Джоузеф Рок, Бари Дънкан
Да си го кажем направо: мъжете са задници (19) (А могат ли жените да ги променят)

Шестнайсета глава
Как да се справите с емоционално недоразвитите мъже

Когато се запознах с него, си помислих, че най-сетне съм срещнала един истински мъж. Винаги беше хладнокръвен, спокоен и овладян — като скала. Сякаш бе олицетворение на стабилността, от която мислех, че имам нужда. Но с течение на времето се оказа, че всъщност неговото хладнокръвие е студенина и безчувственост, спокойствието му — отчужденост и неотзивчивост, а овладяността му — ограниченост и нечувствителност. Буквално умирах от емоционален глад.

Анита, четиридесет и шест годишна,

служителка

Ако несъзрелите задници са карикатура на мъжката детинщина, то емоционално недоразвитите задници са първообраз на доведеното до крайност мъжкарство и отвращение от изпитване и проява на чувства. За този тип мъже чувствителността и нейният външен изказ са женска работа — досада, която трябва да бъде или стоически понасяна, или ревностно отбягвана.

Мит №4: Ако жената се раздава безрезервно на някой мъж, той постепенно ще се оправи

Повечето жени изпитват твърде двояки чувства по отношение на този мит. От една страна, те много добре знаят, че е необходимо да се грижат за самите себе си и да се пазят, но пък от друга, в идеята да се раздаваш безрезервно има толкова романтика и идеализъм! Способността да се раздавате неегоистично на партньора си е същностна и важна съставка на всяка интимна връзка. Но междувременно не бива да губите и ясния си поглед за перспектива.

Когато става дума за интимни връзки със задници, безрезервното себераздаване е сигурен път към самоунищожението. Становището „Остани непоколебимо до своя мъж“ звучи страхотно в кънтри песните на Дивия запад, но е изключително лошо като житейско кредо, когато става въпрос за общуване с мъже от рода на описаните в тази книга. Този тип мъже никога няма да се „оправят“, независимо от безрезервните ласкавост и любов, с които ги дарявате. По-скоро веднага ще приемат с разтворени обятия неегоистичната ви способност да се раздавате и от тук нататък, до края на живота ви, ще очакват от вас да го правите. Веднъж щом започнете да се раздавате безрезервно на такъв тип мъж, ще продължите да му се раздавате безрезервно и занапред, докато най-сетне не ви изцеди до капчица и от вас не остане нищо за раздаване.

Как да обезсилите Силния мълчалив тип

Като се има предвид какви уроци попиваме, докато растем в тази наша американска култура, не бива да ни изненадва фактът, че и в днешно време все още съществуват живи, но сякаш мумифицирани копия на Джон Уейн и Клинт Истууд. От най-ранно детство обществото окуражава жените да дават израз на чувствата си и да проявяват отзивчивост към другите. От своя страна пък, мъжете също тъй отрано научават, че те пък не бива да правят точно същото, защото то „не подхожда на истинския мъж“. Възможно е да чуете редица социолози, психолози и журналисти да твърдят, че постепенно нещата се променят. И ние се надяваме наистина да е така. Но въпреки всичко, все още има мъже, които не само срещат затруднения в областта на чувствата, но и ги използват, за да манипулират, наказват и контролират жените. И повече от сигурно е, че има доста жени, които страдат от това положение на нещата.

Джорджа и Байрън: Случаят „Мълчанието е злато“

Байрън принадлежи към средното ниво на управление в голяма компания, където работи, откакто се е дипломирал от колежа. Джорджа е домакиня, отказала се от кариера в деловата сфера, за да създаде семейство и да се грижи за него. И двамата са малко над тридесетте, имат три деца — ученици.

Историята на Джорджа

Не мисля, че Байрън ме обича или че изобщо изпитва каквито и да било чувства към мен. Той никога не ми говори. Когато вечер се върне от работа, аз съм заета с вечерята и децата, така че тогава е трудно да се говори. Но по-късно, когато децата вече са си легнали, аз съм изцяло на негово разположение за разговор. Но на Байрън изглежда му е по-приятно да чете икономически статии, да гледа телевизия или да дреме в креслото си. В дома ни цари емоционален вакуум.

