Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let’s Face It, Men Are %\&?% (What Women Can do About It), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Джоузеф Рок, Бари Дънкан. Да си го кажем направо: мъжете са задници. А могат ли жените да ги променят

Американска. Първо издание

ИК „Сиела Софт енд Пъблишинг“, София

Редактор: Виолета Игова

Технически редактор: Божидар Методиев

Предпечатна подготовка: Светла Димитрова

Художник: Любомир Бориславов Пенов

ISBN: 954-649-228-0

История

  1. — Добавяне

Пета глава
Несъзрелите задници

Работя на две места, за да мога да плащам сметките, докато той в разстояние на три години губи вече четвърта работа. После открих, че харчи парите си за друга жена. Когато му го казах, той първо отричаше, после си призна, но ме обвини мен за това!

Оказа се, че не съм била забавна и весела и че мисля само за работа. Трепя се, за да издържам семейството, а той чука с парите ми някаква тъпа мацка. Е, как да бъда забавна и весела?

Шели, двадесет и девет годишна,

специалист по човешките ресурси

Контролът и измамата са главните оръжия на първите два типа мъже, описани в тази книга. Незрелостта е главната отличителна черта на мъжете, за които ще говорим в тази глава. Тяхното вътрешно развитие като личности изостава спрямо възрастта им, както по отношение на трудовите им навици, така и в други области. Ако се върнете към трета глава, ще видите, че интимните взаимоотношения между деспотите и техните партньорки наподобяват отношенията между строг баща и послушна дъщеря. Описаният в тази глава несъзрял личностно Питър Пан се държи по детски, което принуждава партньорката му да влезе в ролята на негова майка, което тя невинаги желае. Този тип мъже не могат да се справят със зрелите интимни взаимоотношения между равностойни възрастни хора и затова или се измъкват умело от поемане на отговорности и изпълняване на задължения, или изобщо не влизат в постоянна интимна връзка.

Маминото синче

Когато Джун се запознала с Дони, той бил на двадесет и седем години. Работел на някакъв строеж и живеел с родителите си. Това че на неговата възраст все още живее при тях малко я смутило, но Дони й обяснил, че било само за малко, докато разчистел някои просрочени задължения по кредитната си карта. И наистина, след няколко месеца се изнесъл самостоятелно на квартира. Междувременно вече се срещали доста често. Няколко вечери седмично ходел при нея на вечеря, която тя приготвяла изцяло, а през останалото време се хранел при родителите си. Майка му все още го перяла, а когато отивала да му занесе изгладеното пране, оправяла и почиствала квартирата му.

Джун смятала, че това е малко необичайно, но го приписвала на факта, че на майка му сигурно все още й е трудно да се раздели с единствения си син. Джун намирала, че Дони е много сладък, мил и необременителен в общуването. Бил много сговорчив и при спорове обикновено отстъпвал, като приемал нейната гледна точка. Тя самата обичала да готви и държала всичко в жилището й да бъде в пълен ред, затова и когато се оженили, охотно и напълно естествено поела тези задължения. Нещата били разпределени по традиционния начин: тя се оправяла с домакинството, а той — с градината и дребните ремонти по къщата. И двамата работели (Джун била медицинска сестра в детски дом), но се били разбрали, че когато се появят децата, тя ще си остане вкъщи.

Година и половина след сватбата се родило първото им дете, а след две години и второто. Когато голямото навършило две годинки, Джун отново тръгнала на работа, на половин работен ден, защото контактите с хората й липсвали. Дони решил да започне самостоятелен бизнес по техническата поддръжка на строежи и Джун охотно подкрепила идеята.

Постепенно обаче Джун започнала да се преуморява. Оставала все повече и повече часове на работа, за да могат да свързват двата края, докато бизнесът на Дони потръгне. Освен това поела и счетоводната работа по фирмата му. Продължавала да изпълнява и първоначалните си задължения по домакинството и децата. Отначало обвинявала самата себе си за преумората, като смятала, че просто не може да се организира както трябва, за да извършва всичко онова, с което много други жени се справяли, според нея, безпроблемно. После постепенно започнала да осъзнава, че Дони се държи като трето дете в семейството. Разхвърлял дрехите си където му попадне и никога не й помагал в прането, готвенето или чистенето. Децата им го обожавали, защото бащинските му задължения се изчерпвали с това да играе с тях. Възпитаването им било изцяло нейна грижа, като той дори често го провалял, защото ги освобождавал от наложените от нея наказания или ги подкокоросвал да бъдат палави и непослушни. Самостоятелният му бизнес така и не потръгнал и затова тя минала на пълен работен ден, а често работела и извънредно. Когато работел, той го правел съзнателно и здравата, но просто не можел да продава успешно труда си и да организира дейността си. Бил напълно неспособен да съхранява получените ордери и разписки, да следи колко часа е работил и да сключва нови договори, така че да увеличава доходите си. В семейството изпълнявал това-онова, но само ако тя го помолела настоятелно или му връчвала списък със задачи. Тя се оправяла със семейните финанси и му отпускала определена сума за дребни разходи.

