Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (15) (А могат ли жените да ги променят)

Дванайсета глава
Създайте ваши собствени правила

Ако искаш добро обслужване — обслужи се сам.

Испанска поговорка

„Скъпата Аби“^[1], Джон Грей, мнозина специализирани в тази област терапевти и различните други гурута^[2], раздаващи персонални съвети, непрекъснато и настоятелно предписват да се спазват напътствията, на които се спряхме в предишната глава. Обобщено накратко: Бъдете честни и открити. Играйте по правилата на „доброто“ общуване. Опитайте се заедно да преодолеете проблемите и да си подобрите взаимоотношенията.

Но ако партньорът ви не само действа неразумно, но и категорично отказва да слуша какво му говорите или дори не иска да признае, че има някакъв проблем, играенето по правилата доникъде няма да ви доведе. Или ще ви отведе направо на дъното. Замислете се над следната японска народна приказка:

Веднъж една селянка копаела на оризището си, а то било разположено на височината над селцето, чиито къщици били досами морския бряг. Изведнъж видяла, че в морето се е надигнала страховита вълна, била още далеч на хоризонта, но устремно наближавала и не след дълго щяла да връхлети селцето. Какво да прави? Съселяните й нямало да я чуят от толкова далече, ако викнела да ги предупреди. Нямало да има време да изтича долу да им каже да бягат. Как да ги спаси? И тогава жената подпалила оризището. Селяните видели огъня и хукнали презглава нагоре по хълма да спасяват скъпоценната храна. И така се избавили от неминуемата смърт, която носела вълната.

Като поставила под въпрос собствените си установени правила на поведение, отхвърлила общоприетите схващания за това какво е най-удачно да се направи в случая и като освободила ума си от традиционния начин на мислене, жената успяла да спаси съселяните си. Много често е напълно достатъчно да поставите под въпрос установените правила и да отхвърлите общоприетата мъдрост, за да се спасите от някой проблемен мъж. Вижте например следните няколко по-скоро странни стратегии:

• Ако партньорът ви е г-н Всезнайко и непрекъснато е недоволен и критикува храната, която му готвите, не хуквайте да се записвате в курсове за майстор готвачи. Напротив, нарочно изгорете филийките, поднесете му спагетите недоварени и с неподходящи подправки, после спокойно се съгласете с критичните му забележки, извинете му се и го попитайте дали изобщо трябва да готвите, като се имат предвид никаквите ви способности и умения в тази област.

• Ако той е Хамелеон или Колеблив и страда от хронично хленчене и вайкане, хич не си губете времето да се правите на слънчев лъч, та да го накарате да види в по-розова светлина света и връзката ви. Напротив, подтикнете го да се оплаква дори още повече, пък прибавете и от себе си малко скръб и мрак.

• Ако той е Шеф, при това болезнено ревнив, не се ядосвайте, не се оправдавайте, не ставайте потайни. Напротив, всеки ден му давайте карикатурно пълен отчет за всичките си действия, минута по минута и коленопреклонно му предложете да се помъчите да си спомните какво сте правили през няколкото губещи се секунди, като подчертаете, че сте готови да отговаряте на всякакви въпроси.

Въз основа на плодотворните идеи на Джон Уийкланд и неговите сътрудници от прочутия Институт за изследвания на мозъка, както и тези на Стийв де Шейзър и неговите колеги, в следващите няколко глави ще ви разясним как тези привидно нелогични и смехотворни тактики могат да ви помогнат да живеете по-спокойно и да се чувствате по-удобно с някой неразумен мъж и дори да създадете известни възможности за промяна.

Нарушаване на правилата

Опитът ни казва, че ако срещнем някое огромно, бързодвижещо се, сивокожо животно с дебели, тежко стъпващи крака, широки клепнали уши, дълъг хобот и бивни, което освен това издава звуци като от тръба, то за нас самите ще е по-добре да се дръпнем встрани и да му направим път. Защото вероятно става дума за слон. В този случай, опитът има голяма пророческа стойност.