Отначало се опитвах всячески да започвам и поддържам разговор. Стараех се да съм в течение на служебните проекти и проблеми на Байрън и му задавах свързани с тях въпроси. Но той обикновено не искаше да говори за работа. Тогава започвах да му разказвам как съм прекарала деня и да му разправям разни неща за децата. От време на време той изхъмкваше или изръмжаваше нещо в знак, че ме слуша, но очите му бяха неизменно приковани към списанието или в телевизионния екран.

След като тези мои опити да го накарам да се отпусне и разкрие се провалиха, започнах да полагам още повече старание да се сближим. Понякога вечер наемах детегледачка, за да можем да излизаме да се поразходим, пеша или с колата, но само ние двамата. Помолих го всяка вечер да ми отделя по малко време, просто за да си говорим, но без едновременно с това да чете или да гледа телевизия. Той се съгласи, но нито тогава, нито по време на разходките ни намираше какво да каже и обикновено мълчеше.

Постепенно започнах да се чувствам все по-зле и по-зле. Продължавахме да прекарваме по някой и друг час заедно, но той все мълчеше. А най-ужасното беше да виждам, че Байрън, изглежда, нямаше абсолютно никакви затруднения да разговаря с останалите хора. Изпадах във все по-дълбока депресия и вече бях убедена, че сигурно нещо в мен не е наред. Какво ли ми има, та на него да му е толкова трудно да разговаря с мен? Просто не разбирам защо не може да ми говори. Не искам от него да ме забавлява с дърдорене, а само да проявява мъничко внимание към мен и да си приказваме от време на време.

Какво няма ефект

Нека видим кои са „смислените“ и „разумните“ начини, по които жените се опитват да се справят със Силния мълчалив тип. Вероятно най-често те се опитват да го накарат да говори, като обикновено му задават въпроси: „Как мина денят ти?“, „Какво има?“, „Защо вече никога не разговаряш с мен?“. Ако на него обаче не му се иска да говори, той възприема тези въпроси като досадна и дразнеща намеса в личния му свят. И нищо чудно по този начин да го направите още по-мълчалив, защото той вече знае, че това ви притеснява.

Друг често срещан метод е опитът да се определи час за разговор. Жените връчват децата на детегледачката, изключват по-рано телевизора или уреждат спокойна вечеря за двама. За жалост, при мъжете от този тип проблемът не е в липсата на време. А да седиш с такъв мъж, нищо да не го разсейва, а той пак да няма какво да каже, удвоява тягостното чувство за безсилие и разочарование на жената.

Какво има ефект

Има два ключови момента, които, надяваме се, ще бележат неизличимо стила ви при подхода към този проблем. Първо, много е важно да предприемете нещо, което да е значително и очебийно по-различно от дотогавашните ви стратегии. Повечето жени зациклят на една идея („Ще се старая да го улеснявам да говори“) и после опитват един или друг вариант все на същата тема, отново и отново. Излезте от този коловоз. Предприемете нещо, което да е наистина коренно различно.

Второ, съсредоточете се и се опитайте да постигнете някаква забележима промяна във вашето поведение, не в неговото. Като обръщате прекалено голямо внимание на неговото поведение като извор на цялото ви щастие, вие му позволявате да се възползва от това и да ви манипулира. Щом Силният мълчалив тип разбере колко силно ви тревожи и притеснява мълчанието му, ще започне чрез него да ви наказва и да ви отмъщава всеки път, когато е недоволен от нещо. Ето защо е необходимо да го предизвикате да се промени, като вие самите направите нещо коренно и очебийно различно.

Силният мълчалив тип си има две основателни причини да не се променя. Първо, той знае, че мълчанието му е страшно оръжие, пък и му харесва да ви лази по нервите. И второ, възможно е да възприема опитите ви да го накарате да говори като оказване на натиск и насилие от ваша страна. Което пък кара цялата му мъжкарска перушина да настръхва войнствено и той е готов да отстоява с цената на всичко правото си да не се променя.

