първо място касиерите) и, разбира се, полицията. На VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е приета резолюция, която призовава страните, членки на Международната организация на криминалната полиция, да създадат (ако не са го направили вече) специални подразделения в рамките на националната полиция, да се заемат с борбата против фалшифицирането на пари, а също и да засилят борбата с този вид престъпления. В тази насока е обърнато внимание на полицейските органи от развиващите се страни, тъй като там по-голямата част от населението е неграмотно. В тези страни информацията за фалшивите пари трябва да предшествува информацията за новите парични знаци.

Учените от факултета по психология на Лондонския университет провели интересно изследване. Оказало се, че ако банкнотата е отпечатана по метода „интаглио“, т.е. има изпъкнали детайли, хората обръщат внимание преди всичко на тях и проверяват наличието им. След това поглеждат портрета, макар че само с един мимолетен поглед не могат да се видят отклоненията от изображението на истинската банкнота. След това проверяват наличието на водни знаци, цвета на банкнотата, съответствието с номинала.

По отношение на металическите пари (и на първо място златните) някои страни, например ФРГ, препоръчват по гурта (страничната повърхност на монетата) да се щампова текст, който е трудно да се възпроизведе при занаятчийски условия. Финландия предлага в химическия състав на монетата да се включват редки метали, чието отсъствие може лесно да се открие със спектрален анализ. Белгийските експерти препоръчват да се секат монети от метали, които имат електрическо съпротивление или различни магнитни свойства, което би трябвало да облекчи откриваното на фалшиви монети. Интересно е това, че броят на фалшивите монети е толкова нараснал, че много от тях се появили в официалния справочник за нумизмати. Срещу тях е написана буквата „Р“ (фалшива).

Според западногерманското списание „Щерн“ през седемдесетте години работници от монетния двор в град Карлсруе тайно отпечатали фалшиви монети е различни стойности. В началото на 1980 г. това станало известно на прокуратурата и виновниците били дадени под съд. Иззели около 1000 фалшиви монети. Тогава възникнал въпросът, какво да ги правят. Едно след друго различни ведомства отказвали да решат този проблем, като се позовавали на липсата на такъв прецедент в миналото. В края на краищата с тази работа се заел съдът в град Карлсруе. След дълги колебания било взето едно наистина соломоновско решение — да не изпращат никъде парите, а да сложат на всяка монета щемпел „фалшива“ и да ги продадат на нумизматите. Съзнавали, че от тези монети едва ли ще спечелят много — те не са златни и не са уникални като редкия „испански“ дублон на американеца Ефраим Брешер, но въпреки това се очаквал известен приход, тъй като това са първите фалшиви пари от XX в., направени в държавен монетен двор.

Накрая ще отбележим, че в законодателствата на почти всички страни се предвиждат строги наказания за лицата, които са замесени във фалшифицирането на паричните знаци на самата страна. В САЩ фалшификаторите могат да бъдат осъдени на 15 години затвор или на глоба от 5000 долара, или на двете едновременно, в Дания на 12 години затвор и т.н. Фалшифицирането на чуждестранна валута се наказва по-леко. Достатъчно е да споменем, че в Япония фалшификаторите на намиращата се в обращение японска валута се наказват с доживотна каторга, а фалшификаторите например на долари — на каторга две или повече години.

Нумизматите от много страни изразявали неведнъж тревога по повод на този разнобой в законодателствата. На своите международни конгреси те нееднократно се обръщали към правителствата на редица страни с призив да въведат в своите законодателства същите сурови мерки за фалшифициране на древни и излезли от употреба монети, както и за обикновеното фалшикаторстзо.

На споменатата вече VI международна конференция за борба с фалшификаторството на пари е обърнато внимание на тази нежелателна особеност на националните законодателства в повечето страни. В специална резолюция, приета по този въпрос, се препоръчва на страните, които още не са изменили своето законодателство и не са изравнили наказанието за фалшификаторите на национална и чуждестранна валута, да отстранят това разногласие.

В тази насока има определени трудности. В някои страни действуват наказателно-процесуални норми, които изискват при разглеждането на делата, свързани с фалшификаторството на пари, да присъствува лично експерт от страната, чиято валута е фалшифицирана. Разбира се, това не винаги е възможно.