Ами ако нашият опит ни казва, че когато срещнем такъв тип мъж, с такъв и такъв проблем, трябва да използваме еди-коя си стратегия? Резултатите, несъмнено, би следвало да са също толкова сигурни, колкото и в случая със слона. За жалост, много често става така, че въпреки най-добрите си намерения, опитът ни подвежда да се вкопчваме здраво и упорито да се придържаме към метод, благодарение на който заживяваме в интимна връзка с каменен зид. Излиза, че опитът е меч с две остриета. В някои отношения ни дава устойчивост и сигурност, но в други ни отнема гъвкавостта.

Когато ви се налага да се справяте с труден мъж, най-сигурният начин да се забатачите неспасяемо е като си въобразявате, че опитвате различни подходи за решаване на проблема, докато всъщност правите само леки вариации на една и съща тема. Обикновено това е темата на търпението, на разбирането или на честното и открито общуване.

Разгледайте пъзела на фигура 12.1. Свържете деветте точки на фигурата, като направите само четири прави линии и то без да вдигате молива от листа, нито да минавате два пъти по една и съща линия. Ако не сте го правили и друг път, бъдете така добри да отделите няколко минути и да се опитате да го решите.

Фигура 12.1

А сега погледнете фигура 12.2, на която е показано решението на пъзела. Много малко хора се решават да продължат линиите извън очертаното от точките пространство, въпреки че в условието не се казва, че това е забранено. Всъщност, повечето хора наставят мислено квадрат върху деветте точки, което прави решението на пъзела невъзможно. Като действате според погрешното предположение, че линиите не бива да излизат извън точките, вие сами си гарантирате две неща: безпомощност и провал. Именно с тези две чувства се сблъскват и жените, които са в брачна или интимна връзка с проблемни мъже. Ако тръгвате от погрешното предположение, че щом споделите открито с партньора си какво ви притеснява или щом той си даде сметка за проявяваното от вас търпение и/или разбиране, това ще го подтикне веднага да промени неприемливото си поведение, то в такъв случай вие сами се обричате на още по-голям стрес и терзания.

Фигура 12.2

Вероятно след като сте направили един-единствен опит, вие сте сметнали, че решението на пъзела е невъзможно. Но въпреки това сте продължили да въртите насам-натам вашия мисловен квадрат и да се опитвате да го наложите върху деветте точки, отново и отново — точно по същия начин постъпвате и когато се опитвате да решите проблемите с някой безразсъден партньор. Но тъй като всичките ви решения се ограничават в рамките на вашия мисловен квадрат, те неизменно са обречени на неуспех. Ако се освободим от ограниченията, наложени ни от въображаемия квадрат, погледът ни веднага ще обхване по-свободно и по-широко деветте точки на пъзела и решението ще дойде от само себе си. Новите решения се раждат, когато свалим наочниците на установените правила.

За да може действително да разрешите проблемите си с трудния мъж, е необходимо да разкъсате и да се освободите от мрежата на установените правила, наложени ви от културната традиция на обществото, в което живеем, но и от същия този ваш партньор. А за да постигнете това пък, ви е необходима нова, неочаквана гледна точка и по-широка перспектива. Именно неговата личност, с всичките си отрицателни характеристики, изисква от вас да настроите мисловния си процес на по-различна вълна, което налага дори да предприемете някои извънредни мерки, почти като партизански тактики.

Ето как изглежда схематично старият модел:

Проблем (той е негодник) — Правила (от ваша страна има честност и откритост, търпение, разбиране, самообвиняване) — Частични, ограничени решения — Влошаване на проблема (той става по-голям негодник, а вие се чувствате още по-зле отпреди).

А ето и новият модел:

Проблем (той е негодник) — Гъвкавост на подхода — Нови, ефективни решения — Проблемът е решен (той може да се промени, може и да не се промени, но пък вие във всички случаи се чувствате превъзходно).

