Пиер Корней
Сид (12) (Трагедия в пет действия)

Пета поява

 

ИНФАНТАТА

Уви! Не е спокоен моят дух — оплаквам

нещастията й, любовника й любя;

покой не зная, пак възпламва любовта ми.

Разлъката между Родриго и Химена

и мъка, и надежда в мене ще събуди;

за тяхната раздяла аз скърбя, но тя

наслада тайна хвърля в моята душа.

 

ЛЕОНОРА

Не, добродетелта, която ви издига,

тъй скоро ли изпада в тая низка страст?

 

ИНФАНТАТА

Не я наричай низка, тя сега с победа

и с блясък властвува над моята душа:

почитай я, тъй скъпа ми е тя. Макар

у мене всичко с нея да се бори — вярвам;

и моето сърце лети с надежда луда

и дири момъка, изгубен за Химена.

 

ЛЕОНОРА

И тъй, угасва славната ви смелост; нищо

гласът на разума не ви ли днес говори?

 

ИНФАНТАТА

Ах! Колко малко слушаш разума, когато

сърцето ти коси такваз отрова сладка!

И болният, щом сам обича болестта си,

не се оставя тъй да го лекуват лесно!

 

ЛЕОНОРА

Надеждата ви мами, сладка е скръбта ви,

но все пак той не е за вас достоен.

 

ИНФАНТАТА

                                                                Зная,

но добродетелта, ако отстъпи, чуй

как любовта ласкай едно сърце подвластно.

                Ако Родриго само победи, ако

сломи прославения воин с храбростта си,

ще мога, без да се срамя, да го обичам.

Ако ли победи, какво не би направил?

Под неговата власт, пред неговия подвиг

ще падат, смея туй да вярвам, цели кралства,

и моята любов ме вече уверява,

че на престола на Гренада той седи,

че покорени, маврите го обожават,

че Арагон посреща нов завоевател,

че се предава Португалия, отвъд

морета че се носи неговата слава,

че лаврите му африканска кръв пои:

да, всичко, що се казва за герой прославен,

от дон Родриго аз очаквам, и след тая

победа горда аз ще бъда с любовта му.

 

ЛЕОНОРА

Но боят може би все още не е почнал,

а вижте докъде възнасяте го вие!

 

ИНФАНТАТА

От графа дон Родриго оскърбен е; двама

излезли заедно: не стига ли това?

 

ЛЕОНОРА

Добре! Така да бъде, ще се бият, но

дали ще стигне тъй далече дон Родриго?

 

ИНФАНТАТА

Безумна аз! Блуждай душата ми. Ти виждаш,

какви горчивини ми готви тази обич.

Ела да утешиш скръбта ми в мойта стая

и в тоя страх сама недей ме ти оставя.