Пиер Корней
Сид (9) (Трагедия в пет действия)

Втора поява

 

ДОН РОДРИГО

Две думи, графе.

 

ГРАФЪТ

                                Говори.

 

ДОН РОДРИГО

                                        Разсей това

съмнение. Познаваш ли Диего?

 

ГРАФЪТ

                                                        Да.

 

ДОН РОДРИГО

По-тихо! Знаеш ли, че тоя старец беше

честта и доблестта, самата добродетел

на свойто време?

 

ГРАФЪТ

                                Може би.

ДОН РОДРИГО

                                                Ти знаеш ли,

че неговата кръв в очите ми пламти?

 

ГРАФЪТ

Какво от туй?

 

ДОН РОДРИГО

                        На четири оттука крачки

ще те науча.

 

ГРАФЪТ

                        Млад високомерен момък!

 

ДОН РОДРИГО

Да, аз съм млад; но благородните души

годините не чакат, за да бъдат храбри.

 

ГРАФЪТ

Да се сравняваш с мен! Суетен кой те прави,

ти никога не си оръжие видял.

 

ДОН РОДРИГО

Подобните на мен веднага се познават,

за своите опити те искат своя майстор.

 

ГРАФЪТ

Ти знаеш ли ме кой съм?

 

ДОН РОДРИГО

                                                Да, и всеки друг

от ужас би примрял, щом чуе твойто име.

На тия палми, що главата ти покриват,

изписана прочитам сякаш свойта гибел.

Безумец, аз нападам вечен победител;

но смелото сърце и сила ще ми вдъхне.

Че който отмъщава за баща си — няма

за него невъзможно. Твоята ръка

непобедена е, но не — непобедима.

 

ГРАФЪТ

Откривах всеки ден това сърце велико,

аз виждах в тебе на Кастилия честта

и свойта дъщеря със радост ти обричах.

Познавам твоята любов и възхитен,

аз виждам я, че гасне пред дълга; че тоя

великодушен плам пред нея не бледнее;

заслужва мойта почит твойта добродетел

и аз не съм се лъгал в избора, като

за зет съм пожелал такъв отличен рицар;

но чувствувам към тебе жалост в тоя миг;

аз твоя дух ценя, оплаквам младостта ти.

Злокобен удар не опитвай — от неравна

борба освободи ми храбростта; от тая

победа ми се пада много малко чест:

победа без опасност — тържество без слава.

Ще мислят винаги, че лесно съм надвил

и само жал за твойта смърт ще ми остане.

 

ДОН РОДРИГО

Сменява твойта дързост недостойна жал:

честта ми ти отне — боиш се за живота?

 

ГРАФЪТ

Махни се!

 

ДОН РОДРИГО

                Да вървим! Без приказки.

 

ГРАФЪТ

                                                                Нима

не искаш ти живот?

 

ДОН РОДРИГО

                                От смърт ли се боиш?

 

ГРАФЪТ

Ела, ти имаш право: който преживява

за миг чест бащинска, позорен син е той.