Една от стратегиите, които си струва да опитате, е вариант на „дайте му каквото иска — дори свръх“ и се нарича „мълчанието е злато“. Същността й е да започнете всячески да отбягвате разговорите с него, да престанете да подхващате вие разговор, а когато той ви заговори — да отговаряте едносрично и бързо-бързо да приключвате с приказките. „Мълчанието е злато“ изисква от вас да възприемете неговата позиция и да му дадете дори повече от това, което иска. Посредством тази тактика може да постигнете няколко неща. Първото е, че така не само сваляте от собствените си плещи цялото напрежение, но и го стоварвате върху гърба на Силния мълчалив тип. Освен това, по такъв начин имате повече контрол над нещата. Не се опитвате да го накарате да говори, следователно не може и да се провалите. Ако ли пък той ви заговори, вие решавате кога да сложите край на разговора. Променяйки коренно установените модели на поведение, придобивате повече власт над ситуацията. „Мълчанието е злато“ обезсилва неговите опити да използва своето мълчание като оръжие и средство за упражняване на контрол над вас. И тъй като вече не влагате цялата си душа в това да го накарате да говори, той не може да ви използва като емоционален заложник на своето мълчание.

Втората по-специфична стратегия е вариант на техниката „творческо тълкуване“. Същността й е да изтълкувате по нов начин (както за себе си, така и за него) смисъла на неговото мълчание. Жените, които живеят със Силен мълчалив тип, предполагат, че той би трябвало да говори повече и възприемат мълчанието му като белег за липса на грижовност от негова страна. Постепенно той научава, вероятно на едно подсъзнателно ниво, че неговото мълчание му дава възможност да упражнява власт над вас. Но ако започнете да тълкувате — на глас, пред него — мълчанието и не многословието му като нещо наистина много положително, това ще промени и за двама ви както смисъла, така и значението на неговото поведение.

Може например да му кажете: „Наистина те уважавам заради способността ти да не дрънкаш за проблемите си наляво-надясно“ или „Много ми е спокойно, когато мълчиш, защото тогава знам, че всичко между нас е наред“. По такъв начин вие самите научавате (когато чуете собствения ви глас да го изрече), че има и други начини, не толкова мрачни и потискащи, да се погледне на създалото се положение. Ако той не е съгласен с вашето тълкуване на мълчанието му, ще му се наложи да заговори и да ви го каже (тоест, победата е ваша, тъй като той е започнал да говори). Ако продължи да мълчи, значи е съгласен с вас, така че продължавате в същия дух.

Третата стратегия изисква да изместите фокуса от Силния мълчалив тип към положителните промени във вас самите, които може и да не са свързани с интимната ви връзка. Започнете да тренирате някакъв спорт, запишете се в образователен курс, измислете си хоби, излизайте с приятели и завързвайте нови познанства. Същината на тази стратегия е сами да поемете повече отговорност за собственото си щастие, а не да очаквате (и да насилвате) партньора си да ви направи щастливи.

Когато започнете да правите повече неща по отношение на самите себе си, това може да доведе до една важна промяна. Партньорът ви ще забележи, че отдавате повече значение на себе си (като отделяте повече време и сили за различните си интереси), но което е дори още по-важно — и вие самите ще го забележите. Във всеки от нас, човешките същества, има по едно скрито око, което наблюдава и преценява всичко, което правим, и то е в тясна взаимовръзка със самочувствието и себеуважението ни. Когато се отнасяте по-добре към самите себе си, вие вътрешно го оценявате като нещо положително и самочувствието ви нараства („Явно имам стойност, щом се отнасям толкова добре към самия себе си“). А когато имате по-добро отношение към самите себе си, обикновено не изпитвате чак толкова силна необходимост другите да ви оказват внимание и да ви вдъхват увереност.

Успехът на Джорджа

Успях изцяло да престана да задавам въпроси, за да накарам Байрън да говори. А разговорите ми се състояха от прости и кратки констатации за неща, които исках да знае, като в повечето случаи изобщо не беше наложително да ми отговаря. Освен това започнах да подмятам разни творчески тълкувания на неговото мълчание. Веднъж, след особено дълъг период на пълна тишина, аз го погледнах и казах: „Мълчанието е злато“. И просто не повярвах на ушите си, когато той ми отговори, че наистина е така, стига да не е прекалено много. Чак ми се наложи да си прехапя устната, за да не избухна в смях. Беше страхотно!

