Роалд Дал
Вещиците (11)

Най-старите

Върховната вещица застана по средата на подиума и обходи бавно с опасните си очи цялата публика от вещици, които седяха смирено пред погледа й.

— Всички над седемдессетгодишни да вдигнат ръце! — кресна тя изведнъж.

Седем или осем ръце се вдигнаха във въздуха.

— Сетих се, че вие, най-старрите, няма да можете да се катерите по дъррветата, за да търсите яйца от грухтил.

— Няма да можем, Ваше Върховенство! За съжаление няма да можем! — отекна отговорът на най-старите вещици.

— Нито пък ще усспеете да хванете ракотрошач, тъй като те живеят по стръмни скали — продължи Върховната вещица. — Не виждам и как ще тичате след бъррзата кучекотка или ще се гмурркате във водата, за да пронижете бърборивче, нито пък как ще газите из мрачните трессавища с пушка в ръка, за да застреляте пискун. Твърде старри и немощни сте за подобни неща.

— Така е — отвърнаха в един глас най-старите вещици.

— Вие, най-старите, ми служите вяррно от дълги години — продължи Върховната вещица — и няма да ви отнемам удоволсствието да затриете по няколко хиляди деца само защото сте старри и немощни. Затова собственорръчно приготвих по малко от отварата със забавено дейсствие, която ще раздам на най-старрите, преди да си тръгнете от хотела.

— О, благодарим ви, благодарим ви! — извикаха старите вещици. — Твърде добра сте към нас, Ваше Върховенство! Толкова мила и съобразителна сте!

— Това е мосстра от отварата, която ще ви дам — извика Върховната вещица. Тя бръкна в джоба на роклята си и извади мъничка бутилка. Вдигна я високо и извика: — В тази мъничка бутилка има петстотин дози от отварата! Досстатъчно, за да превъррне петстотин деца в мишки! — Бутилката беше направена от тъмносиньо стъкло и беше много мъничка, горе-долу с размера на шишенцата с капки за нос, които си купуваме от аптеката. — Всяка от най-старрите вещици ще получи по две от тези бутилки.

— Благодарим ви, благодарим ви, о, Най-щедра и Премъдра! — казаха в един глас най-старите вещици. — Няма да пропилеем нито капка! Обещаваме, че всяка от нас ще смачка и изтреби по хиляда деца!

— Срещата приключи! — обяви Върховната вещица. — Ето и прогррамата за осстатъка от престоя ви в хотела. Сега всички трябва да излезем на Слънчевата терасса и да пием чай с онзи смешник, управителя. След това в шест часа вещиците, които са твърде старри, за да се катерят по дъррветата за яйца от грухтили, ще дойдат в стаята ми, за да получат по две бутилки от Отварата за създаване на мишки. Отсседнала съм в стая четиристотин петдесет и четири. Запомнете номера. След това в осем часа вссички ще се съберрем в трапезарията за вечерря. Ние сме милите дами от КДБЖД и са приготвили две дълги масси специално за нас. Но не забрравяйте да си сложите памучните тапи за нос. Трапезаррията ще е пълна с миризливи деца и без тапите вонята ще е непоноссима. Освен това не забравяйте да се дърржите нормално през цялото врреме. Яссно ли е всичко? Има ли въпросси?

— Аз имам въпрос, Ваше Върховенство — обади се глас от публиката. — Какво ще се случи, ако възрастен изяде някой от бонбоните, които раздаваме?

— Жалко за възрастния — отвърна Върховната вещица и кресна: — Срещата приключи! Разотивайте се.

Вещиците станаха и започнаха да си събират нещата. Наблюдавах ги през пролуката и се молех да си тръгнат по-бързо, за да мога най-накрая да се спася от тях.

— Почакайте! — извика една от вещиците на последния ред. — Спрете всички! — Пискливият й глас отекна из балната зала като тромпет.

Изведнъж всички вещици спряха и се обърнаха към онази, която се бе обадила. Тя беше сред най-високите вещици и я виждах как стои с отметната глава назад, вирнат нос във въздуха и с дълги и дълбоки вдишвания души въздуха с облите си ноздри, подобни на раковина.

— Чакайте! — извика отново тя.

— Какво има? — попитаха другите.

— Кучешки изпражнения! — извика вещицата. — Замириса ми на кучешки изпражнения.

— Не може да бъде! — отвърнаха останалите.

— Да, да! — извика първата вещица. — Ето, пак ми замириса! Миризмата не е силна, но се усеща. Със сигурност идва някъде оттук!

— Какво става там? — провикна се със свиреп поглед от подиума Върховната вещица.

— На Милдред й замирисало на кучешко ако, Ваше Върховенство! — отговори й някой.

— Що за глупоссти са това? — кресна Върховната вещица. — Мозъкът й се е размекнал! В тази зала няма деца!

— Почакайте! — извика вещицата на име Милдред. — Почакайте! Никой да не мърда! Отново го надушвам! — Огромните й обли ноздри се мърдаха нагоре-надолу като рибешки опашки. — Усилва се! Надушвам миризмата по-ясно! Вие не я ли усещате?

Всички вещици в залата навириха носове и ноздрите им започнаха да душат.

— Права е! — обади се друг глас. — Абсолютно права е! Вони ужасно на кучешко ако!

След секунди цялата тълпа от вещици ревеше страховито:

— Кучешко ако! Стаята вони на кучешкооо акооо! Как така не го надушихме по-рано? Мирише на клоака! Някое малко прасе сигурно се крие наблизо!

— Намеррете го! — изкрещя Върховната вещица. — Просследете го! Издиррете го! Следвайте миризмата, докато не го открриете.

Косата ми се изправи като косъмчетата на четка от лак за нокти и целият се облях в студена пот.

— Издиррете малкия смррадлив боклук! — изкрещя Върховната вещица. — Не му позволявайте да избяга! Ако е някъде тук, е чул най-големите ни тайни! Тррябва да го унищожим веднага!