В следващите няколко глави ще ви опишем по-подробно тези нови и нетрадиционни решения, а сега ще ви запознаем накратко със същността на понятието „системно мислене“. Това ще ви помогне да си изясните как така е възможно да постигнете големи промени, дори без активно сътрудничество от страна на проблемния мъж. Освен това ще обясним защо подходът за честно и открито общуване с такъв мъж невинаги е най-добрият.

Системният начин на мислене: то зависи само от вас

Както знаем от историята, през 1334 година херцогинята на Тирол обсадила с войската си замъка на съседна провинция. Тя знаела, че крепостта, построена на върха на гол скалист хълм и обградена от високи гладки зъбери, е непристъпна за пряка атака и че евентуално може да бъде превзета чак след дълга обсада. Постепенно положението на обсадените станало критично — било им останало само едно говедо и торба ечемик. Положението на херцогинята също не било розово — войниците ставали все по-непокорни и неуправляеми, обсадата сякаш щяла да продължава вечно, а я чакали и други военни дела. И тогава комендантът на замъка заклал последното говедо, напълнил кожата му с всичкия останал ечемик и заповядал да я хвърлят долу в пропастта, в подножието на хълма, точно пред вражеския лагер. Обезкуражена от това презрително послание, херцогинята вдигнала обсадата.

Този пример показва много ясно какъв тип стратегии са най-подходящи, когато ви се налага да се справяте с отровни мъже. На пръв поглед подобни методи изглеждат доста налудничаво, но ако се позамислите, ще откриете, че са напълно смислени, пък и са много ефективни. В следващите глави ще видим как здравият разум и логичното поведение често се провалят, докато привидно нелогични, безразсъдни и дръзки постъпки, като тази на защитниците на замъка, се увенчават с успех. Веднъж щом смените правилата, всичко може да се промени. Добре дошли в чудния свят на системното мислене.

Системното мислене представлява радикално скъсване с повечето обичайни и общоприети начини за описване на хората, проблемите и промените. Този вид мислене дава освежаваща възможност да се наблюдава от необичаен ъгъл човешкото поведение — фокусът вече не е съсредоточен върху това, което става вътре в душата и в ума на отделното човешко същество, а е изместен към процесите, протичащи между хората, към междуличностното общуване и изучаването на връзките в различните двойки. Системното мислене набляга върху това, което хората правят и си казват едни на други, как си взаимодействат и как това взаимодействие от своя страна се отразява и повлиява на индивидуалното физическо и психическо състояние на всеки от тях.

Когато две човешки същества се обвържат в интимна връзка, се създава нещо ново, което е много различно, по-голямо и по-сложно от всеки от двамата поотделно — създава се система. Най-значимият отличителен белег и спояващ елемент на тази система е общуването. Връзките се установяват, поддържат и променят посредством общуването. Ако връзката е по-продължителна, с течение на времето в нея се изграждат определени навици и модели на общуване. И както сами много добре знаете, понякога именно тези навици започват да създават затруднения и тогава е наложително да бъдат изградени нови модели.

Общуването се осъществява на различни нива, въпреки че повечето от нас съсредоточават вниманието си предимно върху едно от тях — съдържанието, тоест буквалното значение на думите. Много по-важно е обаче — макар и не толкова очевидно — така нареченото ниво на изискването. То подсказва как този, който отправя посланието, се опитва да повлияе върху получателя му. „Гърбът ме понаболява“ може да означава „Почеши ми гърба“. „Имах тежък ден“ може да означава „Остави ме на мира“, „Имам нужда от твоята подкрепа“ или „Дай ми нещо да пийна“. Дори „Обичам те“ може да съдържа изискване. Възможно е да означава например „Кажи ми, че ме обичаш“. Кърт Вонегът улавя много точно завоалираното изискване в „Обичам те“ в следния пасаж от романа си „Фарс“.

— Елиза… — казах аз, — в много от книгите, които съм ти чел, се казва, че любовта е най-важното нещо на света. Може би сега вече трябва да ти кажа, че те обичам.