Фалшификаторството на пари е престъпление, което в значителна степен има международен характер и борбата с него може да бъде достатъчно ефективна само в случай, че се води не само в национални рамки, а и в международен мащаб.

Необходимостта от съвместни координирани действия за бор ба с този вид престъпления се чувствува отдавна. На 20 април 1929 г. била сключена Женевската конвенция за борба с фалшификаторството на парични знаци — както книжни, така и металически. Още по-рано, през 1923 г., в рамките на Международната организация на криминалната полиция (наистина тогава тя се наричала по друг начин) бил създаден специален отдел за борба с фалшификаторите.

Женевската конвенция от 1929 гг. трябвало да набележи пътищата за установяване на международни мерки за борба с фалшификаторството на парични знаци, за унификация на националните законодателства по този въпрос и за координиране усилията на органите за борба с фалшификаторството. Досега сред юристите има различни мнения по такъв на пръв поглед обикновен проблем, като въпроса кое престъпление трябва да се квалифицира като фалшификаторство на пари. В някои страни квалифицират така само фалшифицирането на парични знаци, които са в обръщение. Фалшифицирането на останалите се смята за измама. В други страни, например ФРГ, и едното, и другото деяние се квалифицират като фалшификаторство на пари. За съжаление конвенцията от 1929 г. не изяснява този въпрос. Въпреки това трябва да се признае, че тя има голямо значение в борбата с този вид престъпления. Съветският съюз се присъедини към конвенцията през 1931 г., а през октомври 1976 г. около 60 държави поставиха подписите си под нея.

Като имаме предвид значението на конвенцията, ще разгледаме по-подробно някои нейни положения. Участниците в нея се договорили да наказват:

„1. Всички измамни деяния по направата или изменението на парични знаци независимо от начина, по който е постигнат този резултат.

2. Разпространение на фалшиви парични знаци.

3. Действия, насочени към разпространение, внасяне в страната или към получаване, или към придобиване на фалшиви парични знаци при условие, че на лицето е било известно, че са фалшиви.

4. Опит и действия на умишлено съучастие.

5. Измамни действия по направа, получаване или придобиване на оръдия или други предмети, които по своята природа са предназначени за правене на фалшиви парични знаци или за подправяне на парични знаци“.

Изброените деяния са нарушения на закона на страната, чиято валута се фалшифицира, и се съдържат в чл.3 на конвенцията. Следващият член 4 регламентира, че ако тези деяния се извършват в различни страни, те се разглеждат като отделни правонарушения Като отчитат увеличаването на броя на лицата, които преминават границите на държавите, органите, които се борят с фалшификаторството на пари, се стремят да поддържат тесни контакти както на двустранна основа, така и в рамките на Женевската конвенция, на Международната организация на криминалната полиция и други организации, в това число и ООН.

Уставът на Организацията на обединените нации посочва като една от целите на организацията развитието на дружеските отношения между страните върху основата на уважение принципите на равноправие и самоопределение на народите. Международната борба с престъпността, в това число и с фалшификаторството на пари, е важна съставна част от това сътрудничество, тъй като фалшифицирането на парични знаци е опасно за нормалните отношения между държавите и изисква съвместни мерки за изкореняването му.

Вниманието към фалшификаторството не е случайно. Това престъпление, както посочихме вече не един път, се извършва най-често на територията на няколко държави. В него участвуват обикновено хора от различни националности. Обект на фалшификацията е най-често валута на друга или на няколко други държави. За успешна борба с този вид престъпление се изискват усилията на много държави. Точно тези съображения за необходимостта от обединяване усилията на много държави и по-точно на техните полицейски органи, довеждат до създаването на Международната организация на криминалната полиция.

 

 

 

„АЛО, ИНТЕРПОЛ!“

 

Вече разказахме как в далечното минало правителствата на различните страни се опитвали да се борят с опасното криминално престъпление — фалшификаторство на парични знаци. Сега този проблем придоби голямо значение, тъй като е свързан предимно с общата криза на капитализма и произтичащите от нея финансова нестабилност, инфлация и увеличаване на цените.

