Пиер Корней
Сид (19) (Трагедия в пет действия)

Четвърта поява

 

ДОН РОДРИГО

Да ме преследвате, напразно! — запазете

честта си, за да ми отнемете живота.

 

ХИМЕНА

Елвира, где сме ний какво аз виждам тука?

Родриго в моя дом! Родриго е пред мене!

 

ДОН РОДРИГО

Кръвта ми не щадете; сладостта вкусете

на мойта смърт и на мъстта си.

 

ХИМЕНА

                                                        Ах!

 

ДОН РОДРИГО

                                                                Но чуй ме!

 

ХИМЕНА

Умирам аз.

 

ДОН РОДРИГО

                Минута само.

 

ХИМЕНА

                                        Да умра

ме остави, иди си.

 

ДОН РОДРИГО

                                Само две слова:

след туй отговори ми с тоя меч.

 

ХИМЕНА

                                                        Как! Още

с кръвта на татка напоен!

 

ДОН РОДРИГО

                                                Химена моя…

 

ХИМЕНА

Махни ужасния си меч, за мене станал,

за твоята вина и за живота — укор.

 

ДОН РОДРИГО

Не, погледни, омразата си да разпалиш,

и да увеличиш гнева си, и смъртта ми

да ускориш.

 

ХИМЕНА

                Обагрен е от моя кръв.

 

ДОН РОДРИГО

За да изгуби тая багра, потопи го

в кръвта ми.

 

ХИМЕНА

                        О, жестокост, да убиеш само

в един ден с меч бащата, дъщерята — с поглед!

Не мога да търпя, махни го скоро: искаш

да те изслушам, а ме караш да умра!

 

ДОН РОДРИГО

Аз върша туй, което искаш, но желая

на моя клет живот сама да туриш край;

не чакай за това от моята любов

да се разкайва подло за доброто дело.

Непоправимата последица набързо

избухване баща ми позореше, мене

покриваше със срам. Плесница знаеш що е

за храбрия; засегнат бях и аз — подирих,

открих виновния и отмъстих за двама;

ако потрябваше, аз пак го бих извършил.

Но туй не ще рече, че се не бори дълго,

и с мене, и с баща ми, моята любов

за тебе. Силата й виж: такваз обида,

а аз се двоумях дали да отмъстя!

Да понеса обидата или да стана

за тебе нетърпим! Разбрах, била е бърза

ръката ми; бях много буен; твойта хубост

би надделяла, знам, ако пред твоя чар

не трепна мисълта, че който е без чест,

не те заслужва — и че ти, която бе

за благородния сърце разкрила, щеше

опозорения тозчас да намразиш.

Че подчиня ли се на твоята любов,

за твоята ръка ще бъда недостоен.

Аз пак ти казвам — и до сетния си дъх

не ще престана, знам, това да ти повтарям:

Обидих те, но туй аз сторих, за да мога

да излича срама и тебе да заслужа;

но след като спасих честта си и баща си,

сега съм аз готов и тебе да спася.

При тебе ида аз, кръвта си да ти дам.

Изпълних и сега пак върша своя дълг.

Знам, мъртвият баща отплата чака днес:

не исках жертвата от тебе аз да скрия.

Убий за тая кръв, която той изгуби,

тогова, който горд без жал я бе пролял.

 

ХИМЕНА

Макар да съм твой враг, Родриго — аз не мога

да хуля, че си ти избягал от позора;

и както да гори дълбоката ми болка,

не те осъждам аз, а горко се оплаквам.

Аз знам — от твоята великодушна смелост

какво е искала покрусената чест:

изпълнил си дълга на честния човек

и ме научи как аз своя да изпълня —

за мене бе урок печалната победа;

баща ти е спасен и твойта слава крепне —

сега е моят ред и грижата — за своя

баща да отмъстя и да спася честта си.

Заради тебе, ах, отчаяна съм аз

и ако друго зло баща ми би отнело,

за моята душа утеха би била

едничка радостта, че мога да те виждам —

и, въпреки скръбта, блажена щях да бъда,

че скъпата ръка изтрива моите сълзи.

Но ето, че и тебе губя аз след него:

пред моята любов честта ще надделее

и тоя страшен дълг ми повелява днес

да действувам сама за твоята погибел.

