Пиер Корней
Сид (28) (Трагедия в пет действия)

Втора поява

ИНФАНТАТА

О, знатност на рода, която в престъпление

        превръщаш моята любов!

И ти, любов, що в мен със мощ въставаш

против законите на тоя горд тиран!

        Пред тях ли трябва днес

        да се смириш, княгиньо?

Родриго, с тоя дух достоен си за мене,

но кралски син не си, макар да имаш доблест.

Безмилостна съдба, със строгост що дели

        честта от моите желания!

Нима е писано, такава тежка скръб

да струва изборът на рядка добродетел?

                О, небеса, сърцето

                какви въздишки чакат,

ако не смогне то, измъчвано до смърт,

да се смири — или любимия да срещне!

Но, съвест моя, спри! — и разумът се чуди,

                да губя тъй достоен избор!

Макар че моят род на властник ме обрича,

Родриго, аз със чест живяла бих при тебе.

                След своята победа

                ти заслужаваш трон!

И не показва ли туй славно име Сид,

което придоби, че трябва да царуваш?

Достоен е за мен, но той е за Химена;

                напразно го принесох дар!

Смъртта на нейния баща не ги разделя,

със съжаление преследва го дългът.

                Плод никакъв, нито

                от неговия грях,

нито от мойта скръб — съдбата щом приема

дори между врази да крепне любовта.