Лари Нивън, Джери Пурнел
Прашинка в Божието око (4)

Пролог

„През последното хилядолетие Олдърсъновият двигател традиционно се смята за велико благо. Без пътуването със свръхсветлинна скорост, възможно благодарение на откритията на Олдърсън, човечеството щеше да остане в плен на малката Слънчева система, когато Великите отечествени войни унищожиха Кодоминиума на Земята. А ние вече сме заселили над двеста планети.

Благо, да. Без Олдърсъновия двигател днес можеше да ни няма. Но дали е велико? Да помислим. Същият ефект на доминото, в резултат на който бяха колонизирани планетите, същите междузвездни контакти, които позволиха образуването на Първата империя, водят до междузвездни войни. Световете, опустошени след двувековните Войни за наследството, бяха и заселени, и унищожени от кораби с Олдърсънов двигател.

Олдърсъновият двигател ни дава възможност изобщо да не мислим за разстоянията между звездите. Тъй като сме в състояние за нула време да се придвижваме между звездните системи, нашите кораби и корабни двигатели трябва да пътуват само между планетите. Днес казваме, че Втората човешка империя владее двеста свята и всички разстояния помежду им, над петнайсет милиона кубични парсека…

Вижте как стоят нещата в действителност. Представете си безброй мехурчета, издигащи се в огромно черно море. Ние владеем някои от тях. Но не знаем нищо за водата…“

Откъс от реч, произнесена от д-р Антъни Хорват в института „Блейн“ през 3029 г.