Пиер Корней
Сид (30) (Трагедия в пет действия)

Четвърта поява

 

ХИМЕНА

Елвира, страдам аз и колко съм нещастна!

Надявам се и пак от всичко се боя;

не смея благослов към нищо да отправя;

разкайвам се завчас, щом пожелая нещо.

Заставям двама аз оръжие да вземат,

а всякакъв успех със сълзи ще облея;

такваз е моята съдба: неотмъстена

за бащината смърт или Родриго — мъртъв.

 

ЕЛВИРА

И в двата случая спокойствие ви чака:

вий отмъстена сте или Родриго ваш е.

Такваз е вашата съдба: поддържа тя

честта ви и съпруг ви праща.

 

ХИМЕНА

Как! Предметът

на моя гняв или на моята омраза!

На татка ми или на моя мил — убиец!

И в двата случая ми дават за съпруг

опръскания с кръв, с най-свидна кръв за мене;

и в двата случая душата се бунтува:

по-силно от смъртта боя се аз от края.

Млъкнете, мъст, любов, смущавате духа ми,

с такваз цена не сте приятни вий за мене;

а ти, двигателю всемощен на съдбата,

дано завършиш днес двубоя без успех,

да няма победен от тях, ни победител!

 

ЕЛВИРА

Това би значило към вас да бъде строг.

Борбата им за вас да бъде нова мъка,

ако ви задължи да дирите отплата,

да проявявате ранено честолюбие

и да очаквате Родриговата смърт.

Ще бъде най-добре победната му смелост

мълчание да ви наложи; пред закона

да стихне всеки стон; с повелята на краля

да се осъществят и вашите мечти.

 

ХИМЕНА

Не, победи ли той, аз няма да отстъпя!

Дългът ми силен е и загубата страшна,

и за това нито закон, ни кралска воля

не са достатъчни, за да ме подчинят.

Той лесно би могъл да победи дон Санчо,

но не и славата на гордата Химена;

пред обещаното от краля мойта чест

за него врагове безброй ще създаде.

 

ЕЛВИРА

Внимавайте след туй за тая странна гордост

небето да не би на вас да отмъсти.

Как! Вий отказвате от щастие, което

ви дава правото достойно да мълчите?

Що иска тоя дълг, на що се той надява?

Родриговата смърт ще върне ли баща ви?

Едно нещастие нима за вас е малко,

че бихте искали и нова скръб сега?

Не, с този упорит и своеволен нрав

вий не заслужвате Родриго; със смъртта му

небето своя гняв заслужено ви праща,

отрежда ли ви то дон Санчо за съпруг!

 

ХИМЕНА

Елвира, претърпях аз доста мъки, с мрачна

прокоба ти недей ги удвоява! Искам

да ги избягна двамата; ако не може, в тоя

двубой молбите ми ще бъдат за Родриго:

към него луда страст не ме влече сега,

но той ако умре, очаква ме дон Санчо,

и тоя страх у мен събужда туй желание.

Що виждам, клета, аз? Елвира, свърши вече!