Остротата на проблема е и в това, че в съвременния свят държавите са тясно свързани една с друга най-вече във финансово-икономическата област. Известно е, че в своите предели всяка държава води борба с различни видове престъпления, което е израз на нейната суверенна юрисдикция.

Но при някои престъпления, като фалшификаторството на пари, търговията с наркотици и други, при които борбата в рамките на една държава става все по-трудна, възниква остра нужда от съглашения за правна помощ между държавите, които включват и въпроси по изпълнение на съдебни поръчки, взаимна обмяна на информация за разкриване на фалшиви банкноти и залавяне на фалшификатори и т.н. Ето защо когато възниква Международната организация на криминалната полиция, едно от най-важните й подразделения станал отделът за борба с фалшификаторите на пари.

Историята на международната организация, която обединява криминалната полиция, датира от около 60 години. През 1923 г. във Виена се провел Международен конгрес на криминалната полиция. В него взели участие представители на 20 страни. Главната заслуга на конгреса била създаването на постоянно действуваща Международна комисия на криминалната полиция със седалище във Виена.

През 1938 г. в състава на комисията имало представители на 34 страни. По това време в дейността на комисията започнало все по-силно да се чувствува влиянието на фашистка Германия и на страните, попаднали под сянката на кървавата свастика. Представителите на неутралните страни се опитали да преместят седалището на комисията в една от неутралните столици, но претърпели неуспех. Обратното, в началото на Втората световна война седалището било пренесено от Виена в Берлин, а президент на комисията станал палачът на чехословашкия народ Хайдрих, който пожелал да заеме този пост. Така всички картотеки попаднали в ръцете на фашистите и били използувани за техните престъпни цели. Например когато възникнала идеята за операция „Бернхард“, от тази картотека били взети картоните на лицата, които по някакъв начин били свързани с фалшифициране на пари в миналото.

В края на Втората световна война Международната комисия на криминалната полиция прекратила съществуването си не само фактически, а и формално. На 13 април 1945 г., когато в Берлин започнала ясно да се чува артилерийската канонада, били изгорени всички документи с изключение на най-важните, които фашистите се опитали да откарат на 16 камиона. В средата на май почти всички камиони били задържани от американски патрули на един планински път в Австрия. По-нататъшната съдба на документите на бившата Международна комисия на криминалната полиция не е известна.

През 1946 г. на първата следвоенна сесия на комисията се взема решение за възобновяване на дейността й, но под друго название: Международна организация на криминалната полиция или, съкратено, Интерпол. На сесията била приета важна резолюция „Сътрудничество с Организацията на обединените нации; социалната роля на полицията“. Връзката на Интерпол с ООН днес се осъществява постоянно чрез Икономическия и социален съвет, където Интерпол има консултативен статут на неправителствена организация.

Седалището на Интерпол се намира в парижкото предградие Сен Клу. Структурата на тази организация до известна степен копира структурата на ООН Висша организационно-правна инстанция е Генералната асамблея, която се събира на ежегодни сесии и се състои от делегати на всички страни-членки. На сесиите се разглеждат най-важните въпроси от дейността на Интерпол.

Изпълнителният комитет на организацията е висш орган за периода между сесиите Начело стои президент, а в състава му влизат вицепрезидент и девет членове. Този орган подготвя сесиите на Генералната асамблея, следи за изпълнението на решенията й, контролира дейността на генералния секретар.

Ежедневната дейност на Интерпол се ръководи от Генерален секретариат и неговият апарат, който сега наброява около 120 души Главните отдели на Интерпол са отделите по общи въпроси, по криминални дела за престъпления с международен характер, по правни въпроси, за борба с фалшификаторството на пари и подправка на ценни книжа.

Третата съставна част на Интерпол са националните бюра, които се сьздават от страните-членки Интерпол непрекъснато ги информира за престъпления, които имат международен характер, заедно с тях организира издирването или задържането на престъпниците и т.н.

Като самостоятелно структурно звено на секретариата съществува и редакцията на списание „Бюлетин на Интерпол“, в което се публикуват статии за практическата дейност за Интерпол и полицейските центрове на страните-членки, резултатите от научните изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и друга разнообразна информация.