— Е, добре, кажи го — отвърна тя.

— Обичам те, Елиза — казах аз.

Тя се позамисли и най-сетне отбеляза:

— Не, не ми харесва.

— Защо? — попитах аз.

— Все едно че си насочил пистолет към главата ми — отвърна тя. — Какво друго би могъл да отговори човек в такъв случай, освен „И аз също те обичам“?

Завоалираното изискване в общуването предполага, че когато говорим на хората, ние всъщност се опитваме да им повлияем, макар и не пряко, за да изпълнят онова, което искаме от тях. Звучи доста манипулативно и до известна степен наистина е така. Но в това няма нищо лошо. Оказването на влияние е неизбежно при общуването. То е напълно естествено и неразривно свързано с речта. Една от целите ни при общуване с другите хора е да постигнем удовлетворяване на личните ни нужди или приемане на нашата гледна точка. И преките, и завоалираните начини за постигането на тази цел си идват съвсем естествено и са включени изначално в самия процес на говорене.

Завоалираните опити за оказване на влияние са напълно автоматични и несъзнателни. В резултат на това се оказва, че много често всички ние, човешките същества, подхождаме по един крайно налучкващ и безпорядъчен начин към най-значимия аспект от нашия живот — връзките ни с другите хора и интимните ни взаимоотношения. Ето защо, ако осъзнаем съществуването и силата на завоалираните изисквания, скрити в общуването, и започнем съзнателно и целенасочено да си служим с тях, ще бъдем в състояние значително да подобрим взаимоотношенията си с околните, особено в областта на интимните връзки. Много от стратегиите, с които ще ви запознаем по-нататък, са свързани именно с използването на това ниво на изискването по един съзнателен и добре обмислен (но все така завоалиран) план, който ще ви помогне при общуването с вашия Принц на мрака.

В системата, всички участващи са взаимносвързани и взаимозависими. Това, което прави единият, изцяло зависи от това, което прави другият. В първа част на книгата вече говорихме за широко разпространеното убеждение, че за да се постигне промяна във взаимоотношенията, е необходимо и двамата да участват активно в процеса. Но ние не сме съгласни с това мнение. Ако единият от участниците в системата на интимната връзка направи някаква забележима промяна, това автоматично предизвиква промяна на цялата система — тоест, в двойката. Защото тя всъщност е един вид механизъм — когато една негова част се задвижи, това се отразява върху цялата инсталация.

Веднъж щом осъзнаете зависимостта на партньора ви от вас — тоест, вашата взаимозависимост — може да промените поведението си и по такъв начин да повлияете и него, и връзката ви в благоприятна за вас насока. Добрата новина е, че независимо от причините, които са го направили задник, и независимо от това колко дълго е бил задник, ако вие промените забележимо и устойчиво поведението си, в отговор на това неговите реакции също ще се променят. Тоест, не се налага активно съучастие от негова страна. Осъзнаването на факта, че поведението само по себе си е мощно средство за общуване, увеличава възможностите ви за действие в случаите, когато словесните методи се окажат безсилни. Ако напразно сте се опитвали да оправите взаимоотношенията във връзката си посредством безкрайни тиради, то промяната на собственото ви поведение може да доведе до по-успешно решение на проблема.

Възприемането на интимната двойка като система ни дава възможност да предложим наистина подробни варианти за промяна на онези жени, които са решили да положат усилия да се справят със своите проблемни мъже, а вероятно това може да им помогне и да променят връзката — особено по отношение на собственото им чувство за потиснатост и на склонността им към самообвинения. Много жени се чувстват обзети от безнадеждност и безсилие, защото партньорите им не проявяват готовност да им помогнат в тази насока. Но породената от системното мислене идея, че човек може и сам да предизвика значима промяна в интимната си връзка, ще ги направи по-силни, ще им вдъхне кураж и надежда. В много случаи дори някоя малка промяна в поведението, но приложена стратегически, е напълно достатъчна, за да се постигне тъй желаното облекчение и едно по-поносимо положение на нещата от емоционална гледна точка.