Удивително е, колко широко разпространени са подобни случаи. Някои подробности са различни при различните връзки, но истината е, че Мамините синчета се срещат изключително често. Те са зависими, неорганизирани и неспособни да поемат равностойна част от отговорностите и задълженията в интимната си връзка.

Характерни черти на Маминото синче

1. Маминото синче е било разглезено от родителите си. В дома на родителите му от него никога не се е очаквало да върши кой знае какво. Майка му е изпълнявала повечето от домакинските задължения, понякога с помощта на сестрите му. Често е единствено дете или единствен син в семейството. Взаимоотношенията между родителите му вероятно са били много традиционни и баща му не се е занимавал с „женска“ работа. Маминото синче знае, че от него не се очаква особено много и че други хора ще се погрижат за удовлетворяване на нуждите му.

2. Маминото синче не знае как да се справя с прости, основни неща. В резултат на това, че от него не се е очаквало да върши кой знае какво, Маминото синче не умее да се справя даже с най-прости неща (готвене, пране, гладене, чистене на къщата). Дори да има най-доброто желание да прави някое от тези неща, този тип мъж просто не притежава необходимите умения. Партньорката му често решава, че ако иска нещата да бъдат свършени както трябва, то е по-добре сама да ги направи.

3. Маминото синче изпълнява нареждания. Съпругите на такива мъже обикновено им връчват списъци със задачи или им изготвят „дневно разписание“. Оставен сам на себе си, такъв мъж се мотае безцелно или се захваща с няколко неща едновременно, без да довърши нито едно от тях. Не че не желае да работи, но просто е неспособен да се организира и самозадвижи. Но ако му се стори, че партньорката му го товари с прекалено много изисквания или че го командва, Маминото синче може да стане опърничаво и предизвикателно. Такъв мъж не толкова отстоява себе си, колкото просто проявява инат от рода на „Не можеш да ме накараш да…“, отказвайки активно или пасивно да поеме своята част от бремето на съжителството. И ако ви се стори, че подобна реакция е детинска — е, наистина е така.

4. Маминото синче е безотговорно. Тъй като не са приучени още в детството си да бъдат отговорни сами за себе си, за този тип мъже е напълно естествено да са безотговорни. Маминото синче очаква някой друг да свърши всичко вместо него и не му се струва странно или неестествено околните да правят повече неща от него. Такъв мъж не се измъква от задълженията си от мързел или нарочно. Той просто не се сеща да свърши каквото и да било, ако не му наредят, не го помолят (като обикновено дори го подкупят с нещо желано). Той е наистина тотално безотговорен. Често работи здравата, ако има съвсем ясни указания какво се очаква от него и точно изработен (от някой друг) план за действие. Проблемът при него е, че не може сам да се досети какво трябва да свърши.

5. Маминото синче трудно се справя с родителските си задължения и отговорности. Тъй като в много отношения той самият е все още дете, такъв мъж се справя трудно с отговорностите си на родител. Той е невероятно изобретателен и всеотдаен, когато става дума да си играе с децата, но просто не се и сеща за останалите си задължения на баща. Смяната на пелени, поставянето на ограничения, приучването на децата към самостоятелност и безбройните други родителски задачи са му напълно чужди. В действителност, когато съпругата му посвещава повече време на децата, той се чувства дори изоставен и се обижда и сърди.

6. Маминото синче остава дълго в родния си дом, при мама. Не винаги става така, но често за Маминото синче е нормално да се чувства удобно там, където знае, че ще се погрижат за него по начина, по който е свикнал в детството си. Ако нещата се променят, този вид мъж обикновено си намира приятелка, която влиза в ролята на негова майка (готви му, пере го, прибира му разхвърляните дрехи и сутрин го буди за работа).