Годишният бюджет на Интерпол достига около 1 милион долара и се набира от членски внос, дарения, завещания и друга източници, приемането на които трябва непременно да бъде одобрено от Изпълнителния комитет. Размерът на членския внос на държавите зависи от броя на населението им. Най-сетне в дохода на Интерпол се включват и средствата от разпространението на изданията на организацията, от продажбата и даването под наем на учебни филми.

Какви са функциите на Интерпол? Главното е организиране на взаимодействието на органите на криминалната полиция на страните-членки за борба с престъпления, които имат международен характер. В отделите има голяма картотека с три раздела: 1) сведения за личността на престъпниците, която съдържа около 1 600 000 картона с данни за 800 хиляди особено опасни престъпници; 2) фотоснимки и отпечатъци от палците на близо 100 000 престъпници; 3) регистрационни сведения за престъпле ния, които имат международен характер, така че лесно може да се определи къде, кога и от кого са извършвани аналогични престъпления в миналото. Тук, в информационния център, се намира и картотеката с номерата на изгубените или откраднати паспорти и откраднатите автомобили.

Изключително важна за работата на Интерпол е връзката. Но радиото и по телекса Интерпол може незабавно да даде необходимата информация на националната полиция на определена страна. Ето защо ръководството на организацията придава голя-мо значение на ясната и непрекъсната връзка. За тази цел на горния етаж на зданието в Сен Клу се намира мощна радиостанция с дузина предаватели и много телекси, В радиоцентъра работят специалисти, които владеят английски, френски, немски, италиански, португалски, турски, персийски (фарси) език. Те поддържат денонощна връзка е полицейските радиоцентрове на страните-членки на Интерпол Средният брой на запитванията и отговорите, предадени по радиото, се колебае от 180 до 220 хиляди за година. Но не цялата информация се дава по радиото Значителна част постъпва и по пощата.

За удобство целият поток информация се дели на три групи:

1. Убийство, грабеж, кражба, кражба на автомобили, изчезване на хора (включително и на непълнолетни), нападение, джебчийска кражба, измама.

2. Търговия с наркотици, фалшифициране на парични знаци, проституция и търговия с жени.

3. Кражба чрез подмяна (най-често на скъпоценни камъни), престъпление по отношение на банките, контрабанда, подправяне на документи.

Като допълнително средство за класификация служи и цветът на документите:

Червеният — най-важните и срочни телеграми, по които е необходимо незабавно арестуване и предаване на определено лице.

Небесносиният — телеграми, изискващи информация по името на престъпника, за извършено престъпление, за неговото семейство и т.н.

Зеленият — сведения за лицата, които са под подозрение.

Черният — сведения за неразпознати трупове.

Но ако трябва незабавно да се предаде портретът на фалшификатор на пари в Турция, как се прави това? Разработена е ефективна система за съставяне на цифров портрет. Размерите на елементите на човешкото лице — чело, очи, нос, уши, брада и т.н., съответствуват на определени условни цифри. Комбинацията от тези цифри представлява портрета Тази комбинация незабавно се предава в съответната страна, където се дешифрира. Напоследък обаче се използува по-съвременна техника, която предава изображенията на разстояние.

Огромното увеличаване ръста на наркоманията в капиталистическите страни, както и хитростите, до които прибягват търговците на наркотици, заставят Интерпол да организира различни мероприятия, насочени към разкриване членовете на международните банди, които доставят суровини в преработващите лаборатории. Много такива лаборатории има в Южна Франция. Оттам готовата продукция се изпраща в САЩ. Интерпол осъществи голяма операция през 1972 г. Но резултатът не беше много добър. Единственото, с което Интерпол може да се гордее в тази област, е уникалната карта на света, която виси в отдела за борба с наркотици и заема почти цялата стена. На нея нагледно са изобразени местата, където се отглеждат растения за добиване на наркотични вещества. Показани са най-„популярните“ пунктове, където тези растения се доставят за обработване и извличане на наркотиците, и най-сетне пътят на „бялата смърт“ към САЩ.

Както вече посочихме, една от най-важните области от дейността на Интерпол е борбата с фалшификаторството на пари. Ето историята, която често разказват на посетителите на Интерпол.