Системното мислене ще ви помогне да осъзнаете, че сте способни да повлияете благоприятно онези модели на поведение, които са разрушителни за вас. Но не бива да тълкувате това твърдение в смисъл, че вие носите лична отговорност или че имате власт над проблемите на партньора си толкова, колкото и той самият. Целта на тази книга е да ви покаже, че ако сте обвързани с негодник, това не ви натоварва с равна на неговата отговорност за деянията му. Така че, ако вашият партньор ви малтретира или има тежки запои, вие може да му окажете известно влияние, но не носите никаква отговорност за пиянството или насилието. Между отговорността и влиянието има чувствителна разлика, както и между фактическото осъществяване на проблемното поведение (алкохолизъм, насилие) и участието като потърпевш в него. Цялата отговорност за това поведение тегне върху онзи, който го извършва. Изключително важно е да осъзнаете разликата между тези понятия, тъй като доста често повечето жени проявяват склонност да се самообвиняват и да поемат върху себе си вината за алкохолизма, побоищата или другите сериозно проблемни модели на поведение на техните партньори. Когато всъщност нямат абсолютно никаква вина.

И така, системното мислене налага две основни заключения:

• Вие, като мотивирана личност, която си служи с ефективни стратегии, може из корен да промените същността на интимната си връзка и своето място в нея, дори без активното съучастие на партньора си.

• Имате възможност да използвате както директните, така и завоалираните методи за оказване на влияние, а също и различните словесни и несловесни средства, за да промените начина, по който възприемате стресовите моменти от взаимоотношенията с партньора си, а може би и целия модел на интимната си връзка.

Самоунищожителят

Представата, че единият от партньорите може самостоятелно да предизвика значима промяна на взаимоотношенията в интимната връзка, влиза в противоречие с общоприетия здрав разум. По същия начин му противоречи и заключението, че тази промяна може да бъде осъществена без знанието или съучастието на другия партньор от двойката. За да получите по-нагледна представа за ефективността на тези две нетрадиционни идеи, нека вземем простичкия пример на жена, която се опитва да накара своя съпруг — самоунищожител да спре да пуши. И въпреки че този пример съвсем очевидно не е сред най-сложните и емоционално потискащи случаи, за които говорим в тази книга, той все пак онагледява много точно основната идея на системното мислене, представена в тази глава.

Джийн се тревожела изключително много за съпруга си, Марк, чиито лекар неотдавна настойчиво го посъветвал да спре да пуши. В един момент й писнало да слуша Марк, който подхождал към проблема по метода „много приказки, никакво действие“, и затова подела масирана антипушаческа кампания. Редовно и неуморно започнала да му говори за ползата от отказването на цигарите и за вредното влияние на цигарения дим върху здравето на всички в дома. Пръснала из цялата къща брошури с различни програми за спиране на тютюнопушенето и статии относно пораженията, които никотинът нанася върху здравето.

Марк, естествено, много добре знаел какви рискове крие този негов вреден навик, така че проблемът му не можел да се обясни с невежество. Въпреки това, Джийн не се предавала и използвала всеки удобен повод, за да повдига отново и отново въпроса. Междувременно престанала и да му купува цигари, когато пазарувала за семейството. Постоянните й натяквания обаче опънали нервите на Марк. Двамата започнали редовно да се карат, като той се вкопчвал все по-яростно в цигарите и, уви, пушел дори много повече от преди.

В предлаганите от Джийн решения съвсем ясно може да се открие деветточковият пъзъл. Прекият сблъсък, вразумителните и образователни разговори и натяквания едва ли можели да принудят Марк да откаже цигарите. Колкото повече усилия полагала Джийн, толкова повече пушел Марк, докато най-сетне тази тема се превърнала в детонатор за яростна битка за надмощие. За Марк пушенето станало символ на неговата независимост, белег за идентичност. Ако по независимо какъв въпрос се стигне до подобна борба за власт, то и най-милите мъже ще откажат да се променят. Мъжкарят в тях неизменно ще ги подтиква към пресилване на проблемното поведение и към отстояване на личната свобода.

