Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (44) (Книга за всички и никого)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Also sprach Zaratustra, –1885 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Лирика в проза
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2016 г.)

Издание:

Фридрих Ницше. Тъй рече Заратустра

Книга за всички и никого

 

Мара Белчева, превод от немски, 1915

Под редакцията на Пенчо Славейков

 

Логис/Комо, София, 1990

История

  1. — Добавяне

За човешката мъдрост

Не висината: стръмнината е страшното!

Стръмнината, отдето погледът пада надолу, а ръката посяга нагоре.

Тогава сърцето се зашеметява от своята двойна воля.

Ах, приятели, сещате ли двойната воля и на моето сърце? Това, това е моята стръмнина и моята опасност, че погледът ми се хвърля към висината, и че ръката ми би желала да се хване и опре — на глъбината!

О човека се лови моята воля, с вериги се вържа аз о човека, защото ме тегли нагоре към Свръхчовека: че там иска другата ми воля.

И затова живея сляп между хората, като да не ги познавам: да не би ръката ми да изгуби съвсем вяра в твърдото.

Аз не ви познавам, хора: тоя мрак и утеха често ме окръжават.

Стоя на пътната врата за всякой нехранимайко и питам: кой ще ме излъже?

Това е моята първа човешка мъдрост, че се оставам да ме лъжат, за да не бъда все нащрек пред лъжците.

Ах, ако бях все нащрек пред човека: как би могло човек да бъде котва за моя балон! Твърде лесно би ме отвлякъл той нагоре и далеч!

Такова провидение бди над моята съдба, че аз трябва да бъда без предпазливост.

И който не иска да изнемогне между хората, трябва да се научи да пие от всички чаши; и който иска чист да остане между хората, трябва да знае и с мръсна вода да се мие.

И тъй си говорих често за утеха: „Добре! На добър час! Старо сърце! Едно нещастие не ти се удаде: радвай се на това като на твое щастие!“ А таз е моята друга човешка мъдрост: аз щадя суетните повече от гордите.

Не е ли накърнена суетност майката на всички трагедии? А дето гордостта бъде накърнена, там израства нещо по-добро, отколкото е гордостта. За да бъде животът хубав за гледане, трябва неговата игра да бъде добре играна: а за това са нужни добри актьори.

Добри актьори намерих аз всички суетни — те играят и искат да са по сърце на които ги гледат — целият им дух е в тая воля.

Те представляват себе си, измислят себе си; близо до тях обичам аз да гледам живота — това лекува от меланхолия.

Затова щадя аз суетните, защото са те лекари на моята меланхолия и ме привързват о човека като о зрелище.

И сетне: кой би измерил цялата глъбина на скромността у суетния! Аз го обичам и съчувствам му за неговата скромност.

От вас иска да научи той вярата в себе си; той се храни от вашите погледи, той жадно лапа похвалата от вашите ръце.

И вашите лъжи вярва той, стига добре да го лъжете; че в глъбини въздиша сърцето му: „Що съм аз!“

И ако истината добродетел е, която нищо не знае за себе си: то суетният не знае за своята скромност!

Но това е моята трета човешка мъдрост, че не оставям вашата боязливост да ми опротиви изгледа на злите.

Блажен съм да виждам чудесата, измътени от горещото слънце: тигри и палми, и дрънчащи змии.

И между хората има хубави рожби на горещото слънце, и у злите много за учудване.

Ала както вашите най-мъдри не ми се видяха толкова мъдри: тъй също намерих, че и злобата на хората стои по-долу от това, що се разправя за нея.

И често клатех глава, и питах: защо още дрънкате, вий, дрънчащи змии?

Истина, и за злото бъдеще има! И най-горещият юг не е още изнамерен за хората.

Колко неща сега вече наричат най-люта злоба, които са само дванадесет стъпки и три месеца дълги! Но някога ще се явят на свят по-големи змейове.

Че за да не липсва на Свръхчовека змея, свръхзмеят, който да е достоен за него: затова трябва още много горещо слънце да грее върху влажните дебри!

Вашите диви котки трябва да станат по-напред тигри и вашите отровни жаби — крокодили: че добрият ловец трябва да има добър лов!

И наистина, вий, добри и справедливи! У вас има много за смях, а особено страхът ви пред онова, що досега се наричаше „дявол!“

Тъй чужди сте вие с душата си за всичко, що е велико, че Свръхчовека би ви се видял страшен в своята доброта!

И вий, мъдри и учени, вие бихте избягали от слънчевия зной на мъдростта, в който Свръхчовекът с радост къпе своята нагота!

Вие, най-висши човеци, които срещна моя поглед! Това е моето съмнение във вас и моят таен смях: аз отгатвам, вие бихте назовали моя Свръхчовек дявол!

Ах, омръзнаха ми тия най-висши и най-добри: от тяхната „висина“ ме теглеше нагоре, навън, далеч към Свръхчовека!

Ужас ме обзе, когато видях наги тия най-добри: тогава ми израстоха криле да отлетя в далечни бъднини.

В по-далечни бъднини, в по-южни югове, отколкото някога художник е бленувал: там, дето боговете се срамят от всяка дреха!

Но преоблечени искам вас да видя, вий, ближни и събратя, и добре натруфени, и суетни, и достойни, като „добрите и справедливите“.

И преоблечен, искам сам аз между вас да седя — че да не позная вас и себе си: това именно е моята последна човешка мъдрост.

 

 

Тъй рече Заратустра.