Кати Хопкинс
Танцуващата кралица (22)

Двадесет и втора глава
На сцената

Дойде вечерта на конкурса.

Щяхме да танцуваме последни.

Групата ни седеше сред публиката при останалите състезатели и техните приятели и семейства, дошли да гледат изпълнителите. Заехме местата си, всички в залата бяха обзети от трепетно очакване и цареше оживена глъч.

Скай ме побутна.

— Божичко — рече. — Той е тук.

Обърнах се и погледнах към вратата тъкмо когато тя рязко се отвори и Кат Слик Моман влезе, следван от цяла свита звезди. Беше облечен в черни дрехи, с черна кърпа на главата си и носеше слънчеви очила, въпреки че навън беше тъмно. Спря на входа, сякаш ни даваше време да го огледаме добре. И ние така и направихме. Всички го зяпнаха. Зад него стояха двама огромни бодигардове, които приличаха на борци от тежка категория. Носеха елегантни тъмни костюми и също бяха със слънчеви очила, които и двамата свалиха като по команда, докато оглеждаха публиката за съмнителни физиономии. После две двойки близначки се опитаха да стигнат до Кат Слик, но бодигардовете преградиха пътя им с ръце, демонстрирайки, че можем да гледаме, но не и да пипаме. Едната двойка близначки бяха руси момичета тип Барби, облечени в розови анцузи, а другата — тъмнокожи и облечени в черно. По лицата на последните нямаше и помен от усмивка. Точно това е нахаканото поведение, за което говореше Скай — помислих си аз, интерпретирайки изражението и стойката им.

— Не ми се ще да ги срещна навън в безлунна нощ — отбелязах.

— Нали? Изглеждат доста бойни — добави Скай.

— Но това е просто част от образа на рапъра. И ние не сме за изхвърляне.

Погледнах я за момент и на лицето й разцъфна усмивка. Аз също й се усмихнах и я потупах по рамото със здравата си ръка.

Кат Слик Моман и обкръжението му заеха местата си отпред. Кат кимна на Майкъл Блейк, който бе пристигнал пет минути преди него заедно със сина си Оли. Всички в залата, включително и аз, попивахме с поглед всяко тяхно движение, всеки жест. До този момент никога не бях доближавала знаменитости от такъв ранг.

— Колко вълнуващо! — възкликна Лоис, докато оглеждаше залата.

— Наистина — рекох. — И Оли Блейк…

— Дръж ме да не падна — изрекохме в хор.

— … все гледа към нас — довърших.

След Кат пристигнаха още няколко известни рап изпълнители — диджей Диги и Пит Пикела. Те също седнаха отпред. Тръпнех от вълнение само при вида им. Не можех да повярвам, че след около половин час ще трябва да стана и да танцувам пред тях.

Шоуто започна веднага щом всички се настаниха и осветлението бе намалено. Първото изпълнение беше на едно момче, което изглеждаше около петнайсетгодишно. Беше облечено в характерните широки дрехи, които бяха модерни сред хип-хопърите от 80-те. Музиката зазвуча и той затанцува. Представи се наистина много добре и двете със Скай се спогледахме притеснено.

След него дойде ред на група от три чернокожи момичета, които бяха абсолютно фантастични — движеха се, сякаш бяха от каучук, и завършиха в шпагат. Хвърлих поглед на доктор Кронос, който беше с превръзка на ръката. Надявах се след танца на момичетата да не му щукне и на него да прави шпагати. Той ми помаха и се усмихна. Старецът бе започнал да ми става симпатичен. Може и да беше Сатурн и училищен директор, но иначе беше точен тип.

Последваха още няколко момичешки групи, които до една бяха добри, но въпреки че времето напредваше и се изредиха много участници, не видях някой от тях да прави нещо изключително.

— Мисля, че имаме шанс, защото сме различни от останалите — прошепнах на Скай.

— Да — прошепна в отговор тя и се подсмихна. — Имаш право. Обаче Шерил още я няма.

