Пиер Корней
Сид (22) (Трагедия в пет действия)

Първа поява

 

ХИМЕНА

Дали не е лъжлив слухът, Елвира?

 

ЕЛВИРА

                                                                Вие

не бихте никога повярвали, че всички,

като един човек, възнасят в небеса

на тоя млад герой нечуваното дело.

Пред него маврите били опозорени;

едва настъпили, и търтили на бяг.

Удържат нашите в тричасов бой напълно

победа, двамата крале залавят в плен.

За храбрия им вожд е нямало прегради.

 

ХИМЕНА

И тия чудеса са дело на Родриго?

 

ЕЛВИРА

Награда негова са двамата крале:

той сам ги победил и сам ги взел във плен.

 

ХИМЕНА

Но тая странна вест отгде си ти узнала?

 

ЕЛВИРА

От целия народ — навсъде той възславя

делата му и свой спасител го зове;

зове го ангел свой и свой освободител.

 

ХИМЕНА

А кралят — как ли той на тая храброст гледа!

 

ЕЛВИРА

Родриго не посмя да се яви пред него,

но дон Диего сам представи оковани

пленените крале — и като милост проси

благоволение от тоя мъдър крал

на своята страна спасителя да види.

 

ХИМЕНА

Ранен не е ли той?

 

ЕЛВИРА

                                Не знам подобно нищо.

Но вий сте бледна! Съвземете се!

 

ХИМЕНА

                                                                Гневът ми

отслабнал нека също се съвземе! Нима,

загрижена за него, аз да се забравя?

Възславят, хвалят го, все одобрявам аз!

Безгласна е честта, безсилен е дългът!

Млъкни, любов, дай път на моя гняв: крале

ако е победил, убил е той баща ми.

И тоя траур, знак за моето нещастие,

е първата следа от неговата храброст.

О, нека другаде мълвят за благородство,

за престъпление тук всичко ми говори.

        Воали, крепове, украси, облекло,

предписани от първата победа — вие,

които будите отново мойта мъст,

против страстта ми подкрепете мойта чест;

и моята любов, когато надделее,

напомняйте ми вий за скръбния ми дълг,

нападайте без страх ръката победила.

 

ЕЛВИРА

Смирете свойта скръб, инфантата тук иде.