Пиер Корней
Сид (7) (Трагедия в пет действия)

Шеста поява

ДОН РОДРИГО

Пронизано е моето сърце

от удар неочакван, удар смъртоносен,

на справедлива свада жалък отмъстител,

и на несправедлива строгост клет прицел,

стоя бездвижен аз, душата ми се вие

        под удар, който я убива.

        Аз виждах увенчана обичта си.

                О, Боже, чудна мъка!

        В обидата баща ми оскърбен е,

        бащата на Химена — оскърбител!

                Каква борба в душата ми кипи!

Въстава моята любов против честта ми;

послушам ли баща си, губя свойта мила:

сърцето пали той, ръката тя задържа.

Да измениш на своята любов или

                живот безсрамен да живееш —

                печален избор! Безпределно зло!

                О, Боже, чудна мъка!

        Да премълча обидата или

        бащата на Химена да накажа?

        Баща, любима, чест, любов — суров

и благороден дълг, принуда сладка, всички

наслади мои мъртви са — или помръква

и славата за мен — злочест, или ще бъда

ненужен на света. Надежда страшна, скъпа

        на честната, но влюбена душа,

достоен враг на щастие безкрайно,

                о, меч, о, моя мъка,

дали си ми дарен да отмъстя —

или дарен Химена да погубя?

        Да избера смъртта е по-добре.

Аз длъжен съм пред свойта мила, пред баща си:

ако си отмъстя, гневът й ще ме стигне,

ако не отмъстя, ще ме презре и тя.

Или ще изменя на своята надежда,

                или за нея ставам недостоен.

        За болката ми няма лек — расте,

                        когато я лекувам.

        И щом смъртта ме чака, да умра,

        без да съм оскърбил поне Химена.

        Но да умра, преди да отмъстя!

Да диря смърт тъй гибелна за свойта слава!

С такъв позор Испания да ме запомни,

че зле съм защитил честта на своя дом!

И то за любовта, която чезне вече

                        пред моята изгубена душа!

        Но стига тая мисъл ме примамва,

                        усилва тя скръбта ми.

        Ръката да спаси поне честта,

        най-после щом Химена ще изгубя.

                        Да, моят дух се беше заблудил.

Най-първо на баща си аз дължа. И в бой ли

или от скръб загина, чиста ще предам

кръвта си, както съм я някога получил.

Аз вече се виня за своята небрежност.

                Да отмъстя по-скоро;

        и засрамен, че тъй се двоумих,

                да ме не спира мисълта,

        че оскърбен баща ми е сега,

        че оскърбител е бащата на Химена.