— Може да се е изплашила — предположих. — Или е решила, че не иска да има нищо общо с нас. Не бих я винила.

След един час обявиха кратка почивка за освежаване и забелязах, че един от бодигардовете на Кат Слик отвори огромен хладилник и раздаде бутилки със сок на журито. Някъде бях чела за него, че е против алкохола и пие само натурални сокове.

— По-добре да отидем в гримьорната и да се преоблечем — предложи Сиси. — Неса е подготвила костюмите ни.

Станах и тогава Скай пак ме побутна. Забелязах някой да влиза през задната врата.

— Хей — извиках, когато разпознах Ейми. Сестра Шерил буташе инвалидната й количка. Майка й и баща й също бяха до нея. Шерил ни помаха, щом ни видя.

— Нали не сме закъснели? — попита тя, като приближиха.

— Изпуснахте първата половина, но има още много участници преди нас — обясних и посочих местата ни, където бяхме седели със Скай. — Може да заемете нашите места.

В този момент майката на Ейми пристъпи напред. Тя приличаше досущ на дъщеря си — със същата кестенява коса и фини черти.

— Всъщност — започна тя, — надявахме се Ейми да излезе на сцената с вас. Знам, че е в инвалидна количка, но дали не може да участва и тя в изпълнението?

Погледнах Скай, която кимна.

— Разбира се — рекох. — Ами да. Ще е супер.

— Чудесно — каза Шерил. — Хайде тогава да се подготвим за шоуто.

Зад сцената цялата ни група започна да се преоблича в костюмите, които бе донесла Неса. Бяха идеални: широки бели анцузи със сребриста лента отстрани на крачолите и ръкавите, бели бейзболни шапки — които всички обърнахме с козирката назад — и гигантски бели маратонки.

— Хей, докторе! — възкликнах, като го видях да се оглежда в огледалото. — Изглеждате суперготино.

Той кимна и завъртя шапката си на обратно.

— Да, така е, нали?

— И още един финален щрих — подвикна Неса, когато бяхме почти готови. Дружно се разсмяхме, щом тя наизвади куп бинтове, марли и превръзки за очи. — Заповядайте, вземете си.

Всички се нахвърлиха върху „аксесоарите“. Марио си сложи превръзка на окото, която доста му отиваше. Ури си хареса един бинт и го уви около кръста си по странен начин, но бях започнала да свиквам със странностите му. Неса си бинтова главата, а Джо избра гипс за крака си и една патерица. Ейми си взе превръзка за ръката, а сестрите ми и двете предпочетоха превръзки за очи. Мисля, че искаха да подражават на Марио — все го поглеждаха крадешком или му мятаха кокетни погледи. Щом се облякохме и приготвихме, добихме вид на тайфа откачалки.

— Добре, да вървим — подканих ги аз. Излязохме от гримьорната и се събрахме зад кулисите на сцената заедно с останалите чакащи състезатели. Скай огледа групата ни и се разкикоти. Аз също се разсмях, Ейми и тя пое щафетата и скоро всички се хванахме за коремите от смях.

— Шшшт — скара се водещата. Положих огромно усилие да застана сериозно и да се съсредоточа върху сцената. Група от четири момчета заподскачаха на ръце за финал на представянето си.

— Не можем да се мерим с тези — изкоментира Скай.

— Марио и Ури могат — рекох. — Нямай грижи.

Докато чакахме сцената да се освободи, аз се загледах в публиката. Тръпката, която изпитвах, прерастваше в истинска сценична треска. Кат Слик и приятелите му излъчваха пълно безразличие — лицата им не издаваха нищо, въпреки че изръкопляскаха учтиво в края на изпълнението.

— А сега е ред на последните участници — обяви водещата. — Следва една нова група, за която имам информация, че ако спечелят, биха искали да дарят наградата си за изграждането на нов занимателен център в местната болница. Затова да посрещнем с аплодисменти група „Нещастен случай“. — Името ми бе хрумнало рано същата сутрин и когато го споделих с другите, всички го приеха въодушевено.