7. Маминото синче е нарцистично и самовлюбено. Част от разглезването включва изграждане на навик да се мислиш за по-важен и по-значим от другите. Маминото синче научава от малко, че е специално същество и че собствените му нужди имат предимство пред тези на другите хора. То се научава да се възприема като център на света и това няма нищо общо с начина, по който го възприемат околните. Затова и когато няма настроение да свърши нещо, за Маминото синче е напълно нормално и редно изобщо да не го върши.

Как се чувства жена, обвързана с Мамино синче

Приятно е да се чувстваш необходим, а този тип мъже умеят да разпалват подобни чувства. Партньорката на такъв мъж се чувства значима и отговорна. И ако той се е отнасял добре, нежно и мило с майка си, сигурно ще се държи така и към жената, с която живее. А това също е приятно. И все пак, постепенно на нея ще започне да й тежи неравностойното разпределение на отговорностите и задълженията по съжителството. Появата на децата утежнява още повече положението. На жената започва да й се струва, че партньорът й просто е още едно дете, за което трябва да се грижи. Тя се усеща пренатоварена и преуморена. Възможно е да започне да се самообвинява, че не съумява да се справя със задълженията и отговорностите си, което пък ще потисне самочувствието й. Възможно е да започне да й тежи липсата на подкрепа и загриженост от страна на партньора й. Колкото и мило да е Маминото синче към жената, такъв мъж просто си няма и понятие как да удовлетвори нейните нужди и да бъде равностоен партньор.

Какъв тип жени попадат под влиянието на Маминото синче

Този тип мъже привличат грижовните и свръхотговорните жени. В детството си много от тях е трябвало да участват дейно в отглеждането на по-малките си братя и сестри или пък са били приучени да работят здравата и да бъдат много отговорни спрямо другите. Затова и за тях обикновено е напълно в реда на нещата да поставят на първо място нуждите на останалите хора. Някои определят подобен вид жени като „супержени“ или „супермамички“. Други ги наричат „свръхвластни“ или „раздаващи награди и наказания“. Професиите на много от тези жени са свързани с оказване на помощ — медицински сестри, детегледачки, учителки, терапевтки, различни дейности в областта на социалните услуги.

strahotna_jena.png
Вечният пубер

На Тами никога не й се било случвало да се изяви като душа на компанията. Била доста привлекателна, но твърде стеснителна и самовглъбена. С Чад се запознала в един моден бар за самотни души, където наминала след работа с няколко самотни като нея приятелки. Той й казал, че се бил хванал на бас с приятелите си, че тя не осъзнава факта, че е „най-хубавото момиче в бара“. Въпреки че подобно изказване е доста банално и претенциозно, Тами се почувствала все пак поласкана от това, че той й обърнал внимание и я заговорил. Скоро тя и приятелките й вече пиели и се смеели с Чад и неговите приятели. Преди да си тръгне, Чад я попитал дали не иска да се поразходят някога с малката му яхта.

Когато се срещнали на яхтата на Чад, оказало се, че с тях ще има и други хора, което било добре дошло за Тами. Тя обичала да бъде в компании, защото това отнемало притеснението й, че ще трябва да се показва разговорлива и остроумна. Освен това й олекнало, че няма да бъде сама на някаква яхта с човек, когото почти не познава.

Прекарала чудесно, а после двамата с Чад започнали да се виждат доста често. Той винаги организирал нещо забавно — купони, различни игри с топка, концерти — като излизали в компанията на неговите приятели и техните гаджета. Всичко това било нещо съвсем ново за Тами. Преди да се запознае с Чад, ако изобщо излизала, то отивала с някоя приятелка да хапнат някъде на спокойствие, но обикновено си седяла вкъщи и четяла. Ако ли пък излизала с момчета, те я водели на вечеря и на кино — и били само двамата. Затова и всяка среща с Чад била за Тами вълнуващо приключение.

Постепенно обаче тя започнала да осъзнава, че по този начин те никога няма да могат да се опознаят взаимно. Излизали заедно три-четири пъти седмично, преспивали заедно, но много рядко им се случвало да водят сериозен разговор. Тя не знаела почти нищо нито за миналото, нито за бъдещите му планове и намерения. Освен това започнала да чувства липсата на спокойните вечери вкъщи.