Налагало се Джийн да промени коренно подхода си към Марк и да разчупи въображаемия квадрат, който припокривал всичките й дотогавашни методи. Разбрала, че трябва да подходи към проблема доста по-завоалирано и по някакъв привидно напълно нелогичен начин. И го открила в една тактика, наречена „предизвикай това, от което се боиш“. Като начало Джийн се извинила на Марк за натякванията си, като ясно му дала да разбере — и словесно и с цялото си поведение — че оставя изцяло на него да реши дали ще спре да пуши, или не, и че всъщност лично тя няма нищо против той да го прави и занапред.

И сега вече идва тънкият момент на тази тактика: Джийн започнала да окуражава Марк да пуши, като по този начин предизвиквала това, от което се бояла. Купувала му цигари, дори когато той не й поръчвал; ако пък я помолел да му купи една кутия, тя купувала две; донасяла и слагала край него пепелника или цигарите, които той бил оставил в друга стая; когато отивали на ресторант, първа поисквала да ги насочат към маса в зала за пушачи, преди Марк евентуално да го направи. По този начин тя улеснявала пушеното на Марк, вместо да му създава затруднения. Всъщност, постъпила точно като онази селянка, която подпалила оризището, и като коменданта на крепостта, захвърлил в пропастта последната храна на обсадените.

Известно време не се забелязвала никаква промяна, само дето вече не се карали по повод пушенето на Марк и постепенно изострените им взаимоотношения се подобрили. След няколко седмици обаче, когато Джийн отново купила две кутии цигари, вместо една, Марк й благодарил, но й казал повече да не му купува цигари, защото мислел да ги отказва. Макар и трудно, Джийн устояла на порива си да заподскача от радост. След още няколко седмици той се включил в една програма за отказване от тютюнопушенето към местната болница и най-сетне наистина спрял да пуши.

Ето как една забележима и упорито поддържана промяна в поведението на Джийн довела до промяна и в навика на Марк. Тя излязла от претовареното и напрегнато движение по водещата към провал магистрала на преките и „разумни“ подходи и поела по обходните пътища, като започнала да окуражава именно онова поведение на съпруга си, на което искала да сложи край. Посредством завоалирани поведенчески модели Джийн прекъснала захранването на битката за контрол при проблема с пушенето и така създала условия Марк да спре да се прави, че такъв проблем не съществува.

И макар че този случай може да ви се стори прекалено хубав, за да е истина, в действителност той обединява безкрайно много истории, които са ни били разказвани от жени, постигнали успех, след като се отказали от старите и преминали към нови, нестандартни поведенчески модели.

Разпространени митове за взаимоотношенията в двойката

Вече се спряхме на това как установените правила принуждават жените да се придържат към стари поведенчески модели и задушават тяхната изобретателност при решаването на проблемите. Вероятно най-трудни за възприемане и промяна са твърденията, наложили се въз основа на обществените митове. Митът може да бъде определен като „схващане, утвърдило се по-скоро по традиция или за удобство, отколкото като резултат от факт“. Но въпреки че митовете не отговарят на действителността или са един вид „полуистини“, хората продължават да вярват в тях. А тези вярвания предопределят поведението и поддържат съществуването на стари, неефективни навици и методи. И тъй като интимните връзки — особено брачните или любовните — са същностни клетки в структурата на обществото, относно природата, организирането и функционирането им има изковани редица митове. Много от тях потискат жените, тъй като им отреждат роли на покорни и самообвиняващи се жертви. Тези митове пречат за постигане на промяна във взаимоотношенията в интимната двойка по същия начин, както и въображаемият квадрат пречи за решаването на деветточковия пъзъл. Митовете оказват такова изключително силно влияние поради две причини:

1. Те съществуват от толкова отдавна, че вече дори не ги забелязваме, нито си даваме сметка за въздействието, което оказват върху нас.