Чудесно се справях и с рязкото прекъсване на разговорите веднага след започването им. Примерно изведнъж се сещах, че трябва да добавя нещо към списъка с покупките и излизах бързо от стаята, за да го направя. В скута ми вечно имаше списание или книга и аз се задълбочавах в четене още след втората му дума. Или пък не поддържах диалога и просто оставях разговора да замре. Ставах все по-малко достъпна за разговор, тъй като се постарах да си намеря и други интереси. Излизах по-често с приятелки и говорех дълго с тях по телефона, след като сложех децата да спят. Записах се на един образователен курс в колежа и често вечер имах да пиша домашни. При Байрън промените бяха страхотни, макар и доста бавни. Първите няколко седмици той просто се радваше, че съм го оставила на мира, и охотно ме пускаше да си вървя по пътя. След около месец започна да проявява повече любопитство относно някои от нещата, с които се занимавах, и започна да ми задава различни въпроси (на които, естествено, аз отговарях почти едносрично). Най-сетне май започна да ревнува от другите ми занимания, докато в един момент ме попита дали няма някаква възможност да прекарваме повече време заедно! Това определено беше нещо ново за него!

Мисля си, че Байрън просто се отказа от главното си оръжие, защото видя, че е ръждясало. И знаете ли, почувствах се много добре, дори още преди той да започне да говори повече, и сега вече смятам, че при всички случаи ще ми е добре. Като изместих фокуса от него и мълчанието му към нещата, които искам да правя, аз като никога поставих себе си на първо място и щастието ми вече не зависи от него. Той все още си е задник мъжкар, но мълчанието му вече не е проблем за мен, защото открих как да удовлетворявам емоционалните си нужди и без него.

Предложихме ви три тактики, за да подходите по по-различен начин към проблема със Силния мълчалив тип:

1. Дайте му каквото иска — дори свръх. Мълчанието е злато. Бъдете по-недостъпни за разговор. Не проявявайте охота нито да го започвате, нито да го поддържате.

2. Творческо тълкуване. Тълкувайте на глас пред него мълчанието му като нещо положително, така че да отхвърлите властта на Силния мълчалив тип, която той изразява посредством мълчанието си („Ще ти покажа, че не можеш да ме накараш да говоря“).

3. Изместете фокуса. Избутайте Силния мълчалив тип встрани от центъра на вашата вселена, защото той не се е показал достоен за привилегията да заема това място. Вместо към него, съсредоточете вниманието си към собственото си личностно израстване и новите си интереси.

Как да разтопите Буцата лед

Докато Силният мълчалив тип ви опъва нервите с опитите си да наложи власт посредством мълчание, Буцата лед направо ви побърква с неговия неуморен стремеж към рационалност и с крайната си нетолерантност към хората. Буцата лед се гордее със своя интелект, макар че неговият коефициент за интелигентност в областта на социалното и на междуличностното общуване е толкова нисък, че дори не може да бъде измерен. Мъжете от този тип просто имат недоразвита чувствителност за долавяне на междуличностните кодове за общуване. Те не забелязват какъв смазващ ефект оказват върху другите, пък дори ако някой им го каже, на тях всъщност изобщо не им пука.

Моника и Уолтър: Случаят „Г-н Секира“

Припомнете си Моника и Уолтър. Моника била готова за дълготрайно обвързване с някой стабилен човек, с когото да си изградят съвместен живот и да създадат семейство. Но ето че се появил един малък проблем — или по-скоро, проблемът й се стоварил върху главата. Вместо да случи на г-н Свестен, на нея й се случил г-н Секира. Той бил не от Марс, а направо от друга галактика, от планета, наречена Вулкан.