Споделила тези свои мисли с Чад и той бил искрено изненадан — на него и през ум не му минавало, че могат да прекарват времето си и по друг начин. Но казал, че с удоволствие ще прекарва повече време насаме с Тами и ще се радва да се опознаят по-добре. После обаче все изниквало нещо „забавно“ и оставането им насаме все се отлагало.

Тами започнала да се кара с Чад, че прекарва толкова много време с приятелите си. Споровете им протичали все по една и съща схема:

Тами: Не ти ли се иска да прекарваме поне известно време само двамата?

Чад: Знаеш, че искам, но приятелите ми също са от значение за мен. Какво имаш против тях? Те винаги са се отнасяли много добре с теб.

Тами: Знам, но просто нямам какво да си кажа с техните приятелки, пък и двамата с теб никога не оставаме насаме, освен когато ме изпращаш до апартамента ми.

Връзката им обаче се задълбочавала и Тами започнала да мисли за бъдещ съвместен живот с Чад. Когато заговорила с него за това, той й казал, че тя е единственото момиче, с което иска да бъде, но че все още не бил готов за брак, пък и не бил сигурен, че изобщо иска деца. Това било точно противоположното на желанията на самата Тами, затова тя започнала да се чувства като в задънена улица и напълно неспособна да вземе каквото и да било решение. Доставяло й удоволствие да бъде с Чад, а и животът с него бил много по-вълнуващ, отколкото предишният й живот. Но усещала, че връзката им не само няма бъдеще, но и че на взаимоотношенията им липсват някои основни и значими неща.

 

 

Чад е прекрасен пример за Вечния пубер. Животът му се върти около приятелите, забавленията и вълнуващите преживявания. За него отговорностите на възрастен човек не са приоритет, приятелката му е по-скоро придружителка в забавленията и компаньонка в леглото, защото той не се стреми към интимност във взаимоотношенията.

Характерни черти на Вечния пубер

1. Вечният пубер се мъкне непрекъснато с група приятели. Животът му се върти около приятелите и всичките му действия — ако не и думите — ясно показват, че за него те са на първо място. Той живее сякаш в някакво мъжко братство — спортни дейности, купони, пиянски вечери. А ако някои от приятелите му са женени, то жените им обикновено са много невзискателни и толерантни, защото бракът не се отразявал на верността на съответния мъж към тайфата.

2. За Вечния пубер жената е аксесоар. На него му харесва да има приятелка, особено привлекателна и секси. В действителност, външният вид изглежда е основният критерий, по който той и приятелите му си избират партньорките. Впрочем, те никога не наричат жената „жена“. За тях тя е „момиче“, „гадже“, „мацка“ (като използват дори по-лоши определения, когато приятелките им не са наоколо). Вечният пубер не се стреми и не желае осмислени, присъщи на възрастен човек взаимоотношения и интимна връзка. Това, което иска, е безкраен празник от купони и срещи с гаджета. Способността да изгражда емоционално-интимна връзка с жена е някъде към края на собствения му списък от лични качества и умения.

3. Вечният пубер е безразличен за нуждите и чувствата на партньорката си. Не би могло да се каже, че Вечният пубер се отнася лошо с приятелките си. Той може да бъде много великодушен, мил и нежен. Но е напълно неспособен да поддържа подходящи за възрастта му интимни взаимоотношения със зряла жена. Когато Вечният пубер е с приятелите си, те се държат тъй, сякаш са в съблекалнята на физкултурния салон в гимназията. Говорят за спорт, разменят си шеговити обиди, погаждат си номера и рядко споменават жените, освен като сексуални обекти или мацки за купон. („Гаджето иска да си стоим вкъщи и да си говорим. Просто не разбирам, та нали по цял ден съм с нея. Какво повече иска от мен?“)

Ако жената се опита да поговори с Вечния пубер за това, което липсва на взаимоотношенията им, той е тотално объркан и наранен. Объркан, защото той самият получава онова, което иска, и смята, че и тя е доволна. Наранен, защото се отнася добре с нея, а вижда, че тя го критикува. Той има възможност да сравнява интимните взаимоотношения между тях двамата единствено с тези на приятелите си с техните партньорки, а приятелите му вършат това, което прави и той.