2. Дори ако успеем да ги различим като митове, те намират такава силна поддръжка от страна на нашето общество (в преобладаващата част на говорното пространство), че дори не би ни хрумнало да им се противопоставим.

Във всяка от следващите глави, където представяме тактики за справяне с невъзможните мъже, ще развенчаваме по някой от следните митове, които смятаме за особено вредни в това отношение.

Пределната честност е задължително условие, ако искаш всичко в интимната ти връзка да е наред.

Мит 1.	Жената може и трябва да разбира защо мъжът й постъпва по един или друг начин.
Мит 2.	Разпространени митове за взаимоотношенията в интимната двойка.
Мит 3.	Думите на мъжа са тясно свързани с делата му.
Мит 4.	Ако жената се раздава безрезервно на някой мъж, той постепенно ще се поправи.
Мит 5.	Да бъдеш прям, открит и честен е добро. Да манипулираш е лошо.

Ръководство за промяна: предварителен поглед

Предлагаме ви няколко много практични напътствия за постигане на промяна, които ще откриете разгледани по-подробно в следващите глави на книгата.

• Не заемайте отбранителна позиция. Ако през цялото време се оправдавате за действията си, постепенно започвате да отреагирате автоматично и губите представа за това, което всъщност искате да постигнете. Мнозина често затъват толкова надълбоко в опитите си да се защитят, че престават да виждат другите възможни методи за подход и решаване на даден проблем.

• Създавайте смут и объркване. Променете установените правила. Бъдете непредсказуеми. Това ще подтикне партньора ви да потърси нови начини да отреагира на вашето поведение.

• Не бъдете през цялото време честни и открити. Ако партньорът ви проявява склонност да ви манипулира или да блъфира, за да наложи власт и контрол, вашата откритост само ще му даде възможност да надзърне в картите ви и ще ви направи по-уязвими.

• „Изгубете“ някой спор, като му кажете, че сте съгласни с него и че той е прав, но продължете да правите това, което смятате за добре. Дайте си възможност да предадете властта в негови ръце, но само на думи, защото така ще спечелите повече контрол в областта на чувствата и поведението.

• Осъзнайте, че думите и делата не се припокриват. Хората често казват едно, а правят друго, затова вярвайте на това, което мъжът прави, а не на това, което говори. Правете неща, които наистина са коренно различни, а не само вариации на старата тема. Променете на сто и осемдесет градуса подхода си към даден проблем. Това може да поохлаби напрежението и да предизвика осезаема промяна в ответната реакция на партньора ви.

• При всяка възможност се оставяйте на течението. Ако партньорът ви открито се противопоставя на премяната, не го насилвайте. Опитайте се да откриете различен подход, който няма да предизвиква толкова остри противоречия, и знайте, че това е много по-резултатно и много по-малко съсипващо.

• Вглеждайте се и мислете повече за това, което е наред в живота ви, вместо да зацикляте на онова, което не е наред в интимната връзка с партньора ви. Изместете мъжа встрани от фокуса на вашето внимание, за да може да се радвате на живота.

Надяваме се, че тези нови идеи са ви заинтригували и сте готови да преминем към разглеждането на някои специфични стратегии за по-удобно уреждане на живота с отделните типове проблемни мъже. Не ограничавайте широтата на вътрешния си взор. Предложенията, които ще ви направим, са доста по-различни от неизменните традиционни съвети за това как да подхождате към проблемите в интимните си взаимоотношения, а всички ние, хората, обикновено първоначално сме склонни да приемаме с известно недоверие коренно различните идеи.

И още нещо, очевидно е, че тези тактики няма да са подходящи за абсолютно всички. Възможно е те да не отговарят на положението при вас, на личния ви стил или на представата ви за начина, по който трябва да се осъществява промяната в интимната връзка. И това е съвсем естествено. В такъв случай, приемете нашите предложения просто като храна за мисълта ви, меню от възможности, от което може да избирате съобразно личните си предпочитания.