Пиер Корней
Сид (23) (Трагедия в пет действия)

Втора поява

 

ИНФАНТАТА

Не ида тука аз да утеша скръбта ти,

а по-скоро — да слея сълзите с въздишки.

 

ХИМЕНА

Вземете по-добре дял в тази обща радост,

вкусете радостта, небето що ви праща,

друг няма право тук да плаче и въздиша.

Родриго отстрани опасността и с меч

народното спасение възвърна, само

за мене още днес остават тия сълзи:

града избави той, на своя крал услужи,

за мене само смърт донесе храбростта му.

 

ИНФАНТАТА

Химена, вярно е — той чудеса извършил.

 

ХИМЕНА

За жалост, тоя слух до мене стигна вече;

и чувам аз навред да го провъзгласяват

за воин несравним и за злочест любовник.

 

ИНФАНТАТА

С какво народната мълва те наранява?

Туй Марсово дете харесваше и ти:

за него биеше сърцето ти — и него

да славиш, ще рече да хвалиш своя избор.

 

ХИМЕНА

О, всеки би могъл да го похвали с право!

Ала похвалата събужда в мене мъка,

изостря ми скръбта, като го величае:

аз виждам кой е той и виждам що аз губя.

Каква жестока скръб за моята душа!

С достойнството му расте и любовта ми;

но все пак моят дух по-силен си остава

и той ще се стреми към неговата смърт.

 

ИНФАНТАТА

До вчера тоя дълг за тебе беше почит,

усилието ти — достойно за възторг!

И всеки, възхитен от твойта чудна смелост,

за твоята любов скърбеше. Но дали

повярвала би ти на вярната ми дружба?

 

ХИМЕНА

Престъпник бих била, ако не те послушам.

 

ИНФАНТАТА

Тогава туй, що бе правдивост, днес не е.

Родриго е за нас единствена опора,

надежда и любов на целия народ,

крепи Кастилия и маврите заплашва.

И с тази истина съгласен е и кралят,

че сам баща ти е възкръснал в него днес:

и ако искаш с две слова да се изкажа,

ти с неговата смърт преследваш обща гибел.

И за да отмъстиш, в ръцете на врага

нима ще предадеш родината си ти?

Законно ли е туй да бъдеш против нас,

виновни ли сме ний наказани да бъдем?

И длъжна ли си ти най-сетне да се жениш

за тоя, който скръб в сърцето ти всели:

изтръгнала бих аз сама това желание;

лиши го от любов, но му спаси живота!

 

ХИМЕНА

Ах! Толкова добра не мога аз да бъда;

предели никакви не знае моят дълг.

Макар да се стреми сърцето ми към него,

макар народ и крал с любов да го възнасят,

макар и ограден с войска — все пак ще ида

да скрия лаврите под свойте кипариси.

 

ИНФАНТАТА

О, благородно е една глава тъй скъпа

да жертвуваш за мъст на своя клет баща,

но по-достойно е за благото народно

да жертвуваш кръвта на своя род. Повярвай,

без твоята любов наказан той ще бъде;

и друга казън днес не му е нужна вече.

Знай, родната страна това ти повелява!

Как мислиш ти, дали ще позволи туй кралят?

 

ХИМЕНА

Откаже ли ми той, аз няма да мълча.

 

ИНФАНТАТА

Химена, обмисли какво сега ще вършиш!

Прощавай! И сама спокойно обсъди!

 

ХИМЕНА

След бащината смърт за мене няма избор.