4. Вечният пубер няма необходимата мотивация, за да се изявява успешно в работата си. За него работата не е поле за изява, а нещо, с което е принуден да се занимава, за да изкарва пари за забавленията си. Мнозина от този тип мъже работят в сферата на продажбите, където са наистина много добри. Те обичат да общуват с други мъже, да си пийват с тях и да говорят за спорт, а това им помага за осъществяването на успешни продажби. И все пак, Вечният пубер може без да се замисли да зареже работата по-рано, за да отиде на мач, или изобщо да не отиде на работа, ако предишната вечер се е забавлявал до среднощ. Има фирми и служби, които окуражават многото и разностранни социални контакти, и ако успее да се закрепи на такава работа, Вечният пубер може да изкарва добри пари. Но той умело и безотговорно ги профуква за ваканции, спорт, коли, яхти и по барове — не ги влага в домакинство, пенсионни програми или сватбени приготовления.

5. Вечният пубер пие прекалено много. Когато е с приятелите си, Вечният пубер прекарва дълги часове по барове и заведения, по рок концерти и мачове, по купони. Обикновено алкохолът е неделима част от всички тези дейности, а на умереността не се гледа с добро око. Глоби за шофиране в нетрезво състояние, кръчмарски сбивания, неточни преценки за сделки и други последици от якото запиване са част от играта. Всичко това се отразява неблагоприятно върху интимните му взаимоотношения. Пречка за връзката е и пълната му неспособност да проведе смислен и трезв разговор, когато най-сетне остане насаме с приятелката си, след като цяла нощ се е мотал някъде с приятелите си.

6. Вечният пубер живее за настоящия миг. Той знае как да прекарва приятно времето си и не се тревожи много за утрешния ден. Загрижеността за бъдещето може да подтикне мнозина да работят по-усилено за доброто му устройване. Но не и Вечният пубер, когото тя би подтикнала само към още по-невъздържани забавления в настоящето. В неговите ръце живеенето за настоящия миг се превръща в безцелен хедонизъм. Този тип мъж не отива наникъде и не постига нищо, но затова пък чудесно се забавлява.

Понякога Вечният пубер успява да надрасне тези свои наклонности, но много жени са били дълбоко разочаровани и отчаяни, очаквайки това да се случи. При подходящи условия, Вечният пубер би могъл да постигне финансов успех и добро социално положение (когато то бъде подплатено с добри пари, играта си остава същата, чувствително се увеличават само пръсканите по нея пари). Но помнете все пак, че финансовият и социалният успех не са сред приоритетните цели на Вечния пубер, нито пък осмислената и перспективна интимна връзка. На първо място неизменно е желанието му да се забавлява.

Как се чувства жена, обвързана с Вечен пубер

Примерът с Тами показва съвсем ясно как се чувства жена, обвързана с такъв тип мъж. Той носи купона със себе си и на нея не й остава нищо друго, освен да се включи. Отначало това е вълнуващо и забавно. Излизат много насам-натам, той харчи по нея, въвежда я в нов кръг приятели. И ако преди да срещне Вечния пубер, животът й е бил малко нещо скучен, след това той се завърта на бързи обороти.

И все пак, след първоначалната шеметна възбуда от новите преживявания, жената започва да се чувства някак празна. Не е наясно какво точно представлява партньорът й и с какво точно се занимава, а и той също не я познава. Нито пък иска да я опознае. За него нещата са прекрасни такива, каквито са, а ако тя иска нещо повече, той може да я накара да се почувства прекалено взискателна и неблагодарна. Партньорката му усеща, че едва ли има някакво значение за него, за разлика от приятелите му, започва да й липсва истинският емоционален контакт на интимната връзка. В края на краищата повечето жени се измъкват от въртележката, на която доста дълго са се въртели, но много други привикват към този начин на живот и им е трудно да се откажат от него. Цената, която заплащат за това, е все по-засилващото се чувство за неудовлетвореност и безцелност на собственото им съществуване.

Какъв тип жени попадат под влиянието на Вечния пубер

Тихите, стеснителни и самотни жени са прекрасна цел за Вечния пубер, особено пък ако са и привлекателни. Обикновено те не са в особен възторг от собствения си затворен живот и затова охотно се включват в орбитата на неговия. Но те трябва да бъдат и толерантни, тъй като той прекарва повечето време с приятелите си и не е особено чувствителен към нуждите и желанията на партньорката си. Както повечето жени, обвързани със задници, интимните приятелки на Вечния пубер също се надяват, че той междувременно ще се промени. И както повечето жени, обвързани с типа мъже, за които говорим в тази книга, обикновено се оказва, че и те също грешат и биват дълбоко разочаровани.

