Кати Хопкинс
Танцуващата кралица (20)

Двадесета глава
Прослушване

— За кои други приятели говореше? — попита Скай, когато излязохме от болницата след посещението при Ейми.

— Зодиакалните ми приятели. Нали помниш, че спечелих телефон? Другата част от наградата се състоеше в това, че получих помощ от тези хора, които ъъъ… Как да ти обясня? Мисля, че са част от някакъв клуб, в който обичат да се маскират, разбираш ли? Само че те всъщност не се маскират, ами ъъъ… влизат в някакви образи. Ох, не го обяснявам както трябва. Както например в някои клубове се маскират като герои от книги, а в други — като старовремски рицари, и разиграват бойни сцени. Та тези зодиакални хора всички са избрали да са планети. Нещо такова.

Тя повдигна вежди.

— Може да са смахнати — отбеляза.

— Да, и аз така си мислех, обаче са свестни. Онзи клоун лекар например — той е от тях.

— А, той ли? Той беше готин — рече. — Хареса ми.

— И жената с козметичните процедури — тя също.

— Да, и тя беше приятна.

— Добре. Мислех си, тъй като ми остава още само една седмица, през която да ползвам помощта им, защо да не включим и тях в групата ни? Ще е суперяко, ако с теб танцуваме отпред, но имаме зад себе си този подкрепящ отбор, който да изпълнява някои готини номера.

Скай се замисли над идеята.

— Да, може би, но имаме да свършим куп работа за една седмица, да измислим хореографията…

Сетих се как Селена и Неса танцуваха на полянката и как доктор Кронос бе намекнал, че винаги е искал да танцува.

— Те обичат да танцуват, даже съм виждала движенията на някои от тях. А и трябва да решим как ще сме облечени, не мислиш ли? Дали всички да носим едни и същи екипи, или всеки да е облечен различно?

— Едни и същи — отвърна Скай. — Винаги изглежда по-шик. Обаче ни трябва и рап парче. Няма да ни стигне времето.

— Вече имам готово начало за песен. Започна да ми се върти в главата още докато лежахме в отделението. Мислех да се разказва за болницата.

Скай не изглеждаше ентусиазирана.

— Не знам. Кой ще иска да слуша за болници?

— Да пробваме — предложих и започнах да рапирам.

Да си в болница е ад —

без шега и без майтап!

Напира пареща сълза.

Не искам да съм тук сега.

Скай наклони глава на една страна и се усмихна.

— Не е зле, новобранец. Сега ли го измисли? Да, харесва ми. — Тя запя стиховете ми в рап ритъм и взе да кръстосва патериците пред себе си. — Хей, получава се. Да.

— Е, щом имаме само една седмица, трябва да се залавяме веднага за работа, нали?

Скай кимна.

— Мисля, че за начало трябва да се срещнем с новите ти приятели. Да видим дали наистина ги бива в танците.

— Добър ход — отбелязах и извадих телефона си. Написах съобщение.

До всички планети. Ще ви се отдаде шанс да потанцувате. Прослушването ще се проведе…

— Хей, къде ще е прослушването? Не искам да ги водя вкъщи. Родителите и сестрите ми ще искат да се набутат и да участват и те. — Довърших съобщението:

… на полянката в Осбъри след един час.

— При мен ситуацията е същата. Семейно правило — все искат да знаят какво ти се върти в главата.

— Писах им да се видим на полянката в Осбъри — съобщих. — Има достатъчно пространство, а и времето е ясно.

Скай кимна.

— Да вървим.

* * *

Когато слязохме от автобуса, доктор Кронос вече ни очакваше. Беше облечен с дълго наметало, което го покриваше целия.

— Кой е този чудат старец? — попита ме тя, щом му помахах.

— По принцип е директор на едно местно училище, но в зодиакалната игра е в ролята на Сатурн.

— А кой е Сатурн?

— Учителят на зодиака — има логика да се играе от директор.

Скай се изкикоти.

— Но дали може да танцува?

— Ще проверим — отвърнах. — Ще дадем шанс на всички.

— Добре. Яко! — зарадва се Скай. — Ще бъдем нещо като жури на кандидати за танцувално шоу.

— Точно така. Винаги ми се е искало да съм на мястото на журито.

Докато вървяхме към доктор Кронос, видях да приближава Ури със своя акробатически велосипед.

— Ето го клоунът лекар. Хей! — извика Скай.

Ури се изпъчи на седалката и помаха комично, както прави кралицата. Зад него се появи и Марио, придружаван от Неса.

Наведох се и прошепнах в ухото на Скай:

— Клоунът лекар е Ури и играе Уран, чернокожият здравеняк е Марио — Марс, а жената е Неса — Венера.

— Красива е. Ние с теб трябва ли да изберем планети, които да играем?

— Ами, май не става така.

— Обаче трябва да измислим име на групата.

— Да — кимнах. — Но първо да видим кой ще влезе в нея.

Марио ни настигна и кимна за поздрав на Скай.

