Роалд Дал
Вещиците (8)

Формула 86 със забавено действие

— Децата са отврратителни! — изкрещя Върховната вещица. — Ще ги изтрребим до крак! Ще ги изличим от лицето на земята! Ще ги изхвъррлим на боклука!

— Да, да — започна да скандира публиката. — Да ги изтребим! Да ги изличим от лицето на земята! Да ги изхвърлим на боклука!

— Децата са мръссни и зловонни! — прокънтя гласът на Върховната вещица.

— Така е! Така е! — отвърнаха в един глас английските вещици. — Те са мръсни и зловонни!

— Децата са мъррляви и миризливи! — изкрещя Върховната вещица.

— Мърляви и миризливи! — завика публиката все по-разпалено.

— Децата вонят на кучешко ако! — изсъска Върховната вещица.

— Ааако! — отвърна публиката. — Ааако! Ааако!

— Децата са по-вонящи от кучешко ако! — изкрещя зловещо Върховната вещица. — В сравнение с тях кучешките изпрражнения мирришат на теменужки и рози!

— Теменужки и рози! — скандираха вещиците. Те пляскаха с ръце и приветстваха почти всяка дума, изречена от подиума. Говорителката явно напълно ги бе омагьосала.

— Дори от разговорите за деца ми се повдига! — извика Върховната вещица. — Поврръща ми се дори само като си помиссля за тях! Дайте ми леген!

Върховната вещица замълча и огледа възторжените лица на множеството, събрало се пред нея. Те чакаха, искаха още.

— Така! — изкряска Върховната вещица. — Имам план! Имам въррховен план как да се отъррвем от всички деца в цяла Анклия.

Вещиците ахнаха. Зяпнаха. Започнаха да се споглеждат с жестоки нетърпеливи усмивки.

— Да — прогърмя гласът на Върховната вещица. — Ще ги хванем, ще ги смажем, ще накарраме всички малки хулиганчета в Анклия да изчезнат само с едно замахване!

— Урааа! — извикаха вещиците и запляскаха с ръце. — Великолепна сте, Ваше Върховенство! Фантастична сте!

— Млъкнете и слушайте! — сопна се Върховната вещица. — Чуйте ме много внимателно и гледайте да не се провалите!

Жените в публиката се наведоха напред, нетърпеливи да чуят как да направят необходимата магия.

— Всички вие — заяви гръмко Върховната вещица — незабавно ще се върнете по родните си гррадове и ще напуснете рработа. Напуснете! Подайте си оставките! Пенссионирайте се!

— Ще го направим! — извикаха вещиците. — Ще напуснем работа!

— А след като напусснете работа — продължи Върховната вещица, — ще купите… — Тя замълча.

— Какво да купим? — попитаха вкупом вещиците. — Кажете ни, о, Премъдра, какво трябва да купим?

— Магазини за бонбони! — извика Върховната вещица.

— Магазини за бонбони! — извика публиката. — Ще купим магазини за бонбони! Какъв безпощаден ум имате!

— Всяка от вас ще си купи магазин за бонбони. Ще купите най-хубавите и уважавани ссладкарници в Анклия.

— Да! Така ще направим! — Ужасните им гласове звучаха като хор от многобройни зъболекарски машинки, пуснати едновременно.

— Не искам схлупени евтини павилиони за весстници, цигарри и бонбони! — извика Върховната вещица. — Исскам да вземете само най-добрите магазини, пълни от горе до долу с безбррой сладки бонбони и вкусни шоколади!

— Най-добрите! — извикаха в отговор вещиците. — Ще купим най-добрите магазини за бонбони!

— Няма да ви е трудно, защото ще прредложите четири пъти по-висока цена, отколкото стрруват магазините, а никой няма да откаже подобна оферрта! Парите не представляват проблем за вещиците, както добре знаете. Донессох със себе си шест сандъка, натъпкани догоре с нови-новенички анклийски банкноти. И всички те — добави тя с демонична усмивка, — всички те са домашно прроизводство.

Вещиците в публиката се ухилиха доволно на шегата.

В същия миг една глупава вещица, която толкова се развълнува при мисълта, че ще има собствен магазин за бонбони, скочи и извика:

— Децата ще се стичат в магазина ми и аз ще им давам отровни бонбони и шоколади и ще ги изтребя като невестулки!

Изведнъж в залата настъпи пълна тишина. Видях как дребното телце на Върховната вещица застина, а после се напрегна гневно.

— Кой се обади? — кресна зловещо тя. — Ти, безмозъчна гъсска такава! Не се ли сещаш, че ако тръгнеш да трровиш деца, ще те хванат за нула врреме? През живота си не съм чувала по-голяма глупост от усстата на вещица!

Цялата публика се сниши и разтрепери. Убеден съм, че и те като мен си помислиха, че страховитите нажежени искри до бяло ще се разхвърчат отново.

Интересно обаче, това не се случи.

— Щом ви идват само подобни умопомррачително глупави идеи — прогърмя гласът на Върховната вещица, — нищо чудно, че Анклия още гъмжи от прроклети деца!

Отново настъпи тишина. Върховната вещица изгледа кръвнишки вещиците в публиката и им изкрещя:

— Нима не знаете, че вещиците работят само с магия?

— Знаем, Ваше Върховенство! — отвърнаха всички в един глас. — Знаем, разбира се!

Върховната вещица потри костеливите си ръце, облечени в ръкавици, една в друга и кресна:

— Значи вссяка от вас ще се сдобие с великолепен магазин за бонбони! След това вссяка от вас ще закачи на витррината обявление, в което да пише, че на опрределена дата ще направите търржествено откриване с безплатни бонбони и шоколади за вссяко дете!