Колебливият

Един общ приятел запознал Ейприл и Дан. Допаднали си много още при първата среща и Дан пожелал да я види отново. Действал доста напористо. Обаждал й се всеки ден, виждали се толкова често, колкото тя допускала, и настоявал за по-сериозно обвързване. Тя имала известни резерви относно скоростта, с която се развивали отношенията им. Но наистина доста харесвала Дан, пък и очевидният му интерес към нея бил твърде вълнуващ.

Само след месец двамата вече били сериозно обвързана двойка, излизали няколко пъти седмично, спели заедно и не се виждали с други партньори. Но след още един месец Дан започнал да се отдръпва. Казал, че нещата се развиват прекалено бързо и че имал нужда от известно отдалечаване, за да ги осмисли. И тъй като Ейприл вече била чувала подобни изказвания и преди, тя скъсала с него.

Отначало той приел това почти с облекчение. Но не след дълго започнал отново напористо да я преследва. Липсвала му. Осъзнал, че не иска да излиза с други жени и го поболявала мисълта, че тя се вижда с други мъже. Ейприл приела това доста скептично. Но той бил много настойчив, пък и тя го харесвала. Отстъпила.

Този път се задържали заедно по-дълго — около шест месеца. После той започнал отново да се отдръпва. Имал известни задръжки. Нещата не му изглеждали точни. Не бил убеден, че е готов за улегнал живот. Тя била направо съкрушена. Просто не й се вярвало, че всичко се повтаря. Отново скъсали.

Никога няма да се сетите какво последвало. Изненада! Той отново започнал да я преследва!

Този път Ейприл била много по-въздържана. Той упорствал, умолявал я и най-сетне й предложил брак. Колкото и безумна да й се виждала вече идеята, дълбоко в себе си Ейприл също го искала. Най-сетне приела предложението му и била истински шокирана, когато той на секундата определил съвсем скорошна дата за сватбата им.

Подготвили всичко, наели зала, сватбената рокля била вече купена. Погледнато в ретроспекция, това, което последвало, изглеждало неизбежно, но навремето Ейприл изобщо не забелязала приближаването му. Естествено той се отказал от сватбата.

 

 

За Дан било невъзможно да се раздели окончателно с Ейприл. Но също толкова невъзможно му било и да се обвърже сериозно с нея. Ейприл допуснала нещата да продължат твърде дълго. Непрекъснато го приемала отново, въпреки напълно основателните си резерви. А в основата на цялата тази бъркотия била именно неспособността на Дан да осъзнае какво точно иска и да се посвети на сериозна интимна връзка.

Много е писано за мъжете, които бягат от обвързване. Мнозина автори разработват различни теории относно причините за това мъжко поведение и за приноса на обществото в проявата му. И макар че в нашата книга също засягаме тези въпроси, фокусът е по-скоро върху това какво представляват описаните в нея мъже, отколкото върху причините, които са ги направили такива, каквито са. Разбира се, тези мъже са нещастни и не се чувстват удобно в кожата си. Но тази книга не е написана за тях. Тя е посветена на жените, които те подмамват, а после превръщат в свои емоционални жертви.

Характерни черти на Колебливия

1. Колебливият е безнадеждно раздвоен. Той иска, но в същото време и не иска сериозна интимна връзка. Обича приятелката си, но и не я обича. Той се намира непрекъснато в състоянието, което психолозите определят като „конфликт на пристъпване — отстъпване“. Колкото повече приближава Колебливият към нещо, което мисли, че иска, толкова повече недостатъци забелязва в него. Затова се отдалечава. Но колкото повече се отдалечава, толкова по-привлекателно става то за него. Затова отново се приближава.

Най-голямата грешка, която може да допусне жената, когато забележи този процес в партньора си, е да започне да се опитва да разбере какво е направила, за да го накара да се отдръпне (или да го привлече отново). Защото това е негов проблем и негов характерен подход към нещата. Той не може да го осъзнае и разбере, затова е по-добре вие да го направите.

2. Колебливият е нерешителен. Освен че е хронично раздвоен, Колебливият е напълно неспособен да вземе каквото и да било решение. Тази негова черта наподобява, но същевременно и се отличава, от раздвоението. Нерешителността му се дължи на дълбоко вкоренения в него страх да не допусне грешка, да не вземе неправилно решение. За такъв мъж е наистина много трудно да бъде щастлив по-дълго време. Затова и към всяко решение в живота си той се отнася тъй, сякаш от него зависят цялото му щастие и личностно удовлетворение. Той е способен да прави от мухата слон. Възможно е да го видите да стои буквално парализиран в супермаркета, защото не може да реши каква марка бира да си купи.

