Фридрих Ницше
Тъй рече Заратустра (12) (Книга за всички и никого)

За новия кумир

Някъде още има народи и стада, но не по нас, братя мои; тук има държави.

Държава? Що е това? Ето! Отворете уши, защото сега ще ви кажа своето слово за смъртта на народите.

Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то, и тая лъжа изпълзява из устата му: „Аз, държавата, съм народът.“

Лъжа е! Създатели бяха ония, които създадоха народите и поставиха над тях вяра и обич: тъй служиха те на живота.

Разрушители са тия, които поставят примки за мнозина и ги наричат държава: те поставят над тях един меч и стотина въжделения.

Дето има още народ, той не разбира държавата и я мрази като зловещ поглед и прегрешение против нрави и правдини.

Тая поличба ви давам аз: всякой говори свой език на добро и зло: но съседът не го разбира. Свой език си изнамери той в нрави и правдини.

А държавата лъже на всички езици на доброто и злото; и каквото да каже тя, лъже — и каквото и да има, откраднала го е.

Фалшиво е всичко у нея; с крадени зъби тя хапе, зъбестата. Фалшива е дори утробата й.

Езикосмешение на добро и зло: тая поличба ви давам аз като поличба на държавата. Истина, тая поличба показва волята за смърт! Истина, тя дава знак на проповедниците на смъртта!

Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.

Вижте как тя ги примамя, много-и-премногото! Как тя жадно ги лапа и дъвче, и предъвква!

„На земята няма нищо по-велико от мен: разпоредителният пръст божий съм аз“ — тъй въпие чудовището. И не само дългоухи и късооки падат на колене!

Ах, и във вас, велики души, ромони тя своите мрачни лъжи! Ах, тя отгатва богатите сърца, що се радо разточават.

Да, и вас отгатва тя, победители на стария бог! Уморихте се вие в борбата, но ето че дори вашата умора служи пак на новия кумир.

С херои и почтени хора желае да се обкръжи новият кумир! Обича да се грее той на слънчевите лъчи на чистите в съвестта си, това студено чудовище!

Той всичко ще ви даде, ако вие му се покланяте, новият кумир: тъй купува той блясъка на вашата добродетел и погледа на вашите горди очи.

Той иска да му послужите вие като стръв за много-и-премногото! Да, адски фокус биде измислен, вихрен кон на смъртта, звънтящ в накита на божествени почести!

Да, смърт за мнозинството биде измислена с това, смърт, що се величае сама като живот: истина, една услуга по сърце на всички проповедници на смъртта.

Държава го наричам, дето всички са отровопийци, добри и лоши: държава, дето всички сами се изгубват, добри и лоши: държава, дето бавното самоубийство на всички се нарича „живот“.

Вижте тия излишници! Те окраждат делата на изобретателите и съкровищата на мъдреците: образование наричат те своята кражба — и всичко за тях се превръща в недъг или бедствие!

Вижте тия излишници! Недъгави са те винаги, те избълват злъчката си и наричат това вестник. Те гълтат един другиго, и не могат поне да се смелят. Вижте тия излишници! Богатства печелят те, и стават по-бедни с това. Власт желаят, и най-първо лоста на властта, много пари — тия оскъдници! Гледайте как се катерят, тия чевръсти маймуни! Те се катерят една през друга и се дърпат и блъскат надолу в тинята и пропастта.

Към трона се домогват всички те: това е тяхното безумие: това е тяхното безумие — като че ли щастието е на трона! Често пъти седи тиня на трона — а често и тронът на тиня.

Безумни са те всички и катерещи се маймуни, и преусърдни. Вони техният кумир, туй студено чудовище: вонят всички заедно, тия кумирослужители. Братя мои, искате ли да се задушите в изпарението на техните уста и на техните въжделения! По-добре строшете прозорците и изскочете на чист въздух!

Бягайте от вонята! Бягайте от кумирослужението на излишниците!

Бягайте от вонята! Махнете се от парата на тия човешки жертвоприношения.

За великите души е свободна и сега дори земята. Празни има още много места за самотни и по двоица самотните, които облъхва дъхът на тихи морета!

За великите души е все още достъпен свободен живот! Наистина, който владее малко, ще бъде по-малко владян: благословена да бъде малката бедност!

Там, дето престава държавата, едва там почва човекът, който не е излишен: там почва песента на необходимия, единствената и незаменима мелодия.

Там, дето престава държавата — там обърнете погледи, братя мои!

Не виждате ли дъгата и мостовете на Свръхчовека?

Тъй рече Заратустра.