Клайв Къслър
Тихоокеански водовъртеж (6)

4.

Беше ранно утро. След падналия през нощта лек дъжд от земята се издигаха тънки призрачни струйки пара. Денят щеше да е задушен, ако не беше пасатът, който прочистваше влагата от въздуха и я разпръсваше над синия океан отвъд стръмните скали. Пясъчната плажна ивица, криволичеща от нос Дайъмънд до хотел „Рийф“, беше пуста, но туристите вече се събираха пред хотелите от стъкло и бетон, за да започнат деня с разглеждане на забележителностите и покупки на сувенири. Легнал напреки върху влажните от пот чаршафи на леглото си, голият Пит зяпаше през отворения прозорец два скореца, които се боричкаха за една незаинтересована женска, кацнала на близкото палмово дърво. От съперниците излитаха облаци черна перушина, а пронизителните им писъци нарушаваха спокойствието чак до съседната улица. После, тъкмо когато миниатюрната кавга беше стигнала до последния рунд, звънецът на входната врата на Пит иззвъня. Той с неохота навлече халата си и прозявайки се, отиде да отвори.

— Добро утро, Дърк — поздрави го от коридора нисък червенокос мъж с изсечени черти на лицето. — Дано не прекъсвам някоя романтична интерлюдия.

Пит се протегна.

— Не, сам съм. Влизайте.

Мъжът го последва в стаята и продължи направо към балкона, за да погълне с поглед великолепната гледка. Беше облечен спретнато с лек жълто-кафяв костюм, допълнен с жилетка и джобен часовник. По мургавата кожа над грижливо поддържаната му рижа брадичка бяха избили капчици пот или от влагата, или от изкачването на стълбите, или от двете. Докато повечето мъже изживяваха живота си по най-малкото съпротивление, адмирал Джеймс Сандекър, главният директор на Националната агенция за морски и подводни изследвания, преодоляваше всяка бариера, всяко препятствие, за да измине по най-краткия път разстоянието от точка А до точка Б.

Сандекър обърна глава и кимна през рамо.

— Как спиш от тия проклети гарги, които ти грачат направо в ушите?

— За щастие те си кротуват до изгрев-слънце. — Пит посочи с ръка дивана. — Настанете се удобно, адмирале, а аз ще направя кафе.

— Остави кафето. Преди девет часа бях във Вашингтон. Дългото пътуване със самолет напълно обърка химията в тялото ми. Предпочитам нещо по-силно.

Пит извади от шкафчето бутилка шотландско уиски и отля в една чаша. После вдигна глава и срещна блещукащите сини очи на Сандекър. Какво ли е станало? Шефът на една от най-престижните правителствени агенции в страната не би прелетял десет хиляди километра само за да си побъбри за птици с ръководителя на специални проекти. Той му подаде чашата и попита:

— Какво ви води насам? Мислех, че сте зарит от планове за новата експедиция за изследване на дълбоководните течения.

— Нима не знаеш защо съм тук? — Адмиралът използва циничен тон, който накара Пит неволно да изтръпне от лошо предчувствие. — Заради твоето забъркване в неща, които не са твоя работа, трябваше да пропътувам цялото това разстояние, за да те измъкна от една каша и да те хвърля в друга.

— Не ви разбирам.

— Много добре ми е познат този твой талант. — По лицето му трепна подигравателна усмивка. — Изглежда, че си разбъркал гнездо на оси, когато си се появил с капсулата за съобщения от „Старбък“. Без да подозираш, си предизвикал земетресение в Пентагона, регистрирано от един сеизмограф в Калифорния. В същото време обаче те издигна в очите на военноморския флот. Но тъй като за момчетата там аз съм само един пенсиониран аутсайдер, не ми бе разрешено да надникна зад завесата. От комитета на началник-щабовете просто ме помолиха — и то най-любезно, трябва да подчертая — да замина час по-скоро за Хаваите, за да ти обясня в какво ще се състои новата ти задача и да уредя временното ти назначение във военноморския флот.

Пит присви очи.

— Кой стои зад всичко това?

— Адмирал Лий Хънтър от Сто и първи аварийно-спасителен отряд.

— Не говорите сериозно, напи?

— Лично той те изиска.

Пит тръсна гневно глава.

— Това е тъпо! Какво може да ми попречи да откажа?

— Принуждаваш ме да ти напомня — отвърна спокойно Сандекър, — че независимо от статута ти в НЮМА, ти все още се водиш на действителна военна служба във военноморските сили. А както много добре знаеш, началниците на щабовете се мръщят при проява на неподчинение.

Пит гледаше Сандекър с негодувание в погледа.

— Няма да стане!

— Напротив, ще стане. Ти си адски добър морски инженер, най-добрият, когото имам. Вече се срещнах с Хънтър и му го казах направо.

— Има други усложнения — каза Пит с увереност в гласа, — които не сте взели предвид.

— Намекваш за факта, че си спал с дъщерята на Хънтър ли?

Пит се наежи.

— Не, адмирале, имам предвид дали съзнавате какво име може да ви излезе от това?

— На хитър, стар кучи син ли? — попита Сандекър. — Всъщност в тази работа има нещо много повече, отколкото си си направил труда да забележиш.

— Звучите доста заплашително — отбеляза Пит с безразличие.

— Това ми е целта — подчерта със сериозно лице Сандекър. — Ти не отиваш във военноморските сили, за да научиш нов занаят, а да играеш ролята на връзка между Хънтър и мен. Преди всичко да приключи, НЮМА ще затъне в тази работа до уши. На НЮМА й бе наредено да съдейства на военноморския флот с всички океанографски данни, които й бъдат поискани.