— Така значи. Марша, за какво прослушване става въпрос?

— Ще ти кажа. — С помощта на Скай се качих върху пейката под навеса. — Добре, съберете се всички. Хрумна ни нова идея за това, как да съберем пари за занимателния център в болницата. Другата събота ще има конкурс. — Посочих към отсрещната страна на полянката. — Ще се проведе в църковната зала, ей там, и на него ще присъстват много влиятелни хора. Знаменитости, агенти, но най-важното е, че наградата е десет хиляди лири. Знам, че не е милион, колкото се надявах да съберем, но е добро начало.

Събралите се кимнаха одобрително.

— С приятелката ми Скай съставяме група. Ще се танцува хип-хоп. Ако искате да се явите на прослушване, застанете в редица.

Всички хора планети се забутаха и заблъскаха. Доктор Кронос беше най-напорист.

— Хей, хей — подвикнах. — Няма нужда да се държите така. Доктор Кронос, щом сте толкова нетърпелив, може да минете първи, но не се бутайте.

Старецът се смути, ала изпълни молбата ми.

Скай седна на пейката под навеса на спирката, а аз дръпнах Марио настрани.

— Мислех, че сте десет планети. В телефона си имам десет имена. Защо не съм се срещнала с всички ви и защо цялата ви група не е тук?

— Зависи от индивидуалния хороскоп — отвърна Марио. — От значение е кои планети преобладават в периода, когато си Момиче на зодиака. Днес присъстват само тези, които имат силно влияние в хороскопа ти. Всъщност Юпитер също трябва да дойде всеки момент.

— Имаш предвид Джо от деликатесния ресторант ли?

Марио кимна и наистина — дундестият Джо скоро притича с пуфтене през полянката. Той пристигна с широка усмивка на лице и кошница с лакомства в ръка, които започна да раздава.

— Гладна мечка хоро не играе — заяви и ми подаде сандвич с шунка и кашкавал.

— Да започваме — извика Скай от пейката. — След малко ще се стъмни. Тези, чийто ред не е дошъл, моля да седнат и изчакат. Докторе, може да почнете, щом сте готов.

Доктор Кронос се обърна с гръб, след което захвърли наметалото си с драматичен жест. Той се обърна. Ченето ми увисна и ме напуши зверски смях. Не посмях да погледна Скай, да не би да не издържа на порива да се разхиля. Доктор Кронос носеше тъмнорозово балетно трико, кремав клин и балетни пантофки. Застана на пръсти, направи пирует и затанцува. Наистина изглеждаше смешно, защото беше много кльощав и имаше най-топчестите колене, които бях виждала някога. Но се движеше с лекота и дори с известна грациозност. Подскочи, завъртя се и завърши с реверанс. Всички изръкопляскахме. Той изглеждаше много доволен от себе си, вдигна наметалото си и седна при другите.

Наведох се към Скай.

— Какво мислиш?

— Е, не е точно хип-хоп, но старецът е пластичен. Ти как смяташ?

— Бихме могли да му дадем шанс. Ще му обясним, че ще танцува по-различен стил от този, но мисля, че трябва да го вземем. Ще е много разочарован, ако го отрежем.

— И аз съм на същото мнение — кимна Скай. — А и смисълът на тази група е да се дава шанс на хора, на които до този момент такъв не е предоставян.

— Именно — съгласих се и викнах: — Следващият.

Джо стана и помаха на Неса да го придружи. Те се прегърнаха като старомодни танцьори и се понесоха с валсова стъпка.

— Бива, но не е нищо специално — изкоментирах тихо и Скай кимна.

Щом свършиха, те се поклониха ниско.

— Ъъъ, благодарим — казах. — Ще ви съобщим решението си. — Ентусиазмът, който ме беше завладял в началото, взе да се изпарява. Щяхме да станем за посмешище. Тайфа ненормалници — две момичета с гипсирани крайници, старец с кльощави крака и топчести колене, двойка, която изглеждаше като излязла от 50-те години. Зачудих се дали Ури и Марио ще покажат нещо повече.

— Следващият — извиках.

Марио стана. Беше донесъл CD плейър. Пусна го и зазвуча рап. Със Скай запляскахме в такт, щом той започна стъпките си. Беше изключителен — не отстъпваше на професионалните изпълнители, които бях гледала по телевизията. По средата на танца си направи шпагат и от това положение се изстреля нагоре, сякаш беше пружина. После подскочи, приземи се на ръце и продължи да танцува с главата надолу.

— Майко мила — възкликна Скай, щом той застана на глава и се завъртя. Щяхме да започнем да ръкопляскаме, но го видяхме, че се готви да продължи. Ури стана и затанцува с него в перфектен синхрон. Пасваха си идеално и излъчваха настроение.

— Кои са тези? — попита Скай.

Вдигнах рамене.

— Не знам. Обаче са дяволски добри, нали?

— Върхът са — рече Скай. — Най-добрите. С тях като нищо ще спечелим.

Усмихнах й се в отговор.

— Знам.