Историята на Моника

Уолтър е такъв задник! Той си няма ни най-малка представа какво очаквам аз от една интимна връзка. Смята, че съм „от голямото добрутро“, и то само защото наистина имам нужда някой да си говори с мен и поне от време на време да ме гушка. А той не признава никакви такива емоционални „глезотии“. Подиграва се на всичко, свързано с емоциите и чувствата, с този негов сух, презрителен и саркастичен тон, който сякаш поразява и смазва като секира. Казва, че съм имала манталитет на участничка в дискусионна програма по телевизията и че трябвало да порасна и най-сетне да видя добрите неща, които имам в живота си. Прав е до известна степен. Имам всичко, което искам: деца, семейство, кариера, ако пожелая да работя, красива къща — всичко, с изключение на съпруг, на истинско човешко същество, с което да споделям живота. А това е нещо, което Уолтър просто не може да разбере. Понякога е толкова студен. Кара ме да се чувствам неудобно пред приятелите ни. Просто не може да си представите какво е некоректно държание, докато не сте видели Уолтър в действие. Той е толкова самодоволен по отношение на собствените си представи за света. Когато излизаме, прави хапливи забележки на хората от сферата на обслужването и се държи грубо с тях. И е толкова високомерен, отнася се с презрение почти към всичко, за което се сетите.

Той е типичен самовлюбен мъжкар, презира и унижава жените. Когато стане дума за интимни взаимоотношения и книги за самопомощ, той се подиграва. Миналата събота например каза, че с нетърпение очаквал да се появи книга със заглавие „Жени, които досаждат прекалено много“, понеже говорехме за „Жени, които обичат прекалено много“. Много забавно, няма що. И, разбира се, всички мъже се разсмяха. Не и жените. Когато не сме с приятелите ни, той и тях ги критикува. Мисля, че Уолтър изобщо никого не харесва истински, нито пък някога е имал приятел. Нарича моите приятели загубеняци и смята, че трябва да престанем да се виждаме с една или друга двойка, защото примерно мъжът не бил на престижна работа, а жената била прекалено свободомислеща. За всеки си има някаква причина да не го харесва. Само когато може да извлече някаква полза от „приятелството“, иска да се виждаме със съответните хора. Той притежава редица добри качества — само че нито едно от тях не е свързано с общуването, още по-малко пък с мен.

Какво няма ефект

Когато се сблъскат с някоя Буца лед, повечето жени започват да възхваляват достойнствата на емоционалните преживявания и да оборват оптимистично неговите изпълнени със сарказъм критични коментари за другите хора. Жените от типа на Моника отделят голяма част от времето си, за да убеждават своята Буца лед, че не бива да се лишава от удоволствията на живота. С една дума, превръщат се в негови емоционални мажоретки.

Проблемът при тази стратегия е, че тя просто не дава резултати, независимо от ентусиазма на мажоретката. Буцата лед тълкува оптимистичното и окуражително поведение на партньорката си като пълна липса на разбиране за истинската същност на нещата. След което ще ви изнесе лекция от сто и една подточки за фактите от живота. Той възприема вашите опити да защитите човешкия род като предизвикателство, отправено към неговия интелект, и се впуска да доказва, без дори капчица съмнение, колко изкривена и детински наивна е вашата гледна точка. Просто няма начин да излезете победители от спора с Буцата лед, независимо каква е била темата. Той ще критикува и оборва вашите аргументи, като ги обявява за нелогични, необосновани и сантиментални.

Друга губеща стратегия при общуване с Буцата лед е да му позволите да узнае от какво изпитвате необходимост. А тъй като типът мъже, към които той принадлежи, не признават стойността на емоционалната близост, повече от сигурно е, че няма да откликне на нуждите ви. И понеже той самият не изпитва никаква необходимост от емоционални изживявания, смята, че и вие също не би следвало да страдате от емоционален глад. Буцата лед възприема вашата необходимост от емоционална близост като каприз, глезотия и проява на слабост, затова и категорично отказва да удовлетвори желанията ви. За него дори далечният полъх на някаква емоция е бушуващ ураган.

