Лари Нивън, Джери Пурнел
Прашинка в Божието око (14)

10. Убиецът на планети

Вицекрал Мерил имаше два кабинета. Единият беше просторен, пищно мебелиран, пълен с подаръци от десетки светове. На стената зад бюро от самуалитски палисандър, инкрустирано със слонова кост и злато, висеше холос на императора. Подът бе застлан с пъстри килими от жива трева от Плоскост, която пречистваше въздуха. В ниши, издълбани в новошотландската скала, бяха скрити триизмерни камери за удобство на репортерите, отразяващи официални събития.

Ала Род не успя да разгледа кабинета, защото го въведоха в много по-малка стая, рязко отличаваща се с почти монашеската си обстановка. Вицекралят седеше зад голямо бюро от дурапластмаса. Косата му беше разрошена, яката на униформената му куртка — разкопчана. Ботушите му стояха до стената.

— А, влизай, адмирале. Виждам, че водиш младия Блейн. Как си, момче? Не ме помниш, нали? Виждал съм те, когато беше двегодишен. Или на три? Проклет да съм, ако се сещам. Как е маркизът?

— Много добре, ваше височество. Убеден съм, че би ви пратил…

— Разбира се, разбира се. Добър човек е баща ти. Барът е ей там. — Мерил взе сноп документи и бързо ги запрелиства. — Тъкмо както си мислех. — Той драсна подписа си на последната страница. Кошчето за изходяща поща избръмча и документите изчезнаха.

— Навярно би трябвало да представя капитан Блейн на… — започна адмирал Кранстън.

— Разбира се, разбира се. Колко съм разсеян. Доктор Хорват, министър Армстронг, сър Трафин — капитан Блейн от „Макартър“. Момчето на маркиза на Круцис, нали знаете.

— „Макартър“ — презрително произнесе доктор Хорват. — Разбирам. Простете, ваше височество, но не ми е ясно защо сте го повикали.

— Не ви е ясно значи, а? — попита Мерил. — Помислете логично, докторе. Знаете защо сме се събрали тук, нали?

— Не виждам причината, поради която този… милитаристичен фанатик трябва да вземе участие в подготовката на толкова важна експедиция.

— Оплаквате се от мой офицер ли, господине? — изръмжа адмирал Кранстън. — В такъв случай мога ли да ви попитам…

— Достатъчно — намеси се Мерил, хвърли още един наръч документи в кошчето и замислено проследи с поглед изчезването му. — Доктор Хорват, да приемем, че сте направили възраженията си и да продължаваме нататък. — Нямаше начин да се определи към кого е насочена ироничната усмивка на вицекраля.

— Моите възражения са очевидни. Възможно е този младеж да е въвлякъл човешката раса във война с първите разумни същества, които срещаме. Адмиралтейството не е счело за необходимо да го уволни, но аз категорично възразявам срещу по-нататъшната му връзка с извънземните. Не осъзнавате ли чудовищното му престъпление, ваше височество?

— Не, господине, не ви разбирам — обади се военният министър Армстронг.

— Но онзи кораб е изминал трийсет и пет светлинни години. През нормалното пространство. Над век и половина полет! Постижение, с което не би могла да се похвали дори Първата империя. И за какво? За да стрелят по него в самия край на пътуването му, да го натъпчат в трюма на боен кораб и да го откарат на… — Министърът на науката се задъха и трябваше да замълчи.

— Стреля ли по сондата, Блейн? — попита Мерил.

— Не, ваше височество. Тя стреля по нас. Имах заповед да я пресрещна и проуча. След като извънземната капсула атакува моя кораб, аз я откъснах от светлинното платно, което използваше като оръжие.

— И в резултат не сте имали друг избор, освен да я вземете на борда или да я оставите да изгори — прибави сър Трафин. — Добра работа сте свършили.

— Но излишна, ако не беше откъснал светлинното платно — настоя Хорват. — Когато извънземният е стрелял по вас, защо не проявихте здравия разум да минете зад платното и да го последвате? Да го използвате като щит! Не е имало нужда да го унищожавате.

— Сондата е стреляла по имперски боен кораб — избухна Кранстън. — И вие си мислите, че мой офицер ще…

Мерил вдигна ръка.

— Любопитен съм, капитане. Защо не постъпи както предложи доктор Хорват?

— Ами… — Блейн за миг се вцепени. В главата му цареше хаос. — Ваше височество, горивото ни свършваше и бяхме прекалено близо до Кал. Ако бях последвал сондата, корабът ми щеше да стане неуправляем и нямаше да съм в състояние да я проуча, ако допуснем, че двигателят на „Макартър“ не изгореше платното. Нуждаехме се от ускорение, за да излезем от гравитационния кладенец на слънцето… а имах заповед да пресрещна сондата. — Той замълча за момент и докосна точката между веждите си.

Мерил кимна.

— Още един въпрос, Блейн. Как реагира, когато ти наредиха да проучиш извънземен кораб?

— Развълнувах се от възможността да се срещна с разумни същества, ваше височество.