От любовта ми ти не чакай низки чувства

за наказание. Каквото любовта ни

и да мълви за тебе, трябва с благородство

да ти отвърна аз — ти прояви към мене

достойнство, като ме оскърби, достойна

чрез твойта смърт и аз ще трябва днес да бъда.

 

ДОН РОДРИГО

Каквото иска твойта чест — не го отлагай!

Тя иска моята глава, аз ти я давам

за тая благородна цел да стане жертва!

Присъдата, смъртта — за мен ще бъдат сладки;

да чакам бавно правосъдие — то значи

отплатата и твойта слава да забавя.

Аз ще умра щастлив от толкоз хубав удар!

 

ХИМЕНА

О, не, аз твой съм враг, но не — и твой палач!

Така да взема твоята глава! — Ще трябва

да я нападам аз, но да я браниш ти;

сама от другиго да я получа; трябва

да те преследвам аз; а не — да те наказвам!

 

ДОН РОДРИГО

Каквото любовта ни и да ти говори,

с великодушие ти трябва да отвърнеш

и за баща си ти да отмъстиш със чужди

ръце — повярвай ми, това не е отплата;

със своята ръка аз отмъстих за всичко,

с ръката си и ти ще трябва да мъстиш.

 

ХИМЕНА

Защо, жестоки, настояваш? Отмъстил си

без помощ ти, а мене искаш да помагаш!

Ще следвам твоя пример, имам доста смелост

да не споделям с тебе свойта слава. Нищо

баща ми, мойта чест не искат да дължат

на твоята любов и отчаяние.

 

ДОН РОДРИГО

О, строга чест! Какво да сторя, та най-сетне

да имам тая милост? В името на своя

баща или на нашето приятелство

ти отмъсти или от жал ме накажи!

От твоята ръка желал бих да умра,

но не и с твоята ненавист да живея.

 

ХИМЕНА

Не мога да те мразя.

 

ДОН РОДРИГО

                                        Трябва.

 

ХИМЕНА

                                                Аз не мога.

 

ДОН РОДРИГО

Нима не се боиш от укор, от мълва?

Когато престъплението се узнае

и твоята любов, какви ли клевети

злосторниците ще измислят? Застави ги

да млъкнат! Запази доброто свое име

чрез мойта смърт!

 

ХИМЕНА

Сияе то, щом ти живееш!

Аз искам тая чест гласът на черна завист

да възвиси и мойта болка да оплаче,

като узнай, че аз те любя и преследвам.

Иди си, не показвай пред скръбта ми туй,

което любя аз, а трябва да изгубя!

Всред мрака на нощта укривай свойта сянка!

Ако те видят тук, честта ми се излага.

Едничък повод за мълвата да узнае,

че съм търпяла твоето присъствие —

не я оставяй да петни честта ми!

 

ДОН РОДРИГО

                                                                Нека

умра!…

 

ХИМЕНА

                Върви си!

 

ДОН РОДРИГО

                                Що реши?

 

ХИМЕНА

                                                Ще сторя всичко

за своя клет баща да отмъстя, макар

тъй хубава любов гнева ми да смущава,

но въпреки дълга суров и безсърдечен

желала бих едно: да не извърша нищо.

 

ДОН РОДРИГО

О, чудеса на любовта!

 

ХИМЕНА

                                        О, кръстна мъка!

 

ДОН РОДРИГО

И сълзи, и тъги бащите ще ни струват!

 

ХИМЕНА

Би ли повярвал някой?…

 

ДОН РОДРИГО

                                        Би ли казал някой?

 

ХИМЕНА

Че щастието бе тъй близко и отлитна!

 

ДОН РОДРИГО

Че близко до брега внезапна буря мигом

надеждите разби!

 

ХИМЕНА

                                О, смъртоносна болка!

 

ДОН РОДРИГО

О, лишни съжаления!

 

ХИМЕНА

                                        Върви си, казвам —

не ще те слушам вече!

 

ДОН РОДРИГО

                                        Сбогом! — Ще влека

живот мъртвешки аз, догдето за разплата

не го отнемеш ти.

 

ХИМЕНА

                                Успея ли в това,

повярвай, нито миг не ще остана аз

след тебе да живея на земята. Сбогом!

Излез — и гледай, моля, никой да не види!

 

ЕЛВИРА

Каквито и беди небето да ни праща…

 

ХИМЕНА

Не ме измъчвай — остави ме да въздишам:

аз диря тишина и мрак за свойта скръб.