Какво има ефект

Мъжът от този тип представлява истинско предизвикателство, защото самонадеяно и високомерно вярва в правотата на своите съждения. Но именно тази негова твърдоглава убеденост в собствените му възгледи го прави уязвим. Първо, по отношение на неговите критични и цинични коментари и забележки, както и на цялостното му отрицателно отношение към живота и хората, от полза ще ви е един вариант на „скръб и мрак“. Тоест, приемете и признайте правотата на неговата позиция по темата за която говорите, независимо каква е тя. Ще му признаете правотата, като се съгласите с него и подчертаете, че всичките му критики и недоволства са напълно основателни. Вместо да се опитвате да му вдъхвате оптимизъм и кураж или да го предизвиквате той да направи същото за вас, по-удачно е да му засвидетелствате разбиране и подкрепа. Покажете му, че неговата гледна точка е валидна и че той има пълното право да изказва подобно мнение.

Като дадете възможност и окуражите Буцата лед да изказва свободно критичните си забележки, това понякога може да го подтикне да изложи и други, по-положителни свои идеи. „Да, прав си. Скот и Карен имат доста трески за дялкане. Май ще е добре да си потърсим други приятели.“ Най-успешно ще му предадете посланието си като приемете, признаете правотата и леко преувеличите обсъжданата тема.

Много полезно би било — стига да можете да го направите — вие самите да започнете разговор, но с един много по-отрицателен, циничен и песимистичен тон, отколкото той е използвал когато и да било. Ако сте наясно, че Буцата лед неминуемо ще повдигне даден въпрос, то потънете в „скръб и мрак“ преди той да го е направил. Като „вземете на заем“ характерните за него изразни средства, ще му дадете възможност да потърси друг, по-различен начин да се изкаже по темата. Следователно посредством „скръб и мрак“ не само че не откривате пред него по-широк път към негативизъм, а тъкмо обратното, изтиквате го лекичко към една по-положителна пътечка, без да го принуждавате да прави каквото и да било.

От полза може да бъде и стратегията, наречена „победете го на собствения му терен“. Това означава да говорите на неговия език и да използвате срещу него сляпото му преклонение пред фактите. Всъщност трябва да демонстрирате по-силна логика от тази на г-н Секира. Това налага да се откажете от усилията си да го убедите в емоционалните предимства на каквото и да било. И вместо това, да оставите фактите да говорят. Понякога Буцата лед би възприел и най-невероятните факти, стига да са изложени на неговия език.

Има най-различни начини, по които да го направите. Съществуват купища подходящи книги и литературни материали, които да подкрепят валидността и стойността на почти всеки въпрос, който ви интересува. Е, налага се да си подготвите домашното, но тази стратегия действително е много резултатна. Просто трябва да подберете какъв ще е предметът на битката — нещата, които наистина са от значение за вас.

Например представете си, че вие и вашата Буца лед имате различни гледни точки относно децата и показваното по телевизията насилие. Вие, да речем, му казвате: „Скъпи, бих искала да поговорим за децата и показваното по телевизията насилие“. Той отговаря примерно: „Добре де, каква дискусионна програма си гледала днес, та си си внушила, че има опасност от увреждане на крехката им психика? Децата ни ще са сто пъти по-добре, ако престанеш да психясваш за всичко“. Вие: „Абсолютно си прав за това. Просто исках да ти покажа тази статия от списанието на Американската асоциация на психолозите на тема «Децата и показваното по телевизията насилие». В нея цитират резултатите от многогодишни научни изследвания, които необоримо доказват, че наблюдаваното от децата насилие по телевизията води до по-агресивно поведение“. Той: „Така ли? Я дай да я прочета“.

Често е добре да откриете битката, използвайки децата като повод да изложите възгледите си по даден въпрос, защото съществува мъничка надежда, че ако в Буцата лед изобщо има някаква по-уязвима и човешка точка, то това вероятно са децата. Но пак ще кажем: битката, която ще поведете, трябва да е от край до край на базата на логиката, на необорими и доказани научни факти, почерпени от достоверни и вдъхващи респект източници.