3. Колебливият е перфекционист. Този тип мъж има много вълнуващи представи за самия себе си и за хората, с които е. И въпреки че те са плод на случайността и напълно безсмислени, той не може да се откаже от тях. Прекалено е умозрителен и му е трудно да приеме когото или каквото и да било такова, каквото е.

Комбинацията от раздвоеност, нерешителност и перфекционизъм характеризира Колебливия като вероятно най-невротичния от всички типове мъже, описани в тази книга. Той е изтъкан от вътрешни конфликти, не знае какво да направи, за да бъде щастлив, като отново и отново повтаря едни и същи грешки в интимните си взаимоотношения.

4. Колебливият търси щастието извън себе си. И тъй като не умее да направи сам себе си щастлив, той очаква другите да го направят вместо него. Колебливият е вечен търсач — на най-подходящия човек, на най-подходящата работа, който никога не открива това, което търси. Ако е самотен, изпитва необходимост да бъде с партньорка, защото никога не е доволен от самия себе си. Когато обаче има приятелка и не е щастлив (а той неизбежно е нещастен), той прехвърля върху нея вината и отговорността за това свое състояние.

5. Колебливият не знае какво да очаква от сериозната интимна връзка. Той много добре осъзнава и жадува страстта от първите стадии на интимната връзка. Това го прави за кратко щастлив и го преизпълва с очаквания, че и занапред винаги ще е така. С напредването на взаимоотношенията обаче първоначалната сляпа страст се уталожва и Колебливият възприема това като знак, че нещо не е наред, вместо да оцени предоставената му възможност за задълбочаване на интимността и привързаността във взаимоотношенията между него и партньорката му. Той просто не е способен да осъзнае собствената си роля и какво е необходимо да направи за прогреса на връзката. Вместо това се чувства недоволен и неудовлетворен от партньорката си, като вижда единствено това, което, според него, тя би трябвало да направи за подобряване на взаимоотношенията им. По такъв начин си намира оправдание, за да я напусне. Но после започва да страда от самотата. И тъй като това усещане е непоносимо за него, той се опитва да си върне партньорката обратно.

6.__ Ако изобщо се обвърже, Колебливият не може да реши дали да остане верен на думата си.__ Макар да не е за вярване, но понякога и Колебливият се жени. Веднъж направил го обаче, той веднага се преизпълва със съмнения дали не е допуснал грешка. В тези случаи именно неговата нерешителност го задържа в съжителството. Тъй като е неспособен да вземе решението да напусне брака, той остава. Чувства се ужасно и прави всичко възможно, за да сте наясно по въпроса и също да се чувствате ужасно. Накратко, дълбоко се заблуждавате, ако си въобразявате, че след като се е оженил, той вече не е същият Колеблив мъж, какъвто е бил преди.

7. Колебливият никога не се усеща готов да поеме напълно отговорностите на възрастния човек. Също както и останалите несъзрели мъже, Колебливият просто не е готов да порасне и се бои да поеме отговорността да бъде възрастен. Той крие този свой страх от самия себе си като съсредоточава цялото си внимание върху всичките „за“ и „против“ сериозното обвързване с жена. Старае се да отклони сам себе си от осъзнаването на факта, че докато е буквално обсебен от нерешителността си да реши с каква жена всъщност иска да бъде, той сам отлага началото на истинския си живот. И в един момент се пробужда стреснато, за да осъзнае, че вече е на средна възраст, без жена, без деца, без каквато и да било посока на живота. Колебливият се опитва да разреши тази своя криза на средната възраст като започва още по-усилено да се опитва да открие „най-подходящата“ за него жена.

Как се чувства жена, обвързана с Колебливия

След кратък меден месец на близост и страст, жените, обвързали се с мъже от типа на Колебливия, откриват, че партньорът им направо ги довежда по влудяващо отчаяние. Иска им се да му залепят един шамар и да му викнат: „Вземи и порасни най-сетне!“. Като разумен и отговорен възрастен човек, жената би искалата изгради бъдещия си живот и да продължи напред. Отначало смята, че именно такова е и неговото желание. Той изглежда осъзнат зрял човек и говори напълно смислено за бъдещето. Впоследствие обаче тя открива, че под псевдозрялата външна поза тупти уплашеното сърчице на един невротичен Питър Пан. Той просто не иска да порасне и вие за нищо на света не можете да го накарате да го поиска и да го направи.