— Това ще накара малките алчни зверчета да се стекат в магазина — извика публиката. — Ще се бият, за да влязат през вратите!

— След това — продължи Върховната вещица — ще се приготвите за търржественото откриване, като напълните вссеки бонбон в магазина с моята най-нова неверроятна магическа форрмула! Тя се казва Формула 86 със забавено действие за създаване на мишки!

— Отвара за създаване на мишки със забавено действие! — започнаха да скандират вещиците. — Тя отново успя! Нейно Върховенство е забъркала поредната великолепна отвара за унищожаване на деца! Как да я приготвим, о, Премъдра?

— Имайте търрпение — отвърна Върховната вещица. — Първо ще ви обясня как работи моята Формула 86 със забавено действие за създаване на мишки. Слушайте внимателно!

— Слушаме! — извикаха вещиците от публиката, които вече скачаха нагоре-надолу по столовете си от вълнение.

— Отваррата със забавено действие е зелена течност — обясни Върховната вещица. — Една капка във вссеки бонбон ще е напълно достатъчна. Ето какво ще стане:

Детето изяжда шоколадов бонбон с отваррата за създаване на мишки…

Детето се прибирра вкъщи и се чувсства добре…

Ляга си и се чувсства добре…

Детето се събужда на сутрринта и още си е добре…

Детето отива на училище и все още се чувсства добре…

— Нали се сещате, че формулата е със забавено дейсствие и още не дейсства.

— Разбираме, о, Премъдра! — извика публиката. — Но кога започва да действа?

— Дейсствието й започва точно в девет часа, когато детето пристига на училище! — извика Върховната вещица тържествуващо. — Детето пристига на училище. Отварата за създаване на мишки започва да дейсства незабавно. Детето започва да се ссмалява. Всичко става точно за двайсет и шесст секунди. След двайсет и шесст секунди детето вече не е дете, а мишка!

— Мишка! — извикаха вещиците. — Каква безпощадна идея!

— Классните стаи ще загъмжат от мишки! — изкрещя Върховната вещица. — Във вссички училища в Анклия ще настане хаос и паника! Учителите ще заподсскачат от ужас! Учителките ще се покатеррят по бюрата, ще стиснат полите си и ще кррещят „Помощ, помощ, помощ!“.

— Да! Да! — завика публиката.

— И какво ще се случи след това във вссяко училище?

— Кажете ни — изкрещя публиката. — Кажете ни, о, Премъдра!

Върховната вещица източи жилавия си врат и се ухили, като разкри два реда остри синкави зъби. Тя повиши тон още повече и извика:

— Ще извадят капаните за мишки!

— Капаните за мишки — викнаха вещиците.

— И сиррене! — кресна Върховната вещица. — Учителите ще се спуснат да извадят капаните за мишки, ще поставят сирене за прримамка и ще ги разпрръснат из цялото училище! Мишките ще се втуррнат към сиренцето! Капаните ще щракнат! Из цялото училище ще защракат капани и главите на мишките ще се търркулнат по пода като топчета! Щракане на капани ще огласся всяко училище из цяла Анклия!

В този миг противната стара Върховна вещица подхвана някакъв вещерски танц, при който подскачаше по подиума, тропаше с крака и пляскаше с ръце.

Публиката й заприглася, затропа с крака и запляска с ръце. Вдигаха такъв шум, и си помислих, че господин Стрингър ще ги чуе и ще дойде да тропа по вратата. Но това не се случи.

И тогава над целия шум се извиси гласът на Върховната вещица, която подхвана страховита злорада песен:

Долу децата!

Да ги изличим от лицето на земята!

Костите им да сварим, кожата да прогорим!

Ще ги смажем, ще ги избием,

ще ги хванем, ще ги затрием!

Ще се гърчат,

ще се мятат и ще лазят по земята!

Магически бонбони ще им поднесем!

А те ще викнат: „Да ги изядем!“.

Ще ги засипем с лакомства милиони!

И ще ги проводим с пълен джоб бонбони.

А на сутринта глупците малки

към училище ще тръгнат с книжки и писалки.

Едно от тях пребледнява юнашки

и крещи: „Хей, вижте, аз имам опашка!“.

Момченцето до него се провиква:

„Помощ! Козина ми никне!“.

Друг отнякъде надига глас:

„Как ще влезем с мустаци в клас?“.

Високо момченце писък надава:

„Смалявам се, какво ми става?“.

И изведнъж на всички деца

им порастват малки черни крачка.

Хукват те напосоки с подскоци,

защото децата са вече МИШОЦИ!

Мишки заливат всички училища,

а учителите крещят:

„Какви са тези страшилища?“.

По бюрата скачат ужасените учители

и пищят „Вън, гнусни вредители!“.

Провикват се: „Капаните давайте!

И сиренето не забравяйте!“.

Залагат капаните и всеки от тях

се отваря зловещо трак-трак.

Мишките влизат, решетките тропват,

вратичките с мощни пружини се хлопват.

Какъв приятен за ушите ни шум!

Вещиците обичат металния звън!

По коридора мъртви мишки осейват земята

на големи купове чак до вратата.

Учители претърсват двора огромен,

но от децата няма и помен!

Започват да се вайкат: „Какво става сега?

Къде изчезнаха всички деца?

Девет и трийсет е, къде са се запилели?

Не може всички заедно да са закъснели!“.

Учителите се чудят какво ли да правят.

Някои книги зачитат със старание.

А един-двама си намират занимание

мишките да пометат с метла и лопата в ръка.

И ВСИЧКИ ВЕЩИЦИ ВКУПОМ ВИКВАТ „УРА“.