Когато го молите за нещо, желано от вас, направете го, така че не само да цитирате и изложите очевидните причини да го стори, но и лекичко да му вдъхнете чувството, че се опитвате да го накарате да се въздържи и да не прави това, което искате от него. Припомнете си какво казахме за жокеите и конете. Може например да кажете: „Бих искала да проявяваш повече нежност и внимание към мен, понеже редица научни изследвания доказват, че деца, които са наблюдавали нежно и внимателно отношение между родителите им, по-късно се развеждат много по-рядко и имат по-щастлив семеен живот. Знам, че ще ти е много трудно да го направиш, а може дори да се окаже, че си неспособен да се държиш по такъв начин, като имаме предвид какви са възгледите ти за чувствата и емоциите. Но наистина ще го оценя високо, ако помислиш по този въпрос“. Идеята е да отправите искането си така, че да не прозвучи като директно предизвикателство към неговите убеждения.

Последната стратегия за справяне с Буцата лед е просто „да му го върнете“, когато наистина ви изкара от кожата ви. Може да използвате вече познатата ви тактика „само на десерти“ или която и да е друга техника, така че да увеличите неудобствата за него, а същевременно да си помогнете да се справите с бушуващия във вас гняв. И тъй като Буцата лед има остра непоносимост на тема „емоции“, понякога е достатъчно да действате откачено или малко по-емоционално, за „да му го върнете“, стига само да го направите по план и с ясно определена цел.

Успехът на Моника

Харесва ми цялата тази работа. По този начин аз му лазя по нервите, а не той по моите. Направо побеснявам, когато го слушам да критикува остро, сякаш сече като със секира приятелите ни и мен самата. Затова му стоварих на главата „скръбта и мрака“. Веднъж например той започна да коментира ужасно несправедливо как приятелите ни Стивън и Джиджи се били главозамаяли от незаслужения си финансов успех. Но аз бях готова и веднага отвърнах, че двамата са дребнави амбициозни празноглавци и че случайният успех в личния им бизнес никога не може да ги издигне над никаквия им произход. И тогава той ми каза: „Не мислиш ли, че това е доста грубо? В края на краищата, Стивън и Джиджи работиха много усилено, за да изправят бизнеса си на крака, и заслужават известно признание“. Сега вече знам, че това е правилният път. Престанах да защитавам пред него всеки и всичко. И той вече просто няма възможност да ми съска, че съм „сантиментална глупачка“.

Освен това, спрях да му хленча за „чувства“, като полагам усилия да възприемам „научно“ държание по отношение на няколко от нещата, които са наистина от значение за мен. Засега съм се отказала от останалите. Вместо да го моля да проявява разбиране към чувствата ми и да бъде по-нежен с мен, му предложих да се опитаме да бъдем по-добри приятели един за друг. Отначало той изглеждаше отегчен, защото си мислеше, че ще се впусна в поредната емоционална тирада за това как не откликва на емоционалните ми нужди. Но аз го бомбардирах с фактите и научните доказателства от една книга, която четях в момента, във връзка с дългогодишните бракове, и му поднесох информацията, че редица научни изследвания неопровержимо доказват, че най-добрите бракове са между партньори приятели. И тогава той направо ме хвърли в оркестъра като взе книгата ми и започна да ми цитира пасажи от нея! Уолтър си въобразява, че съм се „вразумила“ и вече възприемам неговия начин на мислене, докато всъщност аз просто заговорих на неговия език, за да го победя на собствения му терен. По този начин успях да постигна много по-добро отношение от негова страна към мен и се надявам, че постепенно той поне малко ще се „поразмрази“. А когато наистина ме изкара от кожата ми и ми каже нещо много глупаво и обидно, започвам нарочно да плача и не спирам, докато не видя, че наистина не го свърта на едно място от неудобство. Той ужасно мрази да плача — не защото му става жал за мен, а защото просто не вижда смисъл в това. Но аз виждам, особено сега.

Предложихме ви три начина, чрез които да поразмразите вашата Буца лед:

1. Скръб и мрак. Приемете, признайте правотата и преувеличете негативното отношение на Буцата лед към живота и хората. Не бъдете негова емоционална мажоретка.

2. Победете го на собствения му терен. Използвайте тъй любимата на Буцата лед логика, като я насочите срещу него. Подберете най-важните за вас въпроси, цитирайте научни доказателства, подкрепящи определен тип поведение, а после лекичко поопънете юздите, уж за да го въздържите да го последва.

3. Само на десерти и откачени действия. Накарайте го той да се гърчи от неудобство, а не само вие.