— Господа, този младеж не ми прилича на безумен ксенофоб. Но когато корабът му е бил нападнат, той го е защитил. Доктор Хорват, ако капитанът наистина беше стрелял по самата сонда — това определено е бил най-сигурният начин да спаси „Макартър“, — лично щях да се погрижа да бъде уволнен като негоден да служи на негово величество. Вместо това той находчиво е откъснал сондата от оръжието й и я е взел на борда си с огромен риск за собствения си кораб. Тази комбинация ми харесва, господа. — Вицекралят се обърна към Армстронг. — Дики, ще им съобщиш ли решението ни за експедицията?

— Да, ваше височество. — Военният министър се прокашля. — Два кораба. Имперският миноносец „Ленин“ и крайцерът „Макартър“. „Макартър“ ще бъде преоборудван в съответствие с изискванията на доктор Хорват и на борда му ще пътува цивилният персонал на експедицията: учени, търговци, дипломати и мисионерите, които пожела да прати негово преосвещенство. Всички контакти с извънземната цивилизация ще се осъществяват от „Макартър“.

Мерил кимна.

— „Ленин“ при никакви обстоятелства няма да качва извънземни на борда, нито ще се излага на опасност да бъде пленен. Трябва да съм сигурен, че ще получа някаква информация от тази експедиция.

— Прекалено крайна мярка, струва ми се — отбеляза Хорват.

— Не, господине — разгорещено възрази сър Трафин. — Ричард не желае да даде на извънземните възможност да вземат от нас Лангстъновото поле и Олдърсъновия двигател и аз напълно съм съгласен с него.

— Но ако те… ами ако пленят „Макартър“? — попита министърът на науката.

Адмирал Кранстън изпусна от лулата си облак син дим.

— В такъв случай „Ленин“ ще взриви „Макартър“ от космоса.

Блейн кимна. Вече се бе досетил.

— За такова решение е нужен сигурен човек — отбеляза сър Трафин. — Кой ще е капитан на „Ленин“?

— Адмирал Лаврентий Кутузов. Вчера пратихме куриерски кораб.

— Касапина! — Хорват остави чашата си на масата и яростно се обърна към вицекраля. — Възразявам, ваше височество! В цялата Империя не би могло да има по-неподходящ човек. Навярно ви е известно, че именно Кутузов… стерилизира Ищван. От всички параноични създания в… Ваше височество, моля ви да промените решението си. Такъв човек може да… Не разбирате ли? Това са разумни извънземни! Вероятно ни предстои най-великият миг в цялата история, а вие искате да пратите експедиция, командвана от побъркан, който действа под влияние на инстинкта си! Това е безумие!

— По-безумно е да пратим експедиция, командвана от такива като вас — отвърна Армстронг. — Не искам да ви обидя, докторе, но вие смятате извънземните за приятели. Не виждате опасностите. Възможно е ние с моите приятели малко да ги преувеличаваме, но предпочитам да сгрешим, вместо да постъпим както предлагате вие.

— Съветът… — неуверено възрази Хорват.

— Това не касае Съвета — заяви Мерил. — Става дума за защитата на Империята, сигурността на сектора и така нататък, нали разбирате. Интересно ми е какво ще каже имперският парламент на Спарта. Като представител на негово величество в този сектор, аз вече реших.

— Разбирам. — Министърът на науката унило се отпусна на стола си, после лицето му грейна. — Но нали казахте, че „Макартър“ ще бъде преоборудван в съответствие с научните изисквания? За да имаме истинска научна експедиция.

Мерил кимна.

— Да. Надявам се, че няма да се наложи Кутузов да действа. Зависи от вашите хора. Това е просто предпазна мярка.

Блейн се прокашля.

— Говори, момче — каза Армстронг.

— Чудех се за моите пътници, ваше височество.

— Разбира се, разбира се — отвърна вицекралят. — Племенницата на сенатор Фаулър и онзи търговец. Смяташ ли, че ще пожелаят да дойдат?

— Сигурен съм, че Сали… госпожица Фаулър ще поиска — отвърна Род. — Тя се отказа от две възможности да замине за Спарта и всеки ден ходи в Адмиралтейството.

— Антроположка — измърмори Мерил. — Щом иска, нека върви. Няма да е излишно да покажем на Лигата на човечеството, че не пращаме наказателна експедиция, а не се сещам за по-подходящ начин. Добра политика. Ами оня Бери?

— Не зная, ваше височество.

— Провери — каза вицекралят. — Адмирале, нямаш подходящ кораб за столицата, нали?

— Не и такъв, на който да поверя този човек — рече Кранстън. — Прочетохте доклада на Плеханов.

— Разбирам. Е, доктор Хорват искаше да вземе търговци. Струва ми се, че негово превъзходителство с радост ще се възползва от възможността да участва… само му кажи, че можем да поканим някой от конкурентите му. Би трябвало да подейства, нали? Никога не съм виждал търговец, който да не е готов на всичко, за да прецака конкуренцията.

— Кога заминаваме, ваше височество? — попита Род.

Мерил сви рамене.

— Зависи от хората на Хорват. Предполагам, че ще има много работа. „Ленин“ би трябвало да пристигне след месец. По пътя ще мине да вземе Кутузов. Не виждам защо да не заминете веднага щом решите, че „Макартър“ е готов.