…Към гишето на една женевска банка се приближил елегантен господин, подал на касиера няколко стодоларови банкноти и помолил да ги обмени за западногермански марки. Касиерът се усмихнал любезно и хвърлил професионален поглед на банкнотите. Познатото лице на Бенджамин Франклин спокойно го гледало от почти новите банкноти. Незабелязано от клиента (тъй като категорично се забранява демонстративно в присъствие на клиента да се гледат банкнотите на светлина — това е строго правило на повечето солидни швейцарски банки) касиерът се убедил в наличието на водни знаци. След това той бързо пресметнал и връчил на клиента съответната сума. Само няколко минути след като посетителят си тръгнал, банковият служител се хванал за главата — доларите се оказали фалшиви. Тон се убедил в това с помощта на специалния справочник за фалшиви пари.

Касиерът вдигнал тревога и на следващия ден фалшификаторът Томас Роу бил задържан от полицията около друг швейцарски град — Лозана. В него били намерени 376 хиляди фалшиви долара. Скоро успели да разкрият връзката на престъпника с някой си Денис Лоран от американския град Лос Анжелос. Полицията арестувала Лоран и съучастниците му само три дни след инцидента в женевската банка…

От тази история следва, че шайката фалшификатори била разобличена благодарение съдействието на Интерпол. Справочникът за фалшиви пари, който помогнал на касиера, е издаден от тази организация.

Трябва да признаем, че борбата на Интерпол с фалшификаторите на пари е много по-успешна, отколкото рекламираните операции по залавяне главатарите на разпрострялата се из целия свят международна шайка от търговци на наркотици.

Ето още една ситуация, когато помощта на Интерпол не се оказала излишна. В края на май 1968 г. в района на Коста Брава (курортна зона на средиземноморското крайбрежие на Испания) били открити отлично направени банкноти от 1000 песети. Разпитали касиерите и установили портрета на разпространителя на фалшификатите. След известно време разбрали името и местожителството му. Фотографирали човека в няколко ракурса. Оказало се, че той пристигнал в Испания от ФРГ. Специалният отдел на Банко де Еспаня незабавно съобщил за този инцидент в седалището на Интерпол в Сен Клу, откъдето предали по фототелеграфа сведения за немеца на Националното бюро на ФРГ за борба с фалшификаторството на пари във Висбаден. Оттам съобщили по телекса в Сен Клу, че този човек с помощта на няколко помощници се опитал да реализира в Хановер такива испански песети през юни 1967 г., но не успял. Тогава фалшификаторът съумял да се скрие.

Испанската полиция имала основание за по-внимателно следене на престъпника и разкрила и неговия съучастник. Арестували двамата немци и иззели 1300 фалшиви банкноти по 1000 песети. Полицията от ФРГ използувала сведенията, получени от Испания чрез Интерпол след обиска и разпита на престъпниците и на 13 ноември 1968 г. открила в Дюселдорф таен монетен двор, където се печатили песетите. Конфискувано било цялото оборудване, хартията и 3292 наполовина отпечатани банкноти.

С борбата против фалшификаторите на пари (а също и против всякакви измамници, които подправят парични и други документи) се занимава едно от главните структурни подразделения на Интерпол — Международният център за борба с тези, които фалшифицират и подправят парични знаци и ценни книжа. Той е включен в структурата на Интерпол още при създаването на организацията през 1923 г. и не случайно бил наречен Международен център. За годините на своето съществуване отделът е натрупал огромна полезна информация, която помага в трудната борба с фалшификаторството на пари.

Фалшивите пари внимателно се анализират и регистрират. Показателите, по които в Интерпол сравняват фалшивите банкноти с истинските, са следните: линейни размери, художествена композиция на рисунката, химически състав на хартията, боите на рисунката, водните знаци, структурата на хартията и т.н. Всеки нов тип фалшиви пари се номерира по съответен начин. Например номер 12А 4720 се разшифрова по следния начин.

12 — щатски долар.

А — означава че е подправен паричен знак на страна от американския континент.

4720 — пореден номер. Означава, че преди него са регистрирани 4719 различни видове фалшиви американски долари. Последният долар е от нов, нерегистриран по-рано тип.

Ако бъдат открити фалшиви долари от вече известен тип, те не се номерират, а в регистрационния картон на този тип се вписва забележка в коя страна са открити тези пари. Така експертите от отдела имат възможност да следят тяхното разпространение. Към досиетата, които се съхраняват в отдела, има образци на всички парични знаци, които са в обръщение в страните членки на Интерпол, а също и в някои други страни.