Колебанията му създават редица конфликти в периодите когато двамата се разделят (или поне се отдръпват малко), а после отново се сдобряват и събират. След известно време чувствата на жената сякаш се притъпяват. С постепенното западане на взаимоотношенията тя се чувства все по-откъсната от самата себе си и от собствените си усещания и започва да се възприема като автомат, преминаващ от едно състояние в друго. Обладана е от чувство за провал и от горчивина, но е някак като изтръпнала.

Какъв тип жени попадат под влиянието на Колебливия

Колебливият е най-опасен за жена, която търси дълготрайно обвързване и не й е безразлично дали ще го постигне, или не. Но по ирония на съдбата, именно това е последното, което би могла да получи от този тип мъже. Отначало такъв мъж е настоятелен и напорист, а упоритият му интерес към нея успява да я убеди, че той вижда в нейно лице именно подходящата за себе си жена. Тя има известни резерви спрямо устремния развой на нещата, но всъщност дълбоко в себе си именно това иска: близки интимни взаимоотношения, по възможност веднага. Дълбоката й нужда от обвързване и преданост просто заглушава здравият разум и опасенията й. Ако освен това жената е непретенциозна и толерантна, готова да приеме партньора си такъв, какъвто е, това усложнява още повече нещата за нея. Когато започне да се проявява присъщата му раздвоеност, тя вероятно няма да я разгадае правилно и охотно ще го приеме обратно. Някоя по-взискателна жена би го изритала още първия път, когато се отдръпне.

Как мислят несъзрелите задници

Всеки подвид несъзрял мъж си има свой специфичен начин на мислене. Общото между трите подвида е това, че те всъщност не мислят твърде много какво правят (с изключение на Колебливия), още по-малко пък за бъдещето.

Съзнателните мисли на Маминото синче са следните:

• Аз си върша моите задължения (защото той просто и понятие си няма за всички останали неща, които е принудена да върши партньорката му).

• На нея й харесва да върши разни неща вместо мен.

• Ако иска нещо, ще ме помоли да го направя.

Съзнателните мисли на Вечния пубер са:

• Животът е кратък, затова нека го изживеем днес.

• Защо пък човек да не прави онова, което му е приятно?

• Щом аз се забавлявам, значи и тя се забавлява. (Ако пък на мен не ми е забавно — на нея какъв й е проблемът?)

• Гаджетата идват и си отиват. Приятелите са до живот.

Съзнателните мисли на Колебливия са:

• Наистина искам постоянна и сериозна интимна връзка. Но просто не мога да открия подходящата за мен жена.

• Съобразявам се прекалено много с чувствата на жената и не се грижа достатъчно за самия себе си.

• Ако се обвържа с не най-подходящата за мен жена, никога няма да съм щастлив.

Както сами виждате, съзнателните мисли на този тип мъже и реалното им поведение нямат нищо общо. Те позволяват на личните им егоистични нужди да изкривят така собствената им представа за действията им, че да могат да се възприемат като добри момчета, а не да осъзнаят какви егоцентрични и незрели хора са в действителност.

Но докато при трите подвида на този тип мъже съзнателните им мисли и убеждения се различават, подсъзнателно те мислят по един и същ начин:

• Не съм готов да порасна. И представа си нямам какво се очаква от мен като възрастен.

• Явно нещо ми липсва. Необходимо ми е да има някой друг край мен, който да ме направи щастлив и да се грижи за мен.

• Просто не знам какво представлява животът, освен това да се чувствам добре (или зле) сега. Неспособен съм да надзърна в бъдещето. Това ме плаши.

• Веднъж щом приема да порасна и да стана възрастен, ще трябва да се примиря с остаряването и със смъртта. Но аз не мога нито да свикна, нито пък да се справя с тези понятия.

И въпреки че този тип мъже не мислят много за това, всъщност те всички са дълбоко уплашени от живота пред тях. Опитват се да заглушат собствените си опасения, че са непригодни да се справят със следващия етап от развитието си, като остават в детството или в пубертета, или напразно търсят съвършената партньорка, която да предприеме решителната крачка заедно с тях. За тях оставането в незрялата възраст е първичен защитен механизъм. Той ги предпазва от собствените им страхове от бъдещето.