Пиер Корней
Сид (20) (Трагедия в пет действия)

Пета поява

ДОН ДИЕГО

Напълно никога не знаем ние радост

и нашият успех примесен е с печал:

помътен е от скръб най-чистият кристал

на нашата душа. От тая скръб смутена

простенва тя всред щастието. В радост цял

аз плувам, а треперя от боязън; мъртъв

видях врага, от който бях ранен; ръката,

която отмъсти за мен, не съм видял.

Напразно, изнурен от безполезна грижа,

залутан из града, по цял ден аз се движа:

от старините ми забравената мощ

безплодно се хаби да диря в тая нощ

и всякога, и вред все тоя победител.

На бягството му тук не виждам аз следите —

прегръщам сянката на своя син. И страх,

и подозрения обсаждат обичта ми —

тя с призраци дружи и всичко тук я мами, —

боя се от кръга на тоя мъртъв граф —

пред мене броят им надига се и расне.

Родриго мъртъв е или в тъмница гасне.

О, небеса! Дали се мамя в тоя час,

или наистина сина си виждам аз?

Молбите ми са чути — той е без съмнение!

Разпръснат е страхът и мъките ми спрени!