В отдела има и добре оборудвана лаборатория, в която се правят изследванията на всички постъпили фалшиви банкноти. Съвършените прибори и средства за анализ са необходими не само защото изследванията изискват голямо усърдие и внимание (съвсем не е така лесно да се определи дали този тип фалшификат е вече регистриран или е нов), но и защото често изследванията трябва да бъдат направени много бързо. Всички резултати се публикуват в специален отчет, където се дават характеристиките на новия тип фалшиви банкноти. Това не важи само за доларите. Те се описват от Секретната служба на САЩ в особен бюлетин, който се изпраща на всички страни — членки на Интерпол, Работата на отдела е много ефективна. През 1970 г. специалистите в него са помогнали за разкриването на 2620 случая на фалшификация яа пари, а през 1976 г. — за 5430. Най-често това е валута на САЩ. Преди пет години във финансовите канали на Запад били в обръщение 50 милиона фалшиви долара. През 1979 г. тази цифра нараснала почти един път и половина. Това се обяснява на първо място с факта, че доларът е международна валута, която се приема от банките на всички капиталистически Страни, въпреки че в последно време устойчивостта му рязко спадна. Все по-често се срещат фалшиви западногермански марки, японски йени и изненадващо турски лири. За периода от юни 1972 до юни 1973 г. са разкрити 34 милиона фалшиви долара и 35 милиона фалшиви турски лири.

Полицията на страните — членки на Интерпол веднага информира Сен Клу за разкритите фалшиви банкноти, като съобщава обстоятелствата, при които са открити, изпраща образци (или в краен случай фотокопия с описания на отклоненията от оригинала) и т.н. В отдела тези сведения внимателно се изучават, анализират се отклоненията от оригинала и на основата на съпоставката се установява нова ли е фалшификацията, т.е. регистрирана ли е по-рано или не. Разбира се, това не е много сигурен начин, тъй като един и същ престъпник може непрекъснато да усъвършенствува „изкуството си“ и да прави банкноти, които все поточно да съвпадат с оригинала. Но въпреки това изводите на Интерпол често помагат. Уморителната работа по определянето дали откритият фалшификат е нов или вече регистриран, помогнала да бъде разкрита шайка фалшификатори.

Почти едновременно в началото на май 1975 г. в Ливан и във ФРГ били арестувани разпространители на фалшиви парични знаци на Саудитска Арабия със стойност 100 реала. След сравнението на заловените банкноти се установило, че са направени в един и същ „монетен двор“. Останалото било само техническа работа. Резултатите от проучването на новия тип фалшификати били публикувани в специалното списание на Интерпол, което се нарича „Фалшиви и подправени пари“. Интерпол помага не само в борбата с фалшификаторите на пари, но и на други ценни книжа: облигации, акции, т.нар. пътнически акредитиви, бонове, както и на някои официални документи, като паспорти, удостоверения за самоличност, шофьорски книжки, пощенски марки и др. В тази област също се прави много. До 1976 г. са регистрирани 284 типа фалшификации на банкови чекове и пътнически акредитиви, дело на мошеници от 33 страни. Тези сведения също се печатат в списание „Фалшиви и подправени пари“.

Списанието има два раздела. Първият се издава на английски и френски език и съдържа много ясни репродукции и подробно описание на скоро открити фалшиви банкноти, монети, банкови и тревелер чекове. Вторият раздел, който се издава на английски, френски, немски и испански език, съдържа фотографии и детайлно описание на монети и банкноти, които са в обръщение в момента в 188 страни, като се обръща особено внимание на златните монети, които са в обръщение в 47 държави. В този раздел се помества информация за парите, които са иззети от обръщение и е посочена крайната дата, когато все още се приемат за обмяна в банките.

Тези издания са важно помагало за всички, които се занимават с борба против фалшификаторството на пари и подправянето на ценни книжа.

Освен това отделът периодично провежда двуседмични учебни курсове, на които се поканват специалисти от различни страни, и особено от развиващи се държави.