Изкуцукахме на сцената като сбирщина едва ходещи инвалиди и публиката заръкопляска, щом заехме позициите си. Ейми застана в дясната страна на сцената, а татко кимна и се обърна към уредбата. Музиката зазвуча. Затупкахме с крака, след което се обърнахме към зрителите и затанцувахме.

Стъпка напред — едно, две, три — назад, десен лакът горе и встрани, ляв — горе и встрани, десен — горе и встрани. Дотук се справяхме добре. Всички се движехме в синхрон.

След въведителните стъпки двете със Скай излязохме напред, а Ейми ни последва в количката си. Започнахме да изпълняваме рап творението си и аз хвърлих поглед към Кат Слинг. За момент се разконцентрирах, защото той бе свалил очилата си, седеше с изправен гръб и се усмихваше широко. До него Оли Блейк ме гледаше и също се усмихваше.

Лампите блестят,

болни хора спят,

пъшкат и сумтят.

Системите текат

и уреди жужат.

Взе ми се умът!

Ще ми се да кресна,

но няма да е лесно.

Вехна в самота.

Мечтая за дома

Започна да рапира Ейми.

Всички се включихме с:

Да си в болница е ад —

без шега и без майтап!

Напира пареща сълза.

Не искам да съм тук сега.

Двете със Скай затанцувахме в ритъм заедно с останалите. Те се представяха невероятно. Макар да бяхме репетирали всяка вечер, откакто бяхме решили да се състезаваме, аз не спирах да се съмнявам дали представянето ни няма да се окаже пълна катастрофа. Но всички се справяха много добре. Както се бяхме разбрали, по средата на изпълнението отстъпихме и пуснахме Ури и Марио отпред. Те направиха своите подскоци на ръце и завъртания на глава и публиката ги аплодира. Много ги харесаха. Точно когато дойде време отново да се включим, доктор Кронос излезе най-отпред. Боже, дано не развали всичко — помислих си аз, когато старецът коленичи на пода и направи опит да застане на главата си. При първия опит залитна назад, при втория загуби за миг равновесие и… ето че се изправи на главата си! Започна да се върти! Публиката направо полудя и го възнагради с бурни овации. Скочи на крака като петнайсетгодишен, ухилен до уши, с оздравяла като по чудо китка, но после коляното му сдаде багажа и той изкуцука обратно сред нас. Зрителите решиха, че това е част от представлението, и се разсмяха.

Към края на парчето Кат стана на крака и започна да рапира припева заедно с нас. Хората в залата запляскаха в ритъм. Някои от задните редове се изправиха. Погледнах към Ейми и Скай и вдигнах палци.

Изтанцувахме заключителните стъпки — напред, едно, две, три, приклякане, завъртане, полукръг с дясната ръка, стъпка вляво, стъпка вдясно — и край!

* * *

Чакахме резултатите цяла вечност, но най-накрая водещата излезе на сцената.

— Трето място печели Артър Си.

Публиката изръкопляска, когато първото момче излезе да си вземе наградата.

— На второ място се класират Биз Гос и Гимнастичките.

Към сцената се отправиха трите чернокожи момичета, които правеха шпагати.

— И първото място е за… — тя направи пауза и аз затаих дъх. — Първо място печелят… „Нещастен случай“!

Залата буквално се взриви и всички станаха на крака, включително и Кат Слик Моман.

Ние се изкатерихме на куц крак на сцената и се поклонихме. Това е един от най-хубавите моменти в живота ми — мислех си, докато гледах аплодиращата ни публика и колегите си танцьори. Не можеше да се получи по-добре, дори да бях играла Ледената кралица. Беше още по-хубаво, защото освен че бях в светлината на прожекторите, там беше и целият ни отбор и чувството да споделя момента с тях беше прекрасно.