Читателски коментари (за „Тихоокеански водовъртеж “ от Клайв Къслър)

  • 1. Ф р а к с с (R) (26 февруари 2017 в 03:35)

    Принципно подхождам с недоверие към автори, написали повече от 15–20 романа през живота си. Защото подобна продуктивност навява подозрение, че единствената цел на писателя е получаване на поредната пачка зелени хартийки, а подробности като реалистично описание на детайлите и вътрешна логика на събитията са напълно пренебрегнати в името на количеството изписани страници. Разбира се, има приятни изключения от това правило като Удхаус или Тери Пратчет, но, уви — Клайв Къслър със сигурност не е сред тях.

    Конкретно в този роман успях да прочета с мъка първите три глави. Преглътнах някак си нелепото „мъртво вълнение“, състоящо се от вълни с височина два и половина метра. Може пък човекът да не знае какво означава термина… Понесох главния герой, който пуши по кутия цигари на ден, но успява да влезе в подобни вълни на 100 метра навътре в океана и да излезе, понесъл в едната си ръка 60-сантиметров пакет (следователно, плуващ само с една ръка). Супермени всякакви… Подтиснах с мъка порива да започна да си скубя косите, когато героинята — слаба, стройна жена с червена коса, зелена рокля и сиви очи първо прегърна въпросния супермен на плажа, а след това се опита да го пребие, за да може след това да му инжектира съдържанието на спринцовката, която през цялото време стискаше в ръката си. Може пък да спазва странен морален кодекс, изискващ първо да победи противника си в честен бой, преди да го инжектира с нещо отровно, знам ли? :) Но окончателно се предадох, когато въпросната екзотично изглеждаща млада дама успя да избяга през прозореца на банята в хотелската стая на десетия етаж по въже от хавлии и перде, което увисва на метър над шезлонга на балкона на долния етаж, докато в това време Супермен стои пред вратата на банята. Твърде много ми дойде хотелската баня с прозорец (добре де, може и някъде да има такава, въпреки че аз за половин век живот не съм виждал), в която да се намират достатъчно хавлии, от които заедно с 2 метра завеса да може да бъде свързано въже с дължина поне 5 метра (пресметнете колко от дължината се губи във всеки възел, за да бъде той достатъчно здрав да издържи тежестта на човешко тяло), а архитектурата на хотела е толкова екзотична, че прозорецът на банята на десетия етаж се пада точно над балкона на деветия :) Почувствах, че тук окончателно се изчерпаха силите на въображението ми, опитващо се да оправдае абсурдите на повествованието, записах името на автора във файла „bokluci.txt“, за да не се подведа след време отново да тегля негови произведения, изтрих всичките му книги от електронния си четец и компютъра си и въздъхнах с облекчение.

    • 2. Stas Kirov (6 май 2017 в 16:43)

      Благодаря за коментара! :)

      Да не губя време и нерви…

  • 3. slawkow (18 юли 2018 в 06:12), оценка: 1 от 6

    За подводницата движеща се със скорост 125 /сто двадесет и пет/ възла да не говорим :) . Или е грешка на преводача или е глупост , като 50 /петдесет/ -зарядният пълнител за пистолет . Освен ако човека си е написал 15 заряден , а преводача пак се е оцапал :)

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.