Периодично отделът провежда международни конференции по проблемите на борбата с фалшификаторството. На последната, шеста поред конференция в Мадрид през март 1977 г., е изнесен подробен доклад от представители на страните — членки на Интерпол, в който се анализират тенденциите във връзка с този вид престъпления, забелязани след петата конференция.

Ще приведем някои от фактите в доклада. За периода от 1969 до 1977 г. най-често подправяли долара — в 88% от регистрираните случаи. През последните години се забелязва, че много се фалшифицират други парични документи — всички видове чекове, кредитни карти и др. Често се печатат фалшиви чекове от несъществуващи банки. Това се обяснява с факта, че те се фалшифицират по-лесно от парите, а наказанията за тези „лудории“ са незначителни. През 1976 г щетите от фалшифицирането на документи достигнали кръглата сума от 10,5 милиона долара.

На последната конференция на Интерпол, състояла се в Най-роби (Кения) през септември 1979 г, се отделя особено внимание на проблемите на борбата с фалшификаторството на пари. Това не е чудно, тъй като броят на нелегалните „монетни дворове“ расте от година на година и непрекъснато се увеличават постъпленията на фалшиви пари във финансовите канали на капиталистическите държави. Ето няколко цифри и факти, взети от „Бюлетин на Интерпол“, който изцяло посветил един свой брои на конференцията в Найроби.

Въпреки че стойността на долара продължава да пада, което е естествен резултат от валутната криза на Запад, този паричен знак си остава основната платежна единица на световния външнотърговски пазар. Повече от 70% от търговските сделки се извършват в долари. Затова доларът продължава да привлича вниманието на „рицарите“ на фалшивите банкноти. По данни на Генералния секретариат на Интерпол през 1978 г. фалшиви долари били открити в 46 страни, повечето от които в Европа. Практически нито една държава на Стария свят не избегнала тази печална участ Сред другите парични знаци, които са станали обект на вниманието на фалшификаторите, цари разнообразие. Например в Европа били открити сред другите фалшификати подправени австралийски долари и франкове от Камерун. В Африка били намерени „банкноти“ от Йордания, Саудитска Арабия и даже… от Сейшелските острови.

На конференцията в Найроби се изказали много от делегатите, които споделили опита си в борбата с фалшификаторите. От тези изказвания става известно например, че във Великобритания много трудно разкрили престъпника, който успял да пусне в обращение огромно количество „долари“. Този човек не работел с ултрасъвременно полиграфическо оборудване, а правел всичко ръчно и сам. Освен това той успял да създаде такава машина, която печатала долари с различни номера, а хартията не се различавала от истинската дори при облъчване с ултравиолетови лъчи.

Френският делегат разказал, че в страната успели да арестуват друг гениален инженер, който при домашни условия конструирал машина за печатане на банкноти по метода интаглио (висок печат), което никой от фалшификаторите до този момент не успял да направи.

Интерпол концентрира в досиетата си всички данни за фалшиви банкноти и фалшификаторите и има възможност за полезен статистически анализ Върху тази основа могат да се направят важни изводи с цел да се помогне на страните — членки на Интерпол в борбата с този вид престъпления Ролята на Интерпол в борбата с фалшификаторството на пари е важна, тъй като престъпниците бързо се преместват от една страна в друга в процеса на „реализация“ на продукцията. В тези случаи помощта на Международната организация на криминалната полиция по залавянето на престъпниците е значителна.

А как стоят нещата с други видове правонарушения и на първо място с отвличането на самолети и похищенията на политически дейци и милионери с цел получаване на подкуп? В момента на Запад тези престъпления са много разпространени. Член 3 от Устава на Международната организация на криминалната полиция гласи „Всяка дейност или вмешателство във въпросите или работите, които са от политически, военен, религиозен или расов характер, решително се забраняват на организацията“. Тук се разкрива „вторият пласт“ в работата на Интерпол Тази „неутрална“ организация, която формално страни от политическа дейност, за съжаление понякога служи за провокации против социалистическите страни.

Като се позовава на член 3 от Устава, Интерпол не прави нищо за залавянето на нацистките престъпници, тъй като тази дейност, по мнението на ръководството на организацията, противоречи на този пункт. Интерпол не предприема нищо и за борба с въздушния бандитизъм, като се прикрива зад същия смокинов лист — член 3.