— А съоръжения?

— Стига да поискат и тях.

— Да се открие подводница, изчезнала преди шест месеца, не е като да се иде на излет.

— „Старбък“ е само половината от работата — каза Сандекър. — През последните трийсет години Министерството на военноморските сили е събрало факти за трийсет и осем документирани случая с кораби, навлезли в кръгова площ на север от Хаваи и изчезнали. Те искат да разберат причината!

— Кораби изчезват и в Атлантическия, и в Индийския океан. Това не е необичайно явление.

— Така е, но при нормални обстоятелства морските катастрофи оставят следи — плавеи, разливи на гориво, дори трупове. Да не говорим, че и останки от корабокруширал плавателен съд може да бъдат изхвърлени на брега и да предоставят следа за съдбата му. Но останки от кораби, изчезнали в Тихоокеанския водовъртеж, не са намерени никъде.

— Тихоокеански водовъртеж ли?

— Така моряците наричат това място.

— Трийсет и осем кораба… — повтори бавно Пит. — Не е ли имало радиовръзка? Един кораб трябва да потъне за секунди, за да не успее да предаде сигнал за бедствие.

— Такива сигнали изобщо не са се получавали.

Пит не каза нищо. Сандекър също само отпи от питието си, без да продума. Като по даден знак двете птици възобновиха шумната си битка, нарушавайки настъпилата тишина. Пит ги пропъди от съзнанието си и закова поглед в пода; в главата му се въртяха хиляди въпроси, но за него този час беше прекалено ранен, за да е способен да оформя някакви теории за загадъчно изчезналите кораби.

След като според Пит мълчанието продължи прекалено дълго, той заговори:

— Добре, трийсет и седем морски съда никога вече няма да влязат в пристанище. Остава трийсет и осмият — „Старбък“. Военноморските сили знаят точното му местоположение от съобщението в капсулата. Какво още чакат? Ако намерят къде лежат останките на подводницата, няма да се налага аварийно-спасителните им кораби да чакат божията намеса, за да ги извадят от дълбочина десет фатома.

— Не е чак толкова просто.

— Защо? Нали извадиха подводницата F-4 от шейсет фатома точно тук, край Оаху, входа на Пърл Харбър.

— Кабинетните адмирали, които днес мислят чрез компютрите, не са убедени, че съобщението, което си намерил, е истинско. Поне докато не анализират почерка.

Пит въздъхна.

— Значи подозират, че някой тъпанар е хвърлил капсулата ей тъй, на шега?

— Нещо такова.

Пит потисна смеха си.

— Е, това поне обяснява прехвърлянето ми. Хънтър иска да ме държи под око.

— Направил си грешката да прочетеш съобщението. Това само по себе си те изважда от редиците на случайните странични наблюдатели и те класифицира като строго секретен „материал“. Освен това Сто и първи отряд иска да вземе под наем нашия нов хеликоптер FXH за далечни полети. Никой от военноморските пилоти не е изпитвал такъв. А ти си. И ако някоя неприятелска държава си науми да направи опит да открие местоположението и извади най-новата и най-усъвършенствана ядрена подводница на Чичо Сам преди нас — а в международни води това ще се счита за „който преварил, той сварил“ — ти се явяваш неподвижна примамка за техните тайни агенти да те отвлекат, за да узнаят къде точно е потънала „Старбък“.

— Приятно е да си известен и обичан — подметна Пит. — Но забравяте нещо: аз не съм единственият, който знае къде е вечното жилище на „Старбък“.

— Да, но до теб може да се стигне най-лесно. Хънтър и персоналът му са се затворили безопасно в Пърл Харбър и работят на смени, за да подредят мозайката. — Адмиралът замълча, пъхна дебела пура в устата си, запали я и замечтан изпусна облак дим. — Ако те познават така, както аз, момчето ми, вражеските агенти няма да използват мускули срещу теб. Те просто ще пратят някоя прелъстителна Мата Хари в най-близкия бар и ще те оставят да я свалиш.

Сандекър забеляза внезапния израз на болка по лицето на Пит, но продължи:

— Трябва да добавя за твоя информация, че Сто и първи аварийно-спасителен отряд извършва едни от най-добрите тайни подводни спасителни операции в света.

— Тайни?

— Да се говори с теб е като да се катериш по стръмна скала — каза Сандекър със снизхождение. — Адмирал Хънтър и хората му са извадили английски бомбардировач от водата само на десет мили от кубинския бряг под носа на Кастро. После извадиха „Ню Сенчъри“ в либийски води, „Саутунд“ в Черно море, „Тари Мару“ в обсега на крайбрежни светлини на Китай. Във всеки от случаите корабите са били извадени от Сто и първи отряд, преди съответните държави, в чиито води са потънали корабите, да са разбрали за това. Не подценявай Хънтър и екипа му от майстори на подводния скрап. Те нямат равни на себе си.

— Защо е нужна цялата тази потайност около „Старбък“?

— Първо, последното местонахождение, дадено от Дюпри, е невярно. Единственият начин, по който „Старбък“ може да се намира там, където се посочва в съобщението, е тя да е летяла до това място — постижение, което морските архитекти още не са извършили. Във всеки случай не и когато става дума за десет хиляди тона стомана.

Пит се вгледа в Сандекър.

— Подводницата трябва да е там. Днешните подводни детекторни системи са много по-усъвършенствани. Не е възможно „Старбък“ да остане безследно изчезнала или пък издирване с голям обхват да не открие нещо от нея.

Сандекър вдигна празната си чаша и я огледа.

— Докато има морета, кораби и хора, ще има и странни неразгадани загадки. „